Годината накратко

През 2024 г. ЕЦБ продължи напред в рамките на цикъла на паричната си политика. Той обхваща три отделни фази. Първата беше фазата на затягане, продължила от юли 2022 г. до септември 2023 г., по време на която лихвените проценти се повишиха с рекордните 450 базисни точки. Втората беше фазата на задържане, при която лихвените проценти останаха стабилни. А в третата – фазата на намаляване, започнала през юни 2024 г. – паричната политика постепенно стана по-слабо рестриктивна.

Разглежданият в настоящия доклад период попада в последните две фази на цикъла на паричната политика. В началото на 2024 г. ЕЦБ все още се намираше във фазата на задържане с 4% лихвен процент по депозитното улеснение. По това време инфлацията бе спаднала с около три четвърти от върховата ѝ стойност и възлизаше на 2,9%. Прогнозите на експертите показваха връщането ѝ през 2025 г. към средносрочната ни цел от 2%. Съществуваше обаче несигурност относно устойчивостта на инфлацията.

Показателите за вътрешната инфлация бяха високи и инертни. Предишните увеличения на инфлацията все още неравномерно се прехвърляха върху заплатите. А прогнозите на експертите зависят от това, дали фирмите ще поемат тези увеличения на заплатите чрез печалбите, а не чрез повишаване на цените, и от възстановяването на производителността на труда, което ще намали разходите за труд на единица продукция. И двата фактора могат да намерят потвърждение във времето.

За да осигури при тези условия стабилна политика, от март 2023 г. ЕЦБ основаваше решенията си за основните лихвени проценти на три ключови критерия: прогнозата за инфлацията, динамиката на базисната инфлация и устойчивостта на предавателния механизъм на паричната политика. Въпреки че прогнозата за инфлацията се подобряваше и паричната политика несъмнено потискаше търсенето, критерият за базисната инфлация изискваше предпазливост.

През цялата 2024 г. обаче рестриктивната ни политика гарантираше, че инфлацията продължава да спада към целевото равнище. До юни прогнозата за инфлацията не само остана стабилна, като последователно показваше, че инфлацията ще достигне 2% през 2025 г., но и повечето показатели за базисната инфлация се понижиха. Тази „двойна проверка“ засили увереността на ЕЦБ, че инфлацията устойчиво се връща към целевото си равнище.

Вследствие на това, след като девет месеца поддържахме стабилни лихвени проценти, започнахме да намаляваме степента на ограничаване на паричната политика. През юни намалихме лихвените проценти с 25 базисни пункта, като останахме зависими от данните и не се ангажирахме предварително с бъдещата траектория на лихвените проценти. Тъй като постъпващите данни потвърдиха благоприятната прогноза за инфлацията, постепенно намалихме допълнително степента на ограничаване на паричната политика.

През септември, октомври и декември основният лихвен процент бе понижен с още 75 базисни точки. Приключихме годината с още по-голяма увереност, че процесът на дезинфлация протича добре.

През 2024 г. продължи и нормализирането на баланса ни и той се сви с половин трилион евро. В края на декември приключиха два важни етапа: пълното изплащане на средствата, заети от банките по третата поредица целеви операции по дългосрочно рефинансиране, и преустановяване реинвестирането на погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по Програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия.

В условията на постепенно намаляваща ликвидност поради нормализирането на баланса ЕЦБ въведе промени в оперативната си рамка за провеждане на паричната политика. По-конкретно тя обяви, че ще продължи да насочва позицията по паричната политика чрез коригиране на лихвения процент по депозитното улеснение, като същевременно намалява разликата между него и лихвения процент при основните операции по рефинансиране. В бъдеще ЕЦБ ще предоставя ликвидност на финансовата система чрез широк набор от инструменти. И въз основа на натрупания опит през 2026 г. Управителният съвет ще направи преглед на ключовите параметри на оперативната рамка.

Годината беше изпълнена със събития и в областта на плащанията. Поради нарастващия брой участници в системата за сетълмент на незабавни плащания (ТИПС) в ТАРГЕТ – услуга, разработена от Евросистемата за осигуряване на незабавни плащания в Европа, през годината среднодневният брой на незабавните плащания в евро рязко се увеличи със 72%.

През 2024 г. Евросистемата продължи двегодишната си подготовка за въвеждане на цифровото евро. Първият доклад за напредъка към цифрово евро беше публикуван през юни, а вторият – през декември. ЕЦБ продължи и работата си по разработването на правилник за схемата за цифровото евро, който ще стандартизира използването и управлението на цифровото евро в еврозоната. Подготовката за разработване на нова серия евробанкноти също набра скорост. Управителният съвет избра мотиви за темите „Европейска култура“ и „Реки и птици“ и определи жури за конкурса за дизайн, който ще се проведе по-късно през 2025 г.

Тъй като светът става все по-цифровизиран, ЕЦБ предприема решителни стъпки за интегриране на технологиите на изкуствения интелект в работата си. Служителите на ЕЦБ вече могат да използват четири големи езикови модела, подпомагащи работата им, от които се възползват над 4500 потребители, а в момента се изпълняват няколко експериментални проекта в области като автоматизираните комуникации и визуализацията на данни.

През 2024 г. ЕЦБ разшири и дейността си в областта на климатичните промени, като стартира своя план за климата и природата за периода 2024–2025 г. Тази инициатива е насочена към три ключови области: въздействието и рисковете от прехода към „зелена“ икономика; нарастващото физическо влияние на климатичните промени и икономическите последици от адаптирането към тях; и намаляването на природните ресурси и пораженията върху природата и взаимовръзката им със свързаните с климата рискове.

През 2024 г. Домът на еврото, който се намира в Брюксел и обединява ЕЦБ и седем национални централни банки, отпразнува първата си годишнина. Създаден, за да насърчи сътрудничеството между централните банки от Евросистемата и да увеличи популярността му в град, където са базирани много европейски институции, Домът на еврото се превърна в динамичен хъб за сътрудничество, диалог и дебат между централните банкери и ключови партньори.

В един все по-несигурен свят значението на единството се осъзнава от все повече европейци. А през 2024 г. подкрепата за еврото сред гражданите достигна рекордно високо ниво, отразявайки разширяващата се оценка за единната валута като проект, който насърчава европейския мир и просперитет. Увеличаващата се подкрепа подчертава също отдадеността на служителите на ЕЦБ и на тези, които работят в интерес на европейските граждани.

Франкфурт на Майн, април 2025 г.

Кристин Лагард

Председател

Годината в числа

1 Натискът от страна на базисната инфлация продължи да отслабва в резултат от рестриктивната парична политика на ЕЦБ

През 2024 г. глобалната икономическа активност се запази устойчива, продължавайки да нараства с умерени темпове. През годината несигурността достигна високи равнища на фона на засилилото се геополитическо напрежение и проблемите, свързани с икономическата политика, особено след президентските избори в САЩ. Световната търговия се възстанови след спада си през 2023 г., тъй като вносът се ускори в условията на геополитическа и търговска несигурност. В световен мащаб инфлацията продължи да се понижава, въпреки че продължителната инфлация при услугите в развитите икономики забави процеса на дезинфлация. Еврото поевтиня спрямо щатския долар, но в по-малка степен и в ефективно номинално изражение. През 2024 г. икономиката на еврозоната се ускори главно благодарение на положителната инерция на глобалния растеж и устойчивия сектор на услугите в условията на намаляваща обща инфлация. В същото време промишлеността остава слаба поради рестриктивните условия за финансиране, високите енергийни и други производствени разходи, структурните недостатъци и засилената несигурност. Въпреки че затягането на паричната политика на ЕЦБ през предходните години продължи да се отразява с голяма сила върху икономическата активност, което е в основата на устойчивия спад на инфлацията през 2024 г., пазарът на труда остана сравнително устойчив. Отчасти компенсирайки предишното смекчаване на фискалната политика, правителствата от еврозоната продължиха да отменят мерките за подкрепа, приети в резултат на пандемията от COVID-19, шоковете върху цените на енергията и инфлацията. Общата инфлация в еврозоната продължи да намалява през 2024 г., но по-бавно отколкото през предходната година, тъй като импулсът от забавянето на инфлацията при енергията отшумя. В резултат от затихващото влияние на предишни шокове върху предлагането и по-слабото търсене, свързано със строгата парична политика, финансовите условия и фискалната политика, натискът от страна на базисната инфлация отслабна, но също остана под влияние на чувствителния растеж на заплатите.

1.1 Глобалната икономическа активност беше устойчива, а общата инфлация продължи да намалява

През 2024 г. световната икономика остана устойчива, но рисковете за растежа продължават да клонят към надценяване на фона на задълбочаващите се различия по сектори и държави. Икономическата активност се ускоряваше с устойчив, но умерен темп от 3,4% – почти без промяна спрямо предходната година, но под средна си величина в ретроспективен план (графика 1.1, панел „а“). Активността в отделните групи страни беше неравномерна, като икономиките на нововъзникващите пазари нараснаха с 4,1%, докато развитите икономики – с по-бавен темп от 1,9% (графика 1.1, панел „а“). Различията в темповете на растеж съответстват на историческите модели, като дългосрочният среден растеж на икономиките с нововъзникващи пазари за периода 1999–2023 г. надхвърля този на развитите икономики с 3,1 процентни пункта. Динамиката на глобалната икономическа активност също беше неравномерна по сектори, като глобалният растеж бе стимулиран по-конкретно от силната активност в сектора на услугите за разлика от по-слабата икономическа активност в преработващата промишленост. Несигурността в световен мащаб остана значителна, а краткосрочните неблагоприятни фактори за растежа се засилиха през годината, което се дължеше на по-голямото геополитическо напрежение и несигурността, най-вече в търговската и бюджетната сфера, особено след президентските избори в САЩ.

В САЩ икономическата активност остана висока през цялата 2024 г. главно в резултат на стабилното вътрешно търсене и по-конкретно на потреблението на домакинствата. Строгите условия на пазара на труда в САЩ през годината бяха смекчени при нараснал до 4,1% в края ѝ темп на безработица спрямо 3,7% в началото. В Китай икономическият растеж през 2024 г. се забави, макар и незначително. На фона на слабото потребителско доверие и продължителното свиване на сектора на недвижимите имоти вялото вътрешно търсене продължи да се отразява върху растежа, но увеличението на нетния износ и фискалните и паричните стимули подпомогнаха към края на годината инерцията на растежа.

Графика 1.1

Динамика на активността и търговията в световен мащаб (без еврозоната)

(годишно процентно изменение)

През годината тя се възстанови значително, като растежът на вноса се ускори до 4,4% спрямо 1,2% през предходната година, въпреки че остана малко под дългосрочната си средна величина (графика 1.1, панел „б“). Растежът на световната търговия беше подкрепен от силното търсене на вносни стоки, които бяха пренесени на фона на опасенията за нарушаване на транспортните маршрути в Червено море и възможни забавяния преди сезона на празниците в края на годината. В САЩ вносът също се ускори в началото на периода поради несигурността, свързана със стачките на пристанищата по Източното крайбрежие и търговската политика. Към края на годината се очакваше нормализирането на вноса на стоки в комбинация с все още слабия производствен цикъл и по-неблагоприятната структура на световното търсене да доведат до забавяне на динамиката на търговията.

През 2024 г. общата годишна инфлация, измерена чрез индекса на потребителските цени (ИПЦ) в света, продължи да намалява (графика 1.2) и през октомври 2024 г. беше 3,0% спрямо 3,4% в края на 2023 г. Забавянето на общата инфлация се дължеше на инфлацията при храните и енергията, както и на базисната инфлация при стоките (т.е. без храните и енергията). В развитите икономики натискът върху цените на услугите остана устойчив.

Графика 1.2

Глобална обща инфлация и нейните основни компоненти

(годишно процентно изменение; месечни данни)

Основните рискове, свързани с перспективите за световния икономически растеж, в края на 2024 г. включват засилване на глобалното икономическо фрагментиране и търговския протекционизъм, особено в САЩ, ескалация на геополитическото напрежение в Близкия Изток или във войната на Русия срещу Украйна, по-чести и тежки природни бедствия и по-нататъшно забавяне на растежа в Китай.

По стойност в края на годината цените на енергията през 2024 г. като цяло се повишиха спрямо 2023 г., тъй като по-високите цени на природния газ в Европа компенсираха спада в цените на петрола. Цените на суровия петрол тип „Брент“ намаляха с 5% главно под влияние на фактори, свързани с търсенето, включително по-слабото производство в преработващата промишленост в Европа и забавянето на икономическата активност в Китай. Що се отнася до предлагането, конфликтът в Близкия Изток и продължителното съкращаване на производството в държавите от ОПЕК+ предпазиха цените на петрола от по-нататъшен спад, но се оказаха недостатъчни, за да ги повишат. Европейските цени на природния газ нараснаха с 52% към края на годината, макар и да останаха доста под максимума си от 2022 г. Първоначално цените на газа спаднаха в резултат от трайно ниското потребление в Европа, особено в индустрията. От второто тримесечие нататък обаче цените трайно се повишаваха под натиск от страна на предлагането, включително и поради непланирани прекъсвания на доставките на газ от Норвегия, периоди на ескалация на войната на Русия срещу Украйна и опасения, свързани с изтичането на срока на споразумението за транзит на газ между Русия и Украйна. Към края на годината нивата на запасите от газ в Европа спаднаха под тези за 2022 г. и 2023 г. и бяха също под средната си стойност в края на годината отпреди енергийната криза, което подчертава предизвикателствата пред Европа в дългосрочен хоризонт да поддържа достатъчен предпазен буфер.

Вследствие на колебанията през годината в края на 2024 г. в номинално ефективно изражение еврото беше малко по-слабо (-1,1%) спрямо края на 2023 г. поради частично неутрализиране на динамиката на двустранните обменни курсове. От една страна, еврото поевтиня спрямо щатския долар (-6,0%) – изменение, което беше подкрепено от положителните изненади, свързани с икономическите данни от САЩ, търсещите сигурност потоци в условията на глобално геополитическо напрежение, а по-късно през годината – от очакваните промени в политиката на новата администрация на САЩ. След това, когато през четвъртото тримесечие на 2024 г. и икономическите данни за еврозоната се влошиха, пазарите очакваха по-стръмна траектория на бъдещите намаления на лихвените проценти в еврозоната и по-малко стръмна траектория в САЩ, което оказа допълнително влияние върху курса на еврото спрямо щатския долар. По подобен начин очакванията за трайно рестриктивна парична политика в Обединеното кралство засилиха курса на британската лира както като цяло, така и спрямо еврото. През 2024 г. еврото отслабна, макар и в по-малка степен, и спрямо китайския юан (-3,4%), тъй като силата на юана намаля поради по-големите икономически трудности на Китай. От друга страна, еврото укрепна спрямо валутите на повечето от другите си основни търговски партньори. Сред тях през по-голямата част от годината японската йена беше подложена на натиск за понижаване, тъй като трайно ниските лихвени проценти в Япония явно стимулираха потоците от арбитражни операции (carry trade) от японската йена към валути с по-висока доходност.

1.2 Икономическата активност в еврозоната започна постепенно да се възстановява

БВП на еврозоната в реално изражение нарасна с 0,9% през 2024 г. спрямо 0,4% през 2023 г. (графика 1.3). В началото на 2024 г. след пет поредни тримесечия на стагнация тримесечните темпове на растеж станаха положителни, а в края на годината отново се забавиха. Укрепването на растежа се дължеше главно на сектора на услугите, който продължи да се ползва от структурните промени след пандемията, включително бързото преминаване към икономика, основана на знанието, прехода към „зелена“ икономика и променящите се модели на потребителските разходи. Възстановяването на реалните доходи, световната търговия и програмата „Следващо поколение ЕС“ също подкрепиха икономическия растеж. В същото време индустриалният сектор остана слаб поради комбинация от структурни и циклични фактори. Той бе засегнат в по-голяма степен от този на услугите вследствие на още рестриктивните условия поради предишния цикъл на затягане на паричната политика и високите производствени разходи. Макар че повечето модели показват, че пикът на ефекта от затягането на паричната политика върху икономическата активност е достигнат в периода между края на 2023 г. и началото на 2024 г., цикълът на нейното смекчаване, започнал в средата на 2024 г., още не е дал отражение върху икономиката. Индустриалният сектор беше засегнат и от загубата на експортен пазарен дял в еврозоната, както и от регулаторните предизвикателства и от засилената несигурност, свързана както с политически, така и с геополитически събития. Като цяло растежът през 2024 г. отразяваше положителния принос на частното и публичното потребление, както и на нетната търговия, докато инвестициите и промените в запасите потискаха икономическата активност.

Графика 1.3

БВП на еврозоната в реално изражение

(годишно процентно изменение; принос в процентни пунктове)

Частното потребление се ускори през 2024 г., увеличавайки се с 1% спрямо предходната година. Въпреки значителното потребление на услуги съвкупното частно потребление малко се увеличи през първата половина на годината, тъй като търсенето на стоки остана слабо (графика 1.4). През третото тримесечие на годината то силно се ускори, подкрепено от временни фактори като Олимпийските и Параолимпийските игри в Париж през 2024 г., а през четвъртото се забави. Растежът на реалния разполагаем доход подпомогна разходите на домакинствата през 2024 г., докато номиналният растеж на заплатите нарасна, инфлацията се забави, а заетостта устойчиво се увеличаваше. Независимо от това все още строгите условия за финансиране продължиха да оказват влияние върху разходите на домакинствата, а спестяванията като цяло останаха значителни.

Графика 1.4

Потребление в еврозоната, инвестиции извън строителството и жилищни инвестиции

(индекси: 4 тр. 2019 г. = 100)

Частно потребление

б) Инвестиции

Инвестициите в жилищно строителство спаднаха силно през 2024 г. на фона на все още рестриктивните условия за финансиране и слабото търсене. Те се свиха с 4,0% в сравнение с 2023 г., отбелязвайки по време на световната финансова криза най-големия годишен спад от 2009 г. насам. Това свиване се дължеше главно на забавеното въздействие на затягането на паричната политика, произтичащите от него по-високи лихвени проценти по ипотечните кредити и по-строгите стандарти за банково кредитиране. Въпреки че реалните доходи се възстановяваха, а нарастването на цените на жилищата остана скромно, строгите условия за финансиране ограничиха достъпността на жилищата и потискаха търсенето на жилищни имоти. Въпреки това предвид силното възстановяване на жилищните инвестиции след пандемията, подпомогнато отчасти от (вече приключилите) щедри фискални стимули в Италия, инвестициите в жилища останаха в края на 2024 г. с 1,3% над допандемичното си равнище, въпреки че се справят по-зле от частното потребление (3,1%) и инвестициите извън строителството (5,2%, без ирландските нематериални активи).

Инвестициите извън строителството (най-близкият показател в националните сметки за бизнес инвестициите) се свиват отново през 2024 г. на фона на слабото вътрешно и външно търсене, строгите условия за финансиране и голямата несигурност на различни фронтове. Като цяло през годината инвестициите извън строителството се свиха с 2,3% в сравнение с 2023 г., макар и със значителна тримесечна колебливост (виж графика 1.4). Без променливите нематериални активи, създадени от многонационални компании в Ирландия, през 2024 г. те намаляха с 0,5%.^[1] Резултатът отразява както продължаващата слабост на инвестирането в машини и оборудване, така и забавянето в темповете на растеж на инвестициите в нематериални активи през последните години. На фона на слабото вътрешно търсене и отслабналия експортен сектор дългосрочните производствени очаквания – обикновено основен двигател на инвестициите, останаха вяли през цялата година, което намали стимулите на фирмите да инвестират. Опасенията от загуба на конкурентоспособност, умерената рентабилност и високата и широкообхватна несигурност, произтичащи от геополитическите тенденции, увеличаващите се страхове от засилваща се фрагментация на търговията и все по-голямата несигурност на политиката също допълнително повлияха през 2024 г. върху бизнес инвестициите.

През 2024 г. износът на еврозоната леко се подобри, но остана на сравнително слаба траектория. Няколко елемента допринесоха за потиснатия растеж на износа въпреки подобряващото се външно търсене. Отрицателно въздействие оказаха забавените ефекти от поскъпването на еврото в миналото. При сравнително високите цени на природния газ енергийните разходи останаха значителен проблем, увеличавайки производствените разходи на износителите от еврозоната, като по този начин съкратиха нормата на печалбата и намалиха конкурентоспособността. Слабото търсене в Китай, особено на капиталови стоки, и засилената конкуренция от страна на китайските производители също представляват предизвикателство за еврозоната. Вносът растеше с вял темп, повлиян от слабите вътрешно търсене и инвестиции. Като цяло нетната търговия оказа слабо положително влияние върху растежа. През 2024 г. в сравнение с 2023 г. търговското салдо на еврозоната продължи да се подобрява.

Пазар на труда

Като цяло през 2024 г. пазарът на труда в еврозоната остана устойчив, въпреки че растежът на заетостта се забави в сравнение с последните години, а показателите от проучванията подсказваха охлаждане на пазарите на труда през годината. Коефициентът на безработица се понижи от 6,5% през януари до 6,2% през декември – една от най-ниските точки, отчетени от въвеждането на еврото, и с 1,3 процентни пункта под допандемичното равнище, наблюдавано през януари 2020 г. Коефициентът на безработица беше средно 6,2% и през последното тримесечие на годината (графика 1.5). Съвкупната заетост и общият брой отработени часове в общи линии съответстваха на растежа на икономиката, като през 2024 г. и двата показателя нараснаха с по 1%. Тази динамика доведе в значителна степен до непроменена траектория на производителността. Слабият растеж на производителността на труда бе предимно цикличен, обусловен от слабо търсене, докато компаниите са задържали работната ръка, т.е. са държали повече работници от необходимите им в периода на слаб икономически растеж. Възможно е обаче роля да са изиграли и структурни фактори. Средно отработените часове намаляха с 0,1% през 2024 г. и към последното тримесечие на годината останаха с 1,9% под допандемичното равнище. Динамиката на средния брой отработени часове продължи да отразява фактори като резервите от работна ръка от втората половина на 2023 г. и все още значителния брой отпуски по болест. Равнището на участие на работната сила във възрастовата група от 15 до 74 години достигна 66% през четвъртото тримесечие на 2024 г., като надхвърли с 1,2 процентни пункта допандемичното си равнище. Жените, по-възрастните работници, лицата с висше образование и чуждестранните работници са допринесли най-много за това увеличение на работната ръка. През 2024 г. в сравнение с предходни години търсенето на работна ръка отслабна, като делът на свободните работни места продължи да намалява от пика си през второто тримесечие на 2022 г. до 2,5% през четвъртото тримесечие на миналата година, все още над допандемичното си ниво от последното тримесечие на 2019 г.^[2] Догонването от номиналните заплати на инфлацията благоприятства пренастройването на динамиката на заетостта и производството, като същевременно реалните заплати бяха приведени в съответствие с възстановяването на производителността. Ето защо чрез своята средносрочна насоченост и без да се засяга поддържането на ценова стабилност, паричната политика на ЕЦБ подпомогна заетостта и производителността, които са сред целите на Европейския съюз, за чието постигане ЕЦБ може да допринесе.

Графика 1.5

Пазар на труда

(лява скала: процентно изменение на тримесечна база; дясна скала: процент)

1.3 Затягане на фискалната позиция на еврозоната

Дефицитът на сектор „държавно управление“ в еврозоната се очакваше да продължи да намалява от 3,6% през 2023 г. до малко над прага от 3% от БВП през 2024 г. (графика 1.6). Това отразява главно затягането на фискалната позиция през 2024 г. поради постепенното прекратяване на правителствените мерки, приети през 2022–2023 г. с цел компенсиране на домакинствата и фирмите за високите цени на енергията и инфлацията.^[3] Същевременно големите разходи за лихви по държавния дълг, особено в силно задлъжнелите държави, изглежда имаха отрицателен принос за бюджетното салдо.^[4]

През 2024 г. се очаква съотношението на дълга към БВП в еврозоната слабо да нарасне от вече повишеното си равнище от 87,4% през 2023 г. до близо 88% и така да остане доста над предкризисното си равнище от 83,6% през 2019 г. (графика 1.6). Това увеличение се дължи вероятно на първичния дефицит и положителните корекции на дефицита и дълга.

Графика 1.6

Бюджетно салдо и дълг на сектор „държавно управление“ в еврозоната

(процент от БВП; фискална позиция: процентни пунктове от потенциалния БВП)

В края на 2024 г. се предвиждаше през 2025 г. фискалната позиция да се затяга допълнително, макар и с по-бавни темпове, отколкото през предходните години. Тази фискална перспектива обаче се разглеждаше като съпроводена с голяма несигурност. Политическите рискове произтичаха от фискалните планове на големите държави от еврозоната, както и от бъдещите решения на новата американска администрация и от европейските реакции. Тези рискове се добавиха към дългосрочния натиск върху бюджета, породен от застаряването на населението. Освен това от фискалната политика все повече се очаква да предоставя стратегически публични блага за укрепване на устойчивостта на европейската икономика чрез постигане на напредък в екологичния и цифровия преход и засилване на икономическата сигурност и отбраната. За екологичния и цифровия преход важен принос ще има програмата „Следващо поколение ЕС“ до нейното приключване в края на 2026 г. (виж каре 1).

Реформираната рамка за икономическо управление на ЕС влезе в сила на 30 април 2024 г. Рамката е насочена към поносимостта на дълга и има за цел да осигури стабилни и устойчиви публични финанси, същевременно стимулирайки структурните реформи и инвестициите.^[5] Основен елемент на новата рамка е публикуването на средносрочните фискално-структурни планове на държавите. В тези планове е очертана траекторията на нарастване на нетните разходи, както и основните макроикономически допускания, а за страните, които се стремят да удължат периода на корекция от четири на седем години, – и планираните във връзка с бюджета структурни мерки, които биха им позволили да постигнат вероятна тенденция към намаляване на съотношението на дълга в средносрочен хоризонт.

С публикуването на есенния си пакет на 26 ноември и 18 декември Европейската комисия стартира първия цикъл на прилагане на новата рамка за икономическо управление. Пакетът включва оценки на средносрочните фискално-структурни планове на държавите и проекти на бюджетните планове за 2025 г. Европейската комисия установи, че 15 от 16-те средносрочни фискално-структурни плана, представени от държавите от еврозоната, отговарят на изискванията на новата рамка. Препоръчителният период за фискални корекции беше удължен от четири на седем години за четири държави от еврозоната (Испания, Франция, Италия и Финландия) по тяхно искане. Удължаването трябва да бъде подкрепено с набор от ангажименти за инвестиции и реформи, които наред с другото имат за цел да допринесат за устойчив и приобщаващ растеж и стабилност и да подпомогнат фискалната устойчивост.^[6]

По препоръка на Европейската комисия през юли 2024 г. Съветът по икономически и финансови въпроси (Екофин) реши да открие процедура при прекомерен дефицит за пет държави от еврозоната, а именно Белгия, Франция, Италия, Малта и Словакия. За коригиране на прекомерния дефицит Комисията препоръча многогодишна траектория на нетните разходи в съответствие с наличните средносрочни фискално-структурни планове. Многогодишната траектория на нетните разходи стана основен надзорен показател съгласно новата рамка за икономическо управление.

Пълното, прозрачно и незабавно прилагане на преразгледаната рамка за икономическо управление ще помогне на правителствата трайно да намалят бюджетния дефицит и съотношенията си на дълга.

1.4 Общата инфлация продължи да се понижава към целевото равнище

През 2024 г. общата инфлация в еврозоната, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), продължи по дефлационна траектория. През декември тя беше 2,4%, с 0,5 процентни пункта по-ниска, отколкото година по-рано (графика 1.7). Макар че процесът на дезинфлация през 2023 г. беше обусловен главно от отзвучаването на предишни шокове в предлагането, през 2024 г. той все повече отразява предаването на рестриктивната парична политика. Постепенното отпадане на мерките за публична подкрепа, приети в отговор на пандемията и шоковото покачване на енергийните цени подпомогнаха дезинфлацията, ограничавайки съвкупното търсене. Това обаче действаше и като спирачка за процеса на дезинфлация, тъй като мерките бяха замислени да удържат инфлацията. При тези условия повечето колебания на ХИПЦ инфлацията през годината се дължаха на инфлацията при енергията, включително на скока на цените в края на годината. Динамиката на цените на неенергийните стоки имаше основен принос за по-нататъшната дезинфлация, като както храните, така и неенергийните промишлени стоки като компоненти на ХИПЦ отчетоха по-ниски темпове на инфлация през декември 2024 г. спрямо декември 2023 г., съответно с 3,5 и 2,0 процентни пункта. В случая с неенергийните промишлени стоки темповете достигнаха равнище, близо до дългосрочната средна допандемична величина от 0,6% (измерена в периода 1999–2019 г.). Спадът при тези два компонента отразяваше отзвучаващия натиск по веригата от предишни ценови скокове и като цяло по-благоприятната за ценообразуването международна среда. И обратно, компонентът на услугите в ХИПЦ беше относително неизменен и през годината се колебаеше около 4,0%. Тази устойчивост отразяваше сравнително силното влияние на натиска от страна на заплатите върху много позиции по услугите и влиянието на „по-бавно променящите“ се позиции (като застраховане, наеми на жилища и др.), чиито цени реагират със закъснение на извънредни инфлационни шокове в миналото.

Графика 1.7

Обща инфлация и нейните основни компоненти

(годишно процентно изменение; принос в процентни пунктове)

Средно през 2024 г. инфлацията при енергията беше малко по-ниска, отколкото през 2023 г., и остана отрицателна през по-голямата част от годината. Отрицателният годишен темп на инфлация при енергията в началото на годината се дължеше главно на динамиката на цените на природния газ и електроенергията, докато в периода след август той се определяше от цените на транспортните горива. Колебанията на енергийните борси, свързани със събития като войната на Русия срещу Украйна, и базовите ефекти, произтичащи от събитията през предишната година, задълбочиха неравномерния профил на инфлацията при енергията през 2024 г. Инфлацията при хранителните стоки силно подпомогна дезинфлацията, особено в резултат от рязкото понижение през първите месеци на годината, когато годишните темпове на растеж на цените както на преработените, така и на непреработените храни спаднаха. Това беше свързано с отшумяващия натиск от по-ранните скокове в цените на енергията и хранителните суровини.^[7] Впоследствие инфлацията при храните се характеризираше с известна колебливост, отразяваща в голяма степен колебанията в цените на непреработените храни, особено зеленчуците, което вероятно е свързано с неблагоприятните климатични условия.

Показателите за базисната инфлация имат за цел да обхванат постоянния или общия компонент на инфлацията, като показват къде се очаква да се стабилизира общата инфлация в средносрочен хоризонт след отзвучаването на временните фактори. Тъй като обаче самите показатели бяха завишени от предишни големи шокове в предлагането, очакваше се те да стигнат по-умерени нива в общия процес на дезинфлация.^[8] Базисната инфлация, измерена чрез ХИПЦ, без променливите компоненти „енергия“ и „храни“, намаля от 3,4% през декември 2023 г. до 2,7% през април 2024 г., след което като цяло се движеше в тесни граници. И през декември 2024 г. тя възлизаше на 2,7%. Спадът на базисната инфлация в началото на 2024 г. отразява спада в инфлацията при неенергийните промишлени стоки, докато инфлацията при услугите се запази като цяло непроменена през цялата година, колебаейки се около 4,0%. Инфлацията при услугите обикновено намалява с по-бавен темп, отколкото при другите компоненти на инфлацията, тъй като много видове услуги реагират със закъснение на общите инфлационни шокове (напр. наеми на жилища, застраховане, здравни и образователни услуги). Устойчивостта на инфлацията при услугите през 2024 г. е свързана и с високия растеж на заплатите, които съставляват по-голям дял от разходите в сектора на услугите, отколкото в преработващата промишленост. Други показатели на базисната инфлация също намаляваха през годината, макар и с известни колебания, и още повече през първата ѝ половина. Като цяло този спад отразява затихващите ефекти от предишните шокове в предлагането, както и по-слабо търсене в условията на още строгата парична политика. Той също помага да се обясни по-ясно дезинфлацията при стоките, отколкото при услугите, тъй като теглото на позициите, оценявани като чувствителни към паричната политика, е по-голямо в категорията на стоките, отколкото в тази на услугите.^[9]

Натискът върху разходите на вътрешния пазар, измерен чрез растежа на дефлатора на БВП, намаля през 2024 г. до 2,9% от 5,9% през 2023 г. Той отразява по-малкия принос както на разходите за труд на единица продукция, така и на печалбата от единица продукция (графика 1.8). Приносът на печалбата от единица продукция намалява, тъй като тя все повече действа като буфер срещу продължаващия силен натиск за повишаване на разходите за труд на единица продукция.^[10] Същевременно този натиск отслабна в резултат от по-слабото нарастване на заплатите, измерено като компенсация на един зает, и от известно засилване на растежа на производителността на труда. Годишният растеж на компенсацията на наето лице намаля до 4,5% през 2024 г. спрямо 5,3% през 2023 г., но остана значително над средния допандемичен темп (2,2%), отразявайки продължаващото затягане на пазарите на труда и запазващия се натиск за компенсиране на инфлацията. Умереното нарастване на компенсацията на наето лице отразява по-бързата реакция на отклонението на действителните заплати от залегналите в колективните трудови договори.^[11] Наред с другото то отразява вероятността корекциите за компенсиране на инфлацията вече да не са част от това отклонение, а да са включени в договорените заплати. В края на 2024 г. реалните заплати в еврозоната като цяло ще се върнат на нивата си отпреди инфлационния скок.

Графика 1.8

Дефлатор и компоненти на БВП

(годишно процентно изменение; принос в процентни пунктове)

По-дългосрочните инфлационни очаквания, изразени в проучването на експертите на ЕЦБ по икономическо прогнозиране, се понижиха от 2,1% в края на 2023 г. до 2,0% в проучването, публикувано през първото тримесечие на 2024 г., и през годината останаха добре стабилизирани при следващите кръгове от проучването (графика 1.9). Допълнителните данни от проучвания, като тези от проучването на финансовите анализатори на ЕЦБ и Consensus Economics, сочат също, че дългосрочните инфлационни очаквания съответстват на целта на ЕЦБ от 2%. Рестриктивната парична политика подкрепяше дезинфлацията не само посредством задържане на търсенето, но и със стабилизиране на дългосрочните инфлационни очаквания, ограничавайки по този начин риска от вторични ефекти. По-дългосрочните пазарни измерители на компенсацията за инфлацията (като 5-годишния форуърден лихвен процент по инфлационно индексирани суапове (ILS) за пет години напред) показват в течение на годината малко по-голяма колебливост, но към края ѝ достигнаха равнища, близо до 2%. Наблюдаваната през годината колебливост най-вероятно се дължеше на промени в премиите за инфлационен риск, като оценените действителни инфлационни очаквания бяха относително стабилни на ниво от около 2%. Що се отнася до потребителите, медианните инфлационни очаквания за три години напред се понижаваха от второто тримесечие на годината до октомври, когато достигнаха 2,1% – най-ниското равнище от февруари 2022 г. насам, когато Русия нахлу в Украйна. Впоследствие обаче през останалата част от годината очакванията се покачиха над този темп поради по-високата инфлация и засилилата се несигурност, макар и да останаха по-ниски, отколкото в нейното начало.^[12]

Графика 1.9

Проучване и пазарни показатели за инфлационните очаквания

(годишно процентно изменение)

1.5 Условията за финансиране постепенно се смекчават, но остават строги

С постепенното отслабване на инфлационния натиск през 2024 г. (виж раздел 1.4) ЕЦБ намали степента на ограниченията по паричната си политика, като от юни понижи основните си лихвени проценти (виж раздел 2.1). През първата половина на 2024 г. лихвеният процент по 10-годишните овърнайт индексирани суапове (OIS) постепенно се повиши с около 50 базисни точки и през лятото достигна върхова стойност за годината. След това поради спада в очакванията за лихвените проценти на финансовите пазари и по-ниските премии за срочност 10-годишният лихвен процент по OIS постепенно се понижи и през декември 2024 г. достигна средно 2,2% (графика 1.10), което е с около 20 базисни точки по-малко от средното равнище през декември 2023 г. В края на 2024 г. доходността на дългосрочните държавни облигации като цяло е на по-високи равнища, отколкото в началото на годината. Във Франция доходността на държавните облигации е значително по-висока, отколкото година по-рано поради засилилата се несигурност относно фискалните прогнози за страната и политическите тенденции. Спредовете между доходността на дългосрочните държавни облигации и съответните безрискови лихвени проценти като цяло се разширяват през последното тримесечие на годината, което е свързано с намаляването на недостига на обезпечения в условията на по-голяма (очаквана) емисия на държавен дълг и намаляване на балансовото число на Евросистемата. В Италия свиването на спредовете, облагодетелствано от по-благоприятна рейтингова перспектива, допринесе за спад в доходността на дългосрочните облигации през 2024 г. Среднопретеглената спрямо БВП на еврозоната номинална доходност на десетгодишните държавни облигации остава средно през декември 2024 г. на същото равнище (2,7%) като година по-рано.

Графика 1.10

Дългосрочни лихвени проценти и цена на заемния ресурс за предприятия и домакинства за покупка на жилище

(процент годишно)

През 2024 г. цените на акциите се повишиха както в нефинансовия, така и в по-голяма степен във финансовия сектор. В последния те се определяха от банковия сектор, който се възползва от високи нива на рентабилност. Широките индекси на цените на акциите на нефинансови предприятия и банки от еврозоната приключиха 2024 г. с около 3% и 21% над съответните им нива от края на 2023 г. Понижаването на рисковите премии на акциите, по-добрите очаквания за печалбите в краткосрочен хоризонт, по-големите разпределени дивиденти и по-ниските безрискови дългосрочни лихвени проценти поддържаха цените на акциите. Доходността на корпоративните облигации се понижи както в инвестиционния клас, така и в сегментите с висока доходност и в края на декември 2024 г. беше на по-ниски равнища, отколкото година по-рано, което се дължеше на по-ниските безрискови лихвени проценти и свиването на спредовете.

Банковите депозити престанаха да се свиват и започнаха да се възстановяват към края на 2024 г., а с намаляването на ограниченията на паричната политика широките пари (М3) се възстановиха. Годишният темп на изменение на М3 е 3,4% през декември спрямо нула през декември 2023 г. (графика 1.11). Възстановяването се дължи на нетни чуждестранни входящи потоци, които отразяват значителния излишък по текущата сметка, произтичащ от слабия внос, и на чуждестранния интерес към облигации от еврозоната с атрактивна доходност. Тези входящи потоци като цяло компенсират отлива на ликвидност в резултат от намаляването на балансовото число на Евросистемата. След като (изцяло до края на годината) бяха изплатени средствата, заети по третата поредица от целеви операции по дългосрочно рефинансиране, и със свиването на портфейлите от активи на Евросистемата банките продължиха да се обръщат към по-скъпи източници на пазарно финансиране. Въпреки това разходите им за финансиране постепенно спадат от пиковите нива през 2023 г., макар и по-бавно от лихвените проценти. Банковите баланси като цяло останаха стабилни.

През 2024 г. условията за финансиране в еврозоната останаха рестриктивни, макар че понижаването на основните лихвени проценти на ЕЦБ донякъде намали степента на затягане на паричната политика. Номиналната цена на заемите за предприятия и домакинства донякъде се понижи, след като през 2023 г. достигна най-високите си равнища за период от почти 15 години. Обобщеният банков лихвен процент по заеми за нефинансови предприятия възлиза на 4,4% през декември, което е спад с около 90 базисни точки в сравнение с края на 2023 г., а еквивалентният лихвен процент за домакинства за покупка на жилище е намалял с около 60 базисни точки до 3,4% (графика 1.10). По този начин значителната разлика между лихвените проценти за фирми и домакинства, възникнала през фазата на затягане на паричната политика, намаля съвсем незначително. Различията в лихвените проценти по кредитите в отделните държави останаха ограничени, което е знак, че паричната политика на ЕЦБ като цяло се предава без проблеми в цялата еврозона.

Банковото кредитиране за предприятия и домакинства остана слабо на фона на все още строгите условия на кредитиране и слабото съвкупно търсене (графика 1.11), но през втората половина на 2024 г. се наблюдаваха признаци на възстановяване. Както показва Проучването на банковото кредитиране в еврозоната, кредитните стандарти на банките (т.е. вътрешните насоки или критериите за одобряване на кредити) спрямо предприятията станаха по-строги през четвъртото тримесечие на 2024 г. след като през предходните като цяло се бяха стабилизирали. Според Проучването относно достъпа до финансиране за предприятията наличието на банкови кредити се е подобрило само временно, след което през четвъртото тримесечие се влоши. Годишният темп на растеж на банковите кредити за предприятия през декември е 1,7%. Като цяло финансирането на корпоративния дълг остана слабо, а нетните потоци външно финансиране за предприятия бяха значително по-малки от дългосрочната си динамика, въпреки че се наблюдаваше активизиране на емисията и оценките на котирани акции (графика 1.12). Що се отнася до кредитирането на домакинства, постепенното възстановяване на годишния темп на растеж на банковите кредити до 1,1% през декември се дължи предимно на ипотечните кредити. Това съответства на общото смекчаване на кредитните стандарти през годината и на значителното възстановяване при търсенето на кредити, отчетено в проучването на банковото кредитиране през втората половина на 2024 г., както и на устойчивите намерения за покупка на жилища, отчетени в Проучването за очакванията на потребителите . В същото време до края на годината процентът на домакинствата, посочващи в това проучване влошаване на достъпа до кредити, все още надвишава процента на домакинствата, според които е налице подобрение, като трайното прибягване до потребителски кредит е концентрирано при домакинства с по-ниски доходи. Нещо повече, банките продължават да съобщават за затягане на кредитните стандарти за потребителски кредити през цялата 2024 г.

Графика 1.11

Прираст на М3 и растеж на кредитите за предприятия и домакинства

(годишно процентно изменение)

Графика 1.12

Нетни потоци от външно финансиране за предприятия

(годишни потоци; млрд. евро)

Каре 1
Продължаващо влияние на пандемията от COVID-19 и структурните трендове върху растежа на производителността

Еврозоната преминава през период на трансформация, който се характеризира с икономически шокове и дълбоки структурни промени, оказващи влияние върху растежа на производителността в средно- и дългосрочен хоризонт. През последните години тя се сблъска с уникална комбинация от смущения и продължаващи структурни промени, които по сложни и несигурни начини влияят върху растежа на производителността. Пандемията от COVID-19, бързият цифров, а също екологичният и демографският преход се открояват като ключови фактори, влияещи върху средно- и дългосрочните прогнози за производителността. Всеки от тези елементи въвежда отделни механизми, посредством които те засягат производителността, а взаимодействията помежду им допълнително усложняват икономическия пейзаж. В карето се разглежда тази динамика и последиците от нея за растежа на производителността. То е базирано на неотдавнашната работа на група експерти от Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) относно производителността.^[13]

Трайно влияние на пандемията върху растежа на производителността

Пандемията причини повсеместни сътресения във всички държави, сектори и предприятия, засегнали по различни начини растежа на производителността. Широкият обхват на кризата, съчетан с мерки като прекъсване на дейността и промени в моделите на работа и потребление, както и широката политическа подкрепа, предоставяна на предприятия и домакинства, показват различие с предишни икономически спадове.

Ответните мерки на политиката предотвратиха широкото разпространение на фалити, но ограничиха преразпределянето на ресурси, което повишаваше производителността. Наличните данни показват, че в резултат от кризата слабопроизводителните фирми са намалели доста повече от по-високопроизводителните или в сравнение с последните първите е по-вероятно да напуснат пазара, което спомага в краткосрочен хоризонт за преразпределяне на ресурсите (графика А). Този ефект обаче бе по-слабо изразен, отколкото при предишни кризи в резултат от цялостната подкрепа на политиката, която предотврати напускането на пазара от фирмите и тяхното свиване. Анализът на експертната група на ЕСЦБ показва, че с течение на времето разпределението на фирмените субсидии действа все по-деформиращо въпреки непроменените критерии за допустимост.

Пандемията ускори процеса на цифровизация, промени поведението на потребителите и повлия върху моделите на отпуските по болест и образователния ценз, което може да има дългосрочни последици. Задълбочаването на цифровата икономика, включително по-широкото използване на работата от разстояние, подпомогната от инициативи като програмата „Следващо поколение ЕС“ (NGEU), чертае обещаващи перспективи. В същото време пандемията оказа дълготрайно въздействие върху работната сила, а за нейните дългосрочни последици върху растежа на производителността още не може да се даде пълна количествена оценка.

Графика A

Съпоставка на статистическото разпределение на производителността в предприятията, напуснали даден сектор, и оцелелите в същия сектор през 2020 г.

(плътност на вероятността)

Цифров преход и растеж на производителността

Цифровите технологии могат да повишат ефективността на работниците, като допълват задачите и дават възможност за възлагане на външни изпълнители на непрофилни дейности. Освен това цифровизацията увеличава пазарната конкурентоспособност, позволява постигане на мащаб без масовизиране и разширява достъпа до пазара чрез електронна търговия. Фирмените данни за държави като Франция и Австрия показват, че инвестирането в цифрови технологии може да доведе до устойчив растеж на производителността, макар и след начален период на приспособяване и в сравнително малък мащаб.

Повишаването на производителността в резултат от цифровизация е твърде разнородно в различните сектори и предприятия. Макар че средно въздействието на цифровите инвестиции е слабо, наблюдаваното в секторите, съумели да се възползват от цифровизацията, е 17 пъти по-голямо от средното. Освен това едва около 30% от предприятията, обикновено най-високопроизводителните, успяват да използват новите цифрови технологии по новаторски и революционен начин за увеличаване на своята производителност, тъй като разполагат с необходимите умения и допълнителни нематериални активи (графика Б). Що се отнася до сумарните ефекти, свързаното с цифровизацията повишаване на ефективността значително увеличи растежа на производителността, както се вижда от симулациите, които показват, че без него растежът на производителността в държави като Германия и Франция би бил значително по-слаб.

Въздействие на екологичния преход върху растежа на производителността

Спешната необходимост от намаляване на емисиите парникови газове доведе до прилагането на политики за насърчаване на вземането на нисковъглеродни решения с възможно влияние върху съвкупния растеж на производителността. Два основни канала, по които екологичният преход влияе върху производителността, са инвестициите в екологични нововъведения и преразпределянето на ресурси. Необходимостта от намаляване на емисиите парникови газове насърчава предприятията да въвеждат иновации и да включват в дейността си по-ефективни и устойчиви практики. Междувременно икономиката се насочва към по-екологични сектори, пренасочвайки работна ръка и капитал от замърсяващи отрасли и предприятия. Това преразпределение може да повиши общата производителност, ако ресурсите се използват по-ефективно.

Графика Б

Очаквано въздействие на цифровизацията върху растежа на ОФП в предприятия с различни първоначални нива на ОФП

(процентни пунктове)

Емпирични данни сочат, че в дългосрочен хоризонт строгите политики в сферата на околната среда може да стимулират екологичните иновации, но в краткосрочен – да повлияят отрицателно върху растежа на общата факторна производителност (ОФП). Анализът на експертната група показва, че за прехода към нисковъглеродна икономика е необходима смесица от политики, съчетаваща данъците върху въглеродните емисии, разпоредбите и подкрепата за „зелени“ технологии. Преходът обаче ще бъде скъп в краткосрочен план, тъй като фирмите ще се приспособяват, което ще има отрицателно влияние върху растежа на ОФП, особено в малките замърсяващи фирми поради ограничения им достъп до финансиране. Въпреки това политиките в областта на околната среда стимулират екосъобразните нововъведения, както се вижда от значителното увеличение на броя патенти за „зелени“ технологии, подадени от замърсяващи предприятия. Това увеличение на „зелените“ иновации вероятно ще доведе до по-висок растеж на производителността в дългосрочен план.

Влиянието върху производителността от преразпределянето на ресурси, предизвикано от политиките на преход, се различава в отделните сектори. При дадени равнища на производителност в отделните сектори механичното преразпределяне между тях би довело до намаляване на производителността, тъй като въглеродоемките сектори средно са по-производителни. В рамките на тясно определени сектори обаче на фирмено равнище въглеродоемкостта и производителността на труда не са непременно свързани. Следователно преразпределянето на ресурси от предприятия с големи въглеродни емисии към такива с малки не води задължително до повишаване на производителността. Фирмената информация от системата на ЕС за търговия с емисии показва, че в повечето сектори най-ефективните предприятия по отношение на въглеродните емисии са и най-високопроизводителни. Това означава, че при сегашните равнища на фирмена производителност пренасочването на ресурси към по-екологични предприятия ще доведе при равни други условия до повишаване на производителността на труда в тези сектори. За други сектори обаче, като целулозно-хартиената промишленост и производството на черни метали, е точно обратното и преразпределянето ще намали тяхната производителност.

Заключителни бележки

Взаимодействието между неотдавнашните шокове и сегашните структурни трендове създава сложна среда за средно- и дългосрочния растеж на производителността. Пандемията, цифровият и екологичният преход са свързани с уникални предизвикателства и възможности. Както е посочено в неотдавнашния доклад на Марио Драги, лицата, формиращи политиката, трябва внимателно да се ориентират в тази динамика, за да създадат благоприятна среда за устойчив растеж на производителността, като използват цифровите и „зелените“ технологии и същевременно смекчават възможните деформиращи ефекти от политическа намеса.^[14] С развитието на световната икономика е наложително създателите на политики в еврозоната да имат предвид тези взаимодействия, за да могат ефикасно да формират и подкрепят бъдещите траектории на растежа на производителността.

2 Въпреки запазването на рестриктивния ѝ характер започна смекчаване на паричната политика

През 2024 г. Управителният съвет отслаби рестриктивността на паричната политика предвид признаците за устойчиво доближаване на инфлацията до целта от 2%, докато икономиката на еврозоната бе изправена пред слаб растеж (виж раздел 2.1). През почти цялото първо полугодие лихвените проценти останаха непроменени. След това Управителният съвет понижи лихвения процент по депозитното улеснение с 25 базисни точки през юни и септември, с което отбеляза преход към по-слабо рестриктивна парична политика. Той продължава да се придържа към зависим от данните индивидуален подход за определяне на подходящото ниво и продължителност на ограничението. През третото тримесечие икономическата активност се характеризираше с продължаващ слаб растеж и известни признаци на стабилизиране, за което допринесоха по-голямото потребление и търсенето в световен мащаб. Управителният съвет ставаше все по-уверен в постепенното намаляване на инфлацията и през октомври и декември допълнително понижи лихвения процент по депозитното улеснение с 25 базисни точки.

Като част от започналото през 2022 г. нормализиране през 2024 г. балансовото число на Евросистемата се понижи с 0,5 трлн. евро до 6,4 трлн. евро към края на годината (виж раздел 2.2). Спадът се дължеше на предсрочното погасяване и настъпването на падежа на операции по TLTRO III и на намаляването на портфейла по APP, както и донякъде на този по PEPP, който от юли се ориентира към частично реинвестиране. През март 2024 г. Управителният съвет одобри промени в оперативната рамка за провеждане на паричната политика (виж каре 2), а в края на 2024 г. преустанови реинвестициите по PEPP.

През 2024 г. Евросистемата усъвършенстваше рамката си за управление на риска, за да гарантира ефективното прилагане на политиката в областта на рисковете. Поради високите основни лихвени проценти ЕЦБ претърпя загуби от отрицателен лихвен доход, които ще бъдат отписани срещу бъдещи печалби (виж раздел 2.3 и „Годишен отчет на ЕЦБ, 2024 г.“). Очаква се нетният лихвен доход на Евросистемата отново да нараства в следващите години, подкрепяйки нейната финансова устойчивост.

2.1 Намаляване на степента на рестриктивност на паричната политика

През януари 2024 г. Управителният съвет прецени, че след стагнацията през 2023 г. икономиката остава слаба. Краткосрочните прогнози за икономическия растеж в еврозоната бяха белязани от забавяне на икономическата активност и търговията в световен мащаб и от строгите условия на финансиране, като рисковете произтичаха от силното геополитическо напрежение поради конфликта в Близкия изток и войната на Русия срещу Украйна. Някои прогнозни показатели от проучвания обаче сочат в по-далечна перспектива засилване на растежа. Въпреки слабия растеж пазарът на труда остана стабилен след почти постоянния спад в темпа на безработица, започнал през септември 2020 г. Инфлацията се бе повишила през декември 2023 г. в резултат от базов ефект от цените на енергията и остана висока на равнище 2,9%. Същевременно повечето измерители на базисната инфлация запазиха низходящата си траектория, тъй като ефектите от предишни шокове от страна на предлагането отслабнаха, а строгата парична политика доведе до намаляване на търсенето. Управителният съвет потвърди оценката си, че основните лихвени проценти на ЕЦБ бяха на равнища, които при запазването им достатъчно дълго биха допринесли съществено за своевременното връщане на инфлацията към средносрочната цел от 2%. Поради това на заседанието си през януари той реши да запази непроменени основните лихвени проценти на равнищата, определени през септември 2023 г., като препотвърди намерението си да ги запази на достатъчно рестриктивни равнища, докато това е необходимо.

Макроикономическите прогнози на експертите на ЕЦБ от март предвиждаха коригиране надолу на инфлацията, особено за 2024 г., което се дължеше на по-слабия принос на цените на енергията. Те сочеха постепенно забавяне на инфлацията във времето в посока определената от ЕЦБ цел. Общата инфлация намаляваше през февруари, но вътрешният натиск върху цените остана значителен отчасти поради силното нарастване на заплатите и спадащата производителност на труда. Икономиката в еврозоната остана слаба. Потребителските разходи се смята, че са ограничени, инвестициите забавят темпа си, а износът намалява поради по-слабото външно търсене и известна загуба на конкурентоспособност от фирмите в еврозоната. Експертите на ЕЦБ коригираха надолу своите краткосрочни прогнози за растежа. Все още се очакваше икономиката да се възстанови и в бъдеще да нараства, първоначално подпомагана от потреблението, а на по-късен етап – и от инвестициите. По-конкретно, предвиждаше се възстановяване на реалните доходи в резултат от намаляващата инфлация и увеличаващите се заплати. Макар че условията за финансиране продължаваха да бъдат рестриктивни, ограничаващото влияние върху търсенето от предишни повишения на лихвените проценти също се очакваше постепенно да отслабне, а износът – да увеличи обема си. Въз основа на постоянния, зависещ от данните подход и оценката за прогнозната инфлация, на динамиката на базисната инфлация и силата на предавателния механизъм на паричната политика, през март Управителният съвет реши да запази трите основни лихвени процента на ЕЦБ непроменени.

Той подчерта и значението на напредъка към съюза на капиталовите пазари за стабилизирането на растежа, когато държавите са изправени пред местни шокове, които не могат да бъдат преодолени със средствата на паричната политика. Една по-интегрирана и диверсифицирана финансова система би подобрила разпределянето на частния риск между държавите, би спомогнала за намаляването на финансовата фрагментарност и би осигурила наред с другите ползи ефективното предаване на паричната политика във всички части на еврозоната.

През март Управителният съвет одобри също промени в оперативната рамка за прилагане на паричната политика. Обявеният през декември 2022 г. преглед на оперативната рамка установи основните принципи и параметри за прилагане на паричната политика и за предоставяне на ликвидност от централните банки в условията на постепенно намаляваща свръхликвидност в банковата система (виж каре 2). По-конкретно Управителният съвет реши да направлява и в бъдеще позицията по паричната политика чрез коригиране на лихвения процент по депозитното улеснение и гъвкаво да предоставя ликвидност въз основа на нуждите на банките чрез широк набор от инструменти, включващи на по-късен етап дългосрочни структурни кредитни операции и структурен портфейл от ценни книжа. Той одобри и намаляването на спреда между лихвения процент при основните операции по рефинансиране и този по депозитното улеснение от 50 на 15 базисни точки, в сила от 18 септември 2024 г.

Инфлацията се понижи допълнително до 2,4% през март, като повечето измерители на базисната инфлация спаднаха, затвърждавайки постепенно отслабващия натиск върху цените. Инфлацията при услугите обаче остана висока на равнище 4,0%, което се дължеше на повишението на цените на вътрешния пазар. Ако се върнем към последното тримесечие на 2023 г., заплатите продължаваха да растат, макар и с по-бавни темпове от очакваното. По-големите разходи за труд бяха отчасти поети от печалбите на фирмите, което ограничаваше влиянието им върху потребителските цени. В същото време прирастът на разходите за труд на единица продукция остана висок вследствие слабото нарастване на производителността, макар да намаляваше спрямо предишното си високо равнище.

През годината ставаше все по-ясно, че рестриктивната парична политика на Управителния съвет оказва значително влияние върху икономиката, а оттам и върху инфлацията. През първото тримесечие на 2024 г. високите разходи по заемите за фирми и домакинства и затягането на кредитните стандарти доведоха до намаляване на инвестиционните планове и покупките на жилища, както и до по-нататъшен спад в търсенето на кредити. Макар че разходите за услуги останаха значителни, предприятията от преработващата промишленост отчетоха слабо търсене. Равнищата на производство продължиха да бъдат ниски, особено в енергоемките сектори. Въпреки това растежът на износа от еврозоната се очакваше да се ускори, подпомогнат от по-силната световна икономика и засиленото търсене на търгуеми стоки.

През април Управителният съвет обяви, че ще запази непроменени трите основни лихвени процента на ЕЦБ на рестриктивно равнище. Той подчерта ангажимента си да прилага подход, зависещ от данните, с приемане на решения на всяко заседание, без предварително да се ангажира за конкретно изменение на лихвите. За първи път Управителният съвет обяви, че би било целесъобразно да се намали равнището на рестриктивност на паричната политика, ако оценката му за прогнозната инфлация, динамиката на базисната инфлация и устойчивостта на предавателния механизъм на паричната политика допълнително засилят увереността, че инфлацията устойчиво се доближава до целевото равнище.

Този момент бе през юни, като Управителният съвет взе решение да понижи трите основни лихвени процента на ЕЦБ с по 25 базисни точки, след като девет месеца те останаха непроменени. След заседанието от септември 2023 г., когато Управителният съвет за последен път повиши лихвите, инфлацията спадна с 2,6 процентни пункта, а прогнозата за нея се подобри съществено. Измерителите на базисната инфлация също се понижиха, потвърждавайки признаците за отслабване на ценовия натиск, а инфлационните очаквания отбелязаха спад във всички хоризонти. Паричната политика поддържаше рестриктивни условията за финансиране. Намалявайки търсенето и запазвайки инфлационните очаквания твърдо закотвени, това допринесе значително за понижаване на инфлацията.

Въпреки тези положителни тенденции натискът върху вътрешните цени остана силен, а нарастването на заплатите се запази значително, компенсирайки предишния скок на инфлацията. Считаше се, че тя вероятно ще остане над целевото равнище за доста дълъг период през следващата година. Експертите на Евросистемата ревизираха леко нагоре прогнозите си за инфлацията през 2024 г. и 2025 г. в сравнение с март, предвиждайки до края на 2024 г. колебания в нейния темп, включително поради свързани с енергията базови ефекти. След този момент обаче се очакваше тя да се понижава към целевото си равнище през втората половина на 2025 г. поради по-слабото нарастване на разходите за труд, проявяващото се вече влияние на рестриктивната парична политика и отслабващия ефект на енергийната криза и пандемията.

През май инфлацията се повиши до 2,6%, макар че при цените на храните и на стоките тя се забави. При цените на енергията тя се повишаваше умерено след година на отрицателни годишни темпове, а при услугите се ускори до 4,1% спрямо 3,7% през април.

След пет тримесечия стагнация през първото тримесечие на 2024 г. икономиката на еврозоната отбеляза 0,3% растеж. Секторът на услугите се разрастваше, а промишленото производство показа признаци за стабилизиране на ниски равнища. Заетостта се увеличи с 0,3% през първото тримесечие, като от декември 2023 г. нататък бяха създадени около 500 000 нови работни места. В краткосрочен хоризонт се очакваше икономиката да остане слаба, след което да се възстанови благодарение на увеличените заплати, по-добрите условия на търговия и по-високите реални доходи. Разходите за финансиране се стабилизираха на рестриктивни равнища, а кредитирането остана слабо в резултат от предходните увеличения на основните лихвени проценти. Освен това след огромните погашения през март през юни 2024 г. банките погасиха голяма част от средствата, заети по TLTRO III, което доведе до значително намаляване на свръхликвидността.

През юни Управителният съвет потвърди също, че през втората половина на годината възнамерява да намали обема от ценни книжа на Евросистемата по PEPP средно със 7,5 млрд. евро на месец. Това вероятно в голяма степен ще следва подхода, използван при програмата за закупуване на активи.

Към датата на заседанието на Управителния съвет през юли в съответствие с очакванията повечето инфлационни измерители за юни бяха стабилни или понижаващи се, макар че натискът върху вътрешните цени и инфлацията при услугите остана засилен. Заплатите продължиха да нарастват с висок темп, а тяхното въздействие върху инфлацията все още биваше смекчено до известна степен от нормата на печалба. Постъпващата информация като цяло потвърди предишната оценка относно средносрочните прогнози за инфлацията и на заседанието си през юли Управителният съвет реши да запази непроменени основните лихвени проценти. Той препотвърди намерението си да поддържа паричната политика рестриктивна, докогато е необходимо.

Инфлацията се понижи до 2,2% през август от 2,6% през юли. Въпреки това натискът върху вътрешните цени и инфлацията при услугите остана голям главно поради увеличаващите се заплати. Натискът от страна на разходите за труд продължи да отслабва, но също остана по-висок. Септемврийските прогнози на експертите на ЕЦБ потвърдиха предходните прогнози за инфлацията, с което се укрепи виждането за постепенно и устойчиво връщане на инфлацията към 2%. Очакваше се в края на годината тя да се повиши и през втората половина на 2025 г. да се понижава към целевото равнище. Тъй като при услугите инфлацията беше по-висока от предвижданото, прогнозите за базисната инфлация (без енергията и храните) през 2024 г. и 2025 г. бяха коригирани леко нагоре, но продължиха да сочат бързо понижение.

Условията за финансиране останаха рестриктивни, а растежът на кредита – слаб в условията на малко търсене към момента на заседанието на Управителния съвет през септември, докато икономическата активност бе вяла. През второто тримесечие на 2024 г. икономиката отбеляза 0,2% растеж, по-бавен темп, отколкото през първото тримесечие и под очакванията. Той бе обусловен главно от нетния износ и държавните разходи. Частното потребление и инвестициите, които се очакваше да са водещи при възстановяването, останаха слаби вероятно поради сериозните геополитически рискове. В резултат на това експертите на ЕЦБ понижиха прогнозите си за растежа в сравнение с юни, отразявайки по-слабия принос на вътрешното търсене през следващите тримесечия. Очакваше се с течение на времето икономиката да се стабилизира, нараствайки с 0,8% през 2024 г., като продължи да расте до 1,3% през 2025 г. и 1,5% през 2026 г. Възстановяването вероятно ще бъде подпомагано наред с износа от по-голямото потребление, постепенното затихване на ефектите от рестриктивната парична политика и растящото глобално търсене.

Предвид новата информация, засилваща доверието в постепенното понижаване на инфлацията към целевото равнище на ЕЦБ, през септември Управителният съвет реши да намали с 25 базисни точки лихвения процент по депозитното улеснение, служещ за задаване на курса на паричната политика, отбелязвайки допълнителна стъпка към понижаване на степента на нейната рестриктивност. Както вече бе обявено на 13 март 2024 г., някои промени в оперативната рамка за прилагане на паричната политика влязоха в сила от 18 септември (виж каре 2). По-специално, спредът между лихвения процент при основните операции по рефинансиране и този по депозитното улеснение беше определен на 15 базисни точки, а спредът между лихвения процент по пределното кредитно улеснение и този при основните операции по рефинансиране остана непроменен на равнище от 25 базисни точки. През септември свръхликвидността в еврозоната спадна под 3 трлн. евро главно в резултат от погасяването от банките на кредити по TLTRO III. Постепенното прекратяване на реинвестирането на облигации с настъпващ падеж в портфейлите по паричната политика на Евросистемата все повече допринасяше за този спад.

През септември инфлацията спадна до 1,7% – най-ниското ѝ равнище от април 2021 г. насам, засилвайки увереността, че процесът на дезинфлация протича добре. През септември повечето измерители на базисната инфлация или се понижиха, или останаха непроменени. При цените на енергията се наблюдаваше значителен спад (годишен темп -6,1%), а повечето измерители на дългосрочните инфлационни очаквания се колебаеха около 2%. Прогнозата за инфлацията бе повлияна от по-слаба от очакваното икономическа активност. Според краткосрочните показатели производството в преработващата промишленост продължаваше да намалява. Въпреки че активността в сферата на услугите изглеждаше облагодетелствана от силния летен сезон, краткосрочните показатели сочеха спад през третото тримесечие на 2024 г. Фирмите увеличават инвестициите с бавни темпове, а износът отслабва. Въпреки увеличението на доходите през второто тримесечие на 2024 г. – последното тримесечие, за което има данни, домакинствата са предпочели по-малко да потребяват и повече да спестяват. Отчитайки тази динамика и последиците ѝ за инфлацията, Управителният съвет реши през октомври да намали допълнително степента на рестриктивност на паричната политика и да понижи основните лихви на ЕЦБ с 25 базисни точки, с което лихвеният процент по депозитното улеснение достигна 3,25%.

С приближаването на края на годината според предварителната оценка инфлацията леко се повиши до 2,3% през ноември спрямо 2,0% през октомври. Това нарастване бе очаквано и се дължеше на по-ранен спад в цените на енергията, които изоставаха от годишните темпове. Макар че цените на храните и услугите се понижиха, вътрешната инфлация остана висока поради натиска, свързан със заплатите, и факта, че някои сектори на услугите все още се приспособяваха със закъснение към предишния рязък скок на инфлацията. Междувременно динамиката на базисната инфлация като цяло съответстваше на устойчивото връщане на инфлацията към целевите ѝ стойности. Според декемврийските прогнози на експертите от Евросистемата общата инфлация ще бъде средно 2,4% през 2024 г., 2,1% през 2025 г., 1,9% през 2026 г. и 2,1% през 2027 г., когато ще влезе в действие разширената схема на ЕС за търговия с емисии.

През третото тримесечие на 2024 г. икономиката на еврозоната отбеляза 0,4% растеж, надхвърляйки очакванията главно поради увеличеното потребление и натрупаните от фирмите запаси. Същевременно инвестициите останаха ниски в условията на голяма несигурност. Краткосрочните показатели за четвъртото тримесечие на 2024 г. показват, че растежът губи инерцията си. Проучванията сочат, че преработващата промишленост продължава да се свива, а при услугите растежът се забавя. Пазарът на труда остана устойчив. През октомври 2024 г. темпът на безработица в еврозоната бе 6,3%, оставайки непроменен спрямо септември. Той намаляваше почти непрекъснато от септември 2020 г. (8,6%), като през ноември вероятно ще достигне най-ниското си ниво (6,2%) след въвеждането на еврото. Въпреки че условията на финансиране остават рестриктивни, последните понижения на лихвените проценти постепенно намаляваха цената на заемите за фирми и домакинства. Според прогнозите на експертите от декември икономиката постепенно ще се стабилизира, макар и с по-бавни темпове от очакваното. Предвижда се по-високите реални заплати да подпомагат разходите на домакинствата, докато по-евтините кредити стимулират потреблението и инвестициите. При условие че напрежението в търговията не се засили, износът вероятно ще подпомага възстановяването, тъй като търсенето нарасна в световен мащаб.

В тези условия на заседанието си през декември Управителният съвет реши да намали основните лихвени проценти на ЕЦБ с 25 базисни точки и препотвърди ангажимента си да гарантира, че инфлацията ще бъде устойчиво стабилизирана на средносрочната цел от 2%. Заявлението, че основните лихвени проценти ще бъдат поддържани достатъчно рестриктивни докогато е необходимо, вече не се включва в съобщенията. В резултат от намаляването на основните лихви на ЕЦБ лихвеният процент по депозитното улеснение бе определен на 3,00%, а общият му спад през 2024 г. бе 100 базисни точки (графика 2.1).

Графика 2.1

Промени в основните лихвени проценти на ЕЦБ

(процентни пунктове)

Декември отбеляза и края на две мерки, които изиграха ключова роля в периода на ниска инфлация и пандемия – PEPP и TLTRO III. В края на 2024 г. Управителният съвет спря да реинвестира по PEPP. От януари 2025 г. Евросистемата няма занапред да реинвестира погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, държани в портфейла по PEPP. Освен това на 18 декември банките погасиха останалите средства, заети при целевите операции по дългосрочно рефинансиране, с което бе сложен краят на тази част от процеса на нормализиране на баланса. Основните лихвени проценти остават главният инструмент за гарантиране на устойчивото връщане на инфлацията към целевото ѝ равнище.

2.2 Нормализиране на баланса на Евросистемата

През 2024 г. продължи започналият през 2022 г. процес на постепенно нормализиране на баланса на Евросистемата. До края на годината балансовото число намаля до 6,4 трлн. евро (спрямо 6,9 трлн. евро в края на 2023 г.). Спадът се дължеше на предсрочното погасяване и настъпването на падежа на операции по TLTRO III и на намаляването на портфейла по APP, както и донякъде на този по PEPP, който от юли се ориентира към частично реинвестиране.

В края на 2024 г. свързаните с паричната политика активи в баланса на Евросистемата възлязоха на 4,3 трлн. евро, или спад с 0,8 трлн. евро спрямо края на 2023 г. Заемите за кредитни институции в еврозоната съставляваха 1% от всички активи (спад в сравнение с 6% в края на 2023 г.), а закупените за целите на паричната политика активи представляваха 67% от всички активи (спрямо 68% в края на 2023 г.). Другите финансови активи в счетоводния баланс, главно активите, деноминирани в чуждестранна валута, златото и деноминираните в евро портфейли от активи, несвързани с паричната политика, се увеличиха с 0,3 трлн. eвро.

В пасива на баланса общият сбор от наличните резерви на кредитни институции и използваното депозитно улеснение спаднаха до 3,0 трлн. евро в края на 2024 г.(от 3,5 трлн. евро в края на 2023 г.), и представляваха 47% от всички пасиви (51% в края на 2023 г.). Банкнотите в обращение останаха почти без промяна на стойност 1,6 трлн. евро и съставляваха 25% от всички пасиви (увеличение спрямо 23%).

Графика 2.2

Изменения в консолидирания баланс на Евросистемата

(млрд. евро)

Тенденции в портфейлите по APP и PEPP

От 1 април 2022 г. Евросистемата прекрати нетните покупки на активи по PEPP, а от 1 юли 2022 г. – и по APP. Впоследствие тя продължи да реинвестира изцяло погашенията по главници на ценни книжа с настъпил падеж, придобити по програмите, за да поддържа условията на висока ликвидност и съответната позиция по паричната политика. От юли 2023 г. Евросистемата преустанови реинвестирането по APP. Що се отнася до PEPP, през първата половина на 2024 г. погашенията по главници на ценни книжа с настъпил падеж все още биваха реинвестирани в пълен размер, а през втората половина на годината портфейлът бе намаляван средномесечно със 7,5 млрд. евро. Реинвестициите по PEPP бяха напълно прекратени в края на декември 2024 г. Очакваше се портфейлите по APP и PEPP да намаляват с премерен и предвидим темп, тъй като Евросистемата няма занапред да реинвестира плащанията по главници на ценни книжа с настъпил падеж.

Вложèнията по APP намаляха от 3,0 трлн. евро (по амортизирана стойност) в края на 2023 г. до 2,7 трлн. евро в края на 2024 г. Книжата по програмата за покупки от публичния сектор (PSPP) заемаха по-голямата част от тях в размер на 2,1 трлн. евро, или 79% от всички активи, държани по APP в края на годината. Среднопретегленият матуритет на ценните книжа по PSPP достигна 6,86 години в края на 2024 г. с известни различия между отделните юрисдикции. Държаните по ABSPP активи съставляваха в края на годината под 1% (7 млрд. евро) от всички активи, притежавани по APP, тези по CBPP3 – 9% (253 млрд. евро), а по CSPP – 11% (288 млрд. евро).

В края на 2024 г. държаните по PEPP активи достигнаха 1,6 трлн. евро (по амортизирана стойност). Вложèнията в обезпечени облигации съставляваха по-малко от 1% (6 млрд. евро) от общия размер, тези в книжа на корпоративния сектор – 3% (45 млрд. евро), а в книжа на публичния сектор – 97% (1,6 трлн. евро).^[15] Среднопретегленият матуритет на вложèнията в книжа на публичния сектор по PEPP бе 7,14 години в края на 2024 г.

Евросистемата продължи да насочва оставащите покупки на корпоративни книжа към емитенти с по-екологични параметри. През 2024 г. ЕЦБ публикува второто си свързано с климата финансово оповестяване, като разшири обхвата му с включването и на портфейлите на публичния сектор от Евросистемата, и на обезпечените облигации, държани за целите на паричната политика (както по APP, така и по PEPP), с раздел, посветен на чуждестранните резерви на ЕЦБ (виж раздел 11.5). Банката публикува и втория си отчет за отнасящата се до климата информация за портфейлите, несвързани с паричната политика, а именно пенсионния фонд на служителите на ЕЦБ и портфейлите от собствени средства.

Постепенното прекратяване на реинвестициите протичаше гладко и беше успешно усвоено от финансовите пазари.^[16]

През 2024 г. погашенията на притежавани от частния сектор ценни книжа възлязоха на 74 млрд. евро, а тези на публичния сектор по PSPP и PEPP достигнаха 466 млрд. евро. Реинвестициите по PEPP възлязоха на 2,6 млрд. евро при ценните книжа на частния сектор и 157 млрд. евро при тези на публичния сектор. Покупките на корпоративни и обезпечени облигации с цел реинвестиране по PEPP се базират на референтен показател (бенчмарк), отразяващ пазарната капитализация на всички допустими корпоративни и обезпечени облигации в обращение. Предвид големите и неравномерно разпределени погашения реинвестициите на публичния сектор бяха изгладени по юрисдикции и по време, за да се осигури редовното и балансирано пазарно присъствие, като се отчитат надлежно съображенията, свързани с формирането на пазарните цени и функционирането на пазара. Този механизъм за изглаждане доведе до временни отклонения на притежаваните по PEPP активи от разпределението в съответствие с капиталовия алгоритъм на Евросистемата, макар че до края на периода на изглаждане, т.е. календарната година, в която се извършват погашенията, те бяха в голяма степен преодолени.^[17]

Активите, закупени по PSPP, CSPP, CBPP3 и PEPP, продължиха да бъдат предоставяни за кредитиране с ценни книжа, за да се поддържа ликвидността на облигационния пазар и на репо пазара. През 2024 г. наличният обем на обезпеченията се подобри значително в сравнение с предходната година, което намери отражение в по-малките обеми на кредитиране.

Динамика на операциите на Евросистемата по рефинансиране

В края на 2024 г. непогасеният размер на операциите на Евросистемата по рефинансиране бе 34 млрд. евро, което представляваше намаление с 376 млрд. евро в сравнение с края на 2023 г. Тази промяна отразяваше главно прекратяването на поредицата TLTRO III , като доброволните погашения и операциите с настъпващ падеж възлизаха на 392 млрд. евро. Така среднопретегленият матуритет на непогасените операции на Евросистемата по рефинансиране намаля от 5,2 месеца в края на 2023 г. на 1,3 месеца в края на 2024 г.

Динамика на допустимите търгуеми активи и мобилизираните обезпечения

През 2024 г. номиналният размер на търгуемите активи, допустими като обезпечение при операциите на Евросистемата по рефинансиране, нарасна с 526 млрд. евро до 19,3 трлн. евро в края на годината (графика 2.3). Ценните книжа на сектор „централно държавно управление“ продължиха да бъдат най-големият клас активи (10,4 трлн. евро). Другите класове активи включваха необезпечени банкови облигации (2,2 трлн. евро), корпоративни облигации (2,0 трлн. евро) и обезпечени банкови облигации (1,9 трлн. евро). Ценните книжа на регионални правителства (644 млрд. евро), обезпечените с активи ценни книжа (617 млрд. евро) и другите търгуеми активи (1,6 трлн. евро) представляват по-малка част от съвкупността от допустими активи.

Графика 2.3

Динамика на допустимите търгуеми активи

(млрд. евро)

През 2024 г. мобилизираните обезпечения намаляха с 231 млрд. евро до 1,5 трлн. евро (графика 2.4). Това съответства на 60% от нетното намаление на непогасените салда при операциите на Евросистемата по рефинансиране през годината. Над половината от спада на мобилизираните обезпечения бе отчетен след настъпването на падежа на операцията по TLTRO III през март 2024 г., която бе за над 135 млрд. евро демобилизирани обезпечения. През останалата част от годината общата стойност на мобилизираните обезпечения остана относително стабилна. Ако разгледаме динамиката по класове активи, най-голям спад се наблюдава при вземанията по кредити, следвани от обезпечените с активи ценни книжа, обезпечените банкови облигации и корпоративните облигации.

Графика 2.4

Динамика на мобилизираните обезпечения

(млрд. евро)

Преглед на рамките за допълнителните вземания по кредити и на свързаните с тях видове обезпечения

През ноември 2024 г. ЕЦБ обяви промени в рамката на Евросистемата за обезпеченията във връзка с „допълнителните вземания по кредити“ и свързаните с тях видове обезпечения.^[18] Промените имат за цел да съдействат за по-голяма хармонизация, гъвкавост и ефективност при справянето с рисковете за рамката за обезпеченията, като същевременно запазят нейния обхват. В съответствие с тези цели Управителният съвет реши да интегрира някои временни мерки в общата рамка за обезпеченията и успоредно с това, също с оглед на настъпването на падежа на окончателните целеви ОДР и произтичащото от това намаляване на съвкупните нужди от обезпечения, да прекрати временните мерки за обезпеченията, които вече не са необходими.^[19]

Временните мерки, които ще бъдат част от общата рамка, включват приемането като обезпечение на следните категории активи: 1) обезпечени с активи ценни книжа с втори най-висок рейтинг за степен на кредитно качество 3 по хармонизираната рейтингова скала на Евросистемата, които отговарят на критериите за допустимост, определени в Насоки относно временните мерки по отношение на обезпеченията („временната рамка“)^[20]; и 2) търгуеми активи, деноминирани в щатски долари, британски лири и японски йени. Освен това системите за статистическа вътрешна кредитна оценка на националните централни банки ще се приемат като допълнителен източник на кредитна оценка (виж раздел 2.3).

ЕЦБ ще продължи постепенното да преустановява временните мерки за смекчаване на изискванията към обезпеченията, свързани с кризата, които вече не са необходими, въз основа на предишните си решения от 24 март 2022 г. и 30 ноември 2023 г. Преустановяването засяга следните категории, свързани с видовете активи, които бяха допустими съгласно временната рамка: а) частни лица като допустими длъжници и пулове от вземания по обезпечени с недвижими имоти кредити като допустими видове активи за допълнителните вземания по кредити; б) отделни вземания по кредити с кредитно качество под трета степен; и в) деноминирани в чуждестранна валута кредити в щатски долари, британски лири и японски йени. Освен това ЕЦБ постепенно ще преустанови временното облекчаване на някои технически изисквания за допустимост на допълнителни вземания по кредити, като например за вземания по кредити, ползващи се с частична гаранция за публичния сектор, свързана с COVID-19. Освен това Банката ще премахне и допустимостта на обезпечените с ипотека потребителски дългови инструменти и нетъргуемите дългови инструменти, обезпечени с допустими вземания по кредити, които бяха допустими съгласно Насоки относно общата документация за прилагането на рамката на паричната политика на Евросистемата^[21][22].

В допълнение към тези решения Управителният съвет възложи на съответните комитети на Евросистемата да извършат подготвителната работа по бъдещото включване в общата рамка на пуловете от вземания по кредити на нефинансови предприятия, включително подходяща рамка за контрол на рисковете и всички необходими технически изисквания.

Промените ще осигурят поддържането на широка рамка за обезпеченията при операциите по рефинансиране, които ще продължат да се провеждат чрез тръжни процедури с фиксиран лихвен процент и пълно разпределение, както и ще спомогнат да се гарантира, че прилагането на политиката на ЕЦБ ще остане и в бъдеще ефикасно, стабилно, гъвкаво и ефективно в съответствие с променената оперативна рамка за прилагане на паричната политика.

2.3 Управление на финансовите рискове, свързани с инструментите на паричната политика

Евросистемата непрекъснато управлява финансовите рискове, присъщи на изпълнението на нейните операции по паричната политика. Нейното звено за управление на риска се стреми да постигне ефективност спрямо риска, т.е. да достига целите на паричната политика при най-малък риск.^[23]

През първата половина на 2024 г. ЕЦБ запази непроменени основните си лихвени проценти, за да осигури навременно връщане на инфлацията към средносрочната цел от 2% (виж раздел 2.1). Това запази разходите по пасивите в балансите на централните банки от Евросистемата високи, а доходът, генериран от портфейлите им с ценни книжа по APP и PEPP, както и по TLTRO III остана нисък. За повечето централни банки в Евросистемата несъответствието доведе до отрицателен нетен лихвен доход. За някои от тях отрицателният нетен лихвен доход може да бъде компенсиран с финансовите буфери, натрупани през предишни години. Загубите, които не могат да бъдат компенсирани, се записват в баланса на съответната централна банка. Тези загуби ще бъдат компенсирани с бъдещи печалби. Те няма да засегнат способността на Евросистемата да изпълнява мандата си за ценова стабилност и да функционира ефикасно. С течение на времето се очаква рентабилността на Евросистемата да се подобри, когато намалее несъответствието между лихвените проценти по активите и пасивите.^[24] В съответствие с принципите, залегнали в контекста на промените в оперативната рамка за провеждане на паричната политика, оповестени от Управителния съвет през март 2024 г. (виж каре 2), в дългосрочен хоризонт рамката ще запази финансовото здраве на баланса на Евросистемата и ще подпомогне независимостта на централната банка.

Основната промяна в рамката на Евросистемата за управление на риска през 2024 г. беше по-нататъшната диверсификация на нейните системи за кредитна оценка на обезпеченията. Рисковете при APP и PEPP продължиха да бъдат управлявани съгласно установени рамки за контрол на риска, а реинвестициите постепенно биваха преустановявани.

Диверсификация на системите за кредитна оценка, използвани за оценка на обезпеченията

Годината 2024 беше белязана от интегрирането на допълнителна система за кредитна оценка в Рамката на Евросистемата за кредитна оценка (ECAF). Последната е един от инструментите, който се използва за намаляване на кредитния риск на активите, използвани при операциите по паричната политика. Тя определя процедурите, правилата и техниките, които гарантират, че за всички допустими активи се изпълнява изискването на Евросистемата за високи кредитни стандарти. Рамката на Евросистемата за кредитна оценка се основава на системи за кредитна оценка, принадлежащи към един от трите източника: външни агенции за кредитен рейтинг (наричани още агенции за външна кредитна оценка, или АВКО), вътрешни системи за кредитна оценка на националните централни банки (НЦБ) и вътрешни рейтингово базирани системи на контрагенти.

След приемането през 2023 г. на Scope Ratings GmbH като петата АВКО процесът на интегриране на нейните рейтинги в информационно-технологичната инфраструктура на Евросистемата приключи през 2024 г. От 16 декември 2024 г. Евросистемата започна да използва рейтингите, присъждани от Scope Ratings GmbH, за оценката на кредитното качество на търгуемите активи, които ще бъдат предоставяни като обезпечение при операции по паричната политика. Сега тези рейтинги се използват заедно с рейтингите на вече приетите агенции за външна кредитна оценка (Morningstar DBRS, Fitch Ratings, Moody’s и S&P Global Ratings) и включват рейтинги на обезпечени с активи ценни книжа, за които през 2024 г. Scope Ratings GmbH успешно установи съответствие с изискванията на Евросистемата за допустимост.

Управителният съвет реши да въведе и вътрешна статистическа система за кредитна оценка на НЦБ (S-ICASs) от Евросистемата в общата рамка на обезпеченията за паричната политика. В отговор на пандемията от COVID-19 през април 2020 г. Управителният съвет реши да разшири обхвата на системите за кредитна оценка, които могат да се използват в допълнителните рамки на НЦБ за вземания по кредити, включително собствените подходи на НЦБ за консервативна кредитна оценка. Някои НЦБ впоследствие започнаха да използват вътрешните статистически системи за кредитна оценка на НЦБ (S-ICASs), които оценяват кредитоспособността на нефинансовите корпоративни длъжници/гаранти за допълнителни вземания по кредити съгласно временната рамка за обезпеченията (виж раздел 2.2.4), използвайки предимно количествени методологии в допълнение към техните редовни вътрешни системи за кредитна оценка, за които се изисква и експертна оценка. На 19 декември 2024 г. Управителният съвет одобри хармонизирана рамка за S-ICASs, така че в общата рамка за обезпеченията тези системи ще бъдат приети като допълнителен източник на кредитна оценка.^[25] Всички съществуващи в момента S-ICASs трябва да гарантират, че ще съответстват на тази хармонизирана рамка. S-ICASs спомагат за осигуряването на широк набор от обезпечения, включително такива, основани на кредитиране на корпоративния сектор, по-специално на малки и средни предприятия.

Управление на рисковете при покупките на активи по APP и PEPP

През 2024 г. погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж по PEPP продължиха да бъдат реинвестирани, първо изцяло, а след това частично, а ценните книжа с настъпващ падеж по APP не се реинвестират от средата на 2023 г. (виж раздел 2.2.1). И двете програми, провеждани за целите на паричната политика, са съставени от различни видове класове активи, а именно дългови ценни книжа на публичния и корпоративния сектор, както и обезпечени с активи ценни книжа и обезпечени облигации. Финансовите рискове за тези програми се управляват въз основа на специфични рамки за контрол на финансовия риск, които отчитат целите на политиката на всяка програма и рисковия профил на различните класове активи. Рамките включват критерии за допустимост, оценки на кредитния риск и процедури за надлежна комплексна проверка, рамки за ценообразуване, бенчмаркове и лимити. Както в етапа на нетните покупки, те ще продължат да се прилагат по отношение на вложèнията за периода, в който се отчитат в баланса на Евросистемата. Основните елементи на тези рамки, обобщени в раздел 2.3 от „Годишен доклад на ЕЦБ, 2022 г.“, таблица 2.1, все още са валидни.

Каре 2
Преглед на оперативната рамка за 2024 г.

Оперативната рамка на ЕЦБ е набор от инструменти и процедури, включително пазарни операции и ликвидни улеснения с постоянен достъп, чрез които се прилага позицията на Управителния съвет по паричната политика. Оперативната рамка има за цел да направлява краткосрочните лихвени проценти на паричния пазар в тясно съответствие с определените от Управителния съвет основни лихвени проценти, така че да се постигне желаната позиция по паричната политика.

През декември 2022 г. ЕЦБ обяви преглед на оперативната рамка, за да гарантира, че тя ще остане подходяща в условията на постепенно намаляваща ликвидност вследствие на нормализирането на баланса на Евросистемата. Настоящият обем активи по паричната политика осигурява на банковата система значителни равнища на свръхликвидност (графика А).

Графика A

Тенденции в баланса на Евросистемата

(трлн. евро)

На 13 март 2024 г. Управителният съвет постигна съгласие по набор от принципи, от които в бъдеще ще се ръководи прилагането на паричната политика. Тези принципи се отнасят до ефикасността и ефективността на оперативната рамка при прилагането на желаната позиция по паричната политика, надеждността ѝ за различните конфигурации на паричната политика и различните финансови и ликвидни условия, гъвкавостта ѝ да отговаря на нуждите на големия и разнообразен банков сектор в еврозоната и съгласуваността ѝ с гладкото и нормално функциониране на пазарите (принцип на отворената пазарна икономика). Освен това доколкото различните конфигурации на оперативната рамка допринасят в еднаква степен за гарантиране на ефикасното прилагане на позицията по паричната политика, без да се засяга основната цел на ЕЦБ за ценова стабилност, оперативната рамка ще улесни изпълнението от страна на ЕЦБ на второстепенната цел – да подкрепя общите икономически политики на ЕС, по-специално прехода към „зелена“ икономика.

В съответствие с тези принципи Управителният съвет постигна съгласие по следния набор от основни параметри и характеристики на оперативната си рамка:

• Управителният съвет ще продължи да насочва позицията по паричната си политика чрез лихвения процент по депозитното улеснение.
• Евросистемата ще предоставя ликвидност посредством широк набор от инструменти.
• Основните операции по рефинансиране ще продължат да се провеждат чрез тръжни процедури с фиксиран лихвен процент и пълно разпределение. Предназначението им е да играят централна роля в удовлетворяването на нуждите на банките от ликвидност и използването им от контрагентите е неделима част от гладкото провеждане на паричната политика.
• Тримесечните операции по дългосрочно рефинансиране също ще продължат да се провеждат чрез тръжни процедури с фиксиран лихвен процент и пълно разпределение.
• Считано от 18 септември 2024 г., лихвеният процент при основните операции по рефинансиране ще бъде коригиран така, че спредът между него и този по депозитното улеснение да бъде определен на 15 базисни точки. Лихвеният процент по пределното кредитно улеснение ще бъде коригиран така, че спредът между него и този при основните операции по рефинансиране да остане непроменен – 25 базисни точки.
• Нови структурни операции по дългосрочно рефинансиране и структурен портфейл от ценни книжа ще бъдат въведени на по-късен етап, след като балансовото число на Евросистемата започне отново трайно да нараства и като се вземат предвид наличностите от наследени облигации.
• Нормата на задължителните минимални резерви на банките, въз основа на която се определят задължителните минимални резерви, остава непроменена на равнище 1%. Олихвяването на минималните резерви се запазва без промяна на ниво 0%.
• При операциите по рефинансиране ще се поддържа широка рамка за обезпеченията.

Въз основа на натрупания опит Управителният съвет ще направи преглед на ключовите параметри на оперативната рамка през 2026 г. и, ако е необходимо, е готов да коригира дизайна и параметрите на рамката по-рано, за да гарантира, че прилагането на паричната политика остава в съответствие с установените принципи.

3 Европейският финансов сектор: области на уязвимост за финансовата стабилност в нестабилна среда

През 2024 г. рисковете за финансова стабилност и уязвимостта в еврозоната останаха високи, като опасенията се изместват от запазването на инфлацията висока към по-голямо надценяване на рисковете за растежа. Нещо повече, геополитическите рискове и несигурността, свързана с икономическата политика, нарастват, което увеличава вероятността за сбъдване на малко вероятно събитие (принадлежащо към опашката на кривата на разпределение, tail event). В този контекст националните органи се стремяха да осигурят достатъчен простор за макропруденциална политика, за да противодействат на всякакви рискове, които биха могли да се проявят. Свързаното с това натрупване на буфери с възможност за освобождаване беше улеснено от по-високата рентабилност на банките, помагайки им да останат устойчиви след напредъка, постигнат през предишни години, и постоянния им надзорен ангажимент. Постигнато бе много и в изграждането на стабилна регулаторна рамка за финансовия сектор, по-специално във въвеждането на окончателните реформи на „Базел III“ в правото на ЕС за банките, както и в подготвителната работа по отношение на небанковото финансово посредничество (НБФП) и съюза на капиталовите пазари.

3.1 Средата за финансовата стабилност през 2024 г.

През 2024 г. уязвимостта на финансовата стабилност в еврозоната остава повишена, като основните рискове се изместват от опасения за запазване на високата инфлация към опасения за растежа. С намаляване на инфлацията при потребителските цени цикълът на лихвените проценти в еврозоната и в няколко други големи развити икономики претърпя обрат. По-ниските референтни лихвени проценти спомогнаха като цяло за намаляване на разходите за финансиране, макар все още да оставаха отделни уязвими места, свързани с ограничените възможности за обслужване на дълга сред някои кредитополучатели. В няколко държави от еврозоната дълговата уязвимост се увеличи в условията на фискални предизвикателства и опасения във връзка с ниската производителност, допринасящи за слабия икономически растеж. Същевременно геополитическите рискове и несигурността, свързана с икономическата политика, също нараснаха. Независимо от това и от някои краткотрайни пристъпи на нестабилност финансовите пазари и банковата система останаха стабилни. Въпреки това тези епизоди на нестабилност показаха основните области на уязвимост на финансовата система в условията на неблагоприятна динамика. В съответствие с това перспективите за финансовата стабилност в еврозоната остават несигурни.

Макар и все още ограничена за еврозоната като цяло, през 2024 г. в някои държави се увеличи дълговата уязвимост. Появиха се опасения относно поносимостта на държавния дълг поради геополитическата и политическата несигурност, както и високи равнища на държавния дълг и дефицита в някои държави на фона на тенденцията към бавен растеж. Това доведе до разширяване на спредовете по държавните облигации в някои държави – най-вече във Франция след изборите през лятото и периода на политическа несигурност – и кулминира в понижаване към края на годината на кредитния рейтинг. Предвид опасенията относно растежа и производителността в еврозоната в средносрочен план големите разходи по заемите и слабите основни бюджетни показатели биха могли да стеснят фискалното пространство на държавите, за да подпомогнат икономиките си срещу бъдещи неблагоприятни трусове. Нещо повече, повишаването на доходността на референтните държавни облигации може да се отрази върху цялата икономика.

Като цяло през 2024 г. корпоративният сектор в еврозоната остана устойчив. Високите лихвени проценти продължиха да влияят върху рентабилността, което доведе до значително нарастване на броя на фалитите в някои сектори и държави, макар че равнището на фалитите остана ниско. Капацитетът за обслужване на дълга на малките и средните предприятия (МСП) се оказа особено уязвим от забавянето на икономическата активност и високите разходи по заемите. Същевременно секторът на търговските недвижими имоти претърпя през годината допълнителни загуби в резултат както на циклични, така и на структурни предизвикателства. Сравнително скромният размер на този сектор обаче смекчи всяко системно влияние върху банковия сектор.

Уязвимостта на сектора на домакинствата в еврозоната намаля поради по-ниски равнища на дълга, устойчиви пазари на труда, силно нарастване на доходите и висока норма на спестяване. Способността за обслужване на дълга на домакинствата с ниски доходи и на тези с ипотечни кредити с плаващ лихвен процент обаче беше поставена под въпрос и би могла да бъде допълнително накърнена, ако растежът се забави и пазарите на труда отслабнат. Пазарите на жилищни недвижими имоти останаха стабилни, но рисковете се задържàха около тези с високо равнище на ипотечните дългове и надценени пазари на недвижими имоти.

През 2024 г. финансовите пазари в еврозоната и световните финансови пазари отбелязаха няколко епизода на колебливост в резултат от засилената макрофинансова и геополитическа несигурност. Макар че вторичните ефекти в еврозоната бяха ограничени, тези периоди откроиха основни уязвими места на финансовите пазари. Рекордно ниските рискови премии при акциите и свитите спредове на корпоративните облигации показват, че инвеститорите може да са подценили вероятността за неблагоприятни сценарии. Освен това високата концентрация на капитализацията на фондовия пазар сред няколко технологични компании в САЩ породи опасения за „балон“ в цените на активите, свързан с изкуствения интелект, и направи портфейлите по-уязвими спрямо внезапни корекции на цените и тенденции за нейното усилване (виж каре 3). Със задълбочаването на интеграцията на глобалните капиталови пазари пазарните нагласи за поемане на риск бяха силно чувствителни към отрицателни изненади, увеличавайки потенциалната възможност за резки пазарни корекции и неблагоприятни вторични ефекти в световен мащаб.

От началото на 2023 г. съотношението на базовия собствен капитал от първи ред (БСК1) на банките от еврозоната бе около 15%, което ги поставя на здрава основа, за да запазят устойчивостта си през многобройните периоди на несигурност през 2023 г. и 2024 г. Въпреки че през 2024 г. портфейлите на МСП и търговските недвижими имоти отбелязаха загуби в някои държави от еврозоната, съотношенията на необслужваните кредити останаха близо до ретроспективно ниски равнища, а солидните капиталови и ликвидни буфери на банките им позволиха да поемат по подходящ начин всякакви загуби. Банките също продължиха да отбелязват значително увеличение на рентабилността си наред с всичко останало под влияние на високи нетни лихвени маржове и по-ниски оперативни разходи.

Секторът на небанковите финансови посредници (НБФП) остана устойчив по отношение на пристъпите на колебливост на пазара през 2024 г. и продължи да подкрепя пазарното финансиране в еврозоната при всички категории кредитен риск. Уязвимостта обаче, свързана с концентрирани експозиции, ликвидни несъответствия и висок ливъридж в части от сектора на инвестиционните фондове, все още поражда безпокойство. Имаше вероятност шоковете от преоценка да доведат внезапно до отлив на фондове и искания за допълнителни обезпечения, като засилят неблагоприятната динамика на пазара и създадат вторични ефекти за други части от финансовата система. Този риск остана особено актуален, тъй като небанковите портфейли бяха изложени на повишен кредитен риск в условията на геополитическа несигурност и отслабване на икономическия растеж.

Няколко структурни проблема, включително рисковете, свързани с климата, и слабостите в киберсигурността продължиха да влияят върху финансовата стабилност, което потенциално засили съществуващата уязвимост. Освен това увеличаващата се геополитическа фрагментация породи опасения от регрес в постигнатата досега глобална икономическа, търговска и финансова интеграция. Подобни структурни уязвимости изискват предпазливост, тъй като увеличават потенциала за по-нататъшна колебливост, особено ако се проявят в период на циклична слабост и оформят порочен кръг.

3.2 Макропруденциалната политика: осигуряване на устойчивост във времена на насрещен вятър и несигурност

ЕЦБ има за задача да оценява макропруденциалните капиталови мерки, предложени от националните органи по отношение на банките в държавите, участващи в Единния надзорен механизъм (ЕНМ). Важно е да се отбележи, че ЕЦБ има правомощието, ако е необходимо, да приложи по-строги капиталови мерки. Внимателното наблюдение през 2024 г. от страна на ЕЦБ на позициите по националните макропруденциални политики не установи такава необходимост, тъй като няколко държави вече бяха въвели нови макропруденциални мерки, за да укрепят устойчивостта на банковите си системи спрямо натрупаните области на уязвимост и надценените рискове.

Запазването на устойчивостта на финансовата система продължава да бъде от съществено значение

През юни 2024 г. Управителният съвет публикува изявление, в което призова националните макропруденциални органи да поддържат настоящите изисквания за капиталови буфери, за да се запази устойчивостта на банковия сектор и да се гарантира наличието на буфери, в случай че състоянието на банковия сектор или макрофинансовите условия се влошат. В изявлението се отбелязва също, че в някои държави е желателно по-нататъшно завишаване на изискванията за капиталови буфери с възможност за освобождаване с цел преодоляване на уязвимостта и разширяване на макропруденциалното пространство, докато преобладаващите условия в банковия сектор ограничават рисковете от процикличност. Управителният съвет призова също националните органи да поддържат съществуващите мерки, насочени към кредитополучателите, за да се запазят надеждни и устойчиви стандартите за кредитиране. През декември 2024 г. ЕЦБ усъвършенства рамката си за оценка на капиталовите буфери на други системно значими институции (ДСЗИ), за да отчете системното значение на ДСЗИ за банковия съюз като цяло. Усъвършенстваната методология за долния праг се очаква да бъде изцяло приложена до 1 януари 2028 г.^[26]

При тези условия през 2024 г. националните органи продължиха да затягат макропруденциалната политика, за да засилят устойчивостта на банките, като до края на годината всички държави от банковия съюз въведоха някаква форма на изискване за буфер с възможност за освобождаване. За това допринесоха рентабилността на банките и капиталовите резерви, които останаха средно високи. През 2024 г. три държави от еврозоната обявиха въвеждането на антицикличния капиталов буфер, а една държава обяви въвеждането на буфера за системен риск.^[27] Това отразява продължаващите усилия на много национални органи да разширят макропруденциалното пространство под формата на капиталови буфери с възможност за освобождаване, дори когато условията за цикличен риск в техните страни не сочат по-рискова среда.^[28] Освен това след пълното прилагане на методологията за долния праг за ДСЗИ от 1 януари 2024 г. някои държави коригираха нивата на буферите за ДСЗИ спрямо отделни институции. И накрая, наред с капиталовите две държави обявиха прилагането на мерки, насочени към кредитополучателите, с което броят на държавите, към които такива мерки са насочени, достигна 17.^[29]

През 2024 г. ЕЦБ оповестяваше своя анализ и виждания по свързани с макропруденциалната политика въпроси. В посветените на макропруденциалната политика глави от Financial Stability Review за май и ноември се подчертава силната подкрепа за регулаторни инициативи, насочени към създаване на макропруденциално пространство и подобряване на ефективността и ефикасността на макропруденциалната рамка на ЕС за банките.^[30] Банката продължи също да анализира последиците за финансовата стабилност от правните инициативи за налагане на извънредни данъци върху кредитните институции и изложи опасенията си в три становища.^[31] И накрая, ЕЦБ отново подчерта важността на усъвършенстването на макропруденциалната рамка за небанковите институции, за да се гарантира, че те осигуряват стабилен източник на финансиране през целия финансов цикъл (виж раздел 3.4).

Сътрудничество с Европейския съвет за системен риск

Секретариатът на Европейския съвет за системен риск (ЕССР) се помещава в ЕЦБ и тя му предоставя аналитична, статистическа, логистична и административна помощ.^[32] В допълнение към тази редовна помощ през 2024 г. ЕЦБ продължи да допринася значително за работата на ЕССР. Това включваше съпредседателство на Работната група на ЕССР по инструментите (IWG), Работната група по анализите (AWG) и Оперативната група за провеждане на стрес тестове. Компетентността на ЕЦБ в областта на анализа и моделирането беше от особена полза за работата на Оперативната група за провеждане на стрес тестове при разработването на неблагоприятния сценарий за стрес тестове на Европейския банков орган (ЕБО) за целия ЕС през 2025 г. и при провеждането на първия стрес тест за ликвидност, обхващащ цялата финансова система на ЕС. Във връзка с това ЕЦБ съпредседателства и екип, който изготви рамка за наблюдение на системния ликвиден риск.

Освен това ЕЦБ съвместно с ЕССР изготви доклад относно засиленото използване от държавите членки на антицикличния капиталов буфер, за да се създаде устойчивост в началото на финансовия цикъл и следователно да се смекчи влиянието на проблеми с кредитите.^[33] Тя продължи също да подпомага работата на ЕССР по широк кръг въпроси, а именно по: а) макропруденциалните инструменти за киберустойчивост;^[34] б) наблюдението на областите на уязвимост, свързани с НБФП;^[35] в) областите на уязвимост в сектора на търговските недвижими имоти и последващата работа, свързана с препоръката на ЕССР от 2023 г. относно търговските недвижими имоти;^[36],[37] г) макропруденциалните последици от промените в лихвените проценти; и д) последиците за макропруденциалната политика от засилената несигурност и нововъзникващите рискове (по-специално във връзка с геополитическите, климатичните и технологичните промени). И накрая, Групата на високо равнище по прегледа на ЕССР извърши втори преглед на Регламента за ЕССР^[38], като разгледа работата и опита на ЕССР през последното десетилетие. Групата направи предложения за засилване на капацитета на ЕССР за макропруденциален надзор, по-специално чрез по-цялостна оценка на системния риск, която взема предвид взаимовръзките, взаимозависимостите и вторичните ефекти^[39]. По-подробна информация за ЕССР може да се намери на уебсайта на ЕССР и в неговите годишни доклади.

3.3 Микропруденциални дейности за осигуряване на сигурността и стабилността на отделните банки

През 2024 г. европейските банки останаха устойчиви. Банките под прекия надзор на ЕЦБ поддържаха стабилни капиталови и ликвидни позиции. През третото тримесечие на 2024 г. съвкупното съотношение на базовия собствен капитал от първи ред (БСК1, CET1) възлезе на 15,72%, а общите условия на ликвидност останаха благоприятни. Съотношението на необслужваните кредити беше около 2,3% през третото тримесечие на 2024 г. – близо до най-ниското си равнище в ретроспективен план. Рентабилността на банките остана висока главно под влияние на по-високите лихвени проценти.

Независимо от това банките се изправиха пред продължителен период на устойчиво геополитическо напрежение, характеризиращо се с висока несигурност и засилена нестабилност, както и предизвикателна рискова среда, включително рискове, свързани с климата и околната среда. Ето защо надзорната дейност на ЕЦБ остана съсредоточена върху ефикасността на функциите за вътрешен контрол и управленските механизми, както и върху осигуряването на достатъчен капитал на поднадзорните банки, за да издържат на вероятни неблагоприятни сценарии.

При тези условия процесът по надзорен преглед и оценка (ПНПО) през 2024 г. не доведе до големи промени в оценките на банките или до общи изисквания по Стълб 2. Общите капиталови изисквания и насоки леко се увеличиха до 15,6% от рисково претеглените активи в сравнение с 15,5% през 2023 г.^[40]

През 2024 г. банковият надзор в ЕЦБ продължи да поставя силен акцент върху управлението на кредитния риск, като отстрани пропуските в рамките на МСФО 9 и извърши целеви прегледи на портфейлите от недвижими имоти и на малките и средни предприятия, за да се смекчи влошаването на качеството на активите. Недостатъците в обобщаването и отчитането на данните за риска, които възпрепятстват ефикасното вземане на решения, доведоха до по-големи надзорни усилия за подобряване на информационните системи на банките и отстраняване на слабостите в информационната сигурност. Операционният риск и рискът в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) продължават да будят безпокойство, подчертавайки необходимостта от ускоряване на процеса на цифровизация и укрепване на киберустойчивостта. ЕЦБ проведе стрес тест за киберустойчивост, който показа, че банките са въвели рамки за реакция и възстановяване, но все още има какво да се подобри. Що се отнася до рисковете, свързани с климата и околната среда, ЕЦБ продължи да наблюдава дали банките спазват определените през 2022 г. срокове, за да изпълнят всички надзорни очаквания до края на 2024 г. Както и през 2023 г., надзорните дейности бяха последвани от постоянен диалог, писма с обратна информация, а при необходимост и обвързващи надзорни решения, предвиждащи начисляване на периодични парични санкции.^[41] ЕЦБ използва и ориентирани към бъдещето инструменти, за да оцени съответствието на финансирането от страна на банките с целите на ЕС в областта на климата.

През 2024 г. банковият надзор в ЕЦБ продължи да прилага основан на риска и динамичен подход. През май Надзорният съвет взе решение да започне реформа на ПНПО с цел: а) поставяне на акцента върху оценките на риска чрез укрепване на многогодишния подход; б) по-добро интегриране на надзорните дейности; в) използване на пълния набор от надзорни инструменти; г) подобряване на комуникацията; д) постигане на стабилност на методологиите; и е) по-добро използване на информационните системи и анализи. Освен това ЕЦБ и ЕБО създадоха Съвместен комитет за банкова отчетност, който да хармонизира и интегрира отчитането на данни от банковия сектор с цел повишаване на ефективността и намаляване на свързаните с това разходи.

На 6 ноември 2024 г. ЕНМ отпразнува десетата си годишнина. За да се отбележи събитието, цялата година премина под надслова „година на интеграция“ с редица специални прояви, включително стартирането на първата програма на Фондацията на ЕНМ. Програмата е част от обучението, предлагано от ЕНМ, и има за цел да насърчи наред с другото съгласувана надзорна култура в европейския банков надзор.

Надзорните приоритети на ЕЦБ за периода 2025–2027 г. имат за цел: а) да подобрят способността на банките да оценяват и управляват макрофинансовите заплахи, по-специално геополитическите трусове; б) да гарантират, че банките ефикасно и бързо отстраняват трайните недостатъци, установени чрез надзорно наблюдение; в) да им предоставят необходимите средства за справяне с новите предизвикателства, произтичащи от цифровизацията и използването на нови технологии.

Като част от продължаването на усилията ѝ за засилване на прозрачността през 2024 г. ЕЦБ надлежно разгледа коментарите, получени в хода на публичната консултация по преработеното Ръководство за вътрешните модели. След това през февруари 2024 г. беше публикувано окончателното преработено Ръководство за вътрешните модели. През годината ЕЦБ обяви и публични консултации по своя проект за Ръководство относно управлението и културата по отношение на рисковете, Ръководство относно възлагането на услуги в облак на доставчици на услуги в облак и за преработените политики по отношение на правата на избор и преценка, с които надзорните органи разполагат съгласно правото на Съюза. Тя публикува и комплексна методология за оценка на рисковете, свързани с лихвения процент и кредитния спред, и актуализира методологията на ПНПО за операционния риск и риска в областта на ИКТ. Накрая, ЕЦБ публикува най-добрите практики за покриване на провизии по МСФО 9 и за управление на ликвидния риск в рамките на деня.

През 2024 г. ЕЦБ наложи санкции на три банки.^[42]

На 5 юни 2024 г. Управителният съвет назначи трима нови представители на ЕЦБ в Надзорния съвет: Шарън Донъри, Педро Мачадо и Патрик Монтание.

По-подробна информация може да бъде намерена на уебсайта на банковия надзор на ЕЦБ и в Годишен доклад на ЕЦБ за надзорната дейност, 2024 г.

3.4 Приносът на ЕЦБ за инициативите на европейската и световната политика

През 2024 г. беше постигнат значителен напредък в усъвършенстването на регулаторната рамка за финансовия сектор. ЕЦБ допринесе за прилагането в ЕС на окончателните реформи по „Базел III“ и за предложението за укрепване на рамката на ЕС за управление на кризи и застраховане на депозити. Важен напредък беше отбелязан и при регулирането на криптоактивите, като вниманието се насочва към тяхното прилагане, както и към проекта за цифрово евро. Същевременно ЕЦБ участва в текущите дебати относно паричната политика и в подготовката за по-нататъшна законодателна работа по НБФП и съюза на капиталовите пазари.

Важни промени в регулаторната рамка за банките

Преразгледаните Регламент за капиталовите изисквания^[43] и Директива за капиталовите изисквания^[44] – често наричани „пакет за банковия сектор в ЕС“ – бяха официално приети и публикувани в „Официален вестник на Европейския съюз“ на 19 юни 2024 г. По-специално с тези два законодателни акта окончателните реформи по „Базел III“ бяха въведени в правото на ЕС, като допълнително се засили устойчивостта на банковата система в ЕС спрямо различни рискове. Те ще разширят също надзорния инструментариум, за да се справят с рискове, свързани с климата, и с други рискове за устойчивостта. ЕЦБ даде своя принос и във връзка с пакета за банковия сектор, като на тристранната среща между Европейската комисия, Съвета на ЕС и Европейския парламент предостави експертен технически опит. Освен това тя подкрепи и продължава да подкрепя регулаторните органи, по-специално ЕБО, започвайки да прилага елементите на пакета за банковия сектор, например чрез процес на консултиране по съответните технически стандарти за изпълнение и регулаторните технически стандарти. Поради съображения за равнопоставеност прилагането в ЕС на правилата за пазарния риск от „Базел“, а именно превръщането на отчетността по „Основен преглед на търговския портфейл“ в регулаторно изискване, беше отложено за януари 2026 г.

След законодателното предложение на Европейската комисия от април 2023 г. Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз приеха през 2024 г. своите позиции относно реформата на рамката за управление на банкови кризи и застраховане на депозити. Целите на предложението включват разширяване на обхвата на оздравяването, така че да обхване по-малките и средните банки, и предоставяне на инструменти за улесняване на използването на схеми за гарантиране на депозитите при управлението на кризи. Резултатът от тристранните преговори следва да гарантира постигането на тези цели и допълнително да укрепи рамката на ЕС за управление на банкови кризи и застраховане на депозити.

Прилагане на регулаторната рамка за криптоактивите

През 2024 г. ЕЦБ подкрепяше финализирането и прилагането на регулаторна рамка за криптоактивите както на равнище ЕС, така и на международно равнище. На равнище ЕС ЕЦБ предостави данни за техническите стандарти и насоки, координирани от ЕБО и Европейския орган за ценни книжа и пазари, във връзка с Регламента относно пазарите на криптоактиви.^[45] ЕЦБ изготви и становище относно предложените регламент и директива относно платежните услуги и услугите за електронни пари, в което тя има за цел да осигури подходяща защита и пруденциални изисквания по отношение на жетоните (tokens) за електронни пари, и призова за оценка на въздействието на услугите по кредитиране на криптоактиви.^[46] На международни форуми като Съвета за финансова стабилност (СФС, FSB) акцентът беше насочен към насърчаване и наблюдение на прилагането на ответни регулаторни мерки във връзка с криптоактивите. Във връзка с това ЕЦБ допринесе за Доклад на СФС и МВФ за състоянието на Пътната карта за прилагане на политиката на Г-20 за криптоактивите. Тя участва и в анализа на СФС за токенизацията и нейните последици за финансовата стабилност.

Подкрепа за напредъка към създаване на съюз на капиталовите пазари и укрепване на регулаторната рамка на НБФП

През годината редица доклади на високо равнище дадоха нов тласък на съюза на капиталовите пазари и подчертаха значението на мобилизирането на капиталовите пазари за задълбочаване на единния пазар и осигуряване на адекватно финансиране на иновативните и производствените предприятия в Европа.^[47] ЕЦБ участва в дебата относно паричната политика, като в изявлението на Управителния съвет относно напредъка на съюза на капиталовите пазари определи приоритетите. В различни публикации и речи тя представи също три основни бъдещи цели на съюза на капиталовите пазари, а именно: 1) осигуряване на европейски спестовни продукти, които да са достъпни, прозрачни и на приемливи цени, така че по-голяма част от европейските спестявания да навлязат на капиталовите пазари; 2) насърчаване на консолидацията на търговския и посттърговския пейзаж; и 3) развитие на екосистемата за финансиране на иновативни фирми, особено на рисковия капитал, който в Европа изостава.^[48] ЕЦБ допринася и за аспектите на инфраструктурата на финансовите пазари в съюза на капиталовите пазари (виж глава 4). Освен това тя участва в дискусиите на Еврогрупата относно бъдещето на европейските капиталови и финансови пазари и в целевата консултация на Европейската комисия относно функционирането на рамката на ЕС за секюритизациите, която се очаква да доведе до законодателни действия.

Освен това ЕЦБ продължи да подчертава значението на преодоляването на структурните уязвимости в сектора на НБФП и усъвършенстването на съответната политическа рамка от макропруденциална гледна точка. Тя подчерта също необходимостта от цялостно и бързо прилагане на международните препоръки, насочени към преодоляване на ликвидния риск при фондовете от отворен тип и фондовете на паричния пазар. ЕЦБ участва в отговора на Евросистемата по консултацията на Европейската комисия относно макропруденциалната политика за НБФП.^[49] Тя участва и в работата на СФС относно готовността за осигуряване на ликвидност при искания за допълнително обезпечение от страна на небанкови участници на пазара и активно допринесе за текущата работа по политиката за справяне с рисковете, произтичащи от ливъриджа на НБФП.^[50]

Каре 3
Еволюция на риска от концентрация в капиталовите фондове в еврозоната

През 2024 г. бе отбелязано значително увеличение на риска от концентрация в капиталовите фондове в еврозоната

Риск от концентрация възниква, когато фондовете държат голяма част от инвестициите си само в няколко големи субекта, географски региона или икономически сектори. Анализът на дяловите участия на инвестиционните фондове показва, че в края на 2024 г. почти 30% от общия им портфейл от дялови участия на нефинансови предприятия (НФП) е концентриран в едва 25 дружества (графика А, панел „а“). Това отразява значително по-големи дялове от портфейла, разпределени към най-големите позиции на фондовете, като над 3% от всички дялови участия в капитала на НФП са инвестирани само в една акция (графика А, панел „б“).

Графика A

Концентрация във времето на дяловите участия в инвестиционни фондове в еврозоната

а) Дял на вложèнията на инвестиционни фондове в капиталови инструменти на НФП, разпределени към 25-те най-големи емитента

(процент на вложèнията в акции на НФП)

б) Промяна в концентрацията на 25-те най-големи емитента в дяловите участия на инвестиционни фондове в капиталови инструменти на НФП

(процент на вложèнията в акции на НФП)

Увеличаващата се концентрация на портфейлите отразява промени както в инвестиционните стратегии, така и в оценките.

Нарастващата популярност на пасивните инвестиционни стратегии и значителното увеличение на цените на акциите на технологично ориентирани американски компании са основните фактори за повишаване на риска от концентрация през последните години. Пасивното инвестиране има за цел да отрази представянето на целия пазар. Това означава, че пасивно управляваните инвестиционни фондове обикновено копират борсови индекси, което насочва портфейлите им към по-големи емитенти, включени в основните бенчмаркове. В резултат на това структурата на най-големите позиции на фондовете за дялово участие в еврозоната през 2024 г. все повече отразява господството на няколко големи американски технологични компании на световните фондови пазари (графика Б, панел „а“). Значителното нарастване на цените на такива акции през годината повиши относителната им стойност в портфейлите, като същевременно привлече към технологичните фондове сравнително по-големи потоци, отколкото към други капиталови фондове (графика Б, панел „б“).

Графика Б

Пренасочване към американски акции и технологично ориентирани фондове за акции

а) Структура на първите 25 емитента на НФП от еврозоната по седалище на емитента

(процент)

б) Кумулативни промени в потоците и нетната стойност на активите на фондовете за дялово участие в еврозоната през 2024 г. по видове фондове

(процент от съвкупните нетни активи)

Портфейлите с концентрация са уязвими при внезапни корекции на цените и тенденции за нейното засилване

Шоковете в предприятие или сектор, в които портфейлите на инвестиционни фондове имат висока концентрация, могат да доведат до значителни загуби при оценяването на целия фонд и да накарат инвеститорите да продадат акциите си в него. На свой ред инвестиционните фондове може да се наложи бързо да ликвидират активи, за да посрещнат отлива. Това може да доведе до още по-ниски цени на засегнатите акции и да засили низходящите спирали. Освен това то увеличава риска от „финансово заразяване“, като оказва натиск върху цените на активи, които първоначално не са били засегнати от шока, което може да доведе до по-широко разпространение на пазарните смущения. През 2024 г. рискът от внезапни корекции на цените на акциите се увеличи поради по-големия геополитически риск, макроикономическата несигурност и опасенията от надценяване на някои капиталови пазари. В този смисъл укрепването на устойчивостта на сектора на инвестиционните фондове към подобни шокове е от все по-голямо значение за запазването на по-широкообхватна финансова стабилност.

4 Гладко функциониране на пазарната инфраструктура и плащанията

Евросистемата играе централна роля в разработването, оперирането и надзора върху пазарните инфраструктури и плащанията. През 2024 г. трафикът нарасна при всички управлявани от Евросистемата услуги в ТАРГЕТ, чиито функционалности, включително услугите по сетълмент в различни валути, продължиха да се развиват. С цел да се засили цифровизацията на малките и големите плащания, както и на пазарите на ценни книжа, Евросистемата положи основите за евентуално емитиране на цифрово евро и успешно приключи проучвателната си работа по използването на технологията на разпределените регистри (DLT) за големи трансакции, чийто сетълмент се извършва в резервни пари. Променящите се киберзаплахи бяха разгледани както от оперативна, така и от надзорна гледна точка. Започна работа по подобряване на презграничните/кръстосаните валутни плащания в световен мащаб, за да се подпомогне създаването на по-бърза, по-евтина, по-прозрачна и по-достъпна глобална платежна екосистема.

4.1 Услуги в ТАРГЕТ

Услугите в ТАРГЕТ включват три услуги по сетълмент: T2 – система за брутен сетълмент в реално време на платежни трансакции в евро, поддържащи операциите на Евросистемата по паричната политика, междубанковите преводи и търговските плащания; ТАРГЕТ2-ценни книжа (T2-ЦК) – единна платформа за сетълмент на ценни книжа в Европа; и услугата за сетълмент на незабавни плащания (ТИПС) в ТАРГЕТ, която извършва сетълмент на незабавни плащания в резервни пари.

През 2024 г. ЕЦБ постигна значителен напредък в развитието на всички услуги в ТАРГЕТ, като съгласуваните усилия бяха насочени към укрепване на способността на Т2 и Т2-ЦК да се възстановят в случай на голям инцидент (включително кибератака) и към по-нататъшно усъвършенстване на функционалностите на услугите в ТАРГЕТ в отговор на променящите се нужди на пазара. За да се запази директната обработка в контекста на презграничните плащания, съобщенията Т2 бяха надградени в съответствие с последните промени в пазарните стандарти относно платежни системи за плащания на голяма стойност (т.е. HVPS Plus). Забележителните постижения при Т2-ЦК включват пълното внедряване на новите отчетни услуги, разширяването на функционалностите за сетълмент на трансакции в централни депозитари на ценни книжа, външни за платформата Т2-ЦК, по-нататъшно усъвършенстване на услугите по управление на касови наличности за участващите банки и продължаване на работата по подготовката за бъдещото интегриране на нови пазари на крайни инвеститори. Освен това управителните органи на Т2-ЦК изиграха ключова роля в критично важни политически и регулаторни инициативи, като например бъдещото съкращаване на цикъла на сетълмент на ценни книжа в ЕС (до Т+1) и прегледа на режима за дисциплина при сетълмента с ударение върху усъвършенстването на механизма за санкции с цел повишаване на ефективността. Напредъкът в развитието на всички услуги в ТАРГЕТ доведе до значително повишаване на ефективността на пазара.

Многовалутната функция при услугите в ТАРГЕТ позволява услугите по сетълмент да се предоставят във валути, различни от еврото, ако съответните централни банки решат това. До 2024 г. тази характеристика се използваше само в Т2-ЦК за сетълмент на ценни книжа в датски крони. От февруари 2024 г. многовалутната функция се използва и в ТИПС за сетълмент на незабавни плащания в шведски крони. Тя ще бъде използвана и когато през април 2025 г. в Т2 и ТИПС започне да се извършва сетълмент на плащания в датски крони.

В допълнение към трите услуги за сетълмент (T2, T2-ЦК и ТИПС) Евросистемата разработва нова услуга в ТАРГЕТ – Система на Евросистемата за управление на обезпеченията (ECMS) за управлението на активи, използвани като обезпечение при кредитните операции на Евросистемата за всички юрисдикции в еврозоната. Стартирането на ECMS беше отложено от ноември 2024 г. за юни 2025 г., за да се даде повече време на потребителите да завършат изпитването на функциите ѝ в устойчива среда.

През 2024 г. при всички услуги в ТАРГЕТ се наблюдаваше нарастване на трафика на плащанията. В T2 е извършен сетълмент на средно 421 875 плащания на ден, което представлява увеличение с 3,2% в сравнение с предходната година, дължащо се главно на търговските плащания. Среднодневно чрез Т2-ЦК се извършва сетълмент на 791 416 трансакции (увеличение с 13,1%), които по принцип бяха разпределени между пазарните сегменти и участниците. Допълнителното нарастване през февруари на броя участници в ТИПС и започването на операции по сетълмент в първата валута, различна от еврото (виж по-горе), доведе през 2024 г. до съществено увеличаване на броя плащания в ТИПС. Що се отнася до деноминираните в евро обеми, среднодневният брой плащания се увеличи от 963 894 през декември 2023 г. на 1 657 421 през декември 2024 г. (+ 72,0%). От февруари 2024 г. до края на годината плащанията, деноминирани в шведски крони, възлязоха средно на 2 686 745 броя на ден. 

4.2 Иновации и интегриране на пазарната инфраструктура и плащанията

На 18 юли 2024 г. Управителният съвет одобри политиката на Евросистемата за предоставяне на достъп на небанкови доставчици на платежни услуги (небанкови ДПУ) до всички платежни системи, управлявани от централна банка от еврозоната, и до сметки на централна банка.^[51] Политиката определя като общ принцип, че достъпът до платежните системи, чийто оператор е централна банка от еврозоната, трябва да се предоставя на небанкови ДПУ, които отговарят на всички изисквания за намаляване на риска. Евросистемата няма да предлага на небанкови ДПУ достъп до сметки с цел защита на средствата на клиентите; притежаването на сметка в централна банка предполага влагане на средства, необходими за изпълнение на задълженията по сетълмента. За да ограничи специфичните за централните банки опасения от гледна точка на финансовата стабилност и паричната политика, Евросистемата ще наложи лимит за максималния размер на наличностите по сметките на небанкови ДПУ. Политиката следва приемането на Регламента за незабавни плащания^[52], с който наред с другото се изменя Директивата относно окончателността на сетълмента^[53], за да се даде възможност на небанковите ДПУ да участват в определени платежни системи. Евросистемата въведе тази политика чрез Решение, прието от Управителния съвет на 27 януари 2025 г.^[54], със съответна актуализация на Насоките за ТАРГЕТ^[55], която ще бъде извършена през юни 2025 г.

През август 2024 г. ЕЦБ публикува хармонизирани правила и механизми за мобилизиране и управление на обезпечения при кредитни операции на Евросистемата, с което отбелязва стъпка към по-нататъшна финансова интеграция в еврозоната и в съюза на капиталовите пазари.

Като част от продължаващата ѝ подкрепа за създаването на съюз на капиталовите пазари Консултативната група на Евросистемата за пазарни инфраструктури за ценни книжа и обезпечения (AMI-SeCo) продължи да наблюдава съответствието на националните пазари със стандартите за хармонизация на Т2-ЦК, както и със стандартите на Единния наръчник за управление на обезпеченията за Европа (SCoRE) и европейските стандарти за корпоративни събития. В 2024 Corporate Events Compliance Report, както и в SCoREBOARD report for the second half of 2024 се подчертава ограниченият напредък и забавяне в спазването на стандартите на AMI-SeCo, въпреки че се очаква много от съществуващите пропуски да бъдат отстранени до юни 2025 г. Фактор за постигане на съответствие е използването на общ стандарт за съобщенията, както се изисква от стандартите на SCoRE, което е от ключово значение за по-добра автоматизация на корпоративните действия и обработка на тристранното управление на обезпеченията. Работната група на AMI-SeCo по стратегията за миграция към ISO 20022 разработва стратегия за преход на целия пазар към този стандарт – най-новият наличен стандарт за съобщения.

През 2024 г. Евросистемата успешно приключи проучвателната работа за тестване на използването на DLT за големи трансакции, чийто сетълмент се извършва в резервни пари.^[56] В течение на шест месеца бяха тествани 58 отделни случая на употреба. Като цяло Евросистемата обработи над 200 трансакции на обща стойност 1,59 млрд. евро. В проучвателната работа участваха 64 субекта от девет държави, включващи централни банки, участници на финансовите пазари и оператори на DLT.

Понастоящем се анализират изводите, за бъдат взети предвид при следващите стъпки по отношение на европейското виждане за бъдещето на съюза на цифровите капиталови пазари.^[57] През 2024 г. в специализираната Контактна група за Нови технологии за сетълмент на едро в резервни пари Евросистемата продължи да обменя мнения с пазара.

И накрая през януари 2024 г. стартира услугата на ЕС за емитиране (EIS). Тази услуга, която Европейската комисия използва в Т2-ЦК за емитиране и сетълмент на дългови ценни книжа на ЕС по сигурен, ефективен и неутрален начин, се прилага интензивно и успешно от нейното въвеждане. В рамките на неутралния подход на EIS чрез централния депозитар на ценни книжа на Nationale Bank van België/Banque Nationale de Belgique са емитирани дългови ценни книжа на стойност над 100 млрд. евро.

4.3 Проект за цифрово евро

През ноември 2023 г. ЕЦБ стартира двегодишна подготвителна фаза на проекта за цифрово евро, за да положи основите за потенциалното емитиране на цифрово евро. През 2024 г. Евросистемата постигна напредък по основните етапи и редовно предоставяше актуална информация за достигнатото. Първият доклад за напредъка към цифровото евро беше публикуван през юни, а вторият – през декември. Като част от подготвителния етап ЕЦБ работи по правилника за схемата за цифрово евро, който ще бъде от съществено значение за стандартизиране на начина, по който то се използва и управлява в еврозоната. През 2024 г. фокусът на Групата за разработване на Правилника беше съсредоточен върху две основни задачи: преглед на първия проект на правилника и продължаване на разработването на допълнителни раздели с помощта на седем нови направления в работата на Групата за разработване на Правилника.

Проектирането на цифровото евро ще се основава на най-съвременните технологии, за да го направят киберустойчиво и в състояние да отговаря на нуждите на потребителите. През януари ЕЦБ публикува покани за кандидатстване за потенциални доставчици на компоненти на цифровото евро и свързани с тях услуги и успя да постигне напредък при подбора.

През септември 2024 г. започнаха допълнителни експерименти и научноизследователски дейности на потребителите, за да се събере информация за техните предпочитания. Това включваше онлайн проучвания и интервюта с целеви групи, като например малки търговци и уязвими групи потребители. Започнаха иновационни партньорства с частни и публични заинтересовани страни, за да се изпробват „условните плащания“ и да се проучат други случаи на иновативно използване.

ЕЦБ постигна напредък в разработването на офлайн функционалност на цифровото евро, която да позволи плащанията да се извършват без интернет връзка и с нива на поверителност, подобни на тези в брой. Тя проучи как офлайн да се внедри функционалността в устройствата на крайните потребители, като се включат технологични и оперативни аспекти и аспекти, свързани със сигурността.

Сътрудничеството със заинтересованите страни остана през 2024 г. приоритет, като ЕЦБ активно комуникира с обществеността, участниците на пазара и лицата, формиращи политиката. Това включваше технически сесии със Съвета за малки плащания в евро, двустранни срещи с участници на пазара и усилия за повишаване на обществената осведоменост по проекта и насърчаване на прозрачността посредством семинари за цифровото евро с организации на гражданското общество.

През цялата 2024 г. ЕЦБ предоставяше техническа информация в подкрепа на дискусиите в Европейския парламент и в Съвета на Европейския съюз по публикуваното през юни 2023 г. предложение на Европейската комисия за регламент относно създаването на цифровото евро.

ЕЦБ редовно работи и със съзаконодателите и със заинтересованите страни на пазара, за да предоставя актуална информация за напредъка по проекта и да събира обратна информация за различните елементи на методологията за калибриране на лимита на вложèнията.^[58] Въпреки че лимитът за вложèния в цифровото евро ще бъде определен по-близо до датата на пускането му в обращение, за да се гарантира, че той отразява икономическите условия по това време, през 2024 г. ЕЦБ започна да разработва методология, обхващаща парични и икономически аспекти и насочена към постигане на баланс между целите, залегнали в законопроекта: цифровото евро да стане широко използвано платежно средство и да бъде защитена финансовата стабилност и предаването на паричната политика. Специално работно направление, в което участват експерти от ЕЦБ с подкрепата на националните централни банки и компетентните национални органи, започна да определя основните фактори, влияещи върху калибрирането на лимита за вложèния, за да спомогне за установяването на съгласувана методология, която отчита тези фактори.

Управителният съвет ще реши дали да премине към следващата фаза на проекта за цифрово евро до края на 2025 г. Решението дали да се емитира цифрово евро ще бъде взето едва след приемането на законодателната рамка на Европейския съюз.

4.4 Надзор и роля на емисионната централна банка

Безопасното и ефективно функциониране на инфраструктурите на финансовия пазар и плащанията в еврозоната остава приоритет за Евросистемата в качеството ѝ на надзорен орган. Освен това в ролята си на централна банка, емитираща еврото, Евросистемата участва в споразумения за сътрудничество с други надзорни органи или органи, компетентни за инфраструктурите на финансовия пазар, които имат значителен обем деноминирани в евро дейности.

Във връзка с надзора върху услугите в ТАРГЕТ основен приоритет беше извършването на първата цялостна оценка след консолидирането през 2023 г. на T2 и T2-ЦК. Оценката, която ще бъде финализирана през 2025 г., беше насочена по-специално към наблюдаване прилагането на рамката за управление на риска и рамката за киберустойчивост и информационна сигурност на звеното за управление на риска за услугите в ТАРГЕТ. Извършена беше оценка и за системно важните платежни системи (СВПС), освен Т2, а именно ЕВРО1, СТЕП2-Т и Системата за управление на клирингови системи на MasterCard, които също ще бъдат финализирани през 2025 г, наред с непрекъснатото наблюдение за всички услуги в ТАРГЕТ и за всички СВПС.

Освен това Евросистемата извърши преглед на Регламента на ЕЦБ относно надзорните изисквания за системно важните платежни системи (Регламент за СВПС)^[59] и определи няколко области за актуализация. Актуализацията е под формата на преработен регламент, който включва нови изисквания за управление, киберриск и възлагане на дейности на външни изпълнители, както и промени в определението за оператор на СВПС с цел по изключение да бъде включен клон на юридическо лице от еврозоната, разположен извън еврозоната. През октомври 2024 г. започна обществено допитване относно планираното преработване на Регламента за СВПС, а окончателният преработен регламент ще бъде публикуван през 2025 г.

Евросистемата продължи да упражнява надзорните си дейности върху електронните платежни инструменти, схеми и механизми (ПИЗА, PISA) съгласно рамката на ПИЗА, като финализира приемането на наблюдавани отскоро институции и проведе комплексни оценки на надзорни схеми и механизми на общоевропейско равнище. През втората половина на 2024 г. с помощта на надзорната функция продължи подготовката за въвеждането в действие на новите ѝ отговорности съгласно Регламента относно пазарите на криптоактиви^[60].

В областта на киберустойчивостта Евросистемата преразгледа своята стратегия за киберустойчивост, като разшири своя обхват, за да включи и институции, наблюдавани съгласно рамката ПИЗА. Освен това Европейската система на централните банки работи за преразглеждане на рамката TIBER-EU и за привеждането ѝ в съответствие с регулаторните технически стандарти съгласно Закона за цифровата оперативна устойчивост (DORA)^[61] за тестване срещу заплахи от проникване.^[62] Актуализираната рамка TIBER-EU беше публикувана през февруари 2025 г.

В ролята си на емисионна централна банка на еврото Евросистемата участва в дейността на надзорните колегии и колегиите за преструктуриране на централните контрагенти от ЕС, както и в текущия надзор на системно значимите централни контрагенти от трети страни. Що се отнася до сетълмента на ценни книжа, Евросистемата продължи да извършва редовни прегледи и оценка на централните депозитари на ценни книжа (ЦДЦК) съгласно Регламента за ЦДЦК^[63]. Тя започна също да изпълнява своята роля в процеса на издаване на разрешения за субекти, които управляват базирани на DLT пазарни инфраструктури, съгласно Регламента относно пилотна уредба на пазарните инфраструктури, основани на технологията на децентрализирания регистър^[64].

ЕЦБ участва в редица международни работни направления, свързани с надзора, включително по отношение на обезпеченията от страна на централните контрагенти, климатичните рискове и общия бизнес риск, както и по управлението и надзора при свързването на системите за бързи плащания. В регулаторното пространство на ЕС Евросистемата участва в разработването на регулаторните технически стандарти, включително по преработения Регламент за европейската пазарна инфраструктура (EMIR 3)^[65], DORA и Регламента за ЦДЦК REFIT (допълнително прецизиране и разясняване на рамката на Регламента за ЦДЦК), в сътрудничество със съответните европейски надзорни органи. В контекста на обсъжданията по EMIR 3 ЕЦБ постоянно наблюдаваше развитието на условията за клиринг в ЕС и извърши количествен анализ на регулаторните мерки, като например изискването за активна сметка по EMIR 3. И накрая ЕЦБ и Европейският банков орган публикуваха първия си съвместен доклад относно измамите при плащания, в който се подчертава ефикасността на по-сериозните изисквания за установяване на самоличността на клиента.

5 Дейности по пазарни операции и финансови услуги, предоставяни на други институции

Суаповите и репо линии на Евросистемата са инструменти на паричната политика, които се използват като стабилизиращи средства в периоди на напрежение на световните финансови пазари. Линиите за ликвидност в евро с централни банки извън еврозоната отново осигуриха предпазен механизъм за пазарно финансиране. Освен това ЕЦБ продължи редовно да предлага операции в щатски долари на допустими контрагенти от еврозоната, подкрепени от постоянната мрежа за суапови линии на големи централни банки, включваща ЕЦБ заедно със Системата на Федералния резерв, централните банки на Канада, Обединеното кралство, Япония и Швейцария. През 2024 г. ЕЦБ не осъществи интервенции на валутния пазар, но продължи да отговаря от името на ЕС за управлението на различни финансови операции и да изпълнява координираща роля във връзка с рамката на Евросистемата за услуги по управление на резервите.

5.1 Динамика на пазарните операции

Линии за предоставяне на ликвидност в евро и в други валути

Суаповите и репо линии на Евросистемата са инструменти на паричната политика, които помагат да се предотврати възможността напрежението на международните фондови пазари да възпрепятства ефикасността на предаването на паричната политика на еврозоната. В таблица 5.1 са показани действащите към 31 декември 2024 г. линии за ликвидност

Що се отнася до линиите за ликвидност в чуждестранна валута, през 2024 г. ЕЦБ продължи да предоставя ликвидност в щатски долари на седмична база със седемдневен срок, координирано със Системата на Федералния резерв, централните банки на Канада, Обединеното кралство, Япония и Швейцария (мрежата от суапови линии). Кредитирането на контрагенти от еврозоната остана през годината твърде ограничено.

След като на 16 януари 2024 г. влезе в сила новата рамка на ЕЦБ за предоставяне на ликвидност в евро на централни банки извън еврозоната, всички линии за ликвидност в евро, за които са получени искания за удължаване, са продължени първоначално до 31 януари 2025 г. и след това до 31 януари 2027 г.^[66] През 2024 г. използването на линиите за ликвидност в евро беше ограничено.

Отчитане на валутните интервенции

През 2024 г. ЕЦБ не осъществи интервенции на валутния пазар. От въвеждането на еврото тя на два пъти интервенира на валутния пазар – през 2000 г. и 2011 г. Данните за валутните интервенции се публикуват на тримесечна база със закъснение от едно тримесечие в уебсайта и Портала за данни на ЕЦБ, като са представени и в таблица 5.2. Ако през съответното тримесечие няма валутни интервенции, това е изрично посочено.

Отчетната рамка обхваща валутните интервенции, провеждани от ЕЦБ едностранно или координирано с други международни органи, както и „граничните“ интервенции в рамките на Валутен механизъм II (ВМ II).

5.2 Управление на операциите на ЕС по вземане и отпускане на кредити

ЕЦБ е отговорна за управлението на сметките и обработката на плащанията, свързани с операциите на ЕС по вземане и отпускане на кредити в рамките на Механизма за средносрочна финансова подкрепа (MTFA)^[67] за платежния баланс на държавите членки, Европейския механизъм за финансово стабилизиране (EFSM)^[68], Европейския инструмент за временна подкрепа за смекчаване на рисковете от безработица при извънредно положение (SURE)^[69], програмата „Следващо поколение ЕС“ (NGEU)^[70], Механизма за Украйна, включително извънредно мостово финансиране^[71], и краткосрочна макрофинансова помощ за Арабска република Египет^[72]. ЕЦБ отговаря и за администрирането на някои плащания, възникващи във връзка с операциите пo Европейския инструмент за финансова стабилност (EFSF)^[73] и Европейския механизъм за стабилност (ESM)^[74], както и за обработката на всички плащания по заемното споразумение за Гърция^[75]. През 2024 г. ЕЦБ извърши платежни агентски услуги за Европейската комисия^[76].

Към 31 декември 2024 г. съвкупният непогасен номинален обем беше 0,2 млрд. евро в рамките на Механизма за средносрочна финансова подкрепа, 42 млрд. евро по Европейския механизъм за финансово стабилизиране, 98,35 млрд. евро по линия на Европейския инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредно положение и 31,605 млрд. евро по заемното споразумение за Гърция. През 2024 г. ЕЦБ обработи плащания и лихвени плащания по заеми и безвъзмездни средства по програмата „Следващо поколение ЕС“ към и от различни държави членки, включително и заеми за Украйна.

5.3 Услуги на Евросистемата по управление на резервите

През 2024 г. продължи предлагането на обширен пакет от финансови услуги в съответствие с въведената през 2005 г. рамка на Евросистемата за услуги по управление на резервите (ERMS) с цел управление на деноминираните в евро резервни активи на клиенти. Съгласно тази рамка при хармонизирани условия и в съответствие с пазарните стандарти на централни банки, парични власти и държавни агенции, разположени извън еврозоната, както и на международни организации редица национални централни банки от Евросистемата предоставят финансови услуги. ЕЦБ играе обща координираща роля, следи за гладкото функциониране на услугите, насърчава промени за усъвършенстване на рамката и изготвя съответните отчети за органите за вземане на решения в ЕЦБ.

Броят на клиентските сметки, отчетени при ERMS, възлиза на 287 в края на 2024 г. в сравнение с 273 в края на 2023 г. Към четвъртото тримесечие на 2024 г. всички агрегирани вложèния (включително паричните активи и притежаваните ценни книжа), управлявани в съответствие с рамката на Евросистемата за услуги по управление на резервите, се увеличи с близо 8% спрямо края на 2023 г.

6 Най-разпространеният метод на плащане сред европейските граждани още са парите в брой

През 2024 г. нивото на банкнотите в обращение нарасна умерено с продължаващо най-широко използване на парите в брой като платежно средство на мястото за продажба.

Евросистемата се ангажира с гаранция, че парите в брой остават налично, достъпно и прието платежно средство, като в същото време бъдат възможно най-устойчиви и екосъобразни. Подготовката за разработването на нова серия евробанкноти е възможност те да станат по-разпознаваеми за европейците.

6.1 Обращение на парите в брой и работа с тях

В края на 2024 г. броят на евробанкнотите в обращение възлезе на 30,5 млрд., на обща стойност около 1,6 трлн. евро (графика 6.1). По брой и стойност банкнотите в обращение нараснаха през годината съответно с 2,4% и 1,3%.

Графика 6.1

Брой и стойност на евробанкнотите в обращение

(лява скала: трлн. евро; дясна скала: млрд.)

През 2024 г. кредитните институции върнаха 25,4 млрд. банкноти в националните централни банки (НЦБ) от еврозоната, което в сравнение с 2023 г. представлява слабо намаление с 0,9 млрд. По стойност депозираните в НЦБ през 2024 г. банкноти възлязоха на 856 млрд. евро, т.е. бележат спад спрямо депозираните през 2023 г. 890 млрд. евро. Този спад се дължи на това, че кредитните институции пускат в обращение по-големи количества банкноти сред клиентите, вместо да ги връщат на НЦБ. Промяната в боравенето с банкноти от страна на кредитните институции отразява усилията им за подобряване на ефективността, която те са постигнали например чрез инсталирането на повече банкомати с функции за депозиране и връщане на банкноти в обращение.

Увеличението при обращението на евромонети (нетна емисия) в еврозоната през 2024 г. беше сходно с това от предходните две години и възлезе на 3,0 млрд. монети с номинална стойност 953 млн. евро.

ЕЦБ силно приветства намерението в законодателството на ЕС да се установят правно обвързващи правила относно статута на евробанкнотите и евромонетите като законно платежно средство. Приемането на регламент на ЕС ще даде на гражданите по-голяма правна сигурност, че могат да извършват безпроблемно трансакции в брой на място. Кредитните институции имат социална отговорност да осигурят на гражданите и фирмите комплексни и ефективни касови услуги. През 2024 г. ЕЦБ и НЦБ задълбочиха анализите си на достъпа на гражданите до касови услуги, предлагани от кредитните институции, като установиха по-нататъшно влошаване на тези услуги в някои области. Поради това включването в правото на ЕС на правила за защита на достъпа на гражданите до пари в брой също изрично се приветства.

6.2 Използване на пари в брой от потребители и фирми

От септември 2023 г. до юни 2024 г. ЕЦБ проведе проучване на платежните нагласи на потребителите в еврозоната, за да оцени поведението и предпочитанията им при плащане, както и достъпа им до различни платежни инструменти. Проучването показа, че парите в брой са били най-често използваният метод на плащане в мястото за продажба, предпочетен при 52% от всички сделки. Делът на плащанията в брой обаче отбеляза спад в сравнение с 59% през 2022 г. В стойностно изражение плащанията с карти заемаха по-голям дял (45%), отколкото тези с пари в брой (39%). Делът на онлайн разплащанията в ежедневните плащания на потребителите нарасна от 17% на 21%, докато делът на плащанията в търговските обекти намаля от 80% на 75%. От проучването става ясно също, че повечето потребители (62% през 2024 г., увеличение спрямо 60% през 2022 г.) считат за важна възможността да изберат парите в брой като метод на плащане. В същото време повечето потребители в еврозоната (87% през 2024 г., спад спрямо 89% през 2022 г.) споделиха виждането, че е сравнително лесно или много лесно да се стигне до банкомат или банка.

През 2024 г. ЕЦБ публикува резултатите от проучването относно използването на парите в брой от фирми в еврозоната, което хвърли светлина върху приемането от фирмите на различни платежни инструменти и техните стратегически идеи за използването и приемането на пари в брой. Проучването показа, че делът на фирмите, които приемат пари в брой, е намалял от 96% през 2021 г. до 88% през 2024 г. Приемането на пари в брой рязко намаля, особено сред хотели, ресторанти и кафенета. От фирмите, които понастоящем приемат пари в брой, 94% заявиха, че възнамеряват да продължат да го правят и в бъдеще.

6.3 Фалшификати и разработване на евробанкноти

През 2024 г. от обращение бяха изтеглени приблизително 554 000 неистински евробанкноти, което в ретроспективен план представлява само малък дял от всички банкноти в обращение (графика 6.2). Макар и много малък, този дял е по-голям в сравнение с предишни години, когато броят на неистинските банкноти беше извънредно малък поради пандемията от COVID-19. Като цяло броят на неистинските евробанкноти бе около 18 на милион истински в обращение. Следователно вероятността да получите неистинска банкнота е малка.

Повечето неистински банкноти са с ниско качество и нямат или имат само твърде лоши имитации на защитните елементи. Банкнотите могат да бъдат проверени чрез простия метод „пипни, разгледай, наклони“, описан на уебстраницата за защитни елементи на банкнотите и на уебсайтовете на НЦБ от еврозоната.

Графика 6.2

Брой на неистинските банкноти, открити за година, на милион истински евробанкноти в обращение

Подготовка за бъдещи серии евробанкноти

ЕЦБ се подготвя да разработи нова серия евробанкноти с цел да запази високата им устойчивост на фалшифициране и да ги направи възможно най-екологични. Този процес отразява ангажимента на Евросистемата по отношение на парите в брой и е възможност европейците да се почувстват по-тясно свързани с тях.

През 2024 г. мултидисциплинарна консултативна група, включваща експерти в различни области, състави възможни мотиви, които да представят двете избрани теми: „Европейската култура“ и „Реки и птици“. На 29 януари 2025 г. Управителният съвет избра мотиви за двете теми и определи конкурсно жури с представители от всички държави от еврозоната, за да подкрепи конкурса за дизайн, чието обявяване е планирано по-късно през годината. През 2026 г. се очаква ЕЦБ да определи със свое решение бъдещия дизайн и срока за отпечатване и емитиране на новите банкноти. След това, за да бъдат произведени и емитирани първите банкноти, ще са необходими няколко години.

7 Статистика

ЕЦБ, подпомагана от националните централни банки, разработва, събира, съставя и разпространява широк набор от статистически данни и информация, необходими за подпомагане на паричната политика на ЕЦБ, както и на свързаните с финансовата стабилност и други задачи на Европейската система на централните банки и на Европейския съвет за системен риск. Тази статистика се използва и от публични органи, международни организации, участници на финансовите пазари, медии и широката общественост и помага на ЕЦБ да засили прозрачността на своята работа.

През 2024 г. ЕЦБ разшири съвкупността от отчетни единици за статистиката на паричния пазар, допринасяйки с това съответният набор от данни да бъде по-представителен. ЕЦБ публикува и нова статистика на финансовите сметки, а именно по-подробни данни за притежаваните от домакинствата акции/дялове в инвестиционни фондове и започна да публикува нови подробности за тримесечната външна статистика за дружествата със специална инвестиционна цел. Статистическите показатели, свързани с климата, също бяха доразвити като част от плана на ЕЦБ за климата и природата. ЕЦБ продължи да прилага стратегията си за намаляване на бремето на отчетността за банките въз основа на Рамката за интегрирана отчетност и Речника за интегрирана отчетност на банките.

7.1 Усъвършенстване на статистиката на еврозоната в отговор на променящите се потребности на политиката

Разширена съвкупност от отчетни единици за статистиката на паричния пазар в евро

Увеличаването на отчетните единици за статистиката на паричните пазари (MMSR) подпомага качеството на статистиката на паричните пазари в евро. На 1 юли 2024 г. отчетните единици за статистиката на паричните пазари бяха увеличени, като са добавени 24 нови банки към вече отчитащите се 45 банки. Това увеличи размера на извадката за някои държави от еврозоната и за първи път обхвана Люксембург и Португалия.

Данните от новите отчетни единици ще бъдат включени при изчисляването на краткосрочния лихвен процент в евро (€STR), след като бъде доказано, че те са с достатъчно високо качество. Увеличаването на съвкупността от отчетни единици подпомага представителността, устойчивостта и надеждността на статистиката на паричните пазари в евро.

Публикуване на нова статистика на финансовите сметки

През април 2024 г. ЕЦБ започна да публикува данни за притежаваните от домакинствата акции/дялове в инвестиционни фондове с разбивка по базови активи и сектор на контрагентa. Тези данни дават по-задълбочена представа за косвените експозиции на домакинствата чрез инвестиционни фондове и предоставят по-точен анализ на финансовия им баланс и на експозициите им към различни класове активи и контрагенти.

През октомври 2024 г. след изменението на Насоки относно изискванията за статистическа отчетност на ЕЦБ по отношение на тримесечните финансови сметки^[77] ЕЦБ започна да публикува допълнителни данни по подсектори за финансовите сметки на други финансови посредници (ДФП). ДФП, които представляват вторият по големина финансов сектор в еврозоната след парично-финансовите институции (ПФИ), предоставят финансиране предимно на нефинансови предприятия (НФП) и в по-малка степен на домакинства и други сектори. Освен това те играят роля в насочването на средства към и от останалия свят.

И накрая, наскоро публикуваните данни за емитирането чрез финансовите канали на дългови ценни книжа на НФП предоставят допълнителна информация за пазарното финансиране на НФП от еврозоната и държавите от еврозоната.

Нови данни за дружествата със специална инвестиционна цел в областта на външната статистика

През април 2024 г. ЕЦБ започна да публикува нови подробности в областта на външната статистика за дружествата със специална инвестиционна цел (SPEs), както е посочено в изменените Насоки относно изискванията за статистическа отчетност на ЕЦБ в областта на външната статистика^[78]. Започвайки от първото тримесечие на 2020 г., новата информация относно тримесечните данни за презграничните сделки и позициите на дружествата със специална инвестиционна цел в еврозоната и държавите от еврозоната е насочена към по-доброто разбиране на ролята на дружествата със специална инвестиционна цел в различните компоненти на външната статистика.^[79]

7.2 Допълнително усъвършенстване на свързаните с климата статистически показатели като част от плана на ЕЦБ за климата и природата

ЕЦБ публикува три обширни набора от статистически показатели, свързани с климатичните промени.

• Показатели за устойчиво финансиране дават представа за дълговите ценни книжа с характеристики за устойчивост, емитирани и държани от резиденти на еврозоната. Те предоставят информация за приходите, набрани за финансиране на устойчиви проекти и за прехода към икономика без нетни въглеродни емисии.
• Аналитичните показатели за въглеродните емисии на финансовите институции предоставят информация относно въглеродоемкостта на портфейлите от ценни книжа и кредити на финансовите институции и по този начин помагат да се оцени ролята на сектора за финансиране на прехода към икономика без нетни емисии и свързаните с това рискове.
• Аналитичните показатели за физическите рискове в портфейлите на финансовите институции оценяват рисковете, произтичащи от въздействието на предизвиканите от климатичните промени природни бедствия, като наводнения и горски пожари, върху резултатите за кредитите, облигациите и акциите.

Тези показатели са събрани при тясно сътрудничество в рамките на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и са част от разширения план за климата и природата. Те са съставени посредством използването на няколко набора от данни на ЕЦБ/ЕСЦБ и външни източници – AnaCredit, статистика на притежаваните ценни книжа, Регистъра на данните за институциите и дъщерните дружества (RIAD) и данни за емисиите парникови газове заедно с данни за физическите опасности от Хъба за данни относно риска (RDH) към Експертния център за управление на риска от бедствия (DRMKC), програмата „Коперник“, Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) и др.

Показателите бяха актуализирани през април 2024 г., а тези за устойчиво финансиране – обогатени с нови подробности относно нивата на сигурност по отношение на устойчивите дългови ценни книжа. Актуализирането на показателите за въглеродните емисии и на тези за физически риск обхвана значителни концептуални подобрения, свързани с обхвата, съответствието и детайлизацията.^[80] През септември 2024 г. бяха публикувани допълнителни разбивки на показателите за устойчиво финансиране, а статутът на набора от данни беше променен – от експериментални данни в официална статистика на ЕСЦБ.

Продължава работата по всеки от трите набора от данни с цел допълнително повишаване качеството на наличните данни и разбивки. Под егидата на инициативата на Г-20 за пропуските в данните се проучват и други области на изследване, а именно – измерването на разходите за адаптиране, аспекти, свързани със застрахователното покритие и преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ), както и концептуалната рамка за разработване на ориентирани към бъдещето показатели за физическите рискове и рисковете, свързани с прехода. Заедно с подобренията в международните статистически стандарти, като Системата на националните сметки и Ръководството за платежния баланс, които ще позволят допълнителни разбивки, свързани с климата, в широк набор от икономически данни, през следващите години се очаква това да увеличи наличните данни по тези теми.

7.3 По-ефективно отчитане на данни от банките

Стратегията на ЕЦБ за намаляване на бремето на отчетността за банките се основава на три стълба: 1) сътрудничество с други европейски и национални органи за интегриране на статистическата, надзорната и свързаната с преструктурирането отчетност; 2) включване в Рамката за интегрирана отчетност (IReF) на съществуващата статистическа отчетност като първа стъпка към по-широка интеграция; и 3) сътрудничество с банковия сектор за свързване чрез Речника за интегрирана отчетност на банките (BIRD) на изискванията на властите за данни с езика и определенията, използвани от банките.

Сътрудничеството с други органи се засили през 2024 г. със създаването на Съвместния комитет за банкова отчетност (JBRC), в който участват ЕЦБ, Европейският банков орган, Европейската комисия, Единният съвет за преструктуриране и съответните национални органи. През 2024 г. JBRC създаде подструктура, наречена Контактна група по отчетността (RCG), която обединява експерти по регулаторната банкова отчетност от банковия сектор. JBRC служи като постоянен канал за сътрудничество и обмен на мнения с властите. Първият приоритет на JBRC е създаването на общи понятия и определения, които да се използват за новите и за съществуващите отчети.

Целта на Рамката за интегрирана отчетност (IReF) е да хармонизира статистическата отчетност в банките от еврозоната. През 2024 г. ЕЦБ обяви, че е планирано отчитането по Рамката за интегрирана отчетност да започне в края на 2029 г. Новият график отразява получената от банковия сектор обратна информация относно необходимостта да се осигури плавното ѝ прилагане.

През 2024 г. посредством сътрудничеството в рамките на BIRD, което включва властите и сектора, бяха хармонизирани първите надзорни и статистически рамки. Интегрираният модел за данни, уточняващ как последните могат да бъдат изтеглени от вътрешнобанковите системи, и правилата за преобразуване на данните в отчети според изискванията на властите са публикувани на уебсайта на BIRD.

Каре 5
Подобряване на макроикономическата статистика за по-добро разбиране на презграничните финансови връзки в еврозоната

ЕЦБ публикува няколко нови разбивки на статистиката на платежния баланс и международната инвестиционна позиция (b.o.p./i.i.p.) на еврозоната и на тримесечните секторни сметки (QSA). Както се подчертава в прегледа на стратегията по паричната политика на ЕЦБ за 2021 г., новите данни са насочени към предизвикателствата при измерването, свързани с глобализацията, които се отнасят по-специално за наличието на многонационални предприятия и разширяването на международните вериги за финансово посредничество.

По-подробни данни по сектори, географски райони и финансови инструменти, както и отделни данни за дружествата със специална инвестиционна цел (ДСИЦ) вече са налични в набора от данни за платежния баланс и международната инвестиционна позиция и са особено полезни за анализ на тенденциите при портфейлните инвестиции и преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Тези две категории на платежния баланс и международната инвестиционна позиция са основните компоненти на колебанията на международните финансови потоци в еврозоната през последните години.^[81] Анализът на финансовите потоци се обогатява и от новите данни за подсекторите на ДФП, които вече са налични в тримесечните секторни сметки, и за емитирането от НФП чрез финансовите канали на дългови ценни книжа. И накрая, новите подробни данни за тримесечните секторни сметки относно притежавани от домакинствата активи чрез инвестиционни фондове, разбити по вид на базисната инвестиция и сектор на контрагента, улесняват анализа на експозицията на домакинствата към различни класове активи.

Разширената секторна разбивка на статистиката на платежния баланс и международната инвестиционна позиция и новите данни от тримесечните секторни сметки за непреките експозиции на домакинствата разкриват преобладаващата роля на сектора на инвестиционните фондове като притежател на ценни книжа за портфейлни инвестиции, емитирани от нерезиденти на еврозоната.^[82] По-подробните разбивки по страна на контрагента позволяват по-добро обхващане на географията на презграничните финансови потоци в еврозоната по отношение както на развитите икономики, така и на икономиките с нововъзникващи пазари.^[83]

Наскоро публикуваните данни за дружествата със специална инвестиционна цел и ДФП подчертават ролята им за финансовата свързаност на еврозоната. ДСИЦ, които са от съществено значение в определена група държави, имащи същевременно твърде ограничено влияние върху икономическата активност в реалния сектор на страната, в която са установени, отбелязват значителни финансови потоци и представляват близо 30% от презграничната свързаност на ПЧИ в еврозоната (графика А).^[84] ДФП предоставят 23% от кредитите, отпуснати на НФП в еврозоната, и 8% от кредитите, отпуснати на домакинства в еврозоната. Около 15% от общото финансиране с дългови ценни книжа на НФП е предоставено чрез финансови канали в други държави от еврозоната.

Графика A

Аналитично декомпозиране на позициите на ПЧИ в еврозоната

(трлн. евро; наличности в края на периода)

8 Изследователска дейност на ЕЦБ

В този раздел e представена изследователската дейност от значение за политиката на ЕЦБ и се обобщава извършената през 2024 г. работа. Започва с отчитане на качеството на изследванията на ЕЦБ и продължава с описанието на петте основни области на изследвания и съвети за политиката, както и на постигнатия през годината напредък, включително по отношение на изследователската дейност, свързана с последиците от изкуствения интелект. Дейността на Работната група на ЕЦБ за изследване на хетерогенността в макроикономиката и финансите е представена в каре 6.

През 2024 г. експерти на ЕЦБ проведоха задълбочени икономически, парични и финансови изследвания, като предоставиха важна представа за формирането на политиката, включително за текущия преглед на стратегията по паричната политика. Изследванията, основани на проучването на потребителските очаквания и на проучването на финансите и потреблението на домакинствата, например продължиха да дават извънредно важен принос за паричната политика.

ЕЦБ се стреми да провежда водещи изследвания в области, които са важни за работата на централните банки. От декември 2024 г. RePEc – централният регистър на икономическите изследвания, осигури на ЕЦБ първо място сред институциите в областта на паричната икономическа теория, като на второ място е Международният валутен фонд (МВФ), а на трето – Съветът на управителите на Системата на Федералния резерв. В по-широката област на макроикономиката ЕЦБ се изкачи с едно място нагоре в сравнение с 2023 г. и сега е класирана на второ място след Департамента по икономика на Харвардския университет и преди МВФ. В областта на банковото дело ЕЦБ сега е класирана на първо място – с едно място напред в сравнение с 2023 г., пред Chicago Booth School of Business и пред Банката за международни разплащания (БМР). ЕЦБ е класирана на второ място сред централните банки и подобни институции от целия свят – след МВФ и преди Съвета на Федералния резерв, Нюйоркската банка на Федералния резерв и БМР. В Европа ЕЦБ заема трето място във всички области и сред всички институции, включително университети (след Лондонското училище по икономика и политически науки и Парижкото училище по икономика).

Изследователските проекти, проведени през 2024 г., могат да бъдат обединени в пет обширни тематични области, всяка от които е подкрепена от участието на националните централни банки и от сътрудничеството в рамките на изследователските групи на Европейската система на централните банки. Първо, в областта на разработването и прилагането на паричната политика бяха проведени изследвания по оптималното проектиране на паричната политика и новата оперативна рамка, както и на други важни теми като функционирането на пазара, обезпеченията и влиянието на паричната политика върху динамиката на инфлацията. Значителни изследователски усилия бяха посветени на задълбочаване на разбирането за променящите се механизми за предаване на паричната политика под егидата на изследователската мрежа „Предизвикателства пред предаването на паричната политика в променящия се свят“ (ChaMP). Второ, в областта на икономическото развитие в еврозоната изследователските проекти предоставиха анализ на фирмите, производителността и инвестициите, потреблението на домакинствата и пазарите на труда, цените и икономическата активност, като същевременно бяха разработени нови методи и техники за подобряване на прогнозирането. Трето, в областта на анализа на световната икономика проектите разгледаха международната парична система, световните финансови пазари и търговия, глобалните странични ефекти, международните фактори за инфлацията и перспективите за световния растеж. Четвърто, по темата за интеграцията и управлението на Икономическия и паричен съюз (ИПС) голяма част от изследванията бяха насочени към въздействието на фискалната политика върху макроикономиката, включително приемането на програмата „Ново поколение ЕС“ (NGEU), реформата на фискалната рамка на ЕС и взаимовръзките между фискалната политика и инфлацията, както и върху взаимодействието между паричната и фискалната политика. На пето място, в областта на финансовата стабилност, (макро)пруденциалните политики и банковия надзор изследователските усилия обхванаха устойчивостта на банките и небанковите институции, последиците от паричната политика за финансовите пазари и финансовата стабилност, както и разработването и оценката на пруденциалните политики. Изследванията в областта на банковия надзор бяха съсредоточени по-специално върху ефикасността на надзора и влиянието на регулирането на климата върху поведението на банките. През 2024 г. продължиха изследванията по цифровите валути на централните банки с фокус върху последиците от широк кръг технически параметри (например възнаграждения, лимити за вложèния и поверителност).

Бързото развитие на изкуствения интелект предизвика значителни изследователски усилия в ЕЦБ за по-доброто разбиране на последиците от него върху икономиката и при разработването на политики. Област, която беше обект на особено внимание през 2024 г., беше използването при икономическия анализ на техники на изкуствения интелект, като например икономическо прогнозиране и анализ на комуникационната политика на централните банки. За първата област изследванията проучваха използването на техники за машинно обучение при прогнозиране на инфлацията. Такива техники имат потенциала да отчитат специфична икономическа динамика и по този начин в турбулентни времена да подобряват прогнозите. В други изследвания са използвани индикатори за нагласите, получени от текстовия анализ на новини, генерирани от големи езикови модели (LLM), за краткосрочно прогнозиране на икономическата активност.^[85] Що се отнася до комуникационната политика на централните банки, използвани са текстови анализи, генерирани от големи езикови модели с цел да се проучи влиянието на отчетите на ЕЦБ върху финансовите пазари, особено във време на икономическа несигурност. Този вид проучвания предоставят информация относно начина, по който нагласите, получени при комуникационната политика на централните банки, могат да допринесат за по-добро разбиране за пазарните очаквания относно инфлацията и лихвените проценти.^[86]

През 2024 г. резултатите от изследванията в ЕЦБ останаха на високо равнище. Като цяло експерти на ЕЦБ публикуваха общо 124 изследвания в поредицата на ЕЦБ „Работни материали“ (Working Paper Series) и 12 статии в Research Bulletin. Много от работните материали бяха публикувани и в академични списания.

9 Дейности и отговорности в правната сфера

В тази глава се разглежда компетентността на Съда на Европейския съюз („Съдът“) по отношение на ЕЦБ, предоставена е информация относно становища на ЕЦБ и случаи на неспазване на задължението за консултиране с ЕЦБ по законопроекти, попадащи в сферата на нейната компетентност. Засегнато е и наблюдението от страна на ЕЦБ на спазването на забраната за парично финансиране и привилегирован достъп.

9.1 Компетентност на Съда на Европейския съюз по отношение на ЕЦБ

През юни 2024 г. Общият съд отхвърли иск за обезщетение, предявен от акционери на Banca Carige (T-134/21, Malacalza Investimenti и Malacalza/ECB), с който се иска обезщетение за предполагаема вреда, която те считат, че са претърпели в резултат на действия, предприети от ЕЦБ в контекста на упражняването на надзорните ѝ функции върху банката в периода 2014–2019 г. В това решение Общият съд по-специално констатира, че упражняването на надзорни правомощия от страна на ЕЦБ преследва обществен интерес, свързан с правилното функциониране и стабилността на пазарите. Поради това извъндоговорната отговорност на ЕЦБ за действия и бездействия, свързани с упражняването на надзорните правомощия, е ограничена, тъй като тя би изисквала нарушение на правна норма, предназначена да предостави права на лицата. Същевременно Общият съд признава в съответствие със съществуващата съдебна практика, че нарушението на общи принципи на правото – като принципа на доброто управление – може потенциално да доведе до извъндоговорна отговорност. В този случай обаче Общият съд установява, че няма нарушение. Това дело представлява първата възможност за Съда на ЕС да прецени основателността на иск за обезщетение за вреди от надзорни действия на ЕЦБ. Понастоящем е в ход процедура по обжалване (C-557/24 P, Malacalza Investimenti и Malacalza срещу ЕЦБ).

През юни 2024 г. Общият съд отхвърли седем иска, предявени от поднадзорни банки^[87], с които се искаше отмяна на изискването за приспадане и свързаното с него изискване за отчетност, наложени във връзка с неотменимите ангажименти за плащане, поети към националните схеми за гарантиране на депозитите и Единния фонд за преструктуриране като част от техните предварителни вноски. ЕЦБ наложи тези мерки в рамките на Стълб 2, за да покрие риска от надценяване на капиталовата позиция на банката, породен от липсата на отчитане на икономическата загуба, произтичаща от прехвърлянето на обезпечението за неотменимите задължения за плащане, което вече не може да се използва за текущо покриване на загуби. ЕЦБ наложи тези мерки в съответствие с нова методология, предназначена да вземе предвид решенията на Общия съд от 2020 г., с които се отменят решения за налагане на същите мерки поради липса на индивидуална оценка за начина, по който идентифицираният риск е бил управляван и покрит от въведените от банките мерки, както и от притежавания от тях капитал и тяхната ликвидност. Поради това тези нови решения на ЕЦБ бяха приети с подобрена мотивация, целяща да отрази по-добре извършената индивидуална оценка. Те бяха потвърдени от Общия съд с горепосочените седем решения от 2024 г., с което се потвърди, че ЕЦБ правилно е приложила член 16 от Регламента за ЕНМ^[88], когато е преценявала дали банките са изложени на недостатъчно покрит риск и е налагала мярка за покриването му. Четири от седемте банки обжалваха индивидуалните си решения и понастоящем жалбите са в процес на разглеждане в Съда на ЕС.

През ноември 2024 г. Съдът на ЕС (пети състав) постанови решението си по преюдициално запитване, отправено от Федералния административен съд на Германия (съединени дела C-758/22 и C-759/22). По това дело запитващата юрисдикция искаше да изясни дали няколко професионални взаимно осигурителни институции в Германия са пенсионни фондове по смисъла на Регламент (ЕС) 2018/231 на Европейската централна банка от 26 януари 2018 г. относно изискванията за статистическа отчетност за пенсионните фондове и следователно подлежат на изискванията на ЕЦБ за статистическа отчетност. Жалбоподателите твърдят, че те са социалноосигурителни фондове и следователно не подлежат на изискванията за отчетност на ЕЦБ. Съдът определи, че жалбоподателите могат да бъдат класифицирани като пенсионни фондове, тъй като дейността им отговаря на четири критерия, необходими за класифициране в този сектор. В обобщение: а) функцията им е била да предоставят придобивки, покриващи рискове от пенсиониране, смърт и инвалидност; б) имали са управленска автономност и са водили пълен набор от счетоводни документи; в) по-голямата част от членовете им са били задължени да се присъединят към взаимно осигурителните институции, които по принцип не са имали право да предоставят услугите си на други лица; и г) услугите не са били гарантирани от държавата и са зависели от размера на платените вноски и успеха на взаимно осигурителните институции при управлението на техните активи. Делото е важно, тъй като потвърждава, че ЕЦБ има право да събира статистическа информация относно финансовите дейности на жалбоподателите като пенсионни фондове. Тъй като пенсионните фондове играят важна роля в икономиката на еврозоната, тази информация е необходима за изпълнението на задачите на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), по-специално по отношение на паричната политика.

9.2 Становища на ЕЦБ и случаи на неизпълнение

В член 127, параграф 4 и член 282, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз се изисква провеждането на консултации с ЕЦБ по всеки предложен законодателен акт на ЕС или национален законопроект, попадащ в сферата на нейната компетентност. Всички становища на ЕЦБ се публикуват в EUR-Lex.

През 2024 г. бяха отбелязани девет очевидни и съществени случая на несъответствие със задължението за консултиране с ЕЦБ по законопроекти. Пет случая на несъответствие бяха свързани с правни актове на Съюза, а четири – с националното законодателство. ЕЦБ прие становища по собствена инициатива в седем случая. В два случая е издадено писмо за несъответствие.

Първото дело в ЕС се отнасяше до предложение на ЕС за директива относно алтернативните инвестиционни фондове (АИФ). Този случай се счита за очевиден и съществен, тъй като се отнася до достъпа на ЕСЦБ до подробни данни за сектора на АИФ, както и до статистическите изисквания на ЕЦБ по отношение на този сектор. Вторият случай на ЕС се отнасяше до Регламента за създаване на Орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (AMLA). Този случай се счита за очевиден и съществен, тъй като съдържа разпоредби относно сътрудничеството между AMLA и ЕЦБ. Третият случай в ЕС се отнася до Директивата за енергийните характеристики на сградите. Този случай се счита за очевиден и съществен поради необходимостта ЕЦБ да получи достъп до сертификатите за енергийните характеристики. Четвъртият случай на ЕС се отнасяше до Директивата за комплексната проверка на корпоративната устойчивост. Този случай се счита за очевиден и съществен поради значението му за управлението на екологичните, социалните и управленските рискове от страна на банките и необходимостта да се осигури координация и обмен на информация между всички заинтересовани органи.^[89] Петият случай в ЕС се отнасяше за Регламента относно прозрачността и интегритета на рейтингите, свързани с екологичните, социалните и управленските рискове. Този случай беше счетен за очевиден и съществен, тъй като се отнася до независимата оценка на Евросистемата по нейните изисквания за обезпечения.

Първият случай на национално несъответствие се отнася до български закони, засягащи Българската народна банка (БНБ). Този случай се счита за очевиден и съществен, тъй като временното назначаване на управителя или подуправителите на Българската народна банка за служебен министър-председател повдига важни въпроси относно независимостта на Българската народна банка. Вторият случай се отнася до гръцки закон, с който оставащото държавно участие в гръцки банки се прехвърля на друг публичен орган. Този случай се счита за очевиден и съществен, тъй като законът има последици за гръцките кредитни институции, които подлежат на пряк надзор от страна на ЕЦБ. Третият случай се отнася до унгарския закон, който включи Magyar Nemzeti Bank в обхвата на закона за киберсигурността. Този случай се счита за очевиден и съществен с оглед на неговото въздействие върху независимостта на Magyar Nemzeti Bank. Четвъртият случай се отнася до малтийски закон, засягащ възнаграждението на управителя и подуправителите на Bank Ċentrali ta Malta/Central Bank of Malta. Този случай се счита за очевиден и съществен с оглед на въздействието му върху независимостта на Bank Ċentrali ta’ Malta/Central Bank of Malta.

ЕЦБ прие четири становища по законодателни предложения на ЕС, които обхващат: 1) платежните услуги и услугите по електронни пари; 2) парични споразумения с трети държави, използващи еврото; 3) изискванията за отчетност в областта на финансовите услуги и инвестиционна помощ; и 4) рамката за достъп до финансови данни.

ЕЦБ прие 38 становища по национални законопроекти. Становищата относно националното законодателство често обхващат повече от една тема. ЕЦБ прие:
- десет становища относно достъпа до пари в брой;
- шест становища, засягащи националните централни банки (НЦБ);
- пет становища по въпроси, свързани с Международния валутен фонд;
- четири становища относно банкови данъци със специално предназначение или данъци върху финансовите сделки;
- две становища относно киберсигурността;
- две становища относно международните санкции;
- едно становище относно въвеждането на еврото;
- едно становище относно надзора върху платежните системи;
- едно становище относно изискването за поддържане на минимални резерви;
- едно становище относно криптоактивите;
- едно становище за подпомагане на кредитополучателите;
- едно становище относно преструктуриране на централните контрагенти;
- едно становище относно прилагането на изискванията за регистрация при лобиране по отношение на длъжностните лица на НЦБ;
- едно становище относно осигуряването на спешна ликвидна помощ от НЦБ;
- едно становище за отчитането на статистиката на платежния баланс;
- едно становище относно националния съвет за финансова стабилност.

9.3 Спазване на забраната за парично финансиране и привилегирован достъп

В съответствие с член 271, буква „г“ от Договора за функционирането на Европейския съюз на ЕЦБ е възложена задачата да наблюдава спазването от националните централни банки (НЦБ) в ЕС на забраните, залегнали в членове 123 и 124 от Договора и в Регламенти (ЕО) № 3603/93 и № 3604/93 на Съвета. Член 123 забранява на ЕЦБ и на НЦБ да предоставят овърдрафт или каквито и да било други видове кредитни улеснения на правителства и на институции или органи на ЕС, както и да извършват покупки на първичния пазар на дългови инструменти, емитирани от тези институции. Член 124 забранява всякакви мерки, които не почиват на разумни съображения и създават привилегирован достъп на правителства и институции или органи на ЕС до финансови институции. Редом с Управителния съвет на ЕЦБ Европейската комисия следи за спазването от страна на държавите членки на горепосочените разпоредби.

ЕЦБ наблюдава също извършваните от централни банки в ЕС на вторичния пазар покупки на дългови инструменти, емитирани от съответния национален публичен сектор, от публичния сектор в други държави членки и от институции и органи на ЕС. В съответствие със съображенията в Регламент (ЕО) № 3603/93 на Съвета придобиването от вторичния пазар на дългови инструменти, емитирани от публичния сектор, не трябва да се използва за заобикаляне на целите на член 123 от Договора.

Дейностите на ЕЦБ по наблюдение, проведени за 2024 г., потвърждават, че членове 123 и 124 от Договора като цяло се спазват.

ЕЦБ ще продължи да следи участието на Magyar Nemzeti Bank в Будапещенската фондова борса, тъй като закупуването от банката през ноември 2015 г. на мажоритарния дял от борсата още може да се разглежда като пораждащо опасения за парично финансиране.

Финансирането от НЦБ на задължения на публичния сектор към Международния валутен фонд (МВФ) не се счита за парично финансиране, при условие че води до чуждестранни вземания, които имат всички характеристики на резервни активи. Въпреки това финансовите дарения, предоставени през предходни години от Nationale Bank van België/Banque Nationale de Belgique и Banque de France чрез МВФ за облекчаване на дълга на силно задлъжнели бедни държави, не доведоха до чуждестранни вземания и следователно продължават да изискват предприемането на корективни мерки.

Финансирането на Испанското звено за финансово разузнаване (Servicio Ejecutivo de la Comisión de Prevención del Blanqueo de Capitales e Infracciones Monetarias – Sepblac) от страна на Banco de España не е съвместимо със забраната за парично финансиране, установена в член 123, тъй като Sepblac е орган от публичния сектор. Следователно договореностите, отнасящи се до Sepblac, следва да бъдат преразгледани, за да се гарантира спазването на забраната.

10 ЕЦБ в евросъюзен и международен контекст

През 2024 г. ЕЦБ продължи открития диалог със своите европейски и международни партньори. Взаимодействието между ЕЦБ и Европейския парламент е сърцевината на рамката за отчетност на ЕЦБ, която проведе редовни изслушвания и кореспонденция с Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент (ECON). Освен това тя си взаимодейства с ECON в рамките на текущата си работа по цифровото евро. В международен план ЕЦБ продължи да сътрудничи с партньорите от Г-20, като подчерта необходимостта от укрепване на устойчивостта както на банковия, така и на небанковия финансов сектор и от постигане на напредък при прилагането на договорените пътни карти на Г-20 и „Базел III“. ЕЦБ участваше и в обсъжданията в Международния валутен фонд (МВФ), свързани с политиките на централните банки, включително по отношение на кредитната политика и улесненията на МВФ за икономиките с нововъзникващи пазари и за държавите с нисък доход.

10.1 Отчетност на ЕЦБ

Договорът за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предоставя на ЕЦБ независимост, за да се гарантира, че тя може да изпълнява мандата си за ценова стабилност без политическа намеса. Тази независимост е съчетана със задължение да продължи да се отчита за действията си пред Европейския парламент – органът, който представлява гражданите на Европейския съюз. Практиките на ЕЦБ за отчетност, основани на член 284, параграф 3 от ДФЕС, позволяват двупосочен диалог между ЕЦБ и Европейския парламент. Това дава възможност на ЕЦБ да обяснява своите политики и решения и да изслушва опасенията на избраните от гражданите представители. Освен това съдебният контрол от страна на Съда на Европейския съюз допълва рамката на ЕЦБ за отчетност.

През юни 2024 г. гражданите на ЕС избраха нов Европейски парламент, а от края на април и до началото на юли Парламентът беше в почивка. Вследствие на това председателят на ЕЦБ участва в три редовни изслушвания пред ECON – едно през февруари пред напускащата Комисия и две през второто полугодие с новоизбраните членове на ЕП. Председателят участва и в парламентарния дебат относно Годишния доклад на ЕЦБ за 2022 г. Тези дейности подпомогнаха обмена на мнения по ключови решения в областта на паричната политика и по други въпроси, свързани с дейността на централната банка. През април заместник-председателят на ЕЦБ също представи Годишния доклад на ЕЦБ за 2023 г. пред ECON. Освен това ЕЦБ публикува през април своите коментари по резолюцията на Европейския парламент относно Годишния доклад за 2022 г.

През годината ЕЦБ отговори на 12 писмени въпроса от членове на Европейския парламент. Те засягаха теми, включващи паричната политика, икономическите перспективи, цифровото евро и институционални въпроси на ЕЦБ. След избирането на новия Парламент през септември се проведе встъпително заседание относно ЕЦБ с цел да се запознаят парламентарните служители с нейните дейности и със задълженията ѝ за отчетност. През ноември 2024 г. делегация на ECON, включваща няколко нови членове на Европейския парламент, участва в годишното посещение в ЕЦБ във Франкфурт на Майн.

През 2024 г. ЕЦБ продължи тясното си сътрудничество с Европейския парламент по подготовката за цифровото евро. Членът на Изпълнителния съвет Пиеро Чиполоне участва в две изслушвания пред ECON, за да представи актуална информация за напредъка по проекта за цифрово евро^[90]. Освен това председателят на ECON и членовете на комисията бяха информирани чрез уведомления за всички важни промени, свързани с цифровото евро. ЕЦБ участва и в събития, организирани от членове на Европейския парламент във връзка с различни аспекти на проекта за цифрово евро.

Проучването на Standard Eurobarometer от есента на 2024 г. показа, че 81% от респондентите в еврозоната подкрепят единната валута, отбелязвайки ново рекордно равнище. Освен това 51% от респондентите в еврозоната са изразили доверие в ЕЦБ – най-високото равнище от есента на 2009 г. насам и увеличение с 8 процентни пункта спрямо същия период на 2023 г. ЕЦБ остава ангажирана да взаимодейства конструктивно с Европейския парламент и с гражданите в еврозоната. Обяснявайки решенията си, отговаряйки на опасенията на обществеността и поддържайки открит диалог, ЕЦБ има за цел да укрепи доверието и да гарантира ефективното изпълнение на задълженията си за отчетност.

10.2 Международни отношения

Г-20

По време на бразилското председателство на Г-20 през 2024 г. независимо от отслабването на инфлационния натиск и глобалната икономическа устойчивост световната икономика продължи да бъде изправена пред сериозни предизвикателства поради войната на Русия срещу Украйна и ескалиращите конфликти в Близкия изток. Въпреки геополитическото напрежение бразилското председателство отбеляза напредък при многостранното сътрудничество, постигайки споразумение по комюникетата от заседанията на Г-20 на финансовите министри и управителите на централните банки през юли и октомври и относно декларацията на лидерите на Г-20 в Рио де Жанейро през ноември. Приоритетите бяха фокусирани върху неравенството, изменението на климата, устойчивото развитие, засилването на ролята на международните банки за развитие, финансовата стабилност и международното данъчно сътрудничество. Приета беше пътна карта на Г-20 за по-добри, по-големи и по-ефективни международни банки за развитие. ЕЦБ приветства признаването от бразилското председателство на ролята на Съвета за финансова стабилност (СФС) за регулирането на банковия и небанковия финансов сектор, подчертавайки нуждата от прилагане на: а) пътната карта на Г-20 и препоръките на СФС относно криптоактивите; б) пътната карта на Г-20 за презгранични плащания; в) „Базел III“; и г) препоръките на СФС за небанковите финансови посредници. ЕЦБ подчертава и значимостта на регулирането на иновативните технологии, като изкуствения интелект и токенизацията, за да се гарантира, че ползите от тях се основават на надеждни регулаторни рамки.

Въпроси на икономическата политика, свързани с МВФ и международната финансова архитектура

ЕЦБ продължи да играе активна роля при разискванията в МВФ^[91] и на други форуми относно международната парична и финансова система. През 2024 г. МВФ предприе съществени стъпки за допълнително подпомагане на икономиките с нововъзникващи пазари и на държавите с нисък доход.

През октомври МВФ приветства новия 25-и председател на Изпълнителния съвет. Новият председател заедно с други двама председатели представлява страните от Субсахарска Африка и усилва гласа и представителството на региона. МВФ реформира също своите такси и политика за допълнителни такси, за да намали значително разходите по заеми за нуждаещите се държави членки, като същевременно запази финансовите си възможности. Що се отнася до държавите с нисък доход, МВФ пое курс към поставяне на устойчива основа на Доверителния фонд за намаляване на бедността и растеж (PRGT) отчасти чрез съгласуване на пакет за многогодишни реформи на политиката и финансиране с цел осигуряване на ресурси, които да позволят продължаващо отпускане от МВФ на заеми на преференциални цени. Освен това предприе първия си междинен преглед на Тръста за устойчивост и стабилност (RST). Този тръст помага на държавите с нисък доход и на уязвимите държави със среден доход да засилят макроикономическата си устойчивост спрямо климатичните промени и възможни пандемии, с което допринася за бъдещата устойчивост на платежния баланс. Държавите – членки на ЕС, и техните централни банки имат важен принос както за PRGT, така и за RST. Вноските от централните банки на ЕС могат да бъдат използвани само ако произтичащото от тях вземане към доверителния фонд има статут на резервен актив, което изключва вноски от субсидии под формата на безвъзмездни средства или дарения. ЕЦБ продължи да подкрепя и международни инициативи, целящи да помогнат на уязвимите държави да се справят с нарастващата дългова уязвимост, по-специално усъвършенстването на Общата рамка на Г-20 за третиране на дълга и инициативата на МВФ и Световната банка за подпомагане на държави, изправени пред ликвидни предизвикателства, чийто дълг обаче е устойчив.

Три години след последното общо разпределение на специални права на тираж (СПТ) от МВФ през 2021 г. ЕЦБ и националните централни банки от Евросистемата преразгледаха с МВФ своите доброволни споразумения за търговия със СПТ.^[92] През ноември Управителният съвет на ЕЦБ стигна до заключението, че настоящите доброволни търговски споразумения на Евросистемата остават адекватни, включително техният търговски диапазон.

11 Насърчаване на доброто управление, социалната и екологичната устойчивост

ЕЦБ изпълнява важни дейности за решаване на екологични, социални и управленски въпроси. Като публична институция ЕЦБ се отчита пред гражданите на Европейския съюз (ЕС) и избраните от тях представители. Тази отговорност включва ефикасна комуникация и ангажираност с различни аудитории, поддържане на най-високи етични стандарти и прозрачност, овластяване на служителите и насърчаване на тяхното благосъстояние, както и оценка на въздействието и рисковете, свързани с климата и околната среда. През 2024 г. бяха постигнати няколко основни цели в плана на ЕЦБ за климата и природата.

11.1 Актуална информация по екологични, социални и управленски въпроси

Този преглед на основните промени в областта на екологичните, социалните и управленските въпроси през 2024 г. се допълва от други раздели на настоящия годишен доклад и от допълнителна информация, публикувана на уебсайта на ЕЦБ (таблица 11.1).

В раздели 11.2 и 11.3 е описано подробно как ЕЦБ предприе през 2024 г. важни инициативи за непрекъснато усъвършенстване на рамките си за управление като европейска институция, като същевременно насърчава прозрачността и ангажираността с гражданите. В раздел 11.2 се подчертава тясното сътрудничество на ЕЦБ с партньорски институции на европейско и международно равнище за укрепване на етиката, почтеността и доброто поведение, като по този начин отговаря и на засиления обществен интерес по тези въпроси. В раздел 11.3 са представени инициативите на ЕЦБ за укрепване на информационната ѝ дейност и подобряване на прозрачността и достъпността ѝ за обществеността. Раздел 11.4 представя преглед на политиките за персонала и данни за това как ЕЦБ стимулира култура на откритост в работата, насърчава кариерното развитие, както и актуална информация за усилията в областта на многообразието и приобщаването, очертавайки ключовите тенденции през 2024 г. Накрая, раздел 11.5 обхваща работата на ЕЦБ по теми, свързани с климата и околната среда, и подробно информира за по-специализирани публикации в тази област.

Като част от рамката на ЕЦБ за управление на риска по отношение на финансовите и нефинансовите рискове на оценка биват подлагани рисковете от екологичен, социален и управленски характер. Това е описано в главата за управлението на риска в „Годишен отчет на ЕЦБ, 2024 г.“. Един от компонентите на тази рамка е климатичният стрес тест на баланса на Евросистемата^[93], чрез който ЕЦБ оценява чувствителността на профила на финансовия риск на Евросистемата към климатичните промени. Първият стрес тест, свързан с климата, беше извършен през 2022 г. и оттогава стана редовен, като през 2024 г. бе проведен нов тест.

11.2 Засилване на етиката и почтеността

Службата на ЕЦБ за съответствие и управление (CGO) отговаря за установяването на етични правила и правила за добро институционално управление съгласно най-високите стандарти за управление, както и за наблюдение на спазването на тези правила.

През 2024 г., за да подпомогне националните централни банки и националните компетентни органи в прилагането на Насоките за етично поведение, Комитетът по етика и съответствие предостави насоки по въпроси, свързани с ограниченията за частни финансови сделки и конфликта на интереси по отношение на външни дейности и неплатен отпуск. Освен това с цел максимизиране на предимствата и знанията, получени в резултат от различните гледни точки, Комитетът организира тематични сесии с външни лектори, на които присъстваха участници от около 50 различни публични институции и организации. По случай Световния ден на етиката Комитетът пусна банер с текста „Етиката – нашият общ компас“ на всички официални езици на ЕС, който подчертава общия ангажимент.

На европейско равнище ЕЦБ съвместно с други европейски институции работи по приемането на междуинституционално споразумение за създаване на Орган на ЕС по етика. Подписването на споразумението е голямо постижение и допринася за утвърждаването на обща култура на добро поведение сред европейските институции. На международно равнище ЕЦБ активно участва в обмена на знания и на добри практики в рамките на световната Мрежа на многостранни организации за професионална етика както като заместник-председател на Мрежата, така и с участието си в срещите, работните групи и в годишната конференция, чийто домакин е Световната здравна организация, задълбочавайки по този начин глобалното сътрудничество.

Поддържането на осведомеността относно етиката и почтеността продължи да бъде основен приоритет през 2024 г. В допълнение към програмите за новопостъпилите служители Службата за съответствие и управление насочи вниманието си към организирането на курсове за обучение, предназначени за и съобразени с конкретни бизнес функции, както и на опреснителни сесии за правилата, приложими към частните финансови сделки. Организирани бяха и няколко информационно-разяснителни инициативи за отбелязване на Световния ден на етиката, включително щандове и викторина за всички служители на ЕЦБ. Службата за съответствие и управление продължи усилията си за цифровизация, за да опрости достъпа на служителите до консултации по етични въпроси, например чрез мобилни устройства на ЕЦБ. Освен това процедурата за подаване на декларации за конфликт на интереси от високопоставени служители на ЕЦБ беше дигитализирана, позволявайки по-бързото им и по-гладко подаване.

Инициативите за повишаване на осведомеността и постоянните усилия за разработване на интуитивни цифрови инструменти доведоха до забележимо нарастване на броя искания за консултации по етични въпроси – от 2767 през 2023 г. на 3070 през 2024 г. (графика 11.1). Годишните проверки за съответствие, организирани от Службата за съответствие и управление през 2024 г., отново потвърдиха цялостното спазване на правилата за частните финансови сделки от страна на служителите на ЕЦБ и високопоставените длъжностни лица.

Графика 11.1

Преглед на запитванията, получени от служители на ЕЦБ през 2024 г.

Независимият Комитет на ЕЦБ по етика заедно с Комитета на ЕЦБ за одит допълват управленската структура на ЕЦБ. Комитетът по етика предоставя на високопоставени длъжностни лица в Банката консултации по етични въпроси, засягащи най-вече частни дейности, както и постъпването на работа след напускането на ЕЦБ, а също оценява декларациите им за конфликт на интереси. Освен това Комитетът наблюдава европейските и международните тенденции в областта на етиката и доброто поведение. През 2024 г. тя направи преглед за спазването от високопоставени служители на ЕЦБ на правилата за частни финансови сделки чрез декларациите за интереси и издаде 34 становища по различни теми, като например десет становища относно ограниченията след напускане на работа (няколко от тези становища включваха препоръки относно спазването на периодите на изчакване). Становищата на Комитета по етика се публикуват на уебсайта на ЕЦБ шест месеца след датата на тяхното приемане.

11.3 Комуникация и прозрачност на политиката на ЕЦБ

Тъй като през 2024 г. инфлацията продължи да намалява, а през 2025 г. се доближи до целевите 2%, политиките на ЕЦБ са подкрепени от устойчивите инфлационни очаквания. Изследванията все по-често показват, че очакванията на потребителите и бизнеса са от поне толкова голямо значение за предаването на паричната политика, колкото и очакванията на финансовите пазари. За да направлява успешно очакванията, ЕЦБ трябва да комуникира по ясен, последователен и разбираем начин.

2024 г. се характеризираше с обрат в цикъла на основните лихвени проценти. Първото намаление на лихвените проценти през юни 2024 г. беше съпроводено от координирани комуникационни усилия за обясняване на решението и перспективите за икономиката. Те включваха материали с мнението на председателя, които се появиха в няколко издания в цяла Европа (публикувани и като постове в блога на ЕЦБ относно причините за понижаване на лихвите), както и телевизионни и радио интервюта на членове на Изпълнителния съвет. Разяснителна брошура, в която се акцентира върху значението на намаляването на лихвите за хората в ежедневието им, беше предоставена на всички езици на ЕС и беше разпространена чрез каналите на ЕЦБ в социалните медии.

Подобряване на работата с обществеността

Повишаването на цените се превърна във важен въпрос за европейските граждани при последния скок на инфлацията, пораждайки много въпроси и опасения. ЕЦБ продължи да разяснява на обществеността своите действия. Изследванията показват, че повечето европейци все още чуват за ЕЦБ по телевизията и радиото, като все по-голям е делът на хората, до които достигат и онлайн новини. Ето защо лицата, формиращи политиката в ЕЦБ, се фокусираха върху телевизията, социалните медии и други медии с общо предназначение като канали за разясняване на политиката на ЕЦБ и на начина, по който тя осигурява ценова стабилност в полза на всички.

Проучени бяха нови формати, като например документален телевизионен филм „Зад кулисите“ относно начина за вземане на решения, който представя личен поглед върху работата на ЕЦБ. За да установят пряка връзка с хората в страните от еврозоната, ръководителите на ЕЦБ често съчетават официалните посещения с възможности за общуване с гражданите на места като местния фермерски пазар или в училища и университети. Бяха положени извънредни усилия да се обхванат хора, до които обикновено не достига информация за политиката на централната банка – чрез участието на председателя Кристин Лагард в известно комедийно телевизионно шоу, за да обясни по ясен и достъпен начин какво прави ЕЦБ, за да удържа цените под контрол, как изкуственият интелект влияе на икономиката и как да се справим с по-голямата икономическа несигурност.

За да направят връзката между паричната политика и реалната икономическа активност осезаема, ръководителите на ЕЦБ посетиха компании в различни държави от еврозоната – например лабораторията за квантови изчисления „Паскал“ във Франция, доставчика на технологии и услуги, „Бош“ в Германия и пристанището на Ротердам в Нидерландия. Тези посещения не са само поводи да се обсъди как политиката на ЕЦБ влияе върху икономиката и бизнеса. Те също така помагат на лицата, формиращи политиката, да разберат по-добре икономическите предизвикателства, пред които са изправени предприятията – например въздействието на регулациите и технологиите върху производителността, трудностите при намирането на добре обучени работници или изискванията на прехода към „зелена“ икономика.

ЕЦБ продължи своите усилия като добър институционален „гражданин“ на град Франкфурт на Майн и да се ангажира пряко с местните хора. През 2024 г. ЕЦБ отново отвори вратите си за посетители по време на ежегодния фестивал „Нощ на музеите“. Тя участва и в местните чествания Europafest на Деня на Европа (9 май) с много посещаван щанд. В сътрудничество с франкфуртския радиосимфоничен оркестър тя организира много успешен концерт Europa Openair в близост до сградата на ЕЦБ, на който присъстваха около 17 000 гости.

Подобряване на достъпността на ЕЦБ

През годината Центърът на ЕЦБ за посетители беше домакин на общо 21 325 души, от които 12 798 участваха в организирани обиколки, а 8527 посетиха лекции. Предвид големия интерес на обществеността към архитектурата на основната сграда на ЕЦБ през юли 2024 г. бяха възобновени организираните архитектурни обиколки с екскурзовод, в които участваха 1040 посетители. Това е само малка част от желаещите, но броят на местата за екскурзиите е ограничен поради ограничения капацитет.

С цел улесняване на достъпа до ЕЦБ и нейните политики, включително онлайн достъпа, ЕЦБ преработи структурата на своите уебсайтове, като възприе ориентиран към потребителите подход, за да улесни търсенето на информация. Освен това беше създаден нов канал в WhatsApp, за да се достигне до нова аудитория. Той предлага новини, викторини и друго интерактивно съдържание и до края на 2024 г. е достигнал до над 90 000 абонати. ЕЦБ продължи усилията си да използва технологии, за да гарантира, че публикуваната от институцията информация е разбираема. За целта беше разработен инструмент, базиран на изкуствения интелект, който подобрява стила на писане, и осигурява повече многоезично съдържание с помощта на eTranslation – услугата за машинен превод на Европейската комисия.

Специалните дни и годишнини предлагат възможности да се привлече вниманието на обществеността към ЕЦБ и нейната работа, да се обясни какво прави и как дейността ѝ засяга хората. През 2024 г. бе отбелязана десетата годишнина от създаването на европейския банков надзор. По този повод в Центъра на ЕЦБ за посетители експонатите, посветени на банковия надзор, бяха обновени и обогатени. През изминалата година подкастът на ЕЦБ също отбеляза петата си годишнина, която беше белязана със специален епизод #AskECB, в който се даваше отговор на въпроси на гражданите. А LinkedIn каналът на ЕЦБ има 500 000 последователи.

Режимът на ЕЦБ за публичен достъп играе решаваща роля при нейната политика на прозрачност. Той насърчава откритостта и укрепва демократичната легитимност на ЕЦБ, предоставяйки възможно най-широк достъп до документи на ЕЦБ, като същевременно осигурява защита на независимостта ѝ и ефикасно функциониране.

През 2024 г. броят на молбите за публичен достъп до документи на ЕЦБ леко се увеличи (74) в сравнение с 2023 г. (73). Молбите обхващат широк спектър от теми, свързани с институционални и управленски аспекти, въпроси по дейността на централната банка и надзора. Както и през 2023 г., най-голям е броят на молбите за достъп до документи, свързани с институционални въпроси като обществените поръчки. В съответствие с ангажимента на ЕЦБ за прозрачност документите, публикувани в отговор на молбите за публичен достъп, обикновено се предоставят чрез Публичния регистър на документи на ЕЦБ. Освен това прегледът на темите, включени в молбите за достъп до документи, получени от ЕЦБ, беше актуализиран за 2024 г.

С цел повишаване на осведомеността относно правната рамка, уреждаща достъпа до документи, и за да насърчи културата на прозрачност в институцията, ЕЦБ организира информационни инициативи, насочени към всички служители на ЕЦБ по повод обявения от ЮНЕСКО Международен ден за всеобщ достъп до информация.

Европейският омбудсман не установи лошо управление във връзка с обработването от ЕЦБ на молби за публичен достъп.

11.4 Вдъхновяваме хората си да постигат най-добри резултати за Европа

През 2024 г. приоритет за ЕЦБ продължиха да бъдат усилията за насърчаване на култура на откритост в работата и динамично, приобщаващо и подкрепящо работно място, където всеки служител има възможност да се усъвършенства. Бяха въведени няколко инициативи за подобряване на благополучието, кариерното развитие, многообразието и приобщаването (D&I). ЕЦБ започна също преход към динамични работни пространства, нов дизайн на нашите служебни помещения, който отразява развиващия се пейзаж на хибридната, дистанционната и офисната работа. Новите политики, като например изцяло платен специален отпуск за отглеждане на дете и удължен отпуск за лицата, полагащи грижи, подчертават ангажимента на ЕЦБ да насърчава справедливата заобикаляща среда. Беше създаден кариерен портал, който подпомага развитието на служителите и дава възможности за мобилност (чрез които служителите могат да сменят работата си в рамките на компанията) и наставничество. Акцентът върху многообразието и приобщаването се проявява в амбициозните джендър цели и инициативи, насочени към различни техни аспекти. Чрез тези усилия ЕЦБ се стреми да създаде работно място, на което всички служители се чувстват ценени и имат възможност да допринесат по най-добрия начин за бъдещето на Европа.

Култура и условия на труд

ЕЦБ преобразява работните си места и се приспособява към хибриден модел на работа от разстояние и на място. През 2024 г. тя предприе първите стъпки за въвеждане на динамични работни места, включително споделяне на работното място, за да се насърчи гъвкавостта, приобщаването и сътрудничеството, като същевременно се оптимизира използването на офис пространството. Участието на служителите е жизненоважно за създаването на работна среда, която подкрепя разнообразието от личности и начини на работа. Някои екипи вече са проектирали новите си пространства и ще се преместят в тях през 2025 г.

От 1 януари 2025 г. ЕЦБ въвежда специална политика относно отпуск за родители на деца, родени или осиновени от тази дата. Те ще могат да ползват 40 дни допълнителен платен отпуск през първите три години след раждането или осиновяването. Преходната мярка предвижда 20 дни за родени или осиновени деца, считано от август 2022 г. Специалният отпуск, предоставен на лицата, полагащи грижи, е увеличен на десет дни годишно. Тези допълнения към съществуващите придобивки подчертават ангажимента на ЕЦБ за осигуряване на баланс между професионалния и личния живот и равенство между половете и допринасят за създаването на приобщаващо работно място.

За ЕЦБ продължава да е приоритетно да чува служителите, за да се вникне по-добре в техните нужди. Водена от резултатите от проучването, ЕЦБ въведе инициативи за подобряване на благополучието и за укрепване на културата на изразяване на мнение по проблемите. Например фокусните групи помогнаха да се разберат основните причини и да се намерят решения за предизвикателствата, свързани с благосъстоянието, комуникационните кампании подобриха осведомеността относно възможностите за гъвкаво работно време, а семинарите подготвиха служителите и ръководителите да се справят с неуважителното поведение.

Освен това беше извършен преглед на рамката за разглеждане на нарушения на работното място в различни сфери на дейност с цел процедурите да станат по-ясни и по-ефективни и да се осигури по-добра защита и подкрепа.

Прегледът на методологията за обща корекция на заплатите (GSA) приключи през 2024 г. Тази методология определя начина, по който заплатите на ЕЦБ се коригират на годишна база. Гарантирайки прозрачност и обективност, новият подход се основава на данни, публикувани от Евростат.

Развитие на талантите и кариерата

Кариерното развитие е приоритет в ЕЦБ и през 2024 г. бе поставено началото на ключова инициатива – новия портал за кариерно развитие. Това е централна точка, в която служителите могат да проучват възможности като мобилност и наставничество. Кариерният портал предлага и нова възможност – позволява на служителите да търсят хора в организацията, с които да сменят работата си, така че да се преместят хоризонтално, да разширят уменията си и да подобрят професионалните си мрежи. През 2025 г. в кариерния портал ще бъдат добавени нови функции, като например възможността да се запознаете с професионалния живот на колега чрез работа в сянка. През първите шест седмици след стартирането на портала са го използвали 1207 служители.

Що се отнася до мобилността, в рамките на шестата поред програма „Шуман“, започнала през 2024 г., бяха предложени 39 проекта с възможности за командироване, позволяващи обмен на служители между ЕЦБ, националните компетентни органи (НКО) и националните централни банки (НЦБ). Служителите на ЕЦБ продължиха да участват и в обмена на служители с няколко НКО и европейски институции по специална програма за размяна на служители в рамките на Единния надзорен механизъм (SSM). В края на 2024 г. бяха в сила седем споразумения за обмен с четири НКО (Banca d’Italia и De Nederlandsche Bank, Banco de España и ACPR – френския орган за пруденциален надзор и преструктуриране) и три агенции (Единния съвет за преструктуриране, Европейската инвестиционна банка и Европейския орган за ценни книжа и пазари).

Работната ни среда се променя и ние с увеличаваща се скорост се изправяме пред нови предизвикателства. Развиването на умения и придобиването на нови е от решаващо значение както за личностното израстване, така и за успеха на институцията. Програмата за обучение беше съсредоточена през 2024 г. върху изкуствения интелект (ИИ), климатичните рискове и лидерството. В областта на ИИ фокусът беше върху повишаване на осведомеността и ангажираността – на служителите беше предложено да опознаят какво представлява изкуственият интелект и да започнат да експериментират с технологии и инструменти. Програма за обучение във връзка с климатичните рискове даде възможност на служителите в Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и Единния надзорен механизъм да разберат въздействието им върху финансовата система. Инициативите за развитие на лидерството включваха 360-градусова обратна връзка на всички управленски нива и за първи път специална програма за развитие на ръководителите на екипи.

Многообразие и приобщаване

Изграждането на култура на многообразие, приобщаване и принадлежност в ЕЦБ включва колективни усилия. Нашите главни спонсори на многообразието и приобщаването осигуряват лидерска помощ и им придават тежест, а посланиците на многообразието и приобщаването заедно с шест специализирани мрежи насърчават многообразието и приобщаването в различните структурни звена, което усилва гласа на недостатъчно представените групи. Съветникът по въпросите на многообразието и приобщаването и екипът по човешките ресурси обединяват тези усилия, включвайки този аспект в разработката на политиките и създавайки условия за открит диалог в Банката. За да използваме колективния си опит и знания в областта на многообразието и приобщаването, мрежата на ЕСЦБ и Единния надзорен механизъм в тази област заседават редовно, доближавайки нашите институции с една стъпка по-близо до отразяването и постигането на все по-добри резултати за гражданите, на които ЕЦБ служи.

В стремежа си към равнопоставеност на половете ЕЦБ въведе амбициозни цели и съпътстващи действия. През 2024 г. жените представляваха 33,3% от персонала на управленско ниво (числов интервал на заплатите I–L) и 37,3% от висшето ръководство (числов интервал на заплатите K–L), което е с 0,7 процентни пункта под целите на управленския персонал и висшето ръководство. Що се отнася до управленската структура, през последните десет години е постигнат значителен напредък. Въпреки това проблем остава преодоляването на разликата на експертно равнище (числов интервал на заплатите F/G–G) и на равнище ръководител на екип (числов интервал на заплатите H), (фигура 11.1), което подчертава необходимостта балансът между половете да запази приоритетно място в стратегическата ни програма.

През 2024 г. усилията бяха насочени отвъд подкрепата за жените, за да се включи и ангажиране на мъжете чрез целенасочена поредица от разговори относно нормите за равенство на половете, ролята на мъжа и отпуските по бащинство. С цел създаване и поддържане на среда, в която се ценят индивидуалните знания, опит и способности на всеки, бяха проведени няколко семинара, посветени на приобщаващото поведение и лидерството, включването на ЛГБТ+, расата, етническата принадлежност и съюзяването.

През 2024 г. ЕЦБ посвети месеца на многообразието в ЕС на расовата и етническата принадлежност, партнирайки си с външни експерти и провеждайки пилотна програма за наставничество и фокус групи за служители от етнически и расови малцинства. Събраните данни за силните страни и областите за подобряване са в основата на пилотен семинар за мениджъри, посветен на расовото приобщаване.

Фигура 11.1

Нашият екип накратко

11.5 Ускоряване на работата по предизвикателствата, свързани с околната среда и климата

Последните постижения в областта на икономиката и моделирането на климата показват, че разходите, свързани с неотслабващото изменение на климата, са значително по-високи от допусканото. Това отчасти се дължи на недостатъчния напредък в смекчаването на климатичните промени. Навременният преход към по-екосъобразна икономика би бил значително по-евтин.^[94] Понастоящем годишните въглеродни емисии в света са на рекордно високо равнище и учените очакват глобалното затопляне да достигне през този век 2,6–2,8°C над доиндустриалните нива, дори и сегашните политически ангажименти да бъдат изпълнени. Това е много по-високо от ограничението от 1,5°C, определено съгласно Парижкото споразумение.^[95] Следователно рисковете от по-гореща планета и твърде късен преход нарастват. Освен това влошеното състояние на природата засяга икономиката и води до финансови рискове. Климатът и природата са взаимосвързани и ЕЦБ трябва да разбира тяхното комбинирано въздействие върху икономиката и финансовия сектор, за да изпълни ефикасно своя мандат.

През 2024 г. ЕЦБ продължи да работи по своя план за климата и природата за 2024–2025 г. Тази дейност се координира от Центъра на ЕЦБ за борба с климатичните промени и се провежда в сътрудничество с вътрешните заинтересовани страни и със съответните комитети на Евросистемата и форуми за климата. Планът се основава на досегашните постижения и очертава виждането на ЕЦБ за това как в рамките на мандата си да се справи с въздействието на климатичните промени и влошеното състояние на природата. Освен продължаващо изпълнение на мерките, които са били договорени в миналото^[96], в него се посочват три области, в които ще се работи допълнително: а) преминаване към „зелена“ икономика; б) разбиране на засиленото физическо въздействие на климатичните промени; и в) напредък в работата по свързаните с природата рискове. Центърът разработва и инициативи за изграждане на капацитет и засилено взаимодействие в рамките на Евросистемата посредством общи програми за обучение, съвместни семинари и проекти. Служители на ЕЦБ също допринесоха за курсове за обучение и семинари с колеги от централните банки и други заинтересовани страни извън Евросистемата. ЕЦБ допринесе за напредъка на дневния ред в областта на климата в рамките на международни форуми, включително Мрежата на централните банки и надзорните органи за екологизиране на финансовата система (NGFS), Съвета за финансова стабилност, Базелския комитет за банков надзор, Европейските надзорни органи и Европейския съвет за системен риск, Банката за международни разплащания (БМР), Комитета на БМР за плащания и пазарна инфраструктура, Г-7, Г-20, Международния валутен фонд и Световната банка.

При провеждането на паричната политика свързаните с климата финансови оповестявания на активите на Евросистемата по паричната политика и чуждестранните резерви на ЕЦБ, публикувани през юни 2024 г., разшириха обхвата на доклада от корпоративни активи до други класове активи. Понастоящем докладът обхваща 99,7% от всички активи, държани за целите на паричната политика. Въглеродните емисии, свързани с корпоративните активи – за които Евросистемата си поставя за цел да постигне декарбонизация, подкрепяща задачите на Парижкото споразумение и на ЕС за неутралност по отношение на климата – продължиха да намаляват. Тъй като от 31 декември 2024 г. реинвестирането в корпоративни облигации беше преустановено, намалението ще се основава на матуритетния профил на тези активи и на действия на самите фирми. През май 2024 г. Управителният съвет постигна съгласие, че за портфейлите от корпоративни активи ще бъдат определени междинни цели за намаляване на емисиите. Ако бъдат установени отклонения от желаната траектория, Управителният съвет ще прецени за всеки отделен случай необходимостта от корективни действия в рамките на своя мандат. Освен това Евросистемата продължи да включва допълнително съображенията, свързани с изменението на климата, в своите операции по паричната политика и да подобрява оценката и управлението на риска. Например в съответствие с ангажимента, поет през юли 2022 г., понастоящем националните централни банки от Евросистемата прилагат в своите вътрешни системи за кредитна оценка (ВСКО) общите минимални стандарти.^[97]

Що се отнася до финансовата стабилност и анализите на сценарии, еднократният анализ на сценария за климата „Подготвени за цел 55“ от страна на ЕЦБ, Европейския съвет за системен риск и европейските надзорни органи показва, че загубите от рискове, свързани с прехода, сами по себе си е малко вероятно да застрашат цялостната финансова стабилност на ЕС. Когато обаче тези рискове се съчетават с макроикономически сътресения, те могат да увеличат загубите на финансовите институции. Това налага координиран подход на политиката. Новите дългосрочни сценарии за климата, изготвени от ръководения от ЕЦБ работен поток на Мрежата за по-зелена финансова система, включва актуализирана функция за щети, водещи до по-неблагоприятна оценка на физическия риск, и подчертават как недостатъчно амбициозните политики в областта на климата правят прехода по-труден.

Банковият надзор в ЕЦБ продължи да подлага на оценка съответствието на банките с надзорните ѝ очаквания относно рисковете, свързани с климата и околната среда. Като цяло повечето банки вече са въвели рамки за рисковете, свързани с климата и природата. За малък брой банки обаче все още не са налице основополагащи елементи за адекватното управление на рисковете, свързани с климата и природата. Ако банките не изпълнят изискванията в определените срокове, те могат да бъдат изправени пред периодични парични санкции.

Що се отнася до приноса за свързаните с климата данни, през 2024 г. и трите набора от статистически показатели на ЕЦБ за климата (а именно за устойчиво финансиране, физически рискове и въглеродни емисии), бяха актуализирани и подобрени (виж раздел 7.2).

Годишните отнасящи се за климата финансови оповестявания на портфейлите, несвързани с паричната политика на ЕЦБ, и нейната декларация за околната среда представят обзор на въглеродния отпечатък на финансираните от ЕЦБ емисии и на целите при намаляването им, както и на въздействието върху околната среда и целите на собствените операции на ЕЦБ. Данни за екологичните показатели на ЕЦБ през 2024 г. ще бъдат публикувани през 2025 г. заедно с нова Програма за управление на околната среда за 2025–2027 г.

През 2024 г. продължи работата по намаляване на отпечатъка на евробанкнотите върху околната среда. Предприетите действия включват стъпки за преминаване до 2027 г. към 100% органичен памук за хартиен субстрат и изследвания за удължаване живота на банкнотите в обращение и за алтернативни устойчиви методи за обезвреждане на отпадъци, като рециклиране и повторно използване на отпадъчните материали. И накрая, бъдещите евробанкноти се разработват в съответствие с принципите на екодизайна. Това означава, че екологичните аспекти се вземат предвид на всички етапи от процеса на разработване на банкнотите (виж раздел 6.3). По отношение на малките електронни плащания и в ролята си на катализатор ЕЦБ заедно с ЕСЦБ проучи начини за улесняване на намаляването на отпечатъка от процеса на плащане върху околната среда. Евросистемата разработи първоначални най-добри екологични практики за електронни плащания на дребно, като се фокусира изключително върху цифровите плащания. Същият подход се прилага и към проекта за цифрово евро, при който Евросистемата е насочена към свеждане до минимум на отпечатъка върху околната среда по цялата верига на създаване на стойност. Това включва използване на съществуващи стандарти и оптимизиране на процеси, прилагане на протоколи за минимизиране на енергопотреблението и спазване на най-добрите практики за екосъобразност и прозрачност на данните.

В допълнение към прилагането на договорените в миналото мерки ЕЦБ засили работата си в три области (фигура 11.2).

Фигура 11.2

Приоритетни области в работата на ЕЦБ, свързана с климата, през 2024–2025 г.

ЕЦБ постигна напредък в разбирането и справянето с въздействието на прехода към по-екологична икономика. Проведеният през юли 2024 г. кръг от проучването на ЕЦБ за банковото кредитиране показа, че рисковете, свързани с климата, все повече се вземат под внимание при условията за кредитиране и при търсенето на кредити, особено за финансиране на инвестиции за „зеления“ преход. Анализът показа, че въпреки напредъка още съществува нужда от значителни „зелени“ инвестиции в Европа. В доклад на ЕСЦБ се анализират структурните последици от прехода върху производителността, докато аналитични материали като карето в „Икономически бюлетин“ относно макроикономическите ефекти от политиките за преход във връзка с климатичните промени подобриха рамката за макромоделиране на ЕЦБ. Публикация в блог на ЕЦБ показа, че енергоемките фирми страдат от малката норма на печалба и разглежда последиците за „зеления“ преход. Що се отнася до прилагането на паричната политика, през март 2024 г. Управителният съвет потвърди, че доколкото различните конфигурации на оперативната рамка са еднакво благоприятни за осигуряване на ефикасно прилагане на позицията по паричната политика, дизайнът на бъдещата оперативна рамка на Евросистемата следва да улеснява постигането на вторичната цел на ЕЦБ – по-специално прехода към „зелена икономика“, – без да се засяга нейната основна цел за ценова стабилност.

Относно засиленото физическо въздействие на климатичните промени ЕЦБ проучва как да го интегрира в сценариите за климата и в макроикономическите прогнози. Работата включва изследване на ефектите от температурните шокове върху инфлацията в страните от еврозоната и усилването на физическите рискове посредством обвързаността по веригата на предлагането. Във връзка с адаптирането към климатичните промени в документ относно политиките за намаляване на недостига на застрахователна защита в областта на климата, публикуван от ЕЦБ и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване, подробно са разгледани причините от страна на търсенето и предлагането в Европа и са очертани възможните стъпки към европейска система за застрахователна защита срещу природни бедствия.

Напредвайки в работата по свързаните с природата рискове, ЕЦБ публикува в „Икономически бюлетин“ каре относно „екосистемните услуги“ и статия за въздействието от влошеното състояние на природата и загубата на биоразнообразие, в които се прави извод, че влошаването на състоянието на природата може да създаде значителни проблеми за залегналата в Договора цел на ЕСЦБ – да поддържа ценова стабилност, и за задачата ѝ да допринася за финансовата стабилност. Освен това ЕЦБ заедно с Потсдамския институт за изследване на въздействието на климата, NatureFinance и Университета на Минесота проведоха изследване, което подчертава значението на интегрираните сценарии за природата и климата, за по-точна представа относно рисковете за финансовата и икономическата стабилност. ЕЦБ проведе също изследване във връзка с правните последици от рисковете, свързани с природата, за централните банки и надзорните органи, както беше посочено в реч на Франк Елдерсон относно рисковете, породени от влошеното състояние на природата.

12 Запознайте се с нашите служители

Много от постиженията през 2024 г. станаха възможни благодарение на сътрудничеството между колегите от ЕЦБ и Европейската система на централните банки (ЕСЦБ). По-специално Управителният съвет и Генералният съвет бяха подпомагани в процеса на вземане на решения от редица експертни комитети. Тези комитети, които се състоят от експерти от ЕЦБ и ЕСЦБ, дават съвети в съответните си области на компетентност. В тази глава някои от нашите колеги обясняват ролята на комитета, в който участват. Те дават също така представа за личния опит от работата си в комитета и в по-общ план в ЕЦБ.

Оскар Арсе

Имам привилегията да председателствам Комитета по парична политика – ключов форум, в който експерти от цялата Евросистема и ЕСЦБ се събират, за да подпомогнат Управителния съвет и Генералния съвет. Работата ни е съсредоточена върху анализа на икономическите процеси и подготовката на дискусии по политиката, които подпомагат вземането на решения относно лихвените проценти и други мерки по паричната политика. Казано по-просто, ние помагаме да се гарантира, че нашите политики поддържат инфлацията устойчива и подкрепят икономиката на еврозоната.

Преди да се присъединя към ЕЦБ, бях генерален директор по въпросите на икономиката, статистиката и изследванията в Banco de España, където работех в областта на икономическия анализ и прогнозирането. Работил съм и в испанската Комисия за пазара на ценни книжа и в Икономическото бюро на министър-председателя на Испания. Имам докторска степен по икономика от Лондонското училище по икономика и политически науки, като изследванията ми са насочени към паричната политика, финансовата стабилност и макроикономическата политика.

Да ръководя Генерална дирекция „Икономика“ на ЕЦБ е едновременно чест и голямо професионално предизвикателство. ЕЦБ е стожер на стабилността и просперитета на европейския Икономически и паричен съюз от самото му създаване. Ролята ни в тясно сътрудничество с останалите звена на Евросистемата ще остане решаваща и през следващите години. Това, което най-много ме радва в работата ми, е постоянният обмен на идеи с талантливи колеги от цяла Европа.

Извън работата обичам да прекарвам време със семейството си в Мадрид и да препускам с мотор по пътя.

Корнелия Холтхаузен

Работя като председател на Комитета за финансова стабилност – форум, на който обсъждаме въпроси, свързани с идентифицирането и оценката на рисковете за финансовата стабилност и подходящата позиция по макропруденциалните политики.

След защитата на доктората си бях силно мотивирана да работя за Европа и през 1999 г. се присъединих към ЕЦБ като икономист в Генерална дирекция „Изследвания“ с фокус върху паричните пазари и платежните системи. Бързо се заинтересувах от практическата работа в областта на политиката и няколко години по-късно с радост станах част от Генерална дирекция „Пазарни операции“ като мениджър по ликвидността. По време на финансовата криза това беше очарователно място. Анализът и бързото вземане на решения вървяха ръка за ръка и почувствах, че работата на всички членове на екипа наистина оказва влияние.

По-късно поех по пътя на мениджър в областта на финансовите изследвания, пазарните операции, икономиката и накрая – финансовата стабилност. Беше страхотен опит да се местя в ЕЦБ и през годините с различни екипи да работя по много и различни въпроси. Сблъсках се със силна ангажираност за постигането на висококачествени резултати в цялата институция.

В Генерална дирекция „Макропруденциална политика и финансова стабилност“ се фокусираме върху предоставянето на цялостни анализи и политически съвети, свързани с макропруденциалната политика, финансовата стабилност и финансовото регулиране. Екипът ни се е посветил на идентифицирането и наблюдението на системните рискове във финансовия сектор в цялата еврозона. При това работим в тясно сътрудничество с други структурни звена в ЕЦБ, с националните централни банки, Единния надзорен механизъм и Европейския съвет за системен риск. Работата ни представлява предизвикателство, но и удовлетворение от това, че всички се обединяваме в името на обща цел.

Щастлива съм и се гордея, че успях да работя толкова дълго време в институция, която е неразделна част от Европа и е била силна дори в трудни периоди. И знам, че Европа ще остане твърдо обединена и през следващите десетилетия.

Виталиана Рондонотти

От 2017 г. съм докладчик на Комитета по статистика. Координирам междусекторните статистически въпроси в ЕСЦБ, наблюдавам изпълнението на работната програма по статистика за ЕСЦБ и Единния надзорен механизъм и подпомагам председателя при стратегическото ръководство на комитета. Като докладчик преживях трудни, но и обогатяващи моменти. Работих пряко под ръководството на четирима генерални директори в Генерална дирекция „Статистика“ и лично, и виртуално станах свидетел на съществено изменение на статистическата функция, дължащо се на постоянно нарастващите нужди от данни, новите методологии, бързото развитие на технологиите и необходимостта от ефективно сътрудничество с все по-голям брой заинтересовани страни.

Тъй като съм живяла и учила в различни държави, израснах с разбиране за многонационалната и мултикултурна среда и като силен поддръжник на международното сътрудничество. Когато чух за проекта за единна европейска валута, бях развълнувана от възможността да се присъединя към международна институция като ЕЦБ и да работя за Европа.

След обучението си по методология на статистиката през 2000 г. се присъединих към Генерална дирекция „Статистика“ на ЕЦБ като експерт по сезонни корекции. Първоначално се занимавах с изготвянето на статистиката на паричните агрегати, но съвсем скоро започнах да се интересувам от участието си в нови статистически инициативи, като например проучването на възможностите за използване за статистически цели на централните кредитни регистри и други нови източници на данни и създаването на статистическата база данни за притежаваните ценни книжа – един от първите проекти на ЕСЦБ за детайлна статистическа информация.

Гордея се, че работя в Комитета по статистика, че допринасям за изготвянето на висококачествена европейска статистика, която е от решаващо значение за формирането на политиката на ЕЦБ, и че давам своя принос за една по-добра и по-силна Европа.

Силвия Хилдебранд

Аз съм старши офис координатор в дирекция „Банкноти“. Откакто се присъединих към ЕЦБ през 2017 г., отговарям за управлението на административните и логистичните дейности на Комитета по банкнотите. Задачата на този комитет е да гарантира, че евробанкнотите ще останат широко достъпни, налични и приети както като платежно средство, така и като средство за запазване на стойността, а също и че ще останат иновативни, сигурни и щадящи околната среда.

Ролята ми включва улесняване на безпроблемния обмен между председателя, секретаря и членовете на комитета и аз наистина ценя атмосферата на сътрудничество и екипния дух, който надхвърля националните граници.

Преди да започна работа в ЕЦБ, работих в частния сектор в областта на управлението на таланти, а след това като асистент на екип. Винаги съм изпитвала страст към работата с хора и организирането на събития и бях развълнувана да приложа опита и уменията си към ролята си в ЕЦБ. Успявам да се развивам в разнообразната и международна среда на ЕЦБ, а след като учих английска филология, обичам всеки ден да прилагам езиковите си умения на практика. Дълбоко съм ангажирана с подкрепата за силна Европа и се гордея, че чрез работата си в Комитета по банкнотите допринасям за постигането на тази цел.

След работа обичам да прекарвам времето си навън, независимо дали с кучето си, или с планинското си колело. С партньора ми обичаме да караме колело из красивите пейзажи на дома ни в Оденвалд.

Вълнувам се, че ще продължа да допринасям за мисията на ЕЦБ и очаквам с нетърпение възможностите, които бъдещето ще ми предостави.

Кристиан Баронтини

Работя като секретар на група, която обединява секретарите на всички комитети на ЕСЦБ. Това включва предоставяне на техническа, логистична и стратегическа помощ. Съветваме относно правилата, регулиращи дейността на комитетите, осигуряваме съгласуваност в съдържанието и сроковете на общите резултати и наблюдаваме как комитетите отговарят на исканията на органите за вземане на решения.

Първият ми опит с комитетите дойде в началото на кариерата ми в централната банка, когато през 1999 г. беше въведено еврото. Участвах в работна група на Комитета по парична политика като представител на Banque de France. Това ми помогна да задълбоча разбирането си за механизмите, които стоят зад европейските проекти, и на това колко важно за намирането на общи позиции е ангажирането с националните гледни точки.

Присъединих се към ЕЦБ през 2007 г. като икономист в Генерална дирекция „Международни и европейски отношения“, където помагах за изготвянето на позиции по политиките на ЕЦБ за заседанията на институциите на ЕС и форумите в Брюксел. По-късно се преместих на сегашната си работа в Генерална дирекция „Секретариат“, където координирам заседанията на органите на ЕЦБ за вземане на решения. През този период бях и активен член на Комитета по комуникациите, който съветва органите за вземане на решения по целия спектър от въпроси на вътрешната и външната комуникация, като например как да се адаптират към развиващото се използване на цифрови инструменти или по комуникационните аспекти на големи проекти като прегледа през 2021 г. на стратегията по паричната политика.

Еврото е уникална валута, създадена с цел насърчаване на растежа, стабилността и икономическата интеграция в Европа. Дори скромният ми принос за тази важна мисия е източник на голяма гордост за мен.

Годишен отчет на ЕЦБ

Консолидиран баланс на Евросистемата към 31 декември 2024 г.