През юни 1988 г. Европейският съвет потвърждава целта за постепенно осъществяване на икономическия и паричен съюз (ИПС). Той възлага на комисия под председателството на Жак Делор, тогавашния председател на Европейската комисия, да проучи и предложи конкретни етапи, които да доведат до създаването на този съюз.

Комисията включва управителите на националните централни банки от тогавашната Европейска общност (ЕО), Александър Ламфалуси – тогавашния генерален директор на Банката за международни разплащания (БМР), Нийлс Тигесен – професор по икономика от Дания и Мигел Бойер – тогавашния председател на Banco Exterior de España.

Последвалият Доклад „Делор“ предлага икономическият и паричен съюз да се осъществи на три отделни прогресиращи етапа.

Етапи на икономическия и паричен съюз (ИПС)

Първи етап

Първи етап на ИПС

Въз основа на Доклада „Делор“ през юни 1989 г. Европейският съвет взема решение първият етап от икономическия и паричен съюз да започне на 1 юли 1990 г. На тази дата по принцип се премахват всички ограничения за движението на капитали между държавите членки.

Комитет на управителите

Комитетът на управителите на централните банки на държавите членки на Европейската икономическа общност, който след създаването си през май 1964 г. играе все по-важна роля в паричното сътрудничество, получава допълнителни отговорности. Те са определени в Решение на Съвета от 12 март 1990 г. Новите задачи включват провеждане на консултации и насърчаване на координирането по отношение на паричните политики на държавите членки с цел да се постигне ценова стабилност.

Поради относително краткото време, което е на разположение, и сложността на съответните задачи, Комитетът на управителите започва и подготвителна работа за третия етап на икономическия и паричен съюз (ИПС). Първата стъпка е определянето на всички въпроси, които следва да се проучат на ранен етап, за да се изготви работна програма до края на 1993 г. и съответно да се определят мандатите на съществуващите подкомитети и работни групи, създадени за тази цел.

Законодателна подготовка

За да се осъществят вторият и третият етап, трябва да се преразгледа Договорът за създаването на Европейската икономическа общност (Договорът от Рим) с цел да се създаде необходимата институционална структура. За тази цел се свиква междуправителствена конференция за ИПС, която се провежда през 1991 г., успоредно с междуправителствената конференция за политическия съюз.

Резултатът от преговорите е Договорът за Европейския съюз, съгласуван през декември 1991 г. и подписан в Маастрихт на 7 февруари 1992 г. Поради забавяне на процеса на ратификация обаче Договорът (който изменя Договора за създаване на Европейската икономическа общност, променяйки името му на Договор за създаване на Европейската общност, и въвежда, наред с други неща, Протокола за Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка и Протокола за Устава на Европейския паричен институт) влиза в сила едва на 1 ноември 1993 г.

Втори етап

Втори етап на ИПС

Създаване на ЕПИ и на ЕЦБ

Създаването на Европейския паричен институт (ЕПИ) на 1 януари 1994 г. отбелязва началото на втория етап на ИПС и с това Комитетът на управителите престава да съществува. Преходното съществуване на ЕПИ отразява и състоянието на паричната интеграция в Общността. ЕПИ няма никакви задължения по отношение на провеждането на парична политика в Европейския съюз – това остава в правомощията на националните органи, нито пък има каквито и да е компетенции за осъществяване на валутни интервенции.

Двете основни задачи на ЕПИ са:

• засилване на сътрудничеството между централните банки и координирането на паричната политика;
• осъществяване на подготовката, необходима за създаването на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), за провеждането на единната парична политика и за създаването на единна валута през третия етап.

За тази цел ЕПИ предоставя форум за консултации и обмяна на мнения и информация по въпроси, свързани с политиката, и определя регулаторната, организационна и логистична рамка, необходима на ЕСЦБ за изпълнение на нейните задачи през третия етап.

• За подготвителната работа на ЕПИ
• Сборник от конференцията по повод 20-тата годишнина от създаването на ЕПИ

През декември 1995 г. Европейският съвет постига съгласие европейската парична единица, която ще бъде въведена в началото на третия етап, да се нарича „евро“ и потвърждава, че третият етап на ИПС ще започне на 1 януари 1999 г. Предварително е обявена хронологичната последователност за преминаване към еврото. Този сценарий се основава главно на подробни предложения, изготвени от ЕПИ.

ERM II

Същевременно на ЕПИ е възложена задачата да извърши подготвителната работа по бъдещите взаимоотношения между еврозоната и други държави от ЕС във връзка с паричните въпроси и обменните курсове. През декември 1996 г. ЕПИ представя на Европейския съвет своя доклад, който служи за основа за Резолюция на Европейския съвет относно принципите и основните елементи на новия валутен механизъм (ERM II), приета през юни 1997 г.

Новите банкноти

През декември 1996 г. ЕПИ също така представя на Европейския съвет, а след това и на обществеността, избрания дизайн на серията евробанкноти, предвидена за пускане в обращение на 1 януари 2002 г.

Пакт за стабилност и растеж

За да допълни и конкретизира разпоредбите на Договора относно ИПС, през юни 1997 г. Европейският съвет приема Пакта за стабилност и растеж. Пактът за стабилност и растеж, който цели да осигури бюджетна дисциплина по отношение на ИПС, включва два регламента. Той е допълнен и съответните ангажименти са подсилени с Декларация на Съвета от май 1998 г. През 2005 г. и 2011 г. пактът претърпява реформи.

Първоначални участници

На 2 май 1998 г. Съветът на Европейския съюз – в състав държавни или правителствени ръководители – единодушно решава, че 11 държави членки са изпълнили условията, необходими за участието в третия етап на ИПС и приемането на единната валута на 1 януари 1999 г. Първоначалните участници са Белгия, Германия, Испания, Франция, Ирландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Австрия, Португалия и Финландия. Държавните и правителствени ръководители постигат и политическо съгласие за лицата, които да бъдат препоръчани за назначаване като членове на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ).

Подготовка за фиксиране на обменните курсове

Отново през май 1998 г. министрите на финансите на държавите членки, приемащи единната валута, постигат съгласие заедно с управителите на националните централни банки на тези държави членки, Европейската комисия и ЕПИ, че във валутния механизъм текущите двустранни централни курсове на валутите на участващите държави членки ще бъдат използвани за определяне на необратимо фиксирани обменни курсове за еврото.

Назначаване на органи за вземане на решения

На 25 май 1998 г. правителствата на 11-те участващи държави членки назначават председател, заместник-председател и четирима други членове на Изпълнителния съвет на ЕЦБ. Тяхното назначаване влиза в сила от 1 юни 1998 г. и отбелязва създаването на ЕЦБ. ЕЦБ и националните централни банки на участващите държави членки образуват Евросистемата, която изготвя и определя единната парична политика в третия етап на ИПС.

Със създаването на ЕЦБ на 1 юни 1998 г. ЕПИ приключва задачите си. Съгласно член 123 (предишен член 109л) от Договора за създаване на Европейската общност ЕПИ прекратява дейността си със създаването на ЕЦБ. Цялата подготвителна работа, поверена на ЕПИ, приключва навреме и ЕЦБ посвещава остатъка от 1998 г. на последно изпитване на системите и процедурите.

Трети етап

Трети етап на ИПС

Необратимо фиксиране на обменните курсове

На 1 януари 1999 г. третият и последен етап на ИПС започва с необратимото фиксиране на обменните курсове на валутите на 11-те държави членки, участващи първоначално в паричния съюз, и с провеждането на единна парична политика, за която отговаря ЕЦБ.

Броят на участващите държави членки се увеличава до 12 на 1 януари 2001 г., когато Гърция влиза в третия етап на ИПС. На 1 януари 2007 г. Словения става 13-ти член на еврозоната, последвана година по-късно от Кипър и Малта, от Словакия на 1 януари 2009 г., Естония на 1 януари 2011 г., Латвия на 1 януари 2014 г., Литва на 1 януари 2015 г. и Хърватия на 1 януари 2023 г. На датата на присъединяване на всяка държава към еврозоната нейната централна банка автоматично става част от Евросистемата.