Това издание на Доклада за конвергенцията на български език не включва всички глави. Пълният доклад е поместен на английски език на уебсайта на ЕЦБ.

1 Въведение

Еврото вече е въведено в 20 от 27-те държави – членки на ЕС. В настоящия доклад е направен преглед на шест от седемте държави членки, които все още не са въвели единната валута, а именно България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция. По силата на Договора за функционирането на Европейския съюз (наричан по-долу Договора) тези държави са поели ангажимент да приемат еврото, което означава, че те трябва да се стремят да покрият всички критерии за конвергенция.^[1] Седмата държава членка – Дания, уведоми през 1992 г. Съвета на Европейския съюз (Съвета на ЕС) за намерението си да не участва в третия етап на Икономическия и паричен съюз (ИПС).^[2] Това означава, че доклади за конвергенцията трябва да бъдат изготвяни за Дания само по нейно искане. Като се има предвид, че такова искане не е подадено, Дания не се разглежда в настоящия доклад.

С изготвянето на този доклад Европейската централна банка (ЕЦБ) изпълнява изискването по член 140 от Договора. Член 140 гласи, че най-малко веднъж на две години или по искане на държава – членка на ЕС с дерогация, ЕЦБ и Европейската комисия задължително докладват пред Съвета на ЕС „относно напредъка, постигнат от държавите членки с дерогация в изпълнението на техните задължения, във връзка с постигането на икономическия и паричен съюз“. Прегледът на включените в този доклад шест държави е част от редовния двегодишен цикъл. Европейската комисия също изготвя доклад и двата доклада се представят едновременно на Съвета на ЕС.

В настоящия доклад ЕЦБ използва рамката, прилагана и в предишните ѝ доклади за конвергенцията. В него се проучва дали в шестте разглеждани държави е постигната висока степен на устойчива икономическа конвергенция, съответства ли националното законодателство на Договорите и на Протокола относно Устава на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и на Европейската централна банка (наричан по-долу Устава на ЕСЦБ) и изпълнени ли са законовите изисквания по отношение на съответната национална централна банка (НЦБ) за превръщането ѝ в неразделна част от Евросистемата.

Прегледът на процеса на икономическа конвергенция е в тясна зависимост от качеството и пълнотата на основната статистическа информация. Съставянето и отчитането на статистически данни не трябва да бъдат обект на политически съображения или намеса. Държавите – членки на ЕС, са приканени да разглеждат качеството и пълнотата на статистическата си информация като въпрос от първостепенна важност, да осигурят използването на подходяща система от проверки и контроли при нейното съставяне и да прилагат минимални стандарти в сферата на статистиката. Тези стандарти имат изключително значение за укрепването на независимостта, почтеността и отчетността на националните статистически институти и за засилването на доверието в качеството на държавната финансова статистика (виж глава 6 в изданието на английски език).

От 4 ноември 2014 г. е задължително всяка държава – членка на ЕС, чиято дерогация се отменя, да се присъедини към Единния надзорен механизъм (ЕНМ) най-късно от датата, на която приеме еврото.^[3] От тази дата съответната държава поема всички права и задължения, свързани с ЕНМ. Затова е извънредно важно да бъде извършена необходимата подготовка. По-конкретно, банковата система на всяка държава членка, която се присъединява към еврозоната и съответно към ЕНМ, е обект на цялостна оценка.^[4] Понастоящем България е единствената държава членка, която участва в ЕНМ в рамките на тясното сътрудничество, установено с ЕЦБ като част от ангажимента на страната да се присъедини едновременно към банковия съюз и към валутния механизъм (ВМ II).^[5] Рамката за тясно сътрудничество с Българската народна банка влезе в сила на 1 октомври 2020 г., след като бяха изпълнени необходимите надзорни и законодателни изисквания. На тази дата ЕЦБ пое отговорност за: а) прекия надзор върху значимите институции в България, б) общите процедури за всички поднадзорни лица и в) наблюдението върху по-малко значимите институции, които продължават да са под надзора на националните надзорни органи. Банковият надзор на ЕЦБ и Българската народна банка си сътрудничат много тясно с цел осигуряване на гладкото интегриране на компетентния национален орган в ЕНМ.^[6]

Докладът е структуриран по следния начин. В глава 2 е описана използваната при проучването рамка за икономическа и правна конвергенция. В глава 3 е представен обзор на ключовите аспекти на икономическата конвергенция, извършен на базата на хоризонтален анализ (т.нар. тренд анализ). Глава 4 съдържа резюме по държави на основните резултати от прегледа на икономическата и правната конвергенция. В глава 5 се разглежда по-подробно състоянието на икономическата конвергенция във всяка от шестте разглеждани държави – членки на ЕС (в изданието на български език е поместен само раздел 5.1, посветен на България). Глава 6 (само в изданието на английски език) представя обзор на показателите за конвергенция и на статистическата методология, използвана за тяхното изчисляване. Накрая, в глава 7 се прави преглед на съответствието на националното законодателство на разглежданите държави членки, включително на устройствените закони на техните национални централни банки (НЦБ), с членове 130 и 131 от Договора (в изданието на български език е поместен само раздел 7.1, посветен на България).

2 Аналитична рамка

2.1 Икономическа конвергенция

ЕЦБ използва обща аналитична рамка за проучване на състоянието на икономическата конвергенция в държавите – членки на ЕС, които имат за цел да приемат еврото. Общата рамка, последователно прилагана във всички доклади на Европейския паричен институт (ЕПИ) и на ЕЦБ за конвергенцията, се основава, първо, на разпоредбите на Договора и на прилагането им от страна на ЕЦБ по отношение на динамиката на цените, бюджетните салда и съотношенията на дълга, валутните курсове и дългосрочните лихвени проценти, както и на други фактори, свързани с икономическата интеграция и конвергенция. Второ, тя се основава на редица допълнителни ретроспективни и прогнозни икономически показатели, смятани за целесъобразни при по-подробното проучване на устойчивостта на конвергенцията. Някои елементи на тази рамка бяха усъвършенствани през годините. Базираният на всички тези фактори преглед на съответната държава членка предоставя също важна информация, която позволява да се гарантира, че интегрирането ѝ в еврозоната ще протече без сериозни трудности. В карета 1–5 по-долу са очертани правните разпоредби и са представени подробно методите за прилагането на тези разпоредби от страна на ЕЦБ.

Настоящият доклад е изготвен въз основа на принципите, залегнали в предишните публикувани от ЕЦБ доклади, с цел осигуряване на приемственост и равно третиране. По-конкретно, ЕЦБ (а преди това и ЕПИ) използва няколко ръководни принципа при прилагането на критериите за конвергенция. Първо, отделните критерии се интерпретират и прилагат по строго определен начин. Смисълът на този принцип се състои в това, че главната цел на критериите е да гарантират, че само тези държави – членки на ЕС, в които икономическите условия способстват за поддържането на ценова стабилност и съгласуваност в еврозоната, могат да членуват в нея. Второ, критериите за конвергенция представляват цялостен съгласуван пакет и трябва да бъдат изпълнени всички. В Договора критериите са изброени като равнопоставени и не предполагат йерархичен ред. Трето, за изпълнението на критериите за конвергенция се съди въз основа на реалните данни, а не на прогнози. Четвърто, критериите за конвергенция следва да се прилагат последователно, прозрачно и еднозначно. Нещо повече, когато се разглежда изпълнението на критериите за конвергенция, съществен фактор е устойчивостта, тъй като конвергенция трябва да бъде постигната трайно, а не само в определен момент. По тази причина прегледът на държавите се фокусира върху устойчивостта на конвергенцията.

Ето защо икономическото развитие на държавите – обект на прегледа, се разглежда ретроспективно, обхващайки по правило последните десет години. Това позволява по-точно да се определи доколко сегашните постижения са резултат от реално структурно приспособяване, което от своя страна води до по-точна оценка за устойчивостта на икономическата конвергенция.

Освен това, доколкото е уместно, се правят и прогнози за бъдещето. В този смисъл особено внимание се обръща на факта, че устойчивостта на благоприятното икономическо развитие зависи извънредно много от подходящите и трайни политически отговори на днешните и бъдещите предизвикателства. Силното управление, стабилните институции и устойчивите публични финанси също са от съществено значение за поддържането на ценова стабилност и за устойчив растеж на производството в средно- и дългосрочен хоризонт. Като цяло се акцентира върху обстоятелството, че осигуряването на устойчива икономическа конвергенция зависи от постигането на добра стартова позиция, от съществуването на стабилни институции, от устойчивостта спрямо шокове и от провеждането на подходяща политика след приемането на еврото.

Общата рамка се прилага поотделно за шестте държави – членки на ЕС, обект на прегледа. В съответствие с разпоредбите на член 140 от Договора прегледът по страни, който се фокусира върху резултатите на държавите членки, следва да има предвид всяка от тях поотделно.

Статистическите данни, включени в настоящия Доклад за конвергенцията, са към 19 юни 2024 г. Статистическата информация, използвана при прилагането на критериите за конвергенция, е предоставена от Европейската комисия (виж глава 6, както и таблиците и графиките в изданието на английски език) и от нея съвместно с ЕЦБ – за валутните курсове и дългосрочните лихвени проценти. Съгласувано с Комисията, референтният период както за критерия за ценова стабилност, така и за критерия за дългосрочния лихвен процент е от юни 2023 г. до май 2024 г. За валутните курсове референтният период е от 20 юни 2022 г. до 19 юни 2024 г. Ретроспективните данни за фискалните позиции обхващат периода до 2023 г. Взети са предвид и прогнози от различни източници, както и друга информация, подходяща за прегледа на перспективите за устойчивостта на конвергенцията. Икономическата прогноза на Комисията от пролетта на 2024 г. и нейният Доклад за механизма за предупреждение за 2024 г., които също са взети предвид в този доклад, бяха публикувани съответно на 15 май 2024 г. и 21 ноември 2023 г. Настоящият доклад беше приет от Генералния съвет на ЕЦБ на 21 юни 2024 г.

В този доклад за конвергенцията се разглежда и влиянието върху оценката на конвергенцията от руската агресивна война срещу Украйна. През 2021 г. цените на енергията, особено на природния газ, вече бяха започнали твърде много да нарастват отчасти поради ограничаването на доставките на газ от Русия за Европа. Нахлуването ѝ в Украйна в края на февруари 2022 г. изостри рязкото покачване на цените на енергията и храните, което доведе до значителен натиск върху бюджета, смущения в търговията и по-голяма несигурност. Това развитие засегна ЕС, тъй като той все още се възстановяваше от последиците от пандемията от COVID-19. Държавите с по-голяма енергийна зависимост и по-тесни предишни търговски връзки с Русия бяха засегнати повече от другите. Предвид сравнително краткия период от време е трудно е да се направят категорични заключения относно влиянието върху траекторията на сближаване в средно- и дългосрочен хоризонт, което зависи и от бъдещия ход на войната на Русия срещу Украйна, и от по-нататъшните геополитически тенденции. Поради това прогнозната част от оценката на конвергенцията е изложена на по-голяма от обичайната несигурност.

Що се отнася до динамиката на цените, правните разпоредби и тяхното прилагане от страна на ЕЦБ са представени в каре 1.

Средният темп на измерената чрез ХИПЦ инфлация през 12-месечния референтен период от юни 2023 г. до май 2024 г. се разглежда на базата на икономическите резултати на страната по отношение на ценовата стабилност през последните десет години. Това позволява по-подробен преглед на устойчивостта на ценовата динамика в разглежданата държава. Във връзка с това се обръща внимание на насочеността на паричната политика и по-специално на това, дали паричните власти се съсредоточават главно върху постигането и поддържането на ценова стабилност, както и на приноса на други сфери на икономическата политика за постигането на тази цел. Нещо повече, взето е предвид и влиянието на макроикономическата среда за постигането на ценова стабилност. Динамиката на цените се проучва от гледна точка на условията на търсенето и предлагането, като се обръща внимание на фактори като разходите за труд на единица продукция и цените на вноса. Накрая се разглеждат тенденциите при други съществени индекси на цените. От гледна точка на бъдещето е представена прогноза за бъдещата динамика на инфлацията през следващите години, включително прогнози на основни международни организации и пазарни участници. Освен това се обсъждат институционални и структурни аспекти, свързани с поддържането на среда, допринасяща за ценовата стабилност след приемането на еврото.

Що се отнася до фискалните тенденции, правните разпоредби и тяхното прилагане от страна на ЕЦБ, както и някои процедурни въпроси са представени в каре 2.

По отношение на устойчивостта на публичните финанси резултатът за референтната 2023 г. се разглежда през призмата на постигнатото от анализираната държава през последните десет години. Първо, проучва се динамиката на равнището на дефицита. Полезно е да се има предвид, че по правило годишното изменение на равнището на дефицита в дадена държава се влияе от различни базисни фактори. Тези влияния може да се разделят, от една страна, на „циклични ефекти“, отразяващи реакцията на дефицита спрямо фазата на икономическия цикъл, и от друга – на „нециклични ефекти“, за които често се смята, че отразяват структурни или трайни корекции във фискалната политика. Не е задължително обаче подобни нециклични ефекти, представени количествено в доклада, да се разглеждат като отразяващи единствено структурна промяна във фискалната позиция, тъй като включват и временни ефекти върху бюджетното салдо, произтичащи от действието както на мерки, свързани с провежданата политика, така и на специфични фактори.

Като следваща стъпка се разглежда динамиката на съотношението на държавния дълг в този период, както и обуславящите я фактори. Такива фактори са: разликата между растежа на номиналния БВП и лихвените проценти, първичното салдо и корекциите на дефицита и дълга. Подобна гледна точка може да даде допълнителна информация за степента, в която макроикономическата среда и по-специално комбинацията между растежа и лихвените проценти влияе върху динамиката на дълга. Освен това се разглежда структурата на държавния дълг, като се акцентира в частност върху дяловете на краткосрочния дълг и на дълга в чуждестранна валута, както и върху тяхното изменение. При сравняването на тези дялове с текущото равнище на дълга като дял от БВП се добива представа за чувствителността на бюджетните салда спрямо изменението на валутните курсове и лихвените проценти.

В периода 2020–2023 г. беше активирана общата клауза за изключенията в Пакта за стабилност и растеж на ЕС. Това позволи на държавите да предприемат необходимите мерки за координиране в рамките на Пакта на политиките в контекста на пандемията и нахлуването на Русия в Украйна. По-конкретно, това позволи отклоняване от бюджетните изисквания, които обичайно биха били прилагани.

През април 2024 г. влезе в сила реформиран Пакт за стабилност и растеж, с който се променят правилата за откриване на процедура при прекомерен дефицит въз основа на дълга. Реформираните правила са насочени към запазване на поносимостта на държавния дълг и антицикличния характер на фискалната политика, приемане на по-средносрочен подход към бюджетните политики и постигане наред с това на по-голяма национална ангажираност с рамката. Правилата предполагат също, че реформите, инвестициите и фискалната устойчивост могат взаимно да се подсилват и поради това следва да бъдат насърчавани. И накрая, правилата имат за цел да гарантират по-ефективно прилагане.^[12] Въпреки че правилата за откриване на базирана на дефицит ППД остават като цяло непроменени, правилата за откриване на основана на дълга ППД се променят, както е описано в каре 2. През 2024 г. обаче няма открити основани на дълга ППД въз основа на резултатите за 2023 г., тъй като националните фискално-структурни планове (като част от реформираната фискална рамка на ЕС) няма да бъдат публикувани до есента на 2024 г. и ще обхващат фискалните стратегии от 2025 г.

От гледна точка на бъдещото развитие се разглеждат последните прогнози на Европейската комисия за 2024–2025 г. и оценката на дългосрочните предизвикателства пред поносимостта на дълга. Това включва по-специално прогнозата за бюджетните салда и съотношенията на дълга на базата на текущата бюджетна политика. Освен това се акцентира върху дългосрочните предизвикателства пред устойчивостта на бюджетната позиция и основните сфери, подлежащи на консолидация, по-конкретно онези от тях, които са свързани с недофинансираните държавни пенсионни системи във връзка с демографските промени и с поети от правителството условни задължения. За разлика от предишни доклади оценката няма да обхваща средносрочните бюджетни планове на държавите, както се посочва в годишните конвергентни програми. Това се дължи на факта, че съгласно новите фискални правила държавите ще изложат подробните си средносрочни бюджетни планове като част от националните фискално-структурни планове, които трябва да са изготвени към 20 септември 2024 г. Тези планове трябва да представят траектория на нетните разходи, обхващаща период от най-малко четири години, и ще очертаят фискалните стратегии на правителствата от 2025 г. нататък.

Що се отнася до динамиката на валутните курсове, правните разпоредби и тяхното прилагане от ЕЦБ са представени в каре 3.

За разглеждания период освен участието във ВМ II и динамиката на номиналния обменен курс спрямо еврото накратко се анализират и данни, свързани със стабилността на текущия валутен курс. Те са извлечени от промените в реалните ефективни валутни курсове и от текущата, капиталовата и финансовата сметка на платежния баланс. Проучва се и динамиката на брутния външен дълг и на нетната международна инвестиционна позиция през по-продължителни периоди от време. Разделът, посветен на динамиката на валутния курс, включва също измерители за степента на интегрираност на държавата в еврозоната. Оценките са направени по отношение на интегрирането както в областта на външната търговия (износа и вноса), така и във финансовата сфера. Накрая, в раздела за динамиката на валутния курс се отбелязва, ако е приложимо, дали разглежданата в доклада държава се е възползвала през двегодишния референтен период от ликвидна помощ, предоставена от централната банка, или от подкрепа за платежния си баланс. Имат се предвид както текуща, така и превантивна помощ.

Що се отнася до динамиката на дългосрочните лихвени проценти, правните разпоредби и тяхното прилагане от страна на ЕЦБ са представени в каре 4.

Както беше споменато по-горе, в Договора ясно се подчертава, че „трайността на конвергенцията“ намира отражение в равнището на дългосрочните лихвени проценти. Затова динамиката им през референтния период от юни 2023 г. до май 2024 г. се разглежда на фона на траекторията на дългосрочните лихвени проценти през последните десет години (или през периода, за който има налични данни) и на основните фактори, определящи диференциала им спрямо средния дългосрочен лихвен процент, преобладаващ в еврозоната. През референтния период средният дългосрочен лихвен процент в еврозоната може отчасти да отразява специфичните за дадената страна високи рискови премии в няколко държави от еврозоната. По тази причина за сравнение се използва и доходността на дългосрочните държавни облигации от еврозоната с рейтинг ААА (т.е. дългосрочната доходност от кривата на доходност на облигациите от еврозоната с рейтинг ААА, която включва държавите от еврозоната с рейтинг ААА). Като основа за този анализ докладът предоставя и информация за размера и тенденциите на финансовия пазар. Тя се основава на три различни показателя (дългови ценни книжа в обращение, емитирани от нефинансови предприятия; капитализация на фондовия пазар; и кредити за парично-финансови институции (ПФИ) за вътрешния нефинансов частен сектор), които заедно са мерило за размера на финансовите пазари.

Накрая, член 140, параграф 1 от Договора изисква в доклада да се вземат предвид и някои други съществени фактори (виж каре 5). Във връзка с това на 13 декември 2011 г. влезе в сила усъвършенствана рамка за икономическо управление съгласно член 121, параграф 6 от Договора, за да се осигури по-тясна координация на икономическите политики и устойчива конвергенция на икономическите резултати на държавите – членки на ЕС. В каре 5 по-долу накратко са посочени правните разпоредби и начинът, по който гореспоменатите допълнителни фактори са разгледани в оценката за конвергенцията, изготвена от ЕЦБ.

2.2 Съвместимост на националното законодателство с Договорите

2.2.1 Въведение

Член 140, параграф 1 от Договора изисква ЕЦБ (и Европейската комисия) да докладва(т) на Съвета поне веднъж на всеки две години или по искане на държава членка с дерогация относно напредъка, постигнат от държавите членки с дерогация в изпълнението на техните задължения, във връзка с постигането на икономическия и паричен съюз. Докладите трябва да включват преглед на съвместимостта на националното законодателство на всяка държава членка с дерогация, включително устройствените закони на нейната национална централна банка (НЦБ), с членове 130 и 131 от Договора и съответните членове от Устава. Това произтичащо от Договора задължение на държавите членки с дерогация се нарича още „правна конвергенция“.

Когато оценява правната конвергенция, ЕЦБ не се ограничава единствено до изготвянето на формална оценка за съвместимост с буквата на националното законодателство, но може също да преценява дали прилагането на съответните разпоредби е съвместимо с духа на Договорите и Устава. ЕЦБ проявява особена загриженост относно признаци за оказване на натиск върху органите на НЦБ за вземане на решения в която и да било държава членка, което би противоречало на духа на Договора по отношение на независимостта на централните банки.

Освен това ЕЦБ смята, че е необходимо органите на НЦБ за вземане на решения да функционират гладко и последователно. Във връзка с това съответните органи в държавите членки имат по-конкретно задължението да предприемат необходимите действия, за да гарантират своевременното назначаване на приемник, ако се оваканти пост на член на органите на НЦБ за вземане на решения.^[15]

ЕЦБ ще следи внимателно всички процеси в държавите членки, преди да даде положителна крайна оценка за съответствие на тяхното национално законодателство с Договора и Устава.

Държави членки с дерогация и правна конвергенция

България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция, чиито национални законодателства се разглеждат в този доклад, са със статут на държави членки с дерогация, т.е. държави, които още не са приели еврото. Швеция получи статут на държава членка с дерогация с решение на Съвета през май 1998 г.^[16] Що се отнася до другите държави членки, в членове 4^[17] и 5^[18] от актовете относно условията за присъединяване се предвижда, че всяка от тези държави членки ще участва в Икономическия и паричен съюз от датата на присъединяването си като държава членка с дерогация по смисъла на член 139 от Договора.

В този доклад не е включена Дания, която е държава членка със специален статут и още не е приела еврото. В Протокол (№ 16) за някои разпоредби относно Дания, приложен към Договорите, се предвижда, че тя се ползва от дерогация предвид изпратената на 3 ноември 1993 г. от датското правителство нотификация до Съвета и че процедурата за отмяна на дерогацията може да бъде приложена само по искане на Дания. Тъй като член 130 от Договора е приложим към Дания, Danmarks Nationalbank следва да отговаря на изискванията за независимост на централните банки. В Доклада на Европейския паричен институт (ЕПИ) за конвергенцията от 1998 г. е направено заключение, че това изискване е изпълнено. Поради специалния статут на Дания оценка за конвергенцията на страната не е извършвана от 1998 г. насам. Докато Дания не уведоми Съвета за намерението си да приеме еврото, не е необходимо Danmarks Nationalbank да бъде правно интегрирана в Евросистемата и законодателството ѝ не се нуждае от адаптиране.

Целта на оценяването на правната конвергенция е да се облекчи вземането на решения от Съвета за това, кои държави членки изпълняват своите „задължения във връзка с постигането на икономическия и паричен съюз“ (член 140, параграф 1 от Договора). В областта на правото тези условия се отнасят в частност за независимостта на централната банка и правната интеграция на НЦБ в Евросистемата.

Структура на правната оценка

Правната оценка като цяло следва рамката от предишните доклади на ЕЦБ и ЕПИ за правната конвергенция.^[19]

Съответствието на националното законодателство се преценява, като се вземат предвид законодателните актове, влезли в сила преди 27 март 2024 г.

2.2.2 Обхват на адаптацията

Области на адаптация

С цел определяне на областите, в които националното законодателство се нуждае от адаптация, се разглеждат следните въпроси:

• съответствие с разпоредбите на Договора (член 130) и Устава (членове 7 и 14.2) относно независимостта на НЦБ, членовете на техните органи за вземане на решения и управителите на НЦБ;
• съответствие с разпоредбите за поверителност (член 37 от Устава);
• съответствие с разпоредбите за забрана за парично финансиране (член 123 от Договора) и привилегирован достъп (член 124 от Договора);
• съответствие с регламентираното в правото на Общността единно изписване на еврото; и
• правна интеграция на НЦБ в Евросистемата (по-специално по отношение на членове 12.1 и 14.3 от Устава).

„Съответствие“ или „хармонизация“

Съгласно изискванията на член 131 от Договора националното законодателство трябва да „съответства“ на разпоредбите в Договорите и Устава; следователно всяко несъответствие следва да бъде поправено. Нито предимството на Договорите и Устава по отношение на националното законодателство, нито естеството на конкретното несъответствие засягат необходимостта да се спазва това задължение.

Изискването за „съответствие“ на националното законодателство не означава, че Договорът изисква „хармонизиране“ на устройствените закони на НЦБ нито помежду им, нито по отношение на Устава. Може да продължат да съществуват национални особености, стига те да не засягат правомощията по парични въпроси, предоставени неотменимо на ЕС. Наистина, според член 14.4 от Устава НЦБ могат да изпълняват и функции извън посочените в Устава, доколкото те не противоречат на целите и задачите на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ).^[20] Разпоредбите в устройствените закони на НЦБ, с които им се възлага упражняването на такива допълнителни функции, са явен пример за обстоятелства, при които се допускат различия. Понятието „съответстващ“ по-скоро показва, че националното законодателство и устройствените закони на НЦБ трябва да се променят, за да се отстранят несъответствия с Договорите и Устава и да се гарантира необходимата степен на интеграция на НЦБ в ЕСЦБ. В частност това означава, че е необходимо да се променят всички разпоредби, които накърняват независимостта на НЦБ, както е дефинирана в Договора, и нейната роля като неразделна част от ЕСЦБ. Следователно за постигането на тази цел не е достатъчно да се разчита само на върховенството на правото на ЕС над националното право.

Задължението по член 131 от Договора се отнася единствено до несъответствие с Договорите и Устава. Но национално законодателство, което не е в съответствие с вторичното законодателство на ЕС, приложимо към разглежданите в този Доклад за конвергенцията области на адаптация, следва да бъде приведено в съответствие с това вторично законодателство. Върховенството на правото на ЕС не влияе върху задължението за адаптиране на националното законодателство. Това общо изискване произтича не само от член 131 на Договора, но и от съдебната практика на Съда на Европейския съюз.^[21]

Договорите и Уставът не дават предписание за начина, по който националното законодателство следва да бъде направено съвместимо. Следователно съвместимостта може да бъде постигната чрез премахване на национално законодателство, което е несъвместимо с правото на ЕС, чрез позоваване на Договорите и Устава или по изключение чрез включване на негови разпоредби и позоваване на техния произход при спазване на следните условия:

По правило следва да се избягва възпроизвеждане на съответни разпоредби на правото на Съюза, пряко приложими в правния ред на държавата членка, като се използва един и същ език^[22]. Подобно възпроизвеждане може да създаде несигурност както по отношение на правното естество и произхода на приложимите разпоредби, така и по отношение на датата на влизането им в сила. Това не би било в съответствие с принципа на еднаквото прилагане и тълкуване на правото на Съюза на цялата му територия^[23]. Освен това, ако в дадена национална разпоредба се използва формулировка, различна от използваната в съответната разпоредба на Съюза, то тя създава собствено регулаторно съдържание. В съответствие с член 2, параграф 1 от Договора изключителната компетентност на Съюза в областта на паричната политика не позволява на държавите членки да приемат разпоредби, които с оглед на тяхната цел и съдържание установяват правни норми, уреждащи използването на еврото като единна валута, освен ако държавите членки не бъдат оправомощени да направят това^[24]. В този контекст понятието „парична политика“ не се ограничава до оперативното ѝ прилагане, което съгласно член 127, параграф 2, първо тире от Договора е една от основните задачи на Евросистемата. То има и регулаторно измерение, чиято цел е да гарантира статута на еврото като единна валута^[25].

При изключителни обстоятелства възпроизвеждането на съответни разпоредби на правото на Съюза, които са пряко приложими в правния ред на държавата членка, като се използва един и същи език, може да се използва от съображения за съгласуваност, както и с цел те да станат разбираеми за лицата, спрямо които се прилагат. Когато са налице подобни извънредни обстоятелства, позволяващи възпроизвеждане на пряко приложими разпоредби на правото на Съюза, тези разпоредби следва да бъдат точно възпроизведени и формулировката им не трябва да бъде променяна^[26]. Освен това разпоредбите следва да се възпроизвеждат само доколкото това е оправдано от извънредните обстоятелства. Тези обстоятелства обаче не са налице, когато пряко приложимите разпоредби на правото на Съюза са достатъчно последователни и изчерпателни, поради което не е необходимо те да бъдат повтаряни или отразявани в националното право^[27]. Когато пряко приложимите разпоредби на правото на Съюза са приложими единствено в контекста на областите, обхванати от националното право, не е необходимо в националното право да има позоваване на тези разпоредби. Доколкото националното право задължително възпроизвежда пряко приложимите разпоредби на правото на Съюза поради посочените по-горе причини, то следва да го прави максимално ясно и да пояснява, че неговите разпоредби са или „в съответствие със“, или „при спазване на“ съответните разпоредби на правото на Съюза, когато последните са възпроизведени единствено, за да поставят националното право в по-широк контекст, или „без да се засягат“ съответните разпоредби на правото на Съюза, когато национален орган упражнява остатъчни правомощия, надхвърлящи онези, упражнявани в рамките на ЕСЦБ и Евросистемата^[28].

Освен това като инструмент за постигане и поддържане на съответствието на националното законодателство с Договорите и Устава институциите на ЕС и държавите членки на основание на член 127, параграф 4 и член 282, параграф 5 от Договора и член 4 от Устава трябва да се консултират с ЕЦБ относно проекти на законодателни разпоредби в областите от нейна компетентност. Съгласно Решение 98/415/ЕО на Съвета от 29 юни 1998 г. относно консултирането на националните власти с Европейската централна банка по отношение на проектите на законодателни разпоредби^[29] от държавите членки изрично се изисква да предприемат необходимите мерки, за да гарантират изпълнението на това задължение.

2.2.3 Независимост на НЦБ

Що се отнася до независимостта на централните банки, националното законодателство на държавите членки, които се присъединиха към ЕС през 2004 г., 2007 г. и 2013 г., трябваше да се промени така, че да отговаря на съответните разпоредби в Договора и Устава и да влезе в сила съответно от 1 май 2004 г., 1 януари 2007 г. и 1 юли 2013 г.^[30] Швеция трябваше да направи необходимите изменения към датата на създаване на ЕСЦБ на 1 юни 1998 г.

Независимост на централната банка

През ноември 1995 г. ЕПИ изготви списък с критерии за независимост на централната банка (подробно изложени по-късно в Доклада за конвергенцията от 1998 г.), въз основа на който тогава се оценяваше националното законодателство на държавите членки и в частност устройствените закони на НЦБ. Понятието „независимост на централната банка“ включва няколко вида независимост, които следва да се оценяват поотделно, а именно: функционална, институционална, персонална и финансова независимост. В приетите през последните няколко години становища на ЕЦБ допълнително е усъвършенстван анализът на тези аспекти на независимостта на централната банка. Те представляват основа за оценяване на степента на конвергенция между националното законодателство на държавите членки с дерогация и разпоредбите на Договорите и Устава.

Функционална независимост

Независимостта на централната банка не е самоцел, а средство за постигане на ясно дефинираната цел, която има приоритет пред всички останали. Функционалната независимост изисква основната цел на всяка НЦБ да бъде ясно определена и законово обоснована и напълно да съответства на залегналата в Договора основна цел – поддържането на ценова стабилност. За постигането на тази цел на НЦБ се предоставят необходимите средства и инструменти, за да могат те да я реализират независимо от всеки друг орган. Предвиденото в Договора изискване за независимост на централната банка отразява общоприетия възглед, че основната цел – ценовата стабилност – е най-лесно постижима от напълно независима институция с точно определени правомощия. Независимостта на централната банка е в пълно съответствие с възложената на НЦБ отговорност за взетите от нея решения, което е важен аспект от укрепването на доверието в статута ѝ на независима институция. Това включва прозрачност и диалог с трети страни.

Що се отнася до сроковете, Договорът не уточнява кога НЦБ на държавите членки с дерогация трябва да постигнат съответствие с основната цел за ценова стабилност, залегнала в член 127, параграф 1 и член 282, параграф 2 от Договора и в член 2 от Устава. За държавите членки, присъединили се към ЕС след датата на приемането на еврото в ЕС, не е ясно дали това задължение следва да е валидно от датата на присъединяването им, или от датата на приемане от тях на еврото. Тъй като член 127, параграф 1 от Договора е неприложим към държавите членки с дерогация (виж член 139, параграф 2, буква „в“ от Договора), към тях се прилага член 2 от Устава (виж член 42.1 от Устава). ЕЦБ застъпва становището, че задължението на НЦБ да приемат за своя основна цел ценовата стабилност е валидно за Швеция от 1 юни 1998 г., а от 1 май 2004 г., 1 януари 2007 г. и 1 юли 2013 г. – за държавите членки, присъединили се към ЕС на тези дати. Това становище се основава на факта, че един от водещите принципи на ЕС, а именно ценовата стабилност (член 119 от Договора), е приложим и към държавите членки с дерогация. То се базира също на целта на Договора – всички държави членки да се стремят към постигане на макроикономическа конвергенция, включително ценова стабилност, което е и предназначението на тези редовни доклади на ЕЦБ и на Европейската комисия. Това заключение почива и на основния аргумент за независимостта на централната банка, която е оправдана само ако общата цел за ценова стабилност има приоритет.

Оценяването на държавите в настоящия доклад се базира на изводите относно момента, от който е валидно задължението на НЦБ на държавите членки с дерогация да приемат ценовата стабилност за своя основна цел.

Институционална независимост

Институционалната независимост е отразена в член 130 от Договора и член 7 от Устава. С тях се забранява на НЦБ и на членовете на органите им за вземане на решения да искат или приемат указания от институциите или органите на ЕС, от което и да било правителство на държава членка или от който и да било друг орган. Освен това се забранява на институциите, органите, службите или агенциите на ЕС, както и на правителствата на държавите членки да се опитват да оказват влияние върху онези членове на органите на НЦБ за вземане на решения, чиито решения е възможно да се отразят върху изпълнението на свързани с ЕСЦБ задачи на НЦБ. За да отразява дадено национално законодателство член 130 от Договора и член 7 от Устава, то трябва да включва двете забрани и да не стеснява приложното им поле.^[31] Признаването на такава независимост на централните банки няма за последица освобождаването им от всички правни норми или предпазването им от всякакъв вид законодателство.^[32]

Независимо дали НЦБ е създадена като държавен орган, като специален публичноправен орган или просто като публично акционерно дружество, по силата на самото отношение на собственост съществува риск от оказване на натиск от страна на собственика при вземането на решения във връзка със свързани с ЕСЦБ задачи.^[33] Упражняването на такова влияние посредством правата на акционерите или по друг начин може да накърни независимостта на НЦБ и следователно трябва да бъде законово ограничено.

Необходимо е правната рамка за централните банки да осигури стабилна и дълготрайна основа за тяхното функциониране. Честите промени в институционалното устройство на НЦБ, които оказват влияние върху стабилността ѝ в организационно или управленско отношение, могат да се отразят негативно върху институционалната независимост на НЦБ.^[34]

Институционалната независимост следва да се зачита и в извънредни случаи. Само когато са изпълнени условията по член 347 от Договора, националните органи може да имат основание да упражняват временно и по изключение правомощия, които са от изключителната компетентност на ЕСЦБ. Критичният момент за тази оценка е когато мярката се приема. Поради изключителния характер на член 347 от Договора държавите членки следва да се въздържат от приемане на превантивно законодателство при липса на условията, предвидени в член 347 от Договора.^[35]

Забрана за даване на указания

Правата на трети страни да дават указания на НЦБ, на техните органи за вземане на решения или на членовете на тези органи са несъвместими с Договора и Устава, когато засягат задачи, свързани с ЕСЦБ.

Всякакво участие на НЦБ в прилагането на мерки за укрепване на финансовата стабилност трябва да съответства на Договора, т.е. необходимо е НЦБ да функционира по начин, който е в пълно съответствие с нейната функционална, институционална и финансова независимост, така че да се гарантира точното изпълнение на нейните задачи съгласно Договора и Устава.^[36] В степента, в която националното законодателство предвижда за НЦБ роля, надхвърляща консултативните ѝ функции и изискваща от нея да поема допълнителни задачи, трябва да бъде гарантирано, че в оперативен или финансов аспект те няма да повлияят върху възможностите на НЦБ да изпълнява свързани с ЕСЦБ задачи.^[37] Освен това при включването на представители на НЦБ в надзорни органи за колективно вземане на решения или в други органи трябва да се отделя дължимото внимание на опазването на персоналната независимост на членовете на органите на НЦБ за вземане на решения.^[38]

Забрана за одобряване, спиране, отмяна или отлагане на решения

Несъвместими с Договора и с Устава са права на трети страни да одобряват, спират, отменят или отлагат решения на НЦБ, когато те засягат задачи, свързани с ЕСЦБ.^[39]

Забрана за цензуриране на решения на правно основание

Право на други органи освен независимия съд да цензурира на правно основание решения, свързани с изпълнението на засягащи ЕСЦБ задачи, е несъвместимо с Договора и Устава, тъй като изпълнението на такива задачи не може да бъде преразглеждано на политическо равнище. Право на управител на НЦБ да спира на правно основание прилагането на решение, взето от ЕСЦБ или от орган на НЦБ за вземане на решения, и впоследствие да го внася за окончателно решаване от политически орган би било равнозначно на искане на указания от трети страни.

Забрана за участие с право на глас в органи на НЦБ за вземане на решения

Несъвместимо с Договора и Устава е участие с право на глас на представители на трети страни в органи на НЦБ за вземане на решения по въпроси, засягащи изпълнението от НЦБ на свързани с ЕСЦБ задачи, дори ако този глас не е решаващ.^[40] Подобно участие, дори без право на глас, е несъвместимо с Договора и Устава, ако противоречи на изпълнението от съответните органи за вземане на решения на свързани с ЕСЦБ задачи или застрашава спазването на режима на поверителност в ЕСЦБ.^[41]

Забрана за предварителни консултации относно решение на НЦБ

Изрично законово задължение на НЦБ предварително да се консултира с трети страни относно свое решение им осигурява формален механизъм за влияние върху крайното решение и поради това е несъвместимо с Договора и Устава.

В същото време обаче диалог между НЦБ и трети страни, включително по силата на законови задължения за предоставяне на информация и обмен на мнения, е съвместим с независимостта на централната банка, при условие че:

• не води до накърняване на независимостта на членовете на органите на НЦБ за вземане на решения;
• напълно се зачита специалният статут на управителя в качеството му на член на органите на ЕЦБ за вземане на решения; и
• е спазено изискването за поверителност, произтичащо от Устава.^[42]

Освобождаване от отговорност на членовете на органите на НЦБ за вземане на решения

Законови разпоредби относно освобождаването от отговорност на членове на органите на НЦБ за вземане на решения (например във връзка с финансовите отчети) от страна на трети страни (например правителства) следва да съдържат достатъчни правни гаранции, че това правомощие няма да накърни компетенциите на отделните членове на НЦБ да вземат самостоятелно решения, свързани с отнасящи се до ЕСЦБ задачи (или да прилагат решения, взети на равнище ЕСЦБ). Препоръчително е включването в устройствените закони на НЦБ на изрична разпоредба в този смисъл.

Персонална независимост

Независимостта на централната банка по отношение на управителите и членовете на органите на НЦБ за вземане на решения е защитена допълнително и от член 130 от Договора и членове 7 и 14.2 от Устава. Управителите са членове на Генералния съвет на ЕЦБ и стават членове на Управителния съвет след приемането на еврото от техните държави членки. Управителите не могат да се считат за представители на държава членка, когато изпълняват задълженията си като членове на Управителния съвет или на Генералния съвет на ЕЦБ.^[43] Съгласно член 14.2 от Устава устройствените закони на НЦБ следва по-конкретно да предвиждат най-малко петгодишен мандат за управител на централна банка. Освен това той защитава управителите от произволно освобождаване от длъжност, като предвижда, че те могат да бъдат освободени от длъжност само ако вече не отговарят на условията, необходими за изпълнение на задълженията им, или ако са били признати за виновни за сериозно нарушение. В такива случаи член 14.2 от Устава предвижда възможност за сезиране на Съда на Европейския съюз, който има правомощието да отмени националното решение за освобождаване на управител от длъжност.^[44] Отстраняването от длъжност на управител може фактически да бъде равносилно на освобождаването му от длъжност по смисъла на член 14.2 от Устава.^[45] Както е посочено по-долу, устройствените закони на НЦБ следва да съответстват на тази разпоредба.

Член 130 от Договора забранява национални правителства и органи да въздействат върху членове на органите на НЦБ за вземане на решения при изпълнението на техните задачи. По-конкретно, държавите членки не трябва да се опитват да въздействат върху членове на органите на НЦБ за вземане на решения чрез засягаща тяхното възнаграждение промяна на националното законодателство, каквато по принцип трябва да се прилага само за бъдещи назначения.^[46]

Минимална продължителност на мандата на управителите

Съгласно член 14.2 от Устава устройствените закони на НЦБ трябва да предвиждат най-малко петгодишен мандат за управител. Не се изключват по-дълги мандати, а при безсрочен мандат не се изисква изменение на устройствените закони, ако основанията за освобождаване на управител от длъжност съответстват на предвидените в член 14.2 от Устава. По-кратки периоди се считат за неоснователни, дори ако се прилагат за преходен период.^[47] Национално законодателство, предвиждащо възраст за задължително пенсиониране, следва да гарантира, че пенсионната възраст няма да доведе до прекъсване на минималния срок на мандата, предвиден в член 14.2 от Устава, който има по-голяма юридическа сила от задължителната пенсионна възраст, когато се прилага за управител.^[48] Когато се изменят устройствените закони на НЦБ, актът за изменение следва да гарантира сигурността на мандата на управителя и на други членове на органите за вземане на решения, които участват в изпълнението на задачи, свързани с ЕСЦБ.^[49]

Основания за освобождаване от длъжност на управители

Устройствените закони на НЦБ следва да гарантират, че управителите не могат да бъдат освобождавани от длъжност на други основания освен посочените в член 14.2 от Устава. Целта на изискването по този член е да се попречи на органите, участващи в назначаването на управители, по-специално на съответното правителство или парламент, произволно да уволнят управител. Устройствените закони на НЦБ следва да заличават всяка несъвместимост с основанията за освобождаване от длъжност, несъвместими със залегналите в член 14.2 от Устава, или да не упоменават никакви основания за освобождаване от длъжност (тъй като член 14.2 е пряко приложим).^[50] След като бъдат избрани или назначени, управителите не могат да бъдат освобождавани при условия, различни от залегналите в член 14.2 от Устава, дори ако не са пристъпили към изпълнение на своите задължения. Тъй като условията, при които управител може да бъде освободен от длъжност, са автономни понятия от общностното право, тяхното приложение и тълкуване не зависи от националния контекст.^[51] В крайна сметка тези понятия се тълкуват от Съда на Европейския съюз в съответствие с правомощията му по силата на член 14.2, втора алинея от Устава.^[52]

Гаранции за несменяемост по време на мандата и основания за освобождаване от длъжност на различни от управителя членове на органите на НЦБ за вземане на решения, които участват в изпълнението на свързани с ЕСЦБ задачи

Прилагането на същите правила за гарантиране на несменяемостта по време на мандата и на основанията за освобождаване от длъжност на управител по отношение на други членове на органите на НЦБ за вземане на решения, участващи в изпълнението на свързани с ЕСЦБ задачи, ще защитава също и персоналната независимост на тези лица.^[53] Член 130 от Договора и член 7 от Устава се отнасят за „членовете на органите за вземане на решения“ на НЦБ, а не специално за управителите. Това се отнася по-конкретно за случаите, в които управителят е „пръв сред равни“, имащи еднакво на неговото право на глас, както и когато други такива членове участват в изпълнението на свързани с ЕСЦБ задачи.

Право на съдебен контрол

Управителите, както и други членове на органите на НЦБ за вземане на решения трябва да имат право да обжалват всяко решение за освобождаването им от длъжност пред независима съдебна инстанция, за да се ограничи възможността за политически мотивирана преценка на основанията за такова решение.

Член 14.2 от Устава постановява, че управители, които са били освободени от длъжност, могат да сезират за това решение Съда на Европейския съюз. Съдът на Европейския съюз има правомощието да отмени националната мярка за уволнение, ако се установи, че тя противоречи на общностното право.

Въз основа на член 130 от Договора и на член 7 от Устава националното законодателство следва също да предвижда право на съдебен контрол от страна на националните съдилища върху решенията за освобождаване на членове на органите на НЦБ за вземане на решения (различни от управителите), участващи в изпълнението на свързани с ЕСЦБ задачи.^[54] Това право може да бъде уредено или в общ закон, или под формата на специална разпоредба. Въпреки че то може да се прилага съгласно общото право, от съображения за правна сигурност е препоръчително специално да се предвиди такова право на съдебен контрол.

Гаранции срещу конфликт на интереси

Персоналната независимост изисква също да се гарантира, че не възниква конфликт на интереси между задълженията на членовете на органите на НЦБ за вземане на решения, участващи в изпълнението на свързани с ЕСЦБ задачи, по отношение на съответните им НЦБ (и на управителите също във връзка с ЕЦБ), и всички други функции, които тези членове на органите за вземане на решения могат да изпълняват и които могат да застрашат персоналната им независимост.^[55] По принцип членството в орган на НЦБ за вземане на решения, участващ в изпълнението на свързани с ЕСЦБ задачи, е несъвместимо с упражняването на други функции, които могат да породят конфликт на интереси. В частност членовете на органите за вземане на решения не могат да заемат длъжности или да имат участия, които могат да окажат влияние върху тяхната дейност, независимо дали в качеството им на служители на изпълнителната или на законодателната власт, или в регионална или местна администрация, или чрез участие в предприятия. Особено внимание следва да се обърне на предотвратяването на потенциален конфликт на интереси от страна на членове на органите за вземане на решения, които нямат изпълнителни правомощия.

Финансова независимост

Общата независимост на дадена НЦБ би била застрашена, ако тя не може да има независим достъп до достатъчно финансови ресурси за упражняване на своя мандат, т.е. за изпълнение на свързаните с ЕСЦБ задачи, изискващи се от нея съгласно Договора и Устава.^[56]

Когато е приложимо, държавите членки нямат право да допускат техните НЦБ да попадат в ситуация на недостиг на финансови средства и недостатъчен нетен собствен капитал^[57] за изпълнение на техните задачи, свързани с ЕСЦБ или с Евросистемата. Такъв би бил случаят, ако например на НЦБ е било забранено да натрупва достатъчно финансови ресурси под формата на резерви или буфери за компенсиране на загуби, произтичащи по-специално от операции по паричната политика, и съответната държава членка не е гарантирала предварително, че НЦБ разполага с необходимите средства, за да понесе финансовото бреме в резултат от упражняването на функция извън обхвата на ЕСЦБ (като например средствата, необходими за изплащане на обезщетението вследствие на режима на отговорност за тази функция), като същевременно запази способността си да изпълнява ефективно и независимо задачите си в рамките на ЕСЦБ.^[58] Следва да се отбележи, че членове 28.1 и 30.4 от Устава осигуряват възможност ЕЦБ да поиска допълнително от НЦБ да извършват вноски в капитала на ЕЦБ, както и допълнително да ѝ прехвърлят валутни резерви.^[59] Нещо повече, член 33.2 от Устава предвижда^[60], че в случай на претърпяна от ЕЦБ загуба, която не може да бъде изцяло покрита за сметка на общия резервен фонд, Управителният съвет на ЕЦБ може да вземе решение остатъчната загуба да бъде покрита за сметка на паричния доход за съответната финансова година, пропорционално на и до размера на сумите, които се разпределят за НЦБ. Принципът на финансова независимост означава, че съответствието с тези разпоредби изисква от НЦБ да бъдат в състояние да изпълняват без ущърб своите функции.

Поради гореспоменатите причини финансовата независимост предполага също, че НЦБ трябва винаги да бъдат достатъчно капитализирани. По-конкретно, трябва да се избягват случаи, когато за продължителен период от време нетният собствен капитал на НЦБ е под равнището на нормативно изискуемия капитал или дори е с отрицателна стойност, включително когато се отчитат загуби, надхвърлящи равнището на капитала и резервите.^[61] Такива случаи може да повлияят отрицателно върху способността на НЦБ да изпълняват техните свързани с ЕСЦБ задачи. Нещо повече, такава ситуация може да засегне доверието в паричната политика на Евросистемата. По тези причини, в случай че нетният собственият капитал на НЦБ спадне под равнището на нормативно изискуемия капитал или дори достигне отрицателна стойност, от съответните държави членки се изисква в приемлив срок да осигурят на НЦБ необходимия капитал най-малко до равнището на нормативно изискуемия, така че да бъде спазен принципът на финансова независимост. Що се отнася до ЕЦБ, значимостта на този въпрос вече беше призната от Съвета с приемането на Регламент (ЕО) № 1009/2000 на Съвета от 8 май 2000 г. относно увеличаването на капитала на Европейската централна банка.^[62] Той даде възможност на Управителния съвет на ЕЦБ да вземе решение за фактическо увеличение на капитала на ЕЦБ с цел поддържане адекватността на капиталовата база за подпомагане на операциите на ЕЦБ;^[63] НЦБ следва да имат финансова възможност да отговорят на такова решение на ЕЦБ.

Принципът на финансова независимост трябва да бъде оценяван според това дали трети страни могат пряко или косвено да упражняват влияние не само върху задачите на НЦБ, свързани с ЕСЦБ, но и върху нейната способност да изпълнява финансово мандата си в смисъл на достатъчен финансов ресурс. Особено важни в това отношение са изложените по-долу аспекти на финансовата независимост.^[64] Точно тези елементи на финансовата независимост правят НЦБ най-уязвими за влияние отвън.

Съставяне на бюджета

Правомощия на трети страни да определят или да влияят върху бюджета на НЦБ са несъвместими с финансовата ѝ независимост, освен ако със закон не е предвидена предпазна клауза, според която такива правомощия не засягат финансовите средства, необходими за изпълнението на свързани с ЕСЦБ задачи на НЦБ.^[65]

Правила за финансова отчетност

Финансовите отчети се изготвят или според общите правила за финансова отчетност, или съгласно правилата, определени от органите на НЦБ за вземане на решения. Ако вместо това такива правила са определени от трети страни, те като минимум трябва да са съобразени с предложенията на органите на НЦБ за вземане на решения.

Годишният финансов отчет се приема от органите на НЦБ за вземане на решения, подпомагани от независими одитори, и може да подлежи на последващо одобрение от трети страни (например правителство или парламент). Органите на НЦБ за вземане на решения следва да са в състояние независимо и професионално да вземат решения, свързани с изчисляването на печалбата.

Когато операциите на дадена НЦБ подлежат на контрол от страна на сметна палата или друг подобен орган, оправомощен да контролира използването на публичните финанси, обхватът на контрола трябва да бъде ясно определен с правна рамка,^[66] без да се накърнява дейността на независимите външни одитори на НЦБ;^[67] освен това съгласно принципа на институционална независимост този орган трябва да спазва забраната за даване на указания на НЦБ и нейните органи за вземане на решения и не бива да се намесва при изпълнението от НЦБ на задачи, свързани с ЕСЦБ.^[68] Одитът от страна на държавна институция следва да се извършва на неполитическа, независима и чисто професионална основа.^[69]

Разпределение на печалбата, капитал и финансови провизии на НЦБ

Що се отнася до разпределението на печалбата, устройствените закони на НЦБ могат да предвиждат начина за разпределение на печалбата. При липса на такива разпоредби решението относно разпределението на печалбата следва да бъде прието от органите на НЦБ за вземане на решения въз основа на професионални критерии и не може да бъде предмет на преценка от трети страни, освен ако не съществува изрична предпазна клауза за неприкосновеност на финансовите средства, необходими за изпълнението на свързани с ЕСЦБ задачи на НЦБ.^[70]

Печалбата може да се внесе в държавния бюджет единствено, след като се покрият натрупаните загуби от предходни години и се заделят финансови провизии, за които се счита, че са необходими, за да се запази реалната стойност на капитала и активите на НЦБ.^[71] Не са разрешени временни или специални законодателни мерки, равнозначни на указания към НЦБ във връзка с разпределението на нейната печалба.^[72] По подобен начин данък върху нереализирани капиталови печалби на НЦБ също би нарушил принципа на финансова независимост.^[73]

Държава членка не може да наложи намаляване на капитала на НЦБ без предварително съгласие на органите на НЦБ за вземане на решения, което трябва да има за цел да гарантира, че тя си запазва достатъчно финансови средства за изпълнение на своите правомощия като член на ЕСЦБ съгласно член 127, параграф 2 от Договора и съгласно Устава. По същата причина всички промени в правилата за разпределение на печалбата на НЦБ следва да се предприемат и одобряват само в тясно сътрудничество с НЦБ, която разполага с най-добрите възможности да оцени необходимото равнище на резервния си капитал.^[74] Що се отнася до финансовите провизии или буфери, НЦБ трябва да могат да задèлят по свое усмотрение финансови провизии, за да запазят реалната стойност на капитала и активите си. Също така държавите членки не могат да възпрепятстват НЦБ да натрупват резервен капитал до равнище, което е необходимо за членовете на ЕСЦБ да изпълняват своите задачи.^[75]

Финансова отговорност на надзорните органи

В повечето държави членки органите за финансов надзор са част от техните НЦБ. Това не е проблематично, когато такива органи подлежат на решения, вземани самостоятелно от НЦБ. Ако обаче със закон е предоставена самостоятелност на органите за финансов надзор при вземането на решения, важно е да се гарантира, че приетите от тях решения не застрашават финансовите средства на НЦБ като цяло. В такива случаи националното законодателство следва да оправомощи НЦБ с окончателния контрол върху всяко решение, взето от надзорните органи, което би могло да засегне независимостта на НЦБ и по-специално финансовата ѝ независимост.^[76]

Самостоятелност при решаването на кадрови въпроси

Държавите членки нямат право да накърняват възможностите на НЦБ да наемат и задържат на работа квалифицирани служители, необходими им за независимото изпълнение на задачите, възложени им по силата на Договора и Устава.^[77] Не бива също да се допуска НЦБ да имат ограничен или да нямат никакъв контрол върху своите служители, както и правителствата на държавите членки да могат да влияят върху кадровата политика на НЦБ.^[78] Всички решения за изменение на законодателни разпоредби относно възнагражденията на членове на органите за вземане на решения на НЦБ и техните служители трябва да се вземат при тясно и ефикасно взаимодействие с тях,^[79] като се отчита виждането им, за да се гарантира запазването на способността на НЦБ да изпълняват независимо своите задачи.^[80] Самостоятелността по кадрови въпроси обхваща и въпросите, свързани с пенсиите на персонала. Освен това изменения, които водят до намаляване на възнагражденията на персонала на НЦБ, не трябва да накърняват правомощията на НЦБ да управляват собствените си финансови ресурси, включително средствата, получени в резултат от намаляване на изплащаните от тях трудови възнаграждения.^[81]

Собственост и право на собственост

Право на трети страни да се намесват или да дават указания на НЦБ във връзка с притежаваната от нея собственост е несъвместимо с принципа на финансова независимост.

2.2.4 Поверителност

Задължението на служителите на ЕЦБ и НЦБ и на членовете на органите за управление на ЕЦБ и НЦБ за спазване на професионална тайна съгласно член 37 от Устава може да послужи като основание за подобни разпоредби в устройствените закони на НЦБ или в законодателството на държавите членки. Върховенството на правото на ЕС и приетите въз основа на него правила означават също, че по отношение на достъпа на трети страни до документи националното право трябва да е съобразено със съответните разпоредби в правото на ЕС, включително член 37 от Устава, и не бива да нарушава режима на поверителност на ЕСЦБ.^[82] Достъпът на държавна сметна палата или друг подобен орган до поверителна информация и документи на НЦБ следва да бъде ограничен до това, което е необходимо за изпълнение на законоустановените задачи на органа, получаващ информацията, и да не накърнява независимостта и режима на поверителност в ЕСЦБ, на който подлежат членовете на органите на НЦБ за вземане на решения и нейните служители.^[83] НЦБ трябва да гарантират, че тези органи опазват поверителността на информацията и документите, разкривани на равнище, съответстващо на това, което се прилага от НЦБ.

2.2.5 Забрана за парично финансиране и привилегирован достъп

Що се отнася до забраната за парично финансиране и привилегирован достъп, националното законодателство на държавите членки, които се присъединиха към ЕС през 2004 г., 2007 г. и 2013 г., трябваше да се промени така, че да отговаря на съответните разпоредби от Договора и Устава и да влезе в сила съответно на 1 май 2004 г., 1 януари 2007 г. и 1 юли 2013 г. Швеция трябваше да въведе в действие необходимите промени до 1 януари 1995 г.

Забрана за парично финансиране

Член 123, параграф 1 от Договора забранява предоставянето на овърдрафт или други видове кредитни улеснения от ЕЦБ или НЦБ в полза на институциите, органите, службите или агенциите на ЕС, на централното управление, регионалните, местните или други органи на публичната власт, на други органи, регулирани от публичното право, или на публични предприятия на държавите членки.

Забранява се също прякото закупуване от страна на ЕЦБ или НЦБ на дългови инструменти на такива предприятия от публичния сектор. В Договора е предвидено едно изключение от тази забрана за парично финансиране: тя не се прилага спрямо кредитни институции – публична собственост, които в контекста на предоставянето на резерви от страна на централните банки следва да бъдат третирани по същия начин, както частните кредитни институции (член 123, параграф 2 от Договора). Приложното поле на забраната за парично финансиране се уточнява допълнително в Регламент (ЕО) № 3603/93 на Съвета от 13 декември 1993 г. за формулиране на дефинициите за прилагане на забраните, посочени в член 104 и член 104б, параграф 1 от Договора,^[84] съгласно които забраната обхваща всякакъв вид финансиране на задължения на публичния сектор към трети страни.

Забраната за парично финансиране целѝ да насърчи държавите членки да следват разумна бюджетна политика, не допускайки парично финансиране на бюджетни дефицити (или привилегирован достъп на органи на публичната власт до финансовите пазари) да доведе до прекомерно високи нива на дълга или на дефицита в държавите членки.^[85] Следователно забраната трябва да се тълкува разширително, за да се осигури точното ѝ прилагане, само с отделни ограничени изключения, съдържащи се в член 123, параграф 2 от Договора и в Регламент (ЕО) № 3603/93. Ето защо, щом член 123, параграф 1 от Договора се отнася точно за „кредитни улеснения“, т.е. със задължение за възстановяване на средствата, забраната се прилага с още по-голямо основание по отношение на други форми на финансиране, т.е. без задължение за възстановяване.

Принципната позиция на ЕЦБ по съответствието на националното законодателство на забраната е разработена първоначално в рамките на консултации на ЕЦБ с държавите членки относно национални законопроекти съгласно член 127, параграф 4 и член 282, параграф 5 от Договора.^[86]

Национално законодателство, свързано с приложното поле на забраната за парично финансиране

Националното законодателство не може да стеснява приложното поле на забраната за парично финансиране, нито да разширява предвидените от правото на ЕС изключения. Например национално законодателство, предвиждащо финансиране от НЦБ в държава членка на финансови ангажименти към международни финансови институции или към трети държави, принципно е несъвместимо със забраната за парично финансиране. Като изключение Регламент (EО) № 3603/93 разрешава финансиране от НЦБ на задължения на публичния сектор към МВФ, при условие че водят до чуждестранни вземания, които притежават всички характеристики на резервни активи.^[87] Съответните характеристики, които определят качеството на вземанията като резервни активи, се отнасят до тяхната наличност при поискване във връзка с необходимост от финансиране на платежния баланс и за други свързани с това нужди, което означава, че кредитното качество и ликвидността на вземанията трябва да са гарантирани.^[88]

Национално законодателство, с което на НЦБ се възлагат задачи

Национално законодателство, с което на НЦБ се възлагат задачи, не може да води до финансиране на задължения на публичния сектор към трети страни. Съгласно член 14.4 от Устава НЦБ могат да изпълняват и функции извън посочените в Устава, освен ако Управителният съвет не сметне, че тези функции противоречат на целите и задачите на ЕСЦБ. Когато държава членка възлага подобна функция на своята НЦБ, последната е отговорна и длъжна да изпълнява тази функция. Дори при определяне на отговорностите и задълженията на НЦБ, свързани с тази функция, от държавите членки се изисква да изпълняват задълженията си, произтичащи от правото на Съюза, и по-специално от член 123, параграф 1 от Договора.^[89]

Член 1, параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 3603/93 на Съвета определя между другото за целите на член 123 от Договора термина „друг вид кредитно улеснение“ като всякакъв вид финансиране на задължения на публичния сектор към трети страни. Съответно конкретната НЦБ не трябва да поема задължения към трети лица, които потенциално биха могли да бъдат възложени на публичния сектор. Следователно съответната НЦБ не трябва да финансира вече съществуващи задължения към трети лица, които са възложени на други публични власти или органи, а ефективното финансиране на задълженията към трети лица от съответната НЦБ не трябва да произтича пряко от предприетите мерки или от избора на политика, направен от други публични власти или органи.^[90]

Авансово разпределяне на печалбата на централната банка

Националното законодателство не може да изисква разпределяне на печалба на централната банка, която не е била напълно реализирана, отчетена и одитирана. В съответствие със забраната за парично финансиране сумата, разпределена за държавния бюджет съобразно приложимите правила за разпределение на печалбата, не може дори частично да бъде изплатена от резервния капитал на НЦБ. Ето защо правилата за разпределение на печалбата не трябва да засягат резервния капитал на НЦБ. Нещо повече, когато активи на НЦБ се прехвърлят на държавата, те трябва да бъдат заплатени по пазарна стойност, а прехвърлянето и заплащането им се извършват едновременно.^[91]

По подобен начин не се разрешава намеса при изпълнението на други задачи на Евросистемата, като управление на валутните резерви, чрез въвеждане на данъчно облагане на предполагаеми, но нереализирани капиталови печалби, тъй като това би било форма на кредитиране на публичния сектор от страна на централната банка посредством предварително разпределение на бъдеща несигурна печалба.^[92]

Поемане на задължения на публичния сектор

Национално законодателство, което в резултат от реорганизация на национално равнище на определени задачи и отговорности (например прехвърляне на НЦБ на определени надзорни функции, изпълнявани преди това от държавата или от независими публични власти или органи) изисква от НЦБ да поеме задълженията на независим до този момент орган на публичната власт, без изцяло да освобождава НЦБ от всички финансови задължения, произтичащи от предишните действия на този орган, се счита за несъвместимо със забраната за парично финансиране.^[93]

Национално законодателство, съгласно което НЦБ носи отговорност за изпълнението на задача, възложена ѝ от националното право, би довело до поемане на вече съществуващо задължение към трети лица и би било несъвместимо със забраната за парично финансиране, ако претърпелите вреда трети лица не бъдат компенсирани в резултат от действия на НЦБ, т.е. нарушаване от страна на НЦБ на наложени от нея в този контекст правила.^[94] Освен това при задачи, които изискват прилагането на твърде сложни и спешни мерки като тези, свързани с реорганизацията или преструктурирането на банки, националното законодателство, съгласно което НЦБ носи отговорност за изпълнението на тези задачи, би означавало задълженията към трети лица да се финансират ефективно, ако отговорността на НЦБ не се свежда до сериозно нарушаване на правилата, наложени ѝ в този контекст.^[95]

Финансово подпомагане на кредитни и/или финансови институции

Национално законодателство, което предвижда НЦБ да финансира, дори и да се предоставя независимо и изцяло по своя преценка на кредитни и/или други финансови институции в несъстоятелност, се счита за несъвместимо със забраната за парично финансиране.

Същото е приложимо и спрямо финансирането от Евросистемата на кредитна институция, която е била рекапитализирана с цел да възстанови платежоспособността си, посредством директно пласиране на емитирани от правителството дългови инструменти (наричани по-нататък облигации за рекапитализация), когато липсват алтернативни пазарни източници на финансиране и когато такива облигации се използват като обезпечение. В случай на рекапитализиране от държавата на кредитна институция посредством директно пласиране на облигации за рекапитализация последващото използване на такива облигации като обезпечение при операции на централната банка по предоставяне на ликвидност предизвиква опасения, че е налице парично финансиране.^[96] Спешната помощ за осигуряване на ликвидност, предоставена независимо и изцяло по преценка на НЦБ за платежоспособна кредитна институция, на база обезпечение под формата на държавна гаранция трябва да отговаря на следните критерии: а) да се гарантира, че предоставеният от НЦБ кредит е с възможно най-кратък матуритет; б) да е налице опасност за стабилността на системата; в) да няма съмнения относно правната валидност и приложимост на държавната гаранция съгласно действащото национално законодателство; и г) да няма съмнения относно икономическата целесъобразност на държавната гаранция, която следва да покрива главницата и лихвата по заемите.^[97]

Финансово подпомагане на фондове за преструктуриране или финансови споразумения и схеми за гарантиране на влогове или за обезщетяване на инвеститори

Финансирането от НЦБ на фонд за преструктуриране или фонд за гарантиране на депозити, който се квалифицира като „орган, регулиран от публичното право“ по смисъла на член 123, параграф 1 от Договора, е несъвместимо със забраната за парично финансиране. Даден орган се счита за „регулиран от публичното право“, ако притежава всички долуизброени характеристики: a) да е създаден с конкретна цел да задоволява нужди от общ интерес, да няма промишлен или търговски характер; б) да има правосубектност; и в) да е в тясна зависимост от субектите от публичния сектор, посочени в член 123, параграф 1 от Договора. Тясна зависимост от тези субекти от публичния сектор се предполага, когато органът се финансира в по-голямата си част от тях; или е обект на управленски надзор от тях; или има административен, управителен или надзорен съвет, повече от половината от членовете на който са назначени от тях.^[98]

Дори ако финансирането не се предоставя на „орган, регулиран от публичното право“, финансирането на всеки фонд за преструктуриране или финансово споразумение не съответства на забраната за парично финансиране.^[99] Когато национална централна банка действа като орган за преструктуриране, тя в никакъв случай не следва да поема или да финансира каквото и да е задължение на мостова институция или на дружество за управление на активи.^[100] За тази цел в националното законодателство следва да се уточни, че НЦБ няма да поема или да финансира каквито и да било задължения на тези институции.^[101]

Директивата относно схемите за гарантиране на депозити^[102] и Директивата относно схемите за обезщетение на инвеститорите^[103] предвиждат, че разходите за финансирането на схеми за гарантиране на депозити и за обезщетяване на инвеститори следва да се поемат съответно от самите кредитни институции и инвестиционни посредници. С изключение на финансирането на „орган, регулиран от публичното право“, национално законодателство, което предвижда НЦБ да финансира национална схема за гарантиране на депозити за кредитни институции или национална схема за обезщетяване на инвеститори за инвестиционни посредници, би било съвместимо със забраната за парично финансиране само ако финансирането е краткосрочно, предназначено за справяне с извънредни ситуации, съществува опасност за стабилността на системата и решенията се вземат по преценка на НЦБ.^[104] В частност, подкрепата от централна банка на схеми за гарантиране на депозити не трябва да се превръща в редовна операция за авансово финансиране.^[105]

Функция на фискален агент

Член 21.2 от Устава предвижда, че „ЕЦБ и националните централни банки могат да действат като фискални агенти“ в полза на „институции, органи, служби или агенции на Съюза, органите на централната власт, регионалните, местните или други органи на публичната власт, други органи, регулирани от публичното право, или на публичните предприятия на държавите членки.“ Член 21.2 от Устава има за цел да изясни, че след прехвърлянето на компетенциите по паричната политика на Евросистемата НЦБ могат да продължат да предоставят като фискален агент услуги, които обичайно се предоставят на правителства и други публични субекти, без да се нарушава забраната за парично финансиране. В допълнение Регламент (ЕО) № 3603/93 определя редица изрично и тясно дефинирани изключения от забраната за парично финансиране, свързани с функцията на фискален агент, както следва: а) кредити в рамките на деня за публичния сектор са разрешени, при условие че остават ограничени в същия ден и тяхно продължаване е невъзможно;^[106] б) кредитиране на сметката на публичния сектор с чекове, издадени от трети лица, преди банката на издателя да е била дебитирана, е разрешено, ако след получаването на чека е изтекъл определен период от време, съответстващ на обичайния период за събиране на чекове от съответната НЦБ, при условие че всеки оборот, който може да възникне, е по изключение, в малки размери и краткосрочно се осреднява;^[107] и в) притежаването на монети, емитирани и кредитирани от публичния сектор, е разрешено, когато стойността на такива активи остава под 10% от монетите в обращение.^[108]

Относно функцията на фискален агент националното законодателство трябва по принцип да бъде в съответствие с правото на ЕС и в частност със забраната за парично финансиране.^[109] Предвид ясно изразената в член 21.2 от Устава формулировка на разпоредбата за услугите на фискален агент, която е законова функция, обичайно изпълнявана от НЦБ, предоставянето на услуги на фискален агент от страна на централните банки съответства на забраната за парично финансиране, при условие че тези услуги остават в рамките на функцията на фискален агент и не представляват финансиране от централната банка на задължения на публичния сектор към трети страни или кредитиране от централната банка на публичния сектор извън тясно дефинираните в Регламент (ЕО) № 3603/93 изключения.^[110] Национално законодателство, което позволява на НЦБ да държи депозити на правителството и да обслужва негови сметки, не поражда опасения относно съответствието със забраната за парично финансиране, ако съответните му разпоредби не предвиждат разсрочване на вземания, включително овърнайт овърдрафт. Може обаче да възникнат опасения за спазването на забраната за парично финансиране, ако например националното законодателство предвижда върху депозитите или върху салдата по текущите сметки да се начислява лихва, която е по-висока, а не по-ниска или равна на пазарните лихвени проценти. Олихвяването с по-висок от пазарния лихвен процент всъщност представлява кредит, което противоречи на целта на забраната за парично финансиране, и следователно би могло да накърни тази цел. От основно значение е всяко олихвяване на сметка да отразява пазарните параметри и е особено важно обвързването на лихвения процент по депозитите с техния матуритет.^[111] Освен това безвъзмездното предоставяне от НЦБ на услуги като фискален агент не поражда съмнения относно съблюдаването на забраната за парично финансиране, при условие че това са основни услуги на фискален агент.^[112]

Забрана за привилегирован достъп

Член 124 от Договора предписва забраната на „всички необосновани от разумни съображения мерки, които създават привилегирован достъп на институции, органи, служби или агенции на Съюза, органи на централната власт, регионални, местни или други органи на публична власт, други органи, регулирани от публичното право, или публични предприятия на държавите членки до финансови институции“. Подобно на забраната за парично финансиране, целта на забраната за привилегирован достъп е да насърчи държавите членки да следват разумна бюджетна политика, не допускайки парично финансиране на бюджетни дефицити или привилегирован достъп на органи на публичната власт до финансовите пазари да доведат до прекомерно високи нива на дълга или на дефицита в държавите членки.^[113]

Съгласно член 1, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 3604/93^[114] на Съвета под привилегирован достъп се разбира всяка законова или подзаконова разпоредба или всеки друг правнообвързващ инструмент, приет при упражняването на правомощията на публичен орган, който: а) задължава финансови институции да придобиват или да притежават вземания на институции или органи на ЕС, на централни правителства, на регионални, местни или други публични власти, на други органи, регулирани от публичното право, или на публични предприятия на държавите членки; или б) предоставя данъчни привилегии, които могат да облагодетелстват единствено финансови институции, или финансови предимства, които не съответстват на принципите на пазарната икономика, с цел да бъде окуражено придобиването или притежаването на такива вземания от страна на посочените институции.

В качеството си на органи на публичната власт НЦБ не могат да предприемат мерки за предоставяне на привилегирован достъп на публичния сектор до финансови институции, ако тези мерки не се основават на съображения за благоразумие. Нещо повече, прилаганите от НЦБ правила за мобилизиране или даване в залог на дългови инструменти не трябва да се използват като средство за заобикаляне на забраната за привилегирован достъп.^[115] Законодателството на държавите членки в тази област не може да създава такъв привилегирован достъп.

Съгласно член 2 от Регламент (ЕО) № 3604/93 „съображения за благоразумие“ са тези, които стоят в основата на националните законови и подзаконови разпоредби или административни действия, основани на или в съответствие със законодателството на ЕС и предназначени да спомагат за стабилността на финансовите институции, така че да се засили стабилността на финансовата система като цяло и защитата на клиентите на тези институции. Съображенията за благоразумие целят да гарантират, че банките ще останат платежоспособни по отношение на своите вложители.^[116] В сферата на пруденциалния надзор вторичното законодателство на ЕС съдържа редица изисквания, гарантиращи стабилността на кредитните институции.^[117] „Кредитна институция“ бе определена като предприятие, чийто предмет на дейност е да извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и да предоставя кредити за своя сметка.^[118] Освен това на кредитните институции, обикновено наричани „банки“, им е необходимо разрешение от компетентен орган на държавата членка, за да предоставят услуги.^[119]

Въпреки че минималните резерви могат да се считат за част от пруденциалните изисквания, те са част от оперативната рамка на НЦБ и се използват като инструмент на паричната политика в повечето икономики, включително в еврозоната.^[120] Ето защо в параграф 2 от Приложение I към Насоки ЕЦБ/2014/60^[121] се заявява, че системата за поддържане на минимални резерви на Евросистемата има за цел преди всичко стабилизиране на лихвените проценти на паричния пазар и създаване (или увеличаване) на структурен недостиг на ликвидност.^[122] ЕЦБ изисква от кредитните институции, установени в еврозоната, да поддържат изискуемите минимални резерви (под формата на депозити) по сметка в своята НЦБ.^[123]

Настоящият доклад се фокусира върху съответствието както на националното законодателство или правилата, приети от НЦБ, така и на устройствените закони на НЦБ със залегналата в Договора забрана за привилегирован достъп. В него обаче не се прави оценка дали чрез позоваване на съображения за благоразумие законите наредбите, правилата или административните актове се използват в държавите членки като средство за заобикаляне на забраната за привилегирован достъп. Такава оценка е извън обхвата на настоящия доклад.

2.2.6 Единно изписване на еврото

Член 3, параграф 4 от Договора за Европейския съюз гласи, че „Съюзът установява икономически и паричен съюз, чиято парична единица е еврото“. В автентичните версии на текстовете на Договорите на всички езици, използващи латинската азбука, еврото винаги се изписва в именителен падеж, единствено число като euro. В текстовете на гръцки език то се изписва ευρώ, а на кирилица „евро“.^[124] В съответствие с това от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото^[125] става ясно, че наименованието на единната парична единица трябва да бъде еднакво на всички официални езици на ЕС, като се има предвид съществуването на различни азбуки. Ето защо съгласно Договорите думата „евро“ се изписва по един и същи начин в именителен падеж, единствено число във всички разпоредби в правото на ЕС и в националното законодателство, като се вземе предвид съществуването на различни азбуки.

С оглед на изключителната компетентност на ЕС да определя наименованието на единната парична единица всяко отклонение от това правило е несъвместимо с Договорите и трябва да бъде отстранено.^[126] Макар че този принцип се прилага за цялото национално законодателство, оценката в главите, посветени на държавите, се фокусира върху устройствените закони на НЦБ и правните актове относно преминаването към еврото.

2.2.7 Правна интеграция на НЦБ в Евросистемата

Разпоредби в национално законодателство (по-конкретно в устройствените закони на НЦБ, но и в други законодателни актове), които след приемането на еврото от съответната държава членка биха препятствали изпълнението на задачи, свързани с Евросистемата, или не спазват решения на ЕЦБ, не са в съответствие с ефикасното функциониране на Евросистемата. Поради това е необходимо да се измени националното законодателство, за да се постигне съответствие с Договора и Устава по отношение на свързаните с Евросистемата задачи. С цел спазване на член 131 от Договора националното законодателство трябваше да бъде променено така, че да стане съвместимо към датата на създаване на ЕСЦБ (за Швеция) и към 1 май 2004 г., 1 януари 2007 г. и 1 юли 2013 г. (за държавите членки, присъединили се към ЕС на тези дати). Въпреки това е необходимо нормативните изисквания, свързани с пълната правна интеграция на НЦБ в Евросистемата, да влязат в сила едва от момента, в който тя започне да действа, т.е. от датата, на която държавата членка с дерогация приеме еврото.

Основните сфери, проучвани в настоящия доклад, са онези, в които нормативните разпоредби могат да възпрепятстват спазването от НЦБ на изискванията на Евросистемата. Те включват разпоредби: а) които биха попречили на НЦБ да взема участие в прилагането на единната парична политика, определена от органите на ЕЦБ за вземане на решения; или б) които биха могли да възпрепятстват управител да изпълнява задълженията си като член на Управителния съвет на ЕЦБ; или в) които не зачитат прерогативите на ЕЦБ; или г) които не признават, че изключителната компетентност за задачите, свързани с ЕСЦБ, в държавите членки, чиято парична единица е еврото, е неотменимо предоставена на Съюза;^[127] или д) съгласно които НЦБ при изпълнение на задачите си, свързани с ЕСЦБ, са ограничени от решения на национални органи, които противоречат на правни актове на ЕЦБ. Направено е разграничение между цели на икономическата политика, задачи, финансови разпоредби, политика на валутния курс и международно сътрудничество. Накрая са упоменати и други сфери, в които е възможно да се наложи промяна в устройствените закони на НЦБ.

Цели на икономическата политика

Цялостната интеграция на НЦБ в Евросистемата изисква законоустановените ѝ цели да бъдат в съответствие с целите на ЕСЦБ, залегнали в член 2 от Устава. Това още означава, че е необходимо да бъдат променени нормативни разпоредби с „национален привкус“, например когато нормативна разпоредба се отнася до задължение да се провежда парична политика в рамките на общата икономическа политика на съответната държава членка. Нещо повече, второстепенните цели на НЦБ трябва да бъдат съобразени със и да не противоречат на задължението ѝ да подпомага общата икономическа политика на ЕС, за да допринася за постигането на целите на ЕС, залегнали в член 3 от Договора за Европейския съюз, които сами по себе си са определени като ненакърняващи поддържането на ценова стабилност.^[128]

Задачи

В преобладаващата си част задачите на НЦБ на държава членка, чиято парична единица е еврото, се определят от Договора и Устава предвид статута на НЦБ като неразделна част от Евросистемата. Следователно, за да бъде спазен член 131 от Договора, е необходимо да се сравнят разпоредбите в устройствените закони на НЦБ относно нейните задачи със съответните разпоредби в Договора и Устава и да бъдат отстранени всички несъответствия.^[129] Това е приложимо за всички разпоредби, които след приемането на еврото и интегрирането в Евросистемата представляват пречка за изпълнението на свързаните с ЕСЦБ задачи, и по-специално за разпоредбите, които не зачитат правомощията на ЕСЦБ по глава IV от Устава.

Всички национални правни разпоредби, свързани с паричната политика, следва да признават, че паричната политика на ЕС се осъществява чрез Евросистемата.^[130] Устройствените закони на НЦБ може да съдържат разпоредби относно инструментите на паричната политика. Те трябва да бъдат съпоставими със съответните разпоредби от Договора и Устава, като следва да се отстранят всякакви несъответствия с цел спазването на член 131 от Договора.

Наблюдението на публичните финанси е задача, която НЦБ редовно изпълнява с цел правилното определяне на своята позиция по паричната политика. НЦБ могат също да представят своето мнение относно съответните фискални тенденции въз основа на дейността си по наблюдението и като независими консултанти с цел да допринесат за правилното функциониране на европейския паричен съюз. Наблюдаването от НЦБ за целите на паричната политика на състоянието на бюджета следва да се основава на пълен достъп до всички необходими данни относно публичните финанси. Съответно на НЦБ трябва да се предоставя безусловен, навременен и автоматичен достъп до всички статистически данни за публичните финанси. Ролята на НЦБ обаче не следва да излиза извън обсега на дейностите по наблюдение, които са резултат от или са свързани (пряко или косвено) с изпълнението на правомощията им по паричната политика.^[131] Формално правомощие на НЦБ да оценява прогнози и изменението на бюджетните показатели предполага функция на тази НЦБ в (и съответната отговорност за) процеса на формиране на бюджетната политика, което може да изложи на риск изпълнението на правомощията на Евросистемата по паричната политика и независимостта на НЦБ.^[132]

По повод на националните законодателни инициативи за справяне с трусовете на финансовите пазари ЕЦБ подчерта, че трябва да се избягват всякакви деформации в националните сегменти на паричния пазар в еврозоната, тъй като могат да навредят на прилагането на единната парична политика. В частност това се отнася до разширяване на използването на държавни гаранции за покритие на междубанкови депозити.^[133]

Държавите членки трябва да гарантират, че националните законодателни мерки за справяне с ликвидни проблеми на стопански субекти или професионални общности, например с дълговете им към финансови институции, нямат неблагоприятен ефект върху пазарната ликвидност. По-конкретно, такива мерки не може да бъдат несъвместими с принципа на отворената пазарна икономика, както е отразен в член 3 от Договора за Европейския съюз, тъй като това може да възпрепятства потока от кредити, да повлияе съществено върху стабилността на финансовите институции и пазари и следователно да засегне изпълнението на задачи на Евросистемата.^[134]

Национални правни разпоредби, даващи на НЦБ изключителното право да емитира банкноти, следва да признават, че след приемането на еврото съгласно член 128, параграф 1 от Договора и член 16 от Устава Управителният съвет на ЕЦБ^[135] има изключителното право да разрешава емитирането на евробанкноти, а правото да емитират евробанкноти принадлежи на ЕЦБ и НЦБ. След приемането на еврото националните правни разпоредби, даващи възможност на правителството да оказва влияние по въпроси като номиналите, производството, количествата или изтеглянето от обращение на банкноти, следва също или да бъдат отменени, или да се признаят залегналите в разпоредбите на Договора и Устава правомощия на ЕЦБ по отношение на евробанкнотите. Независимо от поделените отговорности между правителствата и НЦБ във връзка с монетите, след приемането на еврото съответните разпоредби следва да признават правомощията на ЕЦБ да одобрява обема на емисията евромонети. Държава членка не може да разглежда парите в обращение като дълг на своята НЦБ към правителството на същата държава членка, тъй като това би обезсмислило идеята за единна парична единица и би било несъвместимо с изискванията за правна интеграция на Евросистемата.^[136]

Що се отнася до управлението на валутните резерви,^[137] всяка държава членка, която е приела еврото и не е прехвърлила официалните си валутни резерви^[138] на своята НЦБ, нарушава Договора. Освен това всяко право на трета страна – например правителство или парламент – да влияе върху решенията на НЦБ по отношение на управлението на международните валутни резерви, би било несъвместимо с член 127, параграф 2, трето тире от Договора. Нещо повече, НЦБ трябва да предоставят на ЕЦБ чуждестранни резервни активи в съотношение, пропорционално на дела им в записания капитал на ЕЦБ. Това означава, че не трябва да съществуват законови пречки за прехвърляне на чуждестранни резервни активи от НЦБ на ЕЦБ.

Що се отнася до статистическите данни, макар че регламентите, приети по член 34.1 от Устава в областта на статистиката, не създават права и не възлагат задължения на държави членки, които не са приели еврото, член 5 от Устава, който засяга събирането на статистическа информация, се прилага във всички държави членки, независимо от това дали са приели еврото, или не. Съответно държавите членки, чиято парична единица е различна от еврото, са задължени да изготвят и прилагат на национално равнище всички мерки по събирането на статистическа информация, които те считат за подходящи във връзка с изпълнението на изискванията на ЕЦБ за отчитане на статистическа информация^[139] и за своевременна подготовка в областта на статистиката, за да станат държави членки, чиято парична единица е еврото.^[140] Национално законодателство, определящо рамката за сътрудничество между НЦБ и националните статистически служби, следва да гарантира независимостта на НЦБ при осъществяване на техните задачи съгласно статистическата рамка на ЕСЦБ.^[141]

Финансови разпоредби

Предвидените в Устава финансови разпоредби съдържат правила относно финансовите отчети,^[142] одитирането,^[143] алгоритъма за записване на капитала,^[144] прехвърлянето на чуждестранни резервни активи^[145] и разпределението на паричния доход.^[146] НЦБ трябва да са в състояние да изпълняват задълженията си във връзка с тези разпоредби и следователно всички несъвместими с тях национални разпоредби следва да бъдат отменени.^[147]

Политика на обменните курсове

Държава членка с дерогация може да запази националното си законодателство, което постановява, че политиката по определяне на валутния курс на държавата членка е отговорност на правителството, като предоставя на НЦБ консултативна и/или изпълнителна роля. Въпреки това към момента, когато държава членка приеме еврото, законодателството ѝ трябва да отразява факта, че съгласно членове 138 и 219 от Договора отговорността за политиката на еврозоната по определяне на валутния курс се прехвърля на равнище ЕС.

Международно сътрудничество

С оглед приемането на еврото националното законодателство трябва да бъде в съответствие с член 6.1 от Устава, в който е предвидено, че в областта на международното сътрудничество, включващо възложените на Евросистемата задачи, ЕЦБ взема решение как да бъде представлявана ЕСЦБ. Национално законодателство, позволяващо на НЦБ да участва в международни парични институции, следва да предвижда, че такова участие е възможно след одобрение от страна на ЕЦБ (член 6.2 от Устава).

Разни

В допълнение към посочените по-горе въпроси в някои държави членки има и други области, в които националните разпоредби трябва да бъдат адаптирани (например в областта на клиринговите и платежните системи и обмена на информация).

3 Състояние на икономическата конвергенция

Тази глава представя обзор, извършен на базата на хоризонтален анализ (т.нар. тренд анализ). Някои фактори, които са от значение за цялостната оценка, не се разглеждат тук, а в глави 4 и 5.

Отразявайки трудните икономически условия след Доклада на ЕЦБ за конвергенцията от 2022 г., бе постигнат ограничен напредък по отношение на спазването на критериите за конвергенция. И в шестте държави, анализирани в настоящия доклад, ХИПЦ инфлацията е над референтната стойност, като в пет от тях е доста над нея (таблица 3.1). От април 2022 г. диференциалът между 12-месечния среден дългосрочен лихвен процент спрямо еврозоната се разширява в една държава, свива се в четири и остава непроменен в една. Както и през 2022 г., три държави не отговарят на критерия за дългосрочния лихвен процент, тъй като лихвеният им процент е над референтната стойност. През последните няколко години валутите на някои от разглежданите в доклада държави показаха значителни колебания спрямо еврото. След пандемията от COVID-19 публичните финанси отбелязаха подобрение в повечето държави, тъй като икономиките им се възстановиха и въведените във връзка с пандемията мерки за подкрепа постепенно бяха премахнати. В повечето случаи обаче бюджетният дефицит и съотношението на дълга остават над допандемичните равнища отчасти поради икономическото влияние на войната на Русия срещу Украйна и мерките на фискалната политика, предприети в отговор на произтичащите от нея високи цени на енергията.

През последните две години ЕС беше засегнат от икономическите последици от нахлуването на Русия в Украйна, което доведе до значително отслабване на икономическата активност и стремително ускоряване на темповете на инфлация. От началото на 2022 г. войната на Русия срещу Украйна оказваше влияние върху икономическата активност в разглежданите държави поради свързаната с нея несигурност, нарушените вериги на търговия и доставки и влошаващото се доверие на фирмите и потребителите. Същевременно скокът в цените на енергията и борсовите стоки доведе до намаляване на търсенето и задържане на производството. Разглежданите в доклада държави от Централна и Източна Европа бяха особено силно засегнати от икономическите последици от войната предвид високата енергоемкост на производството им, икономическата им отвореност и интеграцията в световните вериги на доставки, както и тяхната търговия и финансовите им експозиции спрямо Русия (виж също раздел 3.1). Освен това затягането на паричната политика, което в повечето разглеждани държави започна по-рано от това в еврозоната, оказваше натиск върху икономическата активност. Чехия, Унгария и Швеция бяха особено силно засегнати, като икономиките им като цяло се свиха през 2023 г. През същата година в Полша беше регистриран слаб растеж, докато икономиките на България и Румъния останаха донякъде по-устойчиви, нараствайки с темпове от около 2%, стимулирани от сравнително силното вътрешно търсене.

В краткосрочен план се очаква икономическата активност да укрепне във всички разглеждани държави, но геополитическото напрежение засенчва икономическите им перспективи. През 2024 г. се очаква намаляването на натиска върху цените и на затрудненията при доставките, наблюдавано от началото на 2023 г., наред със засиленото доверие и устойчивите пазари на труда да подпомагат икономическото възстановяване в анализираните държави. Същевременно сдържащо влияние върху икономическата активност ще продължат да имат строгите условия на финансиране и несигурността. Основен източник на несигурност е геополитическото напрежение, което би могло да изостри тенденциите към фрагментиране, потенциално възпрепятствайки в още по-голяма степен търговските и инвестиционните потоци и увеличавайки усещането за риск. Икономическите прогнози в повечето разглеждани държави също са помрачени от загубата на ценова конкурентоспособност през последните години и от несигурността, свързана с траекторията на инфлацията.

През последните десетилетия анализираните в доклада държави от Централна и Източна Европа осъществяваха напредък по отношение на реалната конвергенция към средното за еврозоната равнище. От 1999 г. насам значително намаляваха отклоненията на тези държави от средното за еврозоната равнище по отношение на БВП в реално изражение на човек от населението (графика 3.1). От 2019 г. насам обаче в някои държави процесът на догонване е в застой или дори върви в обратна посока, по-специално в Чехия, където от края на 2019 г. до пролетта на 2023 г. се наблюдава значително повишаване на реалния валутен курс. В същото време се запазва значителната макроикономическа и финансова уязвимост, макар и различаваща се по сила в отделните държави. Ако не се предприемат подходящите мерки, тази уязвимост изглежда може да изложи държавите на неблагоприятни външни шокове и в дългосрочен план да забави напредъка им към конвергенция. Някои от основните предизвикателства, свързани с дългосрочната реална конвергенция на тези държави, включват: 1) променящ се и несигурен геополитически пейзаж, който може не само да засегне търговските и инвестиционните потоци в близко бъдеще, но и да формира дългосрочния тренд на производството; 2) променящи се индустриални структури, което обикновено е предизвикателство за държавите, преминаващи от средни към високи доходи; 3) постоянен недостиг на работна ръка и неблагоприятни демографски процеси, в частност отлив на висококвалифицирани кадри; и 4) ограничен напредък в подобряването на качеството на управлението, институционалния капацитет и бизнес средата.

Графика 3.1

БВП в реално изражение на човек от населението

а) Спрямо средното за еврозоната равнище	б) Изходно равнище през 1999 г. в сравнение с последващото изменение спрямо средното за еврозоната равнище
(индекс: еврозона = 100)	(индекс: еврозона = 100; абсциса: равнище през 1999 г.; ордината: изменение на равнището в процентни пунктове, 1999–2023 г.)

Що се отнася до критерия за ценова стабилност, във всичките шест разглеждани в доклада държави 12-месечният среден темп на инфлация бе над референтната стойност от 3,3% (графика 3.2). България, Чехия, Унгария, Полша и Румъния отчетоха темпове на инфлация, доста над референтната стойност, докато в Швеция инфлацията бе малко над референтната стойност. В Доклада за конвергенцията от 2022 г. България, Чехия, Унгария, Полша и Румъния също отбелязаха темпове на инфлация, значително надвишаващи приложимата по това време референтна стойност, която бе 4,9%.

Графика 3.2

ХИПЦ инфлация

(средногодишно процентно изменение)

Към момента на публикуването на настоящия доклад решение за наличие на прекомерен дефицит е прието от Съвета на ЕС по отношение на Румъния. Освен това през юни 2024 г. Европейската комисия установи, че Унгария и Полша не изпълняват критерия за дефицита, предвиден в Пакта за стабилност и растеж. След рязкото увеличение по време на пандемията през 2023 г. бюджетните дефицити като цяло намаляха, но останаха на високи равнища във всички държави, с изключение на Швеция. В сравнение с Доклада за конвергенцията от 2022 г. бюджетното салдо се подобри в четири от разглежданите държави, значително се влоши в Полша и по-малко в Швеция. През 2023 г. бюджетният дефицит в четири от разглежданите държави беше над референтната стойност, като в Унгария и Румъния бе значително над нея – съответно 6,7% и 6,6% от БВП, в Полша – доста над, на ниво от 5,1% от БВП, а в Чехия – над референтната стойност, на равнище 3,7% от БВП (графика 3.3). Икономическата прогноза на Европейската комисия от пролетта на 2024 г. предвижда през настоящата година съотношението „дефицит/БВП“ да се влоши в четири държави, като остане над референтната стойност от 3% в Унгария, Полша и Румъния. През 2025 г. се очаква бюджетното салдо да се подобри в четири държави, но да продължи да превишава референтната стойност в Унгария, Полша и Румъния. Що се отнася до критерия за дълга, през 2023 г. съотношението на дълга бе доста под референтната стойност в България и в Швеция (графика 3.4). В Чехия, Полша и Румъния то бе под референтната стойност, между 40% и 50% от БВП. Унгария беше единствената от разглежданите държави, която през 2023 г. отчете съотношение „дълг на сектор „държавно управление“/БВП“ над референтната стойност от 60%. Към датата на публикуване на настоящия доклад Румъния все още подлежи на решение на Съвета за наличие на прекомерен дефицит. През април 2020 г. беше открита процедура при прекомерен дефицит, а през юни 2024 г. Комисията установи, че Румъния не е предприела ефективни действия, за да сложи край на прекомерния си дефицит. Същевременно Комисията стигна до заключението, че критерият за дефицита на сектор „държавно управление“ от Пакта за стабилност и растеж не е изпълнен нито в Унгария, нито в Полша въз основа на резултатите им през 2023 г. и планираните дефицити за 2024 г. Вследствие на това Комисията обяви намерението си да предложи през юли 2024 г. на Съвета на ЕС да приеме решение съгласно член 126, параграф 6 от Договора, с което да установи наличието на прекомерен дефицит в Унгария и Полша.

Графика 3.3

Излишък (+)/дефицит (-) на сектор „държавно управление“

(процент от БВП)

Графика 3.4

Брутен дълг на сектор „държавно управление“

(процент от БВП)

Що се отнася до критерия за валутния курс, към момента на публикуването на настоящия доклад само българският лев участва във Валутния механизъм II (ВМ II). Българският лев беше включен във ВМ II при централен курс 1,95583 лева за 1 евро със стандартен диапазон на колебание ±15%. България се присъедини към ВМ II, запазвайки като едностранен ангажимент действащия в страната паричен съвет, което не налага допълнителни задължения за ЕЦБ. Споразумението за участие във ВМ II се основаваше на редица политически ангажименти, поети от българските власти. През двегодишния референтен период не се наблюдаваха отклонения на българския лев от централния му курс. С изключение на румънската лея, която се характеризираше със слаби колебания, другите валути, неучастващи във ВМ II, отбелязаха сравнително големи колебания. През юни 2024 г. чешката крона, румънската лея и шведската крона бяха по-слаби спрямо еврото, отколкото през юни 2022 г. В същото време унгарският форинт се търгуваше на почти същото ниво, докато полската злота беше по-силна (графика 3.5).^[148]

Графика 3.5

Двустранни обменни курсове спрямо еврото

(индекс: средна величина за юни 2022 г. = 100; дневни данни; понеделник, 20 юни 2022 г. – сряда, 19 юни 2024 г.)

Що се отнася до конвергенцията на дългосрочните лихвени проценти, в три от шестте разглеждани държави те бяха над референтната стойност от 4,8% (графика 3.6). Лихвените проценти бяха над референтната стойност в Полша, Румъния и Унгария. Най-ниска стойност бе отчетена в Швеция. В Доклада за конвергенцията от 2022 г. дългосрочните лихвени проценти в Полша и Унгария бяха над референтната стойност, която по това време бе 2,6%, докато в Румъния те бяха доста над нея.

Графика 3.6

Дългосрочни лихвени проценти

(процент, средногодишно)

Когато се разглежда изпълнението на критериите за конвергенция, устойчивостта е от съществено значение. Постигането на конвергенция трябва да бъде на трайна основа, а не само в определен момент от времето. Първото десетилетие от съществуването на Икономическия и паричен съюз (ИПС) показа, че слабите основни показатели, крайно смекчената макроикономическа позиция, недостатъчният статистически капацитет на национално равнище и прекалено оптимистичните очаквания за конвергенцията на реалните доходи създават рискове не само за съответните държави, но и за гладкото функциониране на еврозоната като цяло. Второто десетилетие сочи, че икономическата конвергенция може да бъде предизвикателство и да отнеме доста време, ако изходните макроикономически дисбаланси са големи, процесите на приспособяване и реформи – трудни, а/или устойчивостта към неблагоприятните шокове – слаба. Справянето с тези предизвикателства е отговорност на националните органи и преди всичко е в интерес на самата държава, но то е важно и за гладкото функциониране на еврозоната като цяло и в частност за предаването на паричната политика. Спазването на числовите критерии за конвергенция в определен момент самò по себе си не е гаранция за гладко и благоприятно икономическо и финансово развитие като член на еврозоната в бъдеще. Затова държавите, присъединяващи се към еврозоната, трябва да докажат устойчивостта на процесите на своята конвергенция и на способността си да изпълняват текущите ангажименти и предизвикателства, произтичащи от приемането на еврото, отчитайки факта, че паричният съюз не е фискален съюз и поради това механизмите за подялба на риска в рамките на ИПС са много ограничени.

За постигането на устойчива конвергенция са необходими трайни корекции на политиката в много от разглежданите държави. Предпоставки за постигането на устойчива конвергенция са макроикономическата стабилност, благоприятната бизнес среда с ефективни стопански структури и публични институции и особено разумната фискална политика. Високата степен на гъвкавост на стоковите и трудовите пазари е от съществено значение за справянето с макроикономически шокове. Необходимо е да съществува култура на стабилност, както и здраво закотвени инфлационни очаквания, спомагащи за формирането на среда със стабилни цени. За да се гарантира ефективното използване на капитала и труда в икономиката и да се подпомогне производителността и дългосрочният икономически растеж, са необходими условията на отворена пазарна икономика със свободна конкуренция. За синхронизиране на бизнес циклите е нужна висока степен на икономическа интегрираност с еврозоната. Нещо повече, трябва да се провежда подходяща макропруденциална политика с цел предотвратяване на натрупването на макроикономически и финансови дисбаланси, като прекомерно поскъпване на активите и социално скъпи резки циклични колебания в кредитирането. Потребно е още наличието на адекватна рамка за надзор върху финансовите институции. За държави, които подлежат на задълбочен преглед от Европейската комисия съгласно процедурата при макроикономически дисбаланси, от съществено значение е справянето с установените дисбаланси в икономиките им. Накрая, здравата институционална среда, включително способността на държавата да осъществи стопанско приспособяване и разумни структурни политики, е основен фактор за икономическата интеграция и конвергенция. Пакетът „Следващо поколение ЕС“ (NGEU) представлява уникална възможност за ускоряването на процеса на конвергенция към еврозоната, като ефикасното и ефективно осъществяване на инвестиционни планове и реформи е от решаващо значение за успеха му.

3.1 Критерият за ценова стабилност

През май 2024 г. пет от шестте разглеждани държави отбелязаха 12-месечен среден темп на инфлация, значително надвишаващ референтната стойност от 3,3% по критерия за ценова стабилност. През 2021 г. инфлацията рязко се повиши, което до голяма степен се дължеше на базови ефекти, съществено увеличение на цените на енергията, породени от пандемията затруднения в доставките и рязко нарастване на търсенето на стоки в световен мащаб. От началото на 2022 г. войната на Русия срещу Украйна засилваше инфлационния натиск чрез по-високи цени на енергията и борсовите стоки и чрез нарастващо напрежение върху вече затруднените вериги за доставки. Вследствие на това инфлацията през 2022 г. се повиши допълнително във всички разглеждани държави, макар и в различна степен, което отчасти се дължеше на вътрешните им политики. След Доклада за конвергенцията от 2022 г. в повечето разглеждани държави инфлацията следваше подобен модел; в периода юни 2023 г. – май 2024 г. тя се забави значително във всички държави, но в България, Чехия, Унгария, Полша и Румъния тя бе по-висока, отколкото в Швеция, което се дължеше главно на по-голямата им уязвимост към неблагоприятни глобални шокове, както и на степента на затягане на трудовите им пазари. При тези условия петте упоменати държави отчетоха темп на инфлация, доста над референтната стойност, докато в Швеция той бе малко над нея.

Дългосрочната динамика на цените отразяваше нестабилната макроикономическа среда, особено през последните няколко години. През изминалите десет години средният темп на инфлация и нейните колебания варираха съществено в разглежданите държави (графика 3.7). През този период средната инфлация във всички разглеждани държави бе устойчиво по-висока, отколкото в еврозоната. Първоначално, от 2014 г. до 2016 г., инфлацията беше ниска във всички тях, което отразяваше главно динамиката на световните цени на борсовите стоки, слабия инфлационен натиск по линия на вноса, а в някои държави – и устойчивото наличие на свободни производствени мощности, понижаването на административно определяните цени и на косвените данъци и укрепването на номиналния ефективен валутен курс. На този фон условията по паричната политика бяха смекчени съществено. От 2017 г. насам инфлацията се ускори значително поради засилването на икономическата активност, стабилното вътрешно търсене, все по-затегнатите условия на трудовия пазар и поскъпването на енергията и борсовите стоки, което предизвикваше затягане на позицията по паричната политика в някои от разглежданите държави. Избухването през 2020 г. на пандемията доведе през същата година до голям спад на икономическата активност. В някои от държавите инфлацията се забави, докато в други се запази по-устойчива поради по-високите цени на храните и услугите и затягането на условията на трудовия пазар. През 2021 г. и 2022 г. инфлацията се повиши чувствително във всички разглеждани държави, което до голяма степен се дължеше на рязкото поскъпване на енергията и на предизвиканите от пандемията несъответствия между търсенето и предлагането и реакцията на макроикономическата политика. От началото на 2022 г. войната на Русия срещу Украйна допълнително засилва инфлационния натиск. За да се справят с ускоряването на инфлацията, през 2021 г. повечето централни банки започнаха стремглаво да повишават основните си лихвени проценти, а правителствата въведоха дискреционни мерки за бюджетна помощ, за да намалят тежестта на високата инфлация върху икономиката. В разглежданите държави тези мерки бяха съсредоточени през 2022 г. и 2023 г., като се осъществиха главно под формата на увеличения на субсидиите, до голяма степен във връзка с енергийните стоки, и в по-малка степен – с намалените косвени данъци. След като в края на 2022 г./началото на 2023 г. инфлацията достигна връх, тя започна рязко да намалява вследствие на предишното затягане на паричната политика, спада в световните цени на енергията и отслабването на инфлационния натиск и затрудненията при доставките. Предвид забавената динамика на инфлацията централните банки на Чехия, Унгария и Полша започнаха да смекчават позицията си по паричната политика, а мерките за фискална подкрепа постепенно биваха преустановявани във всички разглеждани държави.

Графика 3.7

Дългосрочна динамика и прогноза за ХИПЦ инфлацията

(годишно процентно изменение)

Повечето разглеждани държави бяха изложени по-специално на наблюдаваните в последно време глобални сътресения, дължащи се предимно на определени структурни характеристики на техните икономики. В държавите от Централна и Източна Европа темповете на инфлация бяха значително по-високи от тези в еврозоната и Швеция, което отразяваше уязвимостта им към въздействието на войната в Украйна и свързаните с нея геополитически промени. Първо, в тези държави производството по правило показва по-висока енергоемкост в сравнение с еврозоната, което се дължи главно на по-големите им енергоемки отрасли (т.е. преработваща промишленост и транспорт) и на по-малкия брой енергоефективно оборудване и сгради. Второ, делът на енергията и храните в потребителските им кошници е по-висок, отколкото в еврозоната, което често се наблюдава в икономики с по-ниски средни доходи. Трето, преди избухването на войната повечето от тези икономики бяха силно зависими от руската енергия, което ги направи по-уязвими от нарушените енергийни доставки. Четвърто, тези държави са силно интегрирани в световните вериги за доставки, което води до по-сериозни последици при затруднения в доставките в световен мащаб. Макар че външните шокове бяха важен движещ фактор за първоначалните различия в инфлацията, вътрешните фактори също изиграха съществена роля. По-конкретно, в повечето разглеждани държави условията на пазара на труда останаха строги, като ретроспективно ниските темпове на безработица и продължителният недостиг на работна ръка доведоха до силно нарастване на заплатите (графика 3.8, панел „а“), (виж също раздел 3.5).

Графика 3.8

Кумулативен растеж на ХИПЦ, номинални разходи на труд за единица продукция (РТЕП) и хармонизирани показатели за конкурентоспособност (ХПК) през 2014–2023 г.

а) ХИПЦ и номинални РТЕП	б) ХПК на базата на РТЕП и дефлатора на БВП
(процентни пунктове; абсциса: кумулативен растеж на ХИПЦ; ордината: кумулативен растеж на РТЕП)	(процентни пунктове; абсциса: кумулативен растеж на ХПК на базата на дефлатора на БВП; ордината: кумулативен растеж на ХПК на базата на РТЕП)

Макар да се очаква инфлационният натиск да продължи да намалява през прогнозния хоризонт, в по-дългосрочен план съществуват опасения относно устойчивостта на конвергенцията по отношение на инфлацията в повечето разглеждани държави. Според икономическата прогноза на Европейската комисия от пролетта на 2024 г. се очаква през настоящата година инфлацията да намалее спрямо нивата от 2023 г. във всички разглеждани държави поради продължаващото отслабване на инфлационния натиск и трудностите при доставките, както и вследствие на предишното затягане на паричната политика. Очаква се обаче през 2024 г. и 2025 г. инфлацията да остане висока в Унгария, Полша и Румъния поради възстановяването на вътрешното търсене и голямото нарастване на разходите за труд, докато в Швеция се предвижда още през 2024 г. тя да се доближи до целта. Прогнозите се характеризират със значителна несигурност предвид сегашните обстоятелства. Рисковете пред прогнозата за инфлацията са предимно подценени в почти всички разглеждани държави, тъй като възобновилите се в световен мащаб затруднения при доставките и напрежението на енергийните пазари биха могли да доведат до по-висока от очакваното инфлация, която предвид затегнатите пазари на труда също може да окаже допълнителен натиск за повишаване на заплатите. В по-далечна перспектива, тъй като БВП на глава от населението и равнищата на цените във всички разглеждани държави от Централна и Източна Европа все още са по-ниски от тези в еврозоната, процесът на догонване вероятно ще доведе до положителни инфлационни диференциали спрямо еврозоната, освен ако не бъде неутрализиран от евентуално повишаване на номиналния обменен курс.

Среда, която благоприятства трайната устойчивост на цените във включените в настоящия доклад държави, изисква ориентирана към стабилност икономическа политика, структурни реформи и мерки за запазване на финансовата стабилност. Създаването или поддържането на среда, която да подпомага ценовата стабилност, ще зависи в решаваща степен от функционирането на трудовите пазари. В бъдеще важен фактор ще бъде начинът, по който заплатите реагират на високата реализирана инфлация и по който те отразяват растежа на производителността на труда и отчитат условията на трудовия пазар и динамиката на конкурентоспособността на цените и разходите спрямо конкурентните държави (графика 3.8). Необходимо е да продължат усилията за реформи, за да се подобри допълнително функционирането на трудовите и стоковите пазари и да се поддържат благоприятни условия за икономическа експанзия и растеж на заетостта. За тази цел от съществено значение са мерките в подкрепа на по-силното управление и по-нататъшното подобряване на качеството на работа на институциите. Предвид ограничените възможности за маневриране на паричната политика, особено за България, която участва във ВМ II, е наложително другите области на политиката да подпомагат възможностите на тези икономики да поддържат ценовата стабилност, да се справят със специфичните за страните шокове и да избягват натрупването на макроикономически дисбаланси.

3.2 Критерият за държавната бюджетна позиция

Към момента на публикуване на настоящия доклад Румъния подлежи на решение на Съвета на ЕС относно наличието на прекомерен дефицит, като три други държави също са надвишили референтната стойност за дефицита през 2023 г. Дефицитът в Румъния надхвърли през 2019 г. референтната стойност от 3% от БВП и през април 2020 г. беше открита процедура при прекомерен дефицит. По-късно крайният срок за коригиране на прекомерния дефицит беше определен за 2024 г. Съотношението „бюджетен дефицит/БВП“ в четири от разглежданите държави надхвърли през 2023 г. референтната стойност. Дефицитът бе над референтната стойност в Чехия (3,7% от БВП), доста над референтната стойност – в Полша (5,1% от БВП), и значително над нея – в Румъния (6,6% от БВП) и Унгария (6,7% от БВП). В България и Швеция дефицитът остана доста под референтната стойност – съответно 1,9% от БВП и 0,6% от БВП.

Бюджетният дефицит през 2023 г. беше под равнището от 2021 г. в четири държави, включени в настоящия доклад, благодарение на икономическото възстановяване след пандемията и постепенното премахване на съответните мерки на фискалната политика. След повишаването му през 2020 г. над референтната стойност от 3% във всички разглеждани държави, с изключение на Швеция, тъй като пандемията доведе до значително влошаване на икономическата активност и бяха предприети фискални мерки за смекчаване на нейното въздействие, през 2021 г. дефицитът остана над референтната стойност в четири от държавите. През 2022 г. бюджетното салдо отчете подобрение в повечето държави, след като икономиките им продължаваха да се възстановяват и част от мерките за фискална подкрепа бяха преустановени. През 2023 г. обаче това подобрение бе отчасти неутрализирано от продължаващото икономическо влияние на войната на Русия срещу Украйна, от мерките на фискалната политика, предприети в отговор на произтичащите от нея високи цени на енергията и отслабваща икономическа активност, което доведе до влошаване на бюджетното салдо през 2023 г. в сравнение с 2022 г. в пет държави, най-вече в Полша, където през 2023 г. бюджетният дефицит бе с 3,3 процентни пункта по-висок, отколкото през 2021 г.

За 2024 г. Европейската комисия прогнозира, че съотношението „дефицит/БВП“ ще остане над референтната стойност от 3% в Унгария, Полша и Румъния. През 2024 г. се предвижда бюджетното салдо да се влоши в четири от разглежданите държави, като остане доста над референтната стойност в Унгария и Полша и значително над нея – в Румъния. Същевременно в Чехия се очаква то да се върне под референтната стойност от 3%.

През 2023 г. съотношението на дълга беше над 60% от БВП в Унгария, докато в другите разглеждани държави равнището на дълга бе под или доста под този праг (таблица 3.1 и графика 3.4). През 2023 г. съотношението на държавния дълг към БВП бе под равнището от 2021 г. в четири от разглежданите държави главно вследствие на възстановяването след пандемията. Макар че съотношението се повиши значително в Чехия (с 2,0 процентни пункта от БВП) и слабо в Румъния (с 0,3 процентни пункта от БВП), то се понижи в Швеция (с 5,5 процентни пункта от БВП), Полша (с 4,0 процентни пункта), Унгария (с 3,2 процентни пункта) и България (с 0,8 процентни пункта). Разглеждайки един по-продължителен период – от 2014 г. до 2023 г., съотношението „държавен дълг/БВП“ нарасна съществено в Румъния (с 9,7 процентни пункта) и забележимо в Чехия (с 2,1 процентни пункта), докато в останалите държави отбеляза понижение.

За 2024 г. Европейската комисия прогнозира увеличение на съотношението „дълг/БВП“ във всички анализирани държави. Съотношението на дълга се очаква да се повиши забележимо в Полша и Румъния и умерено в останалите четири държави. Прогнозите на Комисията показват, че през 2024 г. съотношението на дълга ще остане под или доста под референтната стойност от 60% във всички разглеждани държави, с изключение на Унгария.

През юни 2024 г. Европейската комисия установи, че Румъния не е предприела ефективни действия за справяне с прекомерния си дефицит, а Унгария и Полша не изпълняват критерия за дефицита от Пакта за стабилност и растеж. На 19 юни 2024 г. Комисията публикува доклад, изготвен в съответствие с член 126, параграф 3 от Договора, въз основа на данни, валидирани от Евростат на 22 април 2024 г., за 12 държави членки, включително Чехия, Унгария и Полша.^[149] Тя установи, че през 2023 г. бюджетният дефицит е бил над, но не близо до 3% от БВП в Чехия, Унгария и Полша. Освен това тя установи, че Унгария и Полша са планирали за 2024 г. дефицит над референтната стойност, но не близо до нея. И в трите държави превишението над референтната стойност не се счита за извънредно (както е определено в Договора). Не се очакваше той да бъде временен в Унгария или в Полша, докато в Чехия се предполагаше, че ще бъде временен, тъй като през 2024 г. и 2025 г. се предвиждаше дефицитът ѝ да не надвишава референтната стойност. Като цяло бе преценено, че критерият за дефицита не е изпълнен нито от Унгария, нито от Полша, докато за Чехия той беше оценен като изпълнен. Въз основа на доклада Комисията обяви намерението си през юли 2024 г. да предложи на Съвета на ЕС да приеме решение съгласно член 126, параграф 6 от Договора, с което да установи наличието на прекомерен дефицит в Унгария и Полша. Очаква се през есента на 2024 г. Комисията да предложи на Съвета препоръки за преодоляване на ситуацията с прекомерния дефицит. Освен това Комисията установи, че през 2023 г. в рамките на текущата процедура при прекомерен дефицит спрямо нея Румъния не е постигнала целта за дефицита си и че фискалните ѝ мерки са значително по-малко от препоръчаното от Съвета. Въз основа на това Комисията издаде препоръка за решение на Съвета, с което се установява, че Румъния не е предприела ефективни действия в отговор на препоръката по член 126, параграф 7 за ликвидиране на прекомерния дефицит най-късно до 2024 г.

Разглежданите в този доклад държави е важно в бъдеще да постигнат и/или поддържат стабилни и устойчиви фискални позиции. Румъния, която е обект на процедура при прекомерен дефицит и за която в Обзора на Европейската комисия относно поносимостта на дълга от 2023 г. бе установено, че в средносрочен план тя е изложена на висок риск, следва да гарантира спазването на правилата на Пакта за стабилност и растеж и да коригира прекомерния си дефицит в съответствие с препоръката на Съвета на ЕС.^[150] Във всички разглеждани държави, с изключение на Швеция, през 2023 г. дефицитът определено надхвърли допандемичното си равнище. Тези държави следва възможно най-скоро да върнат бюджетните си салда под референтната стойност от 3% или да ги задържат под нея и да създадат необходимите буфери за функционирането на автоматичните стабилизатори и за засилване на устойчивостта си към неблагоприятни шокове. Нещо повече, Унгария, чието съотношение „дълг/БВП“ надхвърля референтната стойност, трябва да гарантира, че то намалява в достатъчна степен, за да осигури наличието на фискални буфери при евентуален бъдещ спад. Всички държави трябва да гарантират спазването на преработения Пакт за стабилност и растеж, който ще съдържа препоръки за периода от 2025 г. нататък. По принцип по-нататъшната консолидация ще направи по-лесно и справянето с бюджетните проблеми, свързани с неблагоприятните демографски тенденции. Здравите национални бюджетни рамки, които напълно съответстват на правилата на ЕС и се прилагат ефикасно, следва да подпомагат фискалната консолидация и да ограничават отклоненията от планираните публични разходи, като съдействат за предотвратяването на нова поява на макроикономически дисбаланси. Като цяло фискалните стратегии следва да са съгласувани с промяната в приоритетите за държавните инвестиции, както и с цялостните структурни реформи за засилване на потенциалния растеж и на заетостта. Програмата „Следващо поколение ЕС“ трябва да се прилага ефикасно и ефективно, за да се подпомогне икономическото развитие и да се адаптира то към протичащите структурни промени.

3.3 Критерият за валутния курс

Към момента на публикуване на настоящия доклад българският лев е единствената валута, която участва във ВМ ІІ. Спрямо валутите на останалите разглеждани държави членки действат различни валутни режими.

На 10 юли 2020 г. държавите от ВМ II решиха по взаимна договореност да включат българския лев във ВМ II, поради което той участваше в този механизъм през двегодишния референтен период от 20 юни 2022 г. до 19 юни 2024 г. Българският лев беше включен във ВМ II при централен курс 1,95583 лева за 1 евро със стандартен диапазон на колебание ±15%. България се присъедини към ВМ II, запазвайки действащия в страната паричен съвет като едностранен ангажимент, което не налага допълнителни задължения за ЕЦБ. Споразумението за участие във ВМ II се основава на редица политически ангажименти, поети от българските власти (някои от които бяха вече изпълнени към момента на включване на българския лев във ВМ II), с цел постигане на висока степен на устойчива икономическа конвергенция към момента на приемане на еврото. ЕЦБ и Европейската комисия наблюдават ефикасното изпълнение на следприсъединителните ангажименти на България, действайки в рамките на съответните си сфери на компетентност, както е предвидено в Договорите и във вторичното законодателство. В ролята си на надзорен орган и предвид споделената отговорност за макропруденциалната политика ЕЦБ следи внимателно изпълнението на ангажиментите, свързани с финансовия сектор, т.е. рамката за несъстоятелност и нормативната уредба за противодействие на изпирането на пари поради потенциалното им влияние върху надзорните аспекти. Понастоящем България работи за изпълнението на тези ангажименти и бива насърчавана да ускори усилията си за изпълнение на елементите на Плана за действие, приет от Специалната група за финансови действия след включването на България в „сивия списък“ през октомври 2023 г. През референтния период левът не показа отклонение от централния си курс.

Валутите, които не участват във ВМ II, се търгуваха при режим на гъвкав или контролирано плаващ валутен курс, в повечето случаи със сравнително висока колебливост. Румънската лея, която се търгуваше при режим на контролирано плаващ валутен курс, се характеризираше с ниска степен на колебливост. Другите валути, които не участват във ВМ II, се търгуваха при режим на гъвкав валутен курс и бяха подложени на сравнително висока степен на колебливост. През юни 2024 г. чешката крона, румънската лея и шведската крона бяха по-слаби спрямо еврото, отколкото през юни 2022 г. В същото време унгарският форинт се търгуваше на почти същото ниво, докато полската злота беше по-силна.

3.4 Критерият за дългосрочния лихвен процент

През референтния период в три от шестте разглеждани държави средните дългосрочни лихвени проценти са над референтната стойност от 4,8%. Държавите с най-ниски средни дългосрочни лихвени проценти бяха Швеция и България (съответно 2,5% и 4,0%). Чехия също отчете среден дългосрочен лихвен процент под референтната стойност (4,2%), а в Полша и Румъния той остана над нея (съответно 5,6% и 6,4%). Най-висок среден дългосрочен лихвен процент е отчетен в Унгария (6,8%). През 2022 г. след първоначалния шок, свързан с нахлуването на Русия в Украйна, 12-месечните средни лихвени проценти продължиха да се повишават поради засилващия се инфлационен натиск. От началото на 2023 г. дългосрочните лихвени проценти във всички държави изглежда се стабилизираха или дори леко се понижиха, въпреки че все още остават на високи равнища в почти всички тях.

След Доклада за конвергенцията от 2022 г. спредовете на дългосрочните лихвени проценти спрямо средния за еврозоната се свиха във всички разглеждани държави, с изключение на България. Въпреки това дългосрочните лихвени диференциали в разглежданите държави продължават да бъдат в голяма степен разнородни, което отразява различията както в позиции на държавите спрямо фазата на бизнес цикъла, така и в оценките на финансовите пазари за тяхната външна и вътрешна уязвимост, включително за тенденциите при изпълнението на бюджета и перспективите за устойчива конвергенция. През май 2024 г. дългосрочният лихвен процент в България беше 60 базисни точки над равнището в еврозоната, което представлява разширяване на диференциала с 0,9 процентни пункта спрямо равнището му в началото на разглеждания период през май 2022 г. Тази тенденция вероятно е свързана с риск за страната, произтичащ от политическа нестабилност, тъй като в България собствеността в банковата система е притежание главно на банки от еврозоната, а централната банка функционира в режим на паричен съвет, който на практика привнася в страната паричните условия от еврозоната. Най-голямо разширение на лихвения диференциал през разглеждания период бе отчетено в Унгария, Полша, Чехия и Румъния – в диапазона от 1,8 процентни пункта до 2,9 процентни пункта. Лихвеният диференциал в Швеция се е свил най-малко (с 0,8 процентни пункта).

3.5 Други съществени фактори

Според Европейската комисия опасенията, свързани с натиска върху конкурентоспособността на разходите, са нараснали значително. В своя Доклад за механизма за предупреждение за 2024 г. Комисията се позовава по-специално на значителното увеличение на номиналните разходи за труд на единица продукция в разглежданите държави от Централна и Източна Европа на фона на големите натрупани инфлационни разлики и свитите пазари на труда. Комисията излезе със заключение, че е оправдано извършването на задълбочени прегледи за Унгария, Румъния и Швеция. Що се отнася до Унгария, Комисията установи, че още съществуват опасения, свързани със силния натиск върху цените и разходите, нуждите от правителствено и външно финансиране, както и с цените на жилищата. За Румъния тя установи, че опасенията по отношение на конкурентоспособността на разходите, външната устойчивост и дефицита на сектор „държавно управление“ остават значителни. По отношение на Швеция Комисията установи, че продължават да са налице опасения, свързани с цените на жилищата, големия дълг на домакинствата и корпоративния дълг. Въпреки че Комисията класифицира останалите разглеждани в настоящия доклад държави като такива, в които няма дисбаланси, те също са изправени пред различни предизвикателства. В пролетния пакет от мерки за европейския семестър за 2024 г. Комисията потвърди, че Унгария и Швеция продължават да изпитват дисбаланси, а за Румъния беше установено, че изпитва прекомерни дисбаланси, след като е имала дисбаланси до 2023 г., тъй като уязвимостта ѝ (по линия на външните сметки, което е свързано главно с големия и нарастващ бюджетен дефицит) остава, докато значителният натиск върху цените и разходите се е увеличил, а политическите мерки са недостатъчни.

Външните позиции на повечето разглеждани държави се влошиха през последните години. Таблицата с показатели относно процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД) показва, че през 2023 г. за тригодишен период салдата по текущата сметка са навлезли дълбоко на отрицателна територия в повечето разглеждани държави (таблица 3.2). Нарасналите дефицити отразяваха скока в цените на борсовите стоки, което доведе до влошаване на условията на търговия наред с устойчивото вътрешно търсене и слабото търсене на внос в основните търговски партньори. През 2023 г. тригодишният среден дефицит по текущата сметка е доста над долната граница на индикативния праг от -4,0% от БВП в Румъния и -4,0% в Унгария. В Швеция той е над горната граница на индикативния праг от 6,0%.

В повечето разглеждани държави отрицателната нетна международна инвестиционна позиция като дял от БВП намаля, но остана на високи равнища. Нетните външни задължения на страните от Централна и Източна Европа са предимно по преки чуждестранни инвестиции, които се считат за по-устойчива форма на финансиране. През 2023 г. нетната международна инвестиционна позиция беше отвъд индикативния праг от -35% от БВП в Унгария и Румъния. Нетните външни задължения бяха по-малки в Полша (31,5% от БВП), Чехия (13,2% от БВП) и България (7,6%), а Швеция отчете положителна нетна международна инвестиционна позиция (33,2% от БВП).

От гледна точка на конкурентоспособността на цените и разходите в периода 2021–2023 г. реалните ефективни валутни курсове, дефлирани с ХИПЦ, се повишиха в различна степен в повечето разглеждани държави, с изключение на Швеция. Тригодишният темп на растеж на разходите за труд на единица продукция бе на много високи равнища в почти всички разглеждани държави. През 2023 г. той е превишил препоръчителния праг от 12% във всички държави, с изключение на Швеция. В България, Унгария и Румъния разходите за труд на единица продукция надхвърлиха прага повече от два пъти. Въпреки влошаването на конкурентоспособността на цените и разходите пазарният дял на износа донякъде се подобри във всички държави през 2023 г., а също и за многогодишен период (например поради увеличаването на производствения капацитет за износ).

Икономиките на разглежданите държави остават добре интегрирани в еврозоната посредством търговска и финансова свързаност. Еврозоната е основният търговски и финансов партньор на всички разглеждани държави (графика 3.9). През 2023 г. износът на стоки за еврозоната беше в диапазона от около 40,7% от общия износ в Швеция до 62,4% в Чехия. През същата година вносът от еврозоната варираше между 41,8% от общия внос в България и 55,8% в Полша. Що се отнася до финансовите инвестиции, делът на еврозоната в обема на привлечените преки инвестиции надхвърли 70% в Чехия, Румъния и Полша, докато в България делът на еврозоната в обема на портфейлните инвестиции – пасиви, бе над този праг. Както при преките, така и при портфейлните инвестиции делът на чуждестранните активи, инвестирани в еврозоната, бе най-висок в Румъния, следвана от Чехия. Освен това банките – собственост на финансови институции със седалище в еврозоната, играят важна роля в банковите системи на разглежданите държави от Централна и Източна Европа особено в България, Чехия и Румъния. Като цяло бизнес циклите във всички разглеждани държави продължават да бъдат добре синхронизирани с тези на еврозоната.

Графика 3.9

Търговска и финансова свързаност с еврозоната

а) Дял на търговията със стоки с еврозоната	б) Инвестиционна позиция спрямо еврозоната
(процент от цялото)	(процент от цялото)

От 2022 г. насам растежът на цените на жилищата се забави във всички разглеждани държави. В периода 2021–2022 г. в повечето разглеждани държави цените на жилищата се повишиха с темпове, които не са наблюдавани от преди началото на световната финансова криза. От 2022 г. насам рязкото увеличение на разходите по заеми заедно с влошаващото се доверие на потребителите оказаха сдържащ ефект върху ипотечното кредитиране и цените на жилищните имоти, макар и в различна степен в отделните държави (графика 3.10, панел „а“). В България и Полша корекцията на жилищния пазар беше сравнително лека, докато в Швеция цените на жилищата рязко спаднаха и рисковете там остават високи поради високото равнище на задлъжнялост на домакинствата и голямата експозиция на банковия сектор към недвижими имоти. По-високите лихвени проценти увеличиха разходите за обслужване на дълга, особено в държавите, където делът на ипотечните кредити с променлив лихвен процент ретроспективно е бил висок, като Полша, Румъния и Швеция (графика 3.10, панел „б“). В бъдеще способността на домакинствата да обслужват дълга си може да продължи да отслабва, ако цените на енергията отново се повишат, лихвените проценти останат по-високи за по-дълго време или условията на пазара на труда се влошат значително.

Графика 3.10

Цени на жилищата и дял на ипотечните кредити с променлив лихвен процент

а) Цени на жилищните имоти	б) Дял на кредитите за покупка на жилище с променлив лихвен процент
(годишно процентно изменение)	(процент от общия размер, средна величина за периода 2014–2024 г.)

Експозициите към валутен риск се увеличиха в повечето разглеждани държави, докато банковият сектор като цяло остана устойчив. От 2022 г. насам делът на деноминираните в евро кредити за предприятия се е увеличил значително (графика 3.11, панел „а“, особено в Чехия, Унгария и Румъния, отразявайки разширяването на лихвените диференциали спрямо еврозоната. За разлика от тях деноминираните в евро кредити за домакинства останаха на сравнително ниски равнища във всички разглеждани държави. Освен че потенциално намалява ефикасността на вътрешната парична политика, високата евроизация засилва уязвимостта на финансовата система по отношение на колебанията в обменните курсове, тъй като това може да доведе до валутни несъответствия в балансите на частния сектор. Рисковете за финансовата стабилност, свързани с по-големите експозиции в чуждестранна валута, по-високите лихвени проценти и продължаващата корекция на жилищните пазари се смекчават от устойчивостта на банковия сектор, който продължи да показва здрави капиталови позиции и ликвидни буфери, от стабилния достъп до финансиране и адекватната рентабилност във всички разглеждани държави. Освен това през 2023 г. съотношението на необслужваните кредити продължи да се понижава, достигайки или оставайки близо до най-ниското си в ретроспективен план равнище (графика 3.11, панел „б“), въпреки че в повечето разглеждани държави остана над това в еврозоната.

Графика 3.11

Деноминирани в евро и необслужвани кредити

а) Дял на деноминираните в евро кредити за НФП	б) Необслужвани кредити
(процент от всички)	(процент от всички)

Политиката на разглежданите държави във финансовия сектор следва да бъде насочена към осигуряване на стабилния му принос за устойчив икономически растеж и ценова стабилност, а надзорните политики трябва да целят осигуряване на финансово стабилна и устойчива банкова система, което е предварително условие за присъединяване към Единния надзорен механизъм (ЕНМ). С цел по-нататъшно подпомагане на доверието във финансовата система компетентните национални органи следва да продължат да подобряват надзорните си практики, като наред с другото следват приложимите препоръки на съответните международни и европейски органи и в рамките на надзорните колегии тясно си сътрудничат с националните надзорни органи на други държави – членки на ЕС. След влизането в сила на рамката за тясно сътрудничество с Българската народна банка през 2020 г. ЕЦБ пое отговорност за: 1) прекия надзор върху значимите институции в България; 2) общите процедури за всички поднадзорни институции; и 3) наблюдението върху по-малко значимите институции, които продължават да са под надзора на националния надзорен орган. След установяването на тясно сътрудничество ЕЦБ работеше отблизо с Българската народна банка, за да гарантира гладкото ѝ интегриране в ЕНМ.

В повечето разглеждани държави условията на трудовия пазар останаха строги. След публикуването на Доклада за конвергенцията от 2022 г. равнището на безработица леко се увеличи в повечето разглеждани държави, но остана близо до най-ниските си в ретроспективен план равнища и под равнището на еврозоната (графика 3.12, панел „a“). Повечето държави продължиха да изпитват недостиг на работна ръка в някои сегменти на пазара на труда, което допълнително засили натиска по линия на заплатите. Недостигът на работна ръка се вижда от по-неблагоприятните тенденции при работната сила и населението в трудоспособна възраст в разглежданите държави от Централна и Източна Европа в сравнение с еврозоната (графика 3.12, панел „б“). Тези тенденции се дължат на миграционния отлив на висококвалифицирани млади хора и бързото застаряване на населението. Други структурни предизвикателства на пазара на труда в някои разглеждани държави са слабото участие на него (особено на жените) и значителните несъответствия в квалификацията. Въпреки че затягането на пазара на труда представлява риск от подценяване на прогнозите за заплатите и инфлацията в краткосрочен план, рисковете от спиралата „заплати – цени“ изглеждат ограничени поради общо стабилизираните дългосрочни инфлационни очаквания, които отразяват убеждението на пазара в стремежа на централните банки към ценова стабилност. В средносрочен хоризонт неблагоприятните демографски и структурни проблеми на пазарите на труда представляват сериозно предизвикателство за държавите от Централна и Източна Европа в опитите им да продължат да догонват еврозоната. Рисковете са особено силно изразени в България и Румъния, чието население се очаква да продължи да намалява с бързи темпове през следващото десетилетие.

Графика 3.12

Показатели за пазара на труда

а) Равнище на безработица	б) Население в трудоспособна възраст
(процент от работната сила)	(процентно изменение)

Здравата институционална среда е друг важен фактор при анализа на устойчивостта на икономическата интеграция и конвергенция. Ниското качество на работа на институциите и слабото управление може да са свързани например със слабости на бизнес средата, неефективна публична администрация, укриване на данъци, корупция, липса на социално приобщаване, липса на прозрачност, липса на независимост на съдебната власт и/или ограничен достъп до онлайн услуги. В повечето разглеждани държави подобряването на качеството на работа на институциите би спомогнало за премахване на съществуващата нееластичност и на пречките за ефективното разпределение и използване на факторите на производството, укрепвайки по този начин капацитета за дългосрочен растеж. Спъвайки растежа на потенциалното производство, слабата институционална среда може също да подкопае способността на държавата да обслужва дълга си и да затрудни още повече процеса на икономическо приспособяване. Тя може да засегне и възможността страната да прилага необходимите мерки по паричната политика.

Качеството на работа на институциите и на управлението е сравнително ниско във всички разглеждани държави от Централна и Източна Европа, особено в България, Румъния и Унгария. Това може да породи рискове за икономическата стабилност и за устойчивостта на конвергенцията. Конкретните институционални показатели в общи линии потвърждават цялостната картина за ниско качество на работа на институциите и лошо управление в повечето държави, макар че в някои от тях през последните десетилетия се наблюдава подобрение (графика 3.13).^[151] В този смисъл България, Румъния и Унгария са сред държавите в ЕС, изправени пред най-големите предизвикателства. Прилагането на реформите, определени в съответните им планове за възстановяване и устойчивост, ще спомогне за укрепване на върховенството на закона и управлението в тези държави.

Графика 3.13

Обзор на държавите от ЕС от гледна точка на качеството на работа на институциите

а) Показатели за ефективността на държавното управление в света	б) Индекс за възприятие на корупцията
(индекс; абсциса: равнище през 2000 г.; ордината: равнище през 2022 г.)	(индекс; абсциса: равнище през 1999 г.; ордината: равнище през 2023 г.)

В повечето разглеждани държави са необходими широкообхватни структурни реформи за подобряване на икономическия растеж и на конкурентоспособността. Укрепването на местните институции, управлението и бизнес средата наред с по-нататъшен напредък в реформите и приватизацията на държавните предприятия и ефективното усвояване на средствата от фондовете на ЕС биха подпомогнали по-бързия растеж на производителността. Това на свой ред ще допринесе за засилване на конкуренцията в основните регулирани сектори (например енергетика и транспорт), вдигайки бариерите за навлизане и насърчавайки така необходимите частни инвестиции.

4 Преглед по държави

4.1 България

През май 2024 г. 12-месечният среден темп на ХИПЦ инфлацията в България бе 5,1%, т.е. доста над референтната стойност от 3,3% по критерия за ценова стабилност. Очаква се този темп постепенно да намалява през следващите месеци, тъй като инфлационният натиск и затрудненията в доставките продължават да отслабват. Базисната инфлация се очаква да остане трайно висока, главно като отражение на силния натиск върху заплатите в условията на свити пазари на труда. Разходите за труд на единица продукция нараснаха с 27,4% през 2020–2023 г., което е доста над равнището в еврозоната от 9,5%. Съществуват опасения за дългосрочната устойчивост на конвергенцията по отношение на инфлацията в България. Процесът на догонване вероятно ще доведе до положителен диференциал на инфлацията спрямо еврозоната, тъй като БВП на човек от населението и ценовите равнища в България още са значително под тези в еврозоната.

Понастоящем България не подлежи на решение на Съвета за наличие на прекомерен дефицит. През 2023 г. бюджетният дефицит на сектор „държавно управление“ в България беше 1,9% от БВП, т.е. доста под референтната стойност от 3%, а съотношението ѝ „дълг/БВП“ беше 23,1%, т.е. доста под референтната стойност от 60%.

Българският лев участва във ВМ II в двегодишния референтен период от 20 юни 2022 г. до 19 юни 2024 г. През референтния период левът не показа отклонение от централния си курс. Споразумението за участие във ВМ II се основава на редица политически ангажименти, поети от българските власти. Понастоящем България работи за изпълнението на тези следприсъединителни ангажименти и бива насърчавана да ускори усилията си за изпълнение на елементите от плана за действие, приет от Специалната група за финансови действия (FATF), след като през октомври 2023 г. България беше включена в „сивия списък“ на FATF с юрисдикциите, които са обект на засилено наблюдение.

През референтния период от юни 2023 г. до май 2024 г. дългосрочните лихвени проценти в България възлизаха средно на 4,0%, което е под референтната стойност от 4,8% по критерия за конвергенция на лихвените проценти. Диференциалът между дългосрочните лихвени проценти в България и лихвения процент в еврозоната (претеглен спрямо БВП) леко се сви и в края на референтния период възлезе на 0,9 процентни пункта. Капиталовият пазар в България остава по-малък и много по-слабо развит от тези в еврозоната.

Българското законодателство е съвместимо с Договорите и Устава на ЕСЦБ, както се изисква съгласно член 131 от Договора, при спазване на условията и тълкованията, посочени в раздел 7.1.

4.2 Чехия

През май 2024 г. 12-месечният среден темп на ХИПЦ инфлацията в Чехия бе 6,3%, т.е. доста над референтната стойност от 3,3% по критерия за ценова стабилност. Очаква се този темп да намалява постепенно през следващите месеци вследствие на предишното затягане на паричната политика и по-нататъшното отслабване на инфлационния натиск и затрудненията при доставките. Същевременно много свитият пазар на труда ще продължи да оказва натиск за засилване на инфлацията. Съществуват известни опасения относно дългосрочната устойчивост на конвергенцията по отношение на инфлацията в Чехия. Ако не бъде неутрализиран от повишение на номиналния валутен курс, процесът на догонване може да доведе до положителен диференциал на инфлацията спрямо еврозоната, тъй като БВП на човек от населението и ценовите равнища в Чехия все още са сравнително по-ниски от тези в еврозоната.

Понастоящем Чехия не подлежи на решение на Съвета за наличие на прекомерен дефицит. Бюджетният дефицит на сектор „държавно управление“ в Чехия през 2023 г. беше 3,7% от БВП, т.е. над референтната стойност от 3%, докато съотношението ѝ „дълг/БВП“ беше 44,0%, т.е. под референтната стойност от 60%. През юни 2024 г. Европейската комисия оцени свръхдефицита като временен, тъй като се предвиждаше дефицитите през 2024 г. и 2025 г. да не надвишават референтната стойност. След като разгледа съответните фактори, тя оцени като изпълнен критерия за дефицита от Пакта за стабилност и растеж.

През двегодишния референтен период от 20 юни 2022 г. до 19 юни 2024 г. чешката крона не участваше във ВМ II, а се търгуваше при режим на гъвкав валутен курс. Средно за референтния период обменният курс на чешката крона спрямо еврото се характеризираше със сравнително висока степен на колебливост. На 19 юни 2024 г. той възлезе на 24,9100 крони за 1 евро, т.е. кроната беше с 0,8% по-слаба от средното си равнище за юни 2022 г.

През референтния период от юни 2023 г. до май 2024 г. дългосрочните лихвени проценти в Чехия достигнаха средно 4,2% и бяха под референтната стойност от 4,8% по критерия за конвергенция на лихвените проценти. Диференциалът между дългосрочните лихвени проценти в Чехия и лихвения процент в еврозоната (претеглен спрямо БВП) леко се понижи до 1,1 процентни пункта в края на референтния период. Капиталовият пазар в Чехия е по-малък и много по-слабо развит от тези в еврозоната.

Чешкото законодателство не съответства на всички изисквания за независимост на централната банка, за забрана за парично финансиране и за правна интеграция в Евросистемата. Чехия е държава – членка на ЕС с дерогация, и следователно трябва да спазва всички изисквания за привеждане на законодателството си в съответствие съгласно член 131 от Договора.

4.3 Унгария

През май 2024 г. 12-месечният среден темп на ХИПЦ инфлацията в Унгария бе 8,4%, т.е. много над референтната стойност от 3,3% по критерия за ценова стабилност. Очаква се този темп да намалява постепенно през следващите месеци вследствие на предишното затягане на паричната политика и по-нататъшното отслабване на инфлационния натиск и затрудненията при доставките. Същевременно свитият пазар на труда и значителните преоценки в сектора на услугите ще продължат да оказват натиск за засилване на инфлацията. Разходите за труд на единица продукция нараснаха с 34,0% в периода 2020–2023 г., което е доста над равнището в еврозоната от 9,5%. Съществуват опасения относно дългосрочната устойчивост на конвергенцията по отношение на инфлацията в Унгария. Ако не бъде неутрализиран от повишение на номиналния валутен курс, процесът на догонване може да доведе до положителен диференциал на инфлацията спрямо еврозоната, тъй като БВП на човек от населението и ценовите равнища в Унгария все още са под тези в еврозоната.

През юни 2024 г. Европейската комисия установи, че Унгария не е изпълнила критерия за дефицита от Пакта за стабилност и растеж. Бюджетният дефицит на сектор „държавно управление“ в Унгария през 2023 г. беше 6,7% от БВП, т.е. доста над референтната стойност от 3%, а съотношението ѝ „дълг/БВП“ беше 73,5%, т.е. над референтната стойност от 60%. През юни 2024 г. Комисията установи, че Унгария не отговаря на критерия за дефицита от Пакта за стабилност и растеж и обяви намерението си през юли да предложи на Съвета да приеме решение съгласно член 126, параграф 6, с което да установи наличието на прекомерен дефицит в Унгария.

През двегодишния референтен период от 20 юни 2022 г. до 19 юни 2024 г. унгарският форинт не участваше във ВМ II, а се търгуваше при режим на гъвкав валутен курс. Средно за референтния период обменният курс на унгарския форинт спрямо еврото се характеризираше с много висока степен на колебливост. На 19 юни 2024 г. обменният курс е 396,3400 форинта за 1 евро, т.е. форинтът се търгува на почти същото ниво (0,1%) като средното му ниво през юни 2022 г. През юни 2020 г. Magyar Nemzeti Bank сключи с ЕЦБ споразумение за репо линия, по силата на което може да заеме до 4 млрд. евро срещу висококачествено обезпечение, деноминирано в евро, за да осигури ликвидност в евро на унгарските финансови институции. Това споразумение остана в сила през референтния период, тъй като беше продължено отново през януари 2024 г.

През референтния период от юни 2023 г. до май 2024 г. дългосрочните лихвени проценти в Унгария възлизаха средно на 6,8%, което е над референтната стойност от 4,8% по критерия за конвергенция на лихвените проценти. Диференциалът между дългосрочните лихвени проценти в Унгария и лихвения процент в еврозоната (претеглен спрямо БВП) се сви значително и възлезе на 3,7 процентни пункта в края на референтния период. Капиталовият пазар в Унгария е по-малък и много по-слабо развит от тези в еврозоната.

Унгарското законодателство не съответства на всички изисквания за независимост на централната банка, за забрана за парично финансиране, за единно изписване на еврото и за правна интеграция в Евросистемата. Унгария е държава – членка на ЕС с дерогация, и следователно трябва да спазва всички изисквания за привеждане на законодателството си в съответствие съгласно член 131 от Договора.

4.4 Полша

През май 2024 г. 12-месечният среден темп на ХИПЦ инфлацията в Полша бе 6,1%, т.е. доста над референтната стойност от 3,3% по критерия за ценова стабилност. Очаква се този темп да намалява постепенно през следващите месеци вследствие на предишното затягане на паричната политика и по-нататъшното отслабване на инфлационния натиск и затрудненията при доставките. Същевременно свитият пазар на труда ще продължи да оказва натиск за повишаване на инфлацията. Разходите за труд на единица продукция нараснаха с 22,0% през периода 2020–2023 г., което е доста над равнището в еврозоната от 9,5%. Съществуват опасения относно дългосрочната устойчивост на конвергенцията по отношение на инфлацията в Полша. Ако не бъде неутрализиран от повишаване на номиналния валутен курс, процесът на догонване може да доведе до положителен диференциал на инфлацията спрямо еврозоната, тъй като БВП на човек от населението и ценовите равнища в Полша все още са под тези в еврозоната.

През юни 2024 г. Европейската комисия установи, че Полша не е изпълнила критерия за дефицита от Пакта за стабилност и растеж. През 2023 г. бюджетният дефицит на сектор „държавно управление“ в Полша беше 5,1% от БВП, т.е. доста над референтната стойност от 3%, а съотношението ѝ „дълг/БВП“ беше 49,6%, т.е. под референтната стойност от 60%. През юни 2024 г. Комисията установи, че Полша не отговаря на критерия за дефицита от Пакта за стабилност и растеж и обяви намерението си да предложи на Съвета през юли да приеме решение съгласно член 126, параграф 6, с което да установи наличието на прекомерен дефицит в Полша.

През двегодишния референтен период от 20 юни 2022 г. до 19 юни 2024 г. полската злота не участваше във ВМ II, а се търгуваше при режим на гъвкав валутен курс. Средно за референтния период обменният курс на полската злота спрямо еврото се характеризираше със сравнително висока степен на колебливост. На 19 юни 2024 г. той възлезе на 4,3300 злоти за 1 евро, т.е. злотата беше с 6,8% над средното си равнище за юни 2022 г. В периода от март 2022 г. до средата на януари 2024 г. Narodowy Bank Polski имаше споразумение с ЕЦБ за кредитна линия за валутен суап, според което може да заема до 10 млрд. евро срещу злоти за посрещане на евентуални нужди от ликвидност в евро на полската финансова система.

През референтния период от юни 2023 г. до май 2024 г. дългосрочните лихвени проценти в Полша възлизаха средно на 5,6%, което е над референтната стойност от 4,8% по критерия за конвергенция на лихвените проценти. Диференциалът между дългосрочните лихвени проценти в Полша и лихвения процент в еврозоната (претеглен спрямо БВП) леко се сви и в края на референтния период възлезе на 2,6 процентни пункта. Капиталовият пазар в Полша е по-малък и много по-слабо развит от тези в еврозоната.

Полското законодателство не съответства на всички изисквания за независимост на централната банка, за поверителност, за забрана за парично финансиране и за правна интеграция в Евросистемата. Полша е държава – членка на ЕС с дерогация, и следователно трябва да спазва всички изисквания за привеждане на законодателството си в съответствие съгласно член 131 от Договора.

4.5 Румъния

През май 2024 г. 12-месечният среден темп на ХИПЦ инфлацията в Румъния бе 7,6%, т.е. значително над референтната стойност от 3,3% по критерия за ценова стабилност. Очаква се този темп да намалява постепенно през следващите месеци вследствие на предишното затягане на паричната политика и по-нататъшното отслабване на инфлационния натиск и затрудненията при доставките. Същевременно се очаква базисната инфлация да се запази трайна, стимулирана от силната динамика при заплатите в условията на свит пазар на труда. Разходите за труд на единица продукция нараснаха с 26,7% през периода 2020–2023 г., което е доста над равнището в еврозоната от 9,5%. Съществуват опасения относно дългосрочната устойчивост на конвергенцията по отношение на инфлацията в Румъния. Ако не бъде неутрализиран от повишаване на номиналния валутен курс, процесът на догонване може да доведе до положителен диференциал на инфлацията спрямо еврозоната, тъй като БВП на човек от населението и ценовите равнища в Румъния все още са под тези в еврозоната.

Понастоящем Румъния е в процедура при прекомерен дефицит и през юни 2024 г. Европейската комисия установи, че тя не е предприела ефективни действия. През 2023 г. бюджетният дефицит на сектор „държавно управление“ в Румъния беше 6,6%, т.е. доста над референтната стойност от 3%, а съотношението ѝ „дълг/БВП“ беше 48,8%, т.е. под референтната стойност от 60%. От април 2020 г. Румъния подлежи на процедура при прекомерен дефицит, тъй като през 2019 г. бюджетният ѝ дефицит надхвърли референтната стойност от 3%. Номиналният ѝ бюджетен дефицит през 2023 г. беше много по-висок от препоръчания целеви показател. През юни 2024 г. Европейската комисия прецени, че отговорът на Румъния е бил недостатъчен, и препоръча решение на Съвета, с което се установява, че Румъния не е предприела ефективни действия за преодоляване на прекомерния си дефицит.

През референтния период от 20 юни 2022 г. до 19 юни 2024 г. румънската лея не участваше във ВМ II, а се търгуваше при режим на гъвкав валутен курс, включващ контролирано плаващ обменен курс. Средно за референтния период обменният курс на румънската лея спрямо еврото се характеризираше с ниска степен на колебливост. На 19 юни 2024 г. той беше 4,9768 леи за 1 евро, т.е. леята бе с 0,7% по-слаба от средното си равнище за юни 2022 г. В периода от юни 2020 г. до средата на януари 2024 г. Banca Naţională a României имаше репо линия с ЕЦБ, по силата на която тя може да заема до 4,5 млрд. евро срещу висококачествени обезпечения, деноминирани в евро, за да предоставя ликвидност в евро на румънски финансови институции.

През референтния период от юни 2023 г. до май 2024 г. дългосрочните лихвени проценти в Румъния достигнаха средно 6,4% и бяха над референтната стойност от 4,8% по критерия за конвергенция на лихвените проценти. Диференциалът между дългосрочните лихвени проценти в Румъния и лихвения процент в еврозоната (претеглен спрямо БВП) леко се увеличи и в края на референтния период възлезе на 3,2 процентни пункта. Капиталовият пазар в Румъния е много по-малък от тези в еврозоната и все още не е достатъчно развит.

Румънското законодателство не съответства на всички изисквания за независимост на централната банка, за забрана за парично финансиране и за правна интеграция в Евросистемата. Румъния е държава – членка на ЕС с дерогация, и следователно трябва да спазва всички изисквания за привеждане на законодателството си в съответствие съгласно член 131 от Договора.

4.6 Швеция

През май 2024 г. 12-месечният среден темп на ХИПЦ инфлацията в Швеция бе 3,6%, т.е. над референтната стойност от 3,3% по критерия за ценова стабилност. Очаква се този темп постепенно да намалее през следващите месеци в резултат от рестриктивната позиция на паричната политика, спадът в цените на енергията и продължаващото отслабване на инфлационния натиск. Инфлацията при потребителските цени се очаква да се доближи до целта на Sveriges Riksbank от 2% през 2024 г. и да остане близо до нея през 2025 г. В перспектива паричната политика на Швеция и ориентираната ѝ към стабилност институционална рамка трябва да продължат да подпомагат постигането на ценова стабилност.

Понастоящем Швеция не подлежи на решение на Съвета за наличие на прекомерен дефицит. През 2023 г. бюджетният дефицит на сектор „държавно управление“ в Швеция беше 0,6% от БВП, т.е. доста под референтната стойност от 3%, а съотношението ѝ „дълг/БВП“ беше 31,2%, т.е. значително под референтната стойност от 60%. Швеция никога не е била подлагана на процедура при прекомерен дефицит.

През двегодишния референтен период от 20 юни 2022 г. до 19 юни 2024 г. шведската крона не участваше във ВМ II, а се търгуваше при режим на гъвкав валутен курс. Средно за двегодишния период обменният курс на шведската крона спрямо еврото се характеризираше с висока степен на колебливост. На 19 юни 2024 г. той беше 11,2140 крони за 1 евро, т.е. кроната бе с 5,8% по-слаба от средното си равнище за юни 2022 г. През референтния период Sveriges Riksbank поддържаше суапово споразумение с ЕЦБ за заемане на до 10 млрд. евро в замяна на шведски крони, в сила от 20 декември 2007 г.

През референтния период от юни 2023 г. до май 2024 г. дългосрочните лихвени проценти в Швеция възлязоха средно на 2,5%, оставайки доста под референтната стойност от 4,8% по критерия за конвергенция на лихвените проценти. Диференциалът между дългосрочните лихвени проценти в Швеция и лихвения процент в еврозоната (претеглен спрямо БВП) малко се сви, възлизайки на -0,7 процентни пункта в края на референтния период. Капиталовият пазар в Швеция е силно развит в сравнение с тези в еврозоната.

Шведското законодателство не съответства на всички изисквания за независимост на централната банка, за забрана за парично финансиране и за правна интеграция в Евросистемата. Швеция е държава – членка на ЕС с дерогация, и следователно трябва да спазва всички изисквания за привеждане на законодателството си в съответствие съгласно член 131 от Договора. Съгласно Договора Швеция бе задължена да приеме национални законодателни актове с оглед на интегрирането си в Евросистемата от 1 юни 1998 г. До момента шведските власти не са предприели законодателни действия за отстраняване на несъответствията, описани в настоящия и в предходните доклади.

5 Проучване на икономическата конвергенция в отделните държави

5.1 България

5.1.1 Динамика на цените

През май 2024 г. 12-месечният среден темп на ХИПЦ инфлацията в България бе 5,1%, т.е. доста над референтната стойност от 3,3% по критерия за ценова стабилност (графика 5.1.1 в изданието на английски език). Очаква се този темп постепенно да намалява през следващите месеци, тъй като инфлационният натиск и затрудненията в доставките продължават да отслабват.

През последните десет години 12-месечният среден темп на ХИПЦ инфлацията се колебаеше в много широк диапазон – от -1,7% до 14,1%. След продължителен период на отрицателна територия, през 2017 г. инфлацията отново стана положителна. Силният икономически растеж и намаляващата безработица наред с дългосрочното съкращаване на населението в трудоспособна възраст, както и с административни и политически фактори доведоха до значително нарастване на номиналните заплати и на разходите за труд на единица продукция. През 2018 г. и 2019 г. средногодишният темп на ХИПЦ инфлацията продължи да нараства до около 2,5% поради натиск за повишаването ѝ както от страна на силното вътрешно търсене вследствие на стабилния растеж на заплатите, така и от скока в цените на храните и услугите. Впоследствие свиването на българската икономика в резултат на пандемията от COVID-19 и спадът в цените на петрола и енергията задържаха през 2020 г. ХИПЦ инфлацията на ниски нива от средно 1,2% (таблица 5.1.1 в изданието на английски език). През първата половина на 2021 г. повишаването на международните цени на енергията и храните, промените в административно определяните цени и съживяването на икономическата активност и частното потребление тласнаха цените нагоре. От септември същата година темпът на инфлация се ускори значително поради високите цени на електроенергията, горивата и природния газ, както и свързаните с това преки и косвени ефекти. Нахлуването на Русия в Украйна в края на февруари 2022 г. увеличи допълнително цените на борсовите стоки на международните пазари, както и затрудненията при доставките, което доведе до рязко повишаване на ХИПЦ инфлацията, която достигна най-високата си стойност от 15,6% през септември 2022 г., преди да започне да намалява. Подобно на другите разглеждани държави от Централна и Източна Европа, България е особено уязвима към неотдавнашните глобални шокове, дължащи се главно на определени структурни характеристики на икономиката и експозицията ѝ към Русия (виж глава 3). Към декември 2023 г. годишната ХИПЦ инфлация се забави до 5% поради по-ниските цени на борсовите стоки, по-малкото трудности при доставките и правителствените мерки за смекчаване влиянието на поскъпването на енергията. Те бяха главно под формата на трансфери към домакинствата и предприятията и в по-малка степен на промени в косвените данъци. Най-голям принос за спада на ХИПЦ инфлацията имаха цените на енергията и храните – същите компоненти, които подхранваха инфлацията в периода 2021–2022 г.

През май 2024 г. годишният темп на ХИПЦ инфлацията достигна 2,7%. Това е най-ниската стойност от третото тримесечие на 2021 г. насам след отчетената през април 2024 г. инфлация от 2,5%. Спадът на инфлацията през първите пет месеца на 2024 г. може да се обясни с по-ниските цени на борсовите стоки и по-малкото трудности при доставките. Базисната инфлация, определяна като ХИПЦ инфлация, без енергията и храните, остава над общата инфлация поради продължаващия натиск върху заплатите при затегнатите пазари на труда, силното вътрешно търсене и ограничените вторични ефекти от затягането на паричната политика в еврозоната в условията на голяма ликвидност и конкуренция в банковия сектор.

Важна роля за оформяне на динамиката на инфлацията в България през последното десетилетие изигра ориентацията на паричната политика към ценова стабилност. На 1 юли 1997 г. Българската народна банка въведе режим на паричен съвет. Първоначално българският лев беше обвързан към германската марка по номинална стойност, а от 1 януари 1999 г. е обвързан към еврото по курс 1,95583 лева за 1 евро. От 1997 г. насам разумната фискална политика подпомага стабилността на паричния съвет. Предвид ограничените вторични ефекти от затягането на паричната политика в еврозоната през 2023 г. Българската народна банка повиши изискванията за задължителни минимални резерви на банките с цел да изтегли част от свръхликвидността от банковата система.

В следващите месеци се очаква инфлацията да продължи да намалява, но в дългосрочен план съществуват опасения относно устойчивостта на конвергенцията по отношение на инфлацията в България. Според Икономическата прогноза на Европейската комисия от пролетта на 2024 г. ХИПЦ инфлацията ще спадне до 3,1% през 2024 г. и до 2,6% през 2025 г. През прогнозния период се очаква спадът в цените на вноса да окаже натиск за понижаване през 2024 г. на цените на компонентите „енергия“, „храни“ и „неенергийни промишлени стоки“. Базисната инфлация също се предвижда да се забави под влияние на косвените ефекти от по-ниските цени на факторите на производството и очаквания по-бавен растеж на заплатите. Тези прогнози обаче са изложени на значителна несигурност във връзка с динамиката на цените на енергията и с геополитическата ситуация. Рисковете пред прогнозата за инфлацията клонят към нейното подценяване, тъй като в средносрочен хоризонт се очаква недостигът на работна ръка и свързаният с него натиск върху заплатите да продължат, а ескалацията на геополитическото напрежение може да наруши търговията и да предизвика колебания в цените на енергията, което допълнително ще допринесе за инфлацията. В перспектива съществуват опасения за дългосрочната устойчивост на конвергенцията по отношение на инфлацията в България, като се има предвид и значителното увеличение на разходите за труд на единица продукция, както и затягането на условията на пазара на труда. Разходите за труд на единица продукция нараснаха с 27,4% през 2020–2023 г. – доста над равнището от 9,5% в еврозоната, което представлява предизвикателство за конкурентоспособността на българската икономика (таблица 3.2). Процесът на догонване вероятно ще доведе до положителен диференциал на инфлацията спрямо еврозоната, тъй като БВП на човек от населението и ценовите равнища в България все още са значително под тези в еврозоната. За да се избегне натрупването на прекомерен натиск върху цените и на макроикономически дисбаланси, процесът на догонване трябва да бъде подкрепен с подходяща политика. По-конкретно, докато почасовите разходи за труд в България са все още най-ниските в ЕС, нарастването на заплатите трябва да съответства и на растежа на производителността на труда, за да може наред с другото да се запази и ценовата конкурентоспособност и привлекателността на страната за чуждестранните инвеститори. Освен това, тъй като от юли 2020 г. България участва във Валутен механизъм II (ВМ II) при съществуващ режим на паричен съвет, важно е чрез подходяща политика да се овладее инфлационният натиск и не на последно място да се засили растежът на производителността, особено в сектора на т.нар. нетъргуеми стоки (т.е. сектора, ориентиран към вътрешния пазар).

Формирането на среда, благоприятстваща устойчивата конвергенция на България, изисква ориентирана към стабилност икономическа политика и широкообхватни структурни реформи. Като се има предвид ограничената свобода на действие на паричната политика в рамките на паричен съвет, другите области на политиката (фискална, макропруденциална) следва да осигурят на икономиката средства за справяне с потенциални специфични за страната шокове и макроикономически дисбаланси. Това е от изключително значение и за безпроблемното участие във ВМ II, както е отразено в редица ангажименти, поети от страната след присъединяването ѝ, които са разгледани по-подробно в раздел 5.1.3. Освен това структурните реформи за подобряване на бизнес и институционалната среда са решаващи за привличането на преки чуждестранни инвестиции и за увеличаването на потенциалния растеж. Те включват ангажимента на България за по-нататъшно намаляване на корупцията, осигуряване на независима и ефикасна съдебна система и подобряване на образователната система. По-нататъшно съкращаване на намаляващото, но все още тежко бреме на корпоративния дълг ще подпомогне рентабилността и инвестициите на предприятията. От съществено значение е също да се укрепи националната политика, насочена към засилване на конкуренцията на стоковите пазари, да се пристъпи към либерализация на регулираните сектори и да се управлява плавно преходът към цифрова и по-екологична икономика. Във връзка с това са необходими постоянни усилия, за да се изгради административен капацитет и да се увеличи допълнително усвояването на средства от европейските фондове. Тъй като дълготрайната безработица представлява голям процент от общата безработица, са необходими активни мерки на политиката на пазара на труда за подобряване на пригодността за труд и повишаване на квалификацията на работната сила, както и за насърчаване на икономическото приобщаване на най-уязвимите слоеве от населението. Що се отнася до макроикономическите дисбаланси, Европейската комисия не избра България за задълбочен преглед в своя „Доклад за механизма за предупреждение за 2024 г.“.

Конвергенцията на банковия надзор, постигната съгласно рамката за тясно сътрудничество, гарантира прилагането на единни надзорни стандарти и така допринася за запазването на финансовата стабилност. След включването на българския лев във ВМ II от 1 октомври 2020 г. ЕЦБ и Българската народна банка работят съвместно съгласно рамката за тясно сътрудничество. ЕЦБ отговаря за прекия надзор върху четири значими институции и за общите процедури за всички поднадзорни лица, както и за наблюдението върху 13 по-малко значими институции. Българската народна банка е интегрирана в Единния надзорен механизъм и участва в неговите структури и мрежи. Що се отнася до наблюдението върху по-малко значимите институции, чийто пазарен дял на вътрешния пазар е около 30%, ЕЦБ работи в тясно сътрудничество с националните надзорни органи за по-нататъшно хармонизирано прилагане на правилата, регулиращи банковия надзор, като същевременно гарантира, че общите надзорни стандарти се прилагат последователно в цялата система. Предвид ограничените вторични ефекти от затягането на паричната политика в еврозоната кредитната активност остана висока, особено в сегмента на кредитите за домакинства. Постепенното увеличаване от 2022 г. насам на нивото на антицикличния капиталов буфер с цел укрепване на устойчивостта на банковия сектор изглежда целесъобразно.

5.1.2 Изменение на бюджетните показатели

Бюджетният дефицит на сектор „държавно управление“ в България беше доста под референтната стойност от 3% през 2023 г., а дългът ѝ – доста под референтната стойност от 60%. През референтната 2023 г. бюджетът на сектор „държавно управление“ отчете дефицит в размер на 1,9% от БВП, оставайки доста под референтната стойност за дефицита от 3%. Съотношението „брутен държавен дълг/БВП“ бе 23,1%, т.е. доста под референтната стойност от 60% (таблица 5.1.2 в изданието на английски език). В сравнение с предходната година дефицитът на сектор „държавно управление“ намаля с 1,0 процентен пункт, а съотношението на дълга леко се повиши с 0,5 процентни пункта. Що се отнася до други бюджетни фактори, равнището на дефицита през 2023 г. е под съотношението „публични инвестиции/БВП“. Бюджетните дефицити през 2022 г. и 2023 г. бяха повлияни от икономическото влияние на войната на Русия срещу Украйна и от дискреционните мерки на фискалната политика, предприети в отговор на свързаните с нея високи цени на енергията.

Понастоящем България не подлежи на решение на Съвета за наличие на прекомерен дефицит. От 2012 г. насам България подлежи на предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж. През периода, в който се прилага общата клауза за изключенията в Пакта за стабилност и растеж (поради пандемията от COVID-19 и нахлуването на Русия в Украйна), Европейската комисия установи през май 2022 г., че съотношението „дефицит на сектор „държавно управление“/БВП“ през 2021 г. е било над, но не близо до референтната стойност от 3%, а през май 2023 г. – че планираният дефицит за 2024 г. също е над, но не близо до референтната стойност. И в двата случая анализът на Комисията показа, че критерият за дефицита не е изпълнен. Като се има обаче предвид високата степен на несигурност по отношение на макроикономическата прогноза, Комисията счете, че на този етап не следва да се взема решение за прилагане по отношение на държави членки на процедура при прекомерен дефицит. В периода 2010–2012 г. България беше в процедура при прекомерен дефицит, докато дългът на сектор „държавно управление“ от 2004 г. насам бе под референтната стойност от 60% от БВП.

През периода 2021–2023 г. бюджетното салдо се подобри, но дефицитът остана доста над допандемичното си равнище. Преди пандемията разумната фискална политика даде възможност на България да отбележи подобрение на структурното салдо, вследствие на което дефицитът от 5,4% от БВП през 2014 г. се превърна през 2019 г. в излишък от 2,1% от БВП. В резултат на пандемията и фискалната подкрепа на правителството за смекчаване на нейното влияние структурното салдо се влоши значително, достигайки през 2021 г. дефицит от 3,9% от БВП. Освен това цикличните фактори, отразяващи влошаването на икономическата ситуация, допринесоха за общото увеличение на бюджетния дефицит с 6 процентни пункта между 2019 г. и 2021 г. Подобряването на бюджетното салдо след началото на пандемията с 2,0% от БВП в периода 2021–2023 г. беше свързано преди всичко с увеличение на структурното салдо с 1,7 процентни пункта в резултат от по-ниските текущи разходи. Бюджетното салдо през 2023 г. беше 4,0% от БВП, което е по-малко, отколкото през 2019 г., т.е. годината преди избухването на пандемията, което се дължеше изцяло на влошаване на структурното салдо с 4,0% от БВП.

През последните две десетилетия съотношението „държавен дълг/БВП“ остана доста под референтната стойност от 60%. Преди пандемията съотношението на дълга се понижи със 7,0 процентни пункта до 20% от БВП между 2014 г. и 2019 г. в резултат най-вече на големите първични излишъци и, в по-малка степен, на благоприятния диференциал между лихвените проценти и растежа. След като в началото на пандемията през 2020 г. се увеличи с 4,6% от БВП, в периода 2020–2023 г. съотношението на дълга слабо се понижи с 1,5% от БВП поради благоприятния диференциал между лихвените проценти и растежа, което донякъде компенсира влиянието на първичния дефицит върху увеличаването на дълга. Съотношението на дълга през 2023 г. е с 3,1 процентни пункта по-високо, отколкото през 2019 г.

При продължителното съществуване на паричен съвет равнището и структурата на публичния дълг дават възможност на България ефикасно да управлява дълга си. Делът на държавния дълг с краткосрочен матуритет като цяло е незначителен. Като се имат предвид малкият дял на дълга с променлив лихвен процент и равнището на съотношението „дълг/БВП“, бюджетните салда са сравнително нечувствителни към промени в лихвените проценти. Същевременно делът на държавния дълг, деноминиран в чуждестранна валута, е висок (74,8% през 2023 г.). Той почти изцяло е деноминиран в евро – валутата котва при режима на паричен съвет в България. Така бюджетните салда са нечувствителни към промени във валутните курсове, различни от обменния курс „евро/лев“, който съгласно режима на паричен съвет е фиксиран.

Икономическата прогноза на Европейската комисия от пролетта на 2024 г. предвижда увеличение на бюджетния дефицит и умерено повишение на съотношението на публичния дълг. Според Икономическата прогноза на Европейската комисия от пролетта на 2024 г. се очаква дефицитът по номиналното салдо да се увеличи през 2024 г. до 2,8% от БВП, като остане под референтната стойност за дефицита от 3%. Предвижда се бюджетното салдо слабо да се влоши през 2025 г. и да достигне дефицит в размер на 2,9% от БВП. Очаква се съотношението на дълга да се увеличи умерено и да достигне 24,8% от БВП през 2024 г. и 24,6% от БВП през 2025 г.

Фискалната рамка на България ѝ помогна да поддържа ниско съотношение на дълга, но още съществуват възможности за по-нататъшното ѝ подобряване. България има голям брой фискални правила на равнище „държавно управление“ и на по-ниски нива и те включват правила за бюджетното салдо, дълга и разходите. Въпреки че тези правила намаляват риска от увеличаване на дълга, на практика e трудно да се прилагат и поради това трябва да бъдат рационализирани и опростени, за да се укрепи доверието в тях по отношение на гарантирането в дългосрочен план на стабилни публични финанси. Законът за публичните финанси беше последно изменен през 2020 г. в отговор на пандемията. Тези изменения имаха за цел да се увеличи гъвкавостта на фискалните правила в случай на икономически спад, като се позволява отклоняване от 3-процентния таван за дефицита на сектор „държавно управление“ и от правилото за разходите в случаи на извънредни обстоятелства извън контрола на правителството, които сериозно влияят върху фискалната позиция. Освен това таванът за бюджетния дефицит, изчислен на касова основа, беше увеличен от 2% на 3%, максималният размер на разходите по консолидираната фискална програма ефективно нарасна, тъй като средствата от ЕС и националното съфинансиране бяха изключени от обхвата на разходите, а максималният размер от 40% от БВП остана. Въпреки че тези промени отслабиха строгостта на двете правила, ако последните се спазват, те не застрашават фискалната устойчивост. Фискалният съвет беше въведен през 2016 г. в съответствие с изискванията на ЕС и с течение на времето мандатът и качеството на работата му укрепнаха; по-нататъшни подобрения в областта на техническия и административния му капацитет биха допринесли за по-голяма прозрачност. Макар да е постигнат напредък в повишаването на събираемостта на данъците и в по-стриктното спазване на данъчното законодателство, по-нататъшен напредък все още е желателен.

В средно- и дългосрочна перспектива България е изправена пред среден риск за фискалната си устойчивост. Обзорът от 2023 г. на Европейската комисия относно поносимостта на дълга показва, че в средносрочен хоризонт България е изложена на среден риск за устойчивостта на бюджета си.^[152] Сравнена с резултатите от 2021 г., тази оценка остава непроменена. Макар да бе установено, че България разполага с възможности за фискална консолидация, на базата на ретроспективни данни за колебливостта се смята, че тя е изложена на среден риск поради много високата степен на несигурност относно динамиката на дълга през следващите пет години. В дългосрочен хоризонт беше установено, че България е изправена пред средни рискове, породени главно от прогнозираното нарастване на разходите, свързани със застаряването на населението, както и от неблагоприятната изходна бюджетна позиция. Според базовия сценарий в Доклада за застаряването на населението от 2024 г. на Работната група по въпросите на застаряването (AWG) към Комитета по икономическа политика на ЕС,^[153] свързаните със застаряването на населението публични разходи се прогнозира да нараснат умерено с 0,6 процентни пункта от БВП в периода 2022–2070 г. от равнище 18,2% от БВП през 2022 г. Съгласно рисковия сценарий на AWG увеличението на разходите е значително по-голямо и възлиза на 3,9 процентни пункта от БВП главно поради по-сериозно нарастване на разходите за здравеопазване и за дългосрочни грижи (с 2,1 процентни пункта от БВП в сравнение с базовия сценарий). Тези прогнози показват необходимостта от допълнителни реформи за подобряване на дългосрочната устойчивост на публичните финанси.

В бъдеще България трябва да продължи да провежда разумна фискална политика, за да гарантира спазването на изискванията на Пакта за стабилност и растеж. Такава последователна и разумна бюджетна политика ще гарантира, че България ще продължи да спазва Пакта за стабилност и растеж и ще поддържа буфери за смекчаване на негативни шокове. Освен това програмата „Следващо поколение ЕС“ трябва да се изпълнява ефикасно и ефективно, за да се подпомогне потенциалът за растеж и да се адаптира той към извършваните структурни промени. Освен това следва да се повишат качеството и ефективността на капиталовите разходи чрез усъвършенстване на управлението на публичните инвестиции, включително с дългосрочна инвестиционна стратегия. По-нататъшното намаляване на разликата между потенциалните и реално събраните данъчни приходи и „сивата“ икономика, подобряването на резултатите на държавните предприятия, както и повишаването на ефективността на разходите са ключови мерки за запазването на фискалната устойчивост в средносрочен хоризонт.

5.1.3 Динамика на валутния курс

Българският лев участва във ВМ II в двегодишния референтен период от 20 юни 2022 г. до 19 юни 2024 г. През референтния период левът не показа отклонение от централния си курс. В съответствие с изискванията на режима на паричен съвет Българската народна банка продължи да обменя при поискване националната валута срещу валутата котва (еврото) и обратно по фиксирания курс. Диференциалът между краткосрочните лихвени проценти и тримесечния ЮРИБОР се установи на много ниско равнище през целия референтен период. Българският лев беше включен във ВМ II при централен курс 1,95583 лева за 1 евро със стандартен диапазон на колебание ±15% през юли 2020 г. България се присъедини към валутния механизъм, запазвайки действащия в страната паричен съвет като едностранен ангажимент, което не налага допълнителни задължения за ЕЦБ.

Споразумението за участие във ВМ II се основава на редица политически ангажименти, поети от българските власти с цел постигане на висока степен на устойчива икономическа конвергенция към момента на приемане на еврото. Тези ангажименти са свързани с прилагането на специфични мерки на политиката и се отнасят до небанковия финансов сектор, държавните предприятия, рамката за несъстоятелност и нормативната уредба за противодействие на изпирането на пари. ЕЦБ и Европейската комисия наблюдават ефикасното изпълнение на следприсъединителните ангажименти на България, действайки в рамките на съответните си сфери на компетентност, както е предвидено в Договорите и във вторичното законодателство. В ролята си на надзорен орган и предвид споделената си отговорност за макропруденциалната политика ЕЦБ следи изпълнението на ангажиментите, свързани с финансовия сектор, т.е. на рамката за несъстоятелност и нормативната уредба за противодействие на изпирането на пари поради значението им за функционирането на финансовата система. Понастоящем България работи за приключването на тези ангажименти и бива насърчавана да ускори усилията си за изпълнение на елементите от плана за действие, приет от Специалната група за финансови действия (FATF), след като през октомври 2023 г. страната беше включена в „сивия списък“ на FATF за юрисдикциите, които са обект на засилено наблюдение.

Базираният на ХИПЦ реален ефективен обменен курс на българския лев се повиши през последните десет години (графика 5.1.4 в изданието на английски език). Това поскъпване отразяваше динамиката на номиналния ефективен валутен курс. Въпреки това сравнително високото равнище на инфлация в резултат от рязкото повишаване през 2021 г. на цените на енергията, което се засили след нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г., оказа натиск за повишаване на реалния ефективен валутен курс. Този показател обаче следва да се тълкува предпазливо, тъй като в България протича процес на икономическа конвергенция, което усложнява каквато и да било дългосрочна оценка за динамиката на реалния валутен курс.

През последните десет години общото салдо по текущата и капиталовата сметка на България в повечето случаи остава на излишък, а нетните чуждестранни пасиви на страната чувствително намаляват (таблица 5.1.3 в изданието на английски език). От 2014 г. до 2019 г. общото салдо по текущата и капиталовата сметка се увеличи, отразявайки главно значителното намаление на дефицита по търговския баланс в резултат от стимулираното от износа възстановяване. През 2021 г. и 2022 г. обаче – две години, характеризиращи се с висока колебливост поради пандемията и войната на Русия срещу Украйна – беше регистриран дефицит. В периода 2019–2023 г. значителните корекции на платежния баланс бяха свързани със съществен спад на нетния приток на преки инвестиции, който от двуцифрените равнища преди глобалната финансова криза намаля средно до -2,8% от БВП, докато салдото по статията „други инвестиции“ беше слабо отрицателно. Брутният външен дълг продължи да намалява – от 61,3% от БВП през 2019 г. до 48,3% през 2023 г. Същевременно нетната международна инвестиционна позиция на страната, състояща се главно от преки чуждестранни инвестиции, продължи да се подобрява, нараствайки от -30,2% от БВП през 2019 г. до -7,6% от БВП през 2023 г. поради по-нататъшното натрупване на резервни активи. Въпреки това фискалната и структурната политика остават важни за подпомагане на външната устойчивост и конкурентоспособността на икономиката, особено в една по-колеблива среда, характеризираща се с геополитически трусове и с шоково поскъпване на борсовите стоки.

Българската икономика е добре интегрирана в еврозоната посредством търговска и инвестиционна свързаност. През 2023 г. износът на стоки и услуги за еврозоната съставляваше 45,2% от общия износ, а съответният дял на вноса възлезе на 41,8%. За същата година делът на еврозоната в обема на привлечените в България преки инвестиции възлезе на 64,3%, а в обема на портфейлните инвестиции – пасиви, бе 73,9%. Делът на чуждестранните активи на България, инвестирани в еврозоната, през 2023 г. възлизаше на 49,9% при преките инвестиции и на 52,4% при портфейлните инвестиции.

5.1.4 Динамика на дългосрочните лихвени проценти

През референтния период от юни 2023 г. до май 2024 г. дългосрочните лихвени проценти в България се увеличиха и се установиха средно на 4,0% – под референтната стойност от 4,8% по критерия за конвергенция на лихвените проценти (графика 5.1.5 в изданието на английски език).

Дългосрочните лихвени проценти в България леко се повишиха от 3,5% през януари 2014 г. до 3,9% през май 2024 г. През първата половина на последното десетилетие дългосрочните лихвени проценти се понижаваха почти непрекъснато, като през 2018 г. се доближиха до равнищата в еврозоната. Спадът настъпи щом отслабващото влияние на глобалната финансова криза доведе до намаляване на макрофинансовия риск и до значително подобряване на перспективите за публичния бюджет. Вътрешните и глобалните циклични фактори също допринесоха за низходящия тренд на дългосрочните лихвени проценти през първата половина на десетилетието. Към тях спадаха вторичните ефекти от ниските лихвени проценти в еврозоната, продължаващото търсене от български банки на дългови държавни ценни книжа в условията на оскъдни възможности за кредитиране на частния сектор, високото равнище на частните спестявания и ефектът от напрежението в световната търговия върху очакванията за растеж и съответно върху лихвените проценти. През 2020–2021 г. негативното влияние на пандемията върху световната и вътрешната икономическа активност и инфлацията доведоха до понижение на дългосрочните лихвени проценти в България до рекордно ниско равнище от 0,1% в периода от март до август 2021 г. От 2022 г. насам в условията на засилващ се вътрешен и световен инфлационен натиск дългосрочните лихвени проценти се повишиха значително в съответствие с глобалната парична политика и с развитието на финансовите пазари. Възобновилата се политическа несигурност между края на 2022 г. и пролетта на 2023 г., в резултат на която през октомври 2022 г. и април 2023 г. се проведоха две кампании за общи избори, също допринесе за рязкото увеличение през този период с около 200 базисни точки на дългосрочните лихвени проценти. Дългосрочните лихвени проценти в България се стабилизираха от април 2023 г. насам и през май 2024 г. се установиха на 3,9% спрямо 1,6% през май 2022 г., което представлява начало на разглеждания период (графика 5.1.5 в изданието на английски език). Динамиката на дългосрочните лихвени проценти в България обаче трябва да се тълкува предпазливо, тъй като облигацията, използвана за определяне на съответния лихвен процент, не се търгуваше между 20 март и 12 декември 2023 г. Възобновилата се в края на 2022 г. вътрешнополитическа несигурност доведе до внезапно засилване на риска от неизпълнение на задълженията по дългосрочния дълг на България, измерен чрез спредовете на десетгодишните суапове за кредитно неизпълнение. Те се установиха на над 230 базисни точки през октомври 2022 г., което представлява повишение спрямо 90 базисни точки през февруари 2022 г., когато Русия започна нахлуването си в Украйна. След това спредовете постепенно се свиха до около 115 базисни точки през май 2024 г., връщайки се към равнищата, наблюдавани в началото на разглеждания период през май 2022 г. Държавният дълг на България е с инвестиционен рейтинг, даден ѝ от трите основни агенции за кредитен рейтинг (Moody’s: Baa1; S&P: BBB; Fitch: BBB).

Диференциалът на дългосрочните лихвени проценти на българските държавни облигации спрямо средните за еврозоната бе 0,9 процентни пункта през май 2024 г. От 2014 г. насам дългосрочните лихвени проценти в България постепенно и почти непрекъснато се доближаваха до средния за еврозоната лихвен процент за съответния матуритет (графика 5.1.6 в изданието на английски език). Първоначално стабилните и сравнително високи лихвени проценти в България, съчетани със спад на средния дългосрочен лихвен процент в еврозоната, доведоха до известно разширяване на диференциала, който достигна връх от 1,9 процентни пункта през ноември 2014 г. и се колебаеше между 0,7 и 1,8 процентни пункта от 2015 г. до края на 2016 г. След това диференциалът устойчиво намаляваше и остана доста нисък (известно време дори отрицателен) до март 2023 г., когато величината му стана забележимо положителна. През май 2024 г. той възлезе на 0,9 процентни пункта (1,2 процентни пункта спрямо доходността на облигациите от еврозоната с рейтинг ААА).

Капиталовият пазар в България е по-малък и много по-слабо развит от тези в еврозоната (таблица 5.1.4 в изданието на английски език). През последните няколко години има само няколко признака за задълбочаване на капиталовите пазари в сравнение с началото на 2014 г. През последните години капитализацията на фондовия пазар като процент от БВП е намаляла от средно 15,4% в периода 2014–2018 г. до 9,3% през 2023 г. Пазарното дългово финансиране на местните парично-финансови институции (ПФИ) се увеличи от 2014 г. насам и се установи на 1,8% от БВП. За същия период достъпът на нефинансови предприятия в България до пазара на корпоративен дълг изглежда е намалял, тъй като дълговите ценни книжа в обращение, емитирани от този сектор, представляват 1,7% от БВП през 2023 г., което е с 1,5 процентни пункта по-малко, отколкото в периода 2014–2018 г. През 2023 г. във връзка с нуждите ѝ от финансиране зависимостта на българската банкова система от банките в еврозоната се повиши значително в сравнение със средното за периода 2014–2018 г. Вземанията на банките от еврозоната от български банки се увеличиха до 5,7% от всички пасиви на последните през 2023 г. спрямо средно равнище от 4,4% в периода 2014–2018 г. Степента на финансово посредничество в България остава твърде ниска в сравнение със средната за еврозоната, макар да е съпоставима с тази в сходни държави от региона. Вземанията на ПФИ от резиденти, различни от правителството, възлязоха на 50,0% от БВП през 2023 г., което е с 5 процентни пункта под средното им равнище за 2014–2018 г. В края на 2022 г. банките – чуждестранна собственост, продължиха да играят важна роля в банковата система на България, като активите им съставляваха около 72% от всички банкови активи. Банковата система беше финансирана предимно с депозити на резиденти от нефинансовия частен сектор. В активите на банковата система спрямо нефинансовия частен сектор преобладават кредитите, 76% от които са деноминирани в местна валута.

5.1.5 Статистически таблици и графики (само в изданието на английски език)

България (английски)

6 Статистическа методология за изчисляване на показателите за конвергенция
(само в изданието на английски език)

7 Проучване за съответствие на националното законодателство с Договорите

Оценките по държави по-долу отчитат само онези разпоредби в националното законодателство, които ЕЦБ счита за съответстващи от гледна точка на тяхната съвместимост с разпоредбите относно независимостта на националните централни банки (НЦБ), членовете на органите им за вземане на решения и управителите на НЦБ, залегнали в Договора (член 130) и в Устава (членове 7 и 14.2), в разпоредбите за поверителност (член 37 от Устава), за забрана за парично финансиране (член 123 от Договора) и за привилегирован достъп (член 124 от Договора), както и с изискваното от правото на ЕС единно изписване на еврото. Макар че в частност изискванията за независимост и забраната за парично финансиране са приложими към всички държави членки, включително от датата на присъединяването им към Европейския съюз – към тези с дерогация, следните оценки по страни обхващат освен това перспективата за правна интеграция на НЦБ в Евросистемата (по-специално по отношение на членове 12.1 и 14.3 от Устава).^[154]

7.1 България

7.1.1 Съответствие на националното законодателство

Следните правни актове изграждат нормативната уредба на Българската народна банка (БНБ) и нейните дейности:

• Конституцията на България;^[155]
• Законът за Българската народна банка, публикуван на 13 февруари 2024 г. (по-нататък ЗБНБ).^[156] ЗБНБ влиза в сила, отменя и заменя предишния Закон за Българската народна банка^[157] от датата, посочена в решението на Съвета относно приемането от Република България на еврото, приет в съответствие с член 140, параграф 2 от Договора и в Регламента на Съвета, приет в съответствие с член 140, параграф 3 от Договора. Няма допълнителни условия за влизане в сила на ЗБНБ.

Законът за противодействие на корупцията^[158] се прилага по отношение на лицата, заемащи публични длъжности.

Направени са няколко промени във връзка с въпроси, посочени в Доклада на ЕЦБ за конвергенцията от юни 2022 г., като се вземат предвид и някои от препоръките, отправени в предишни Доклади за конвергенцията.

7.1.2 Независимост на НЦБ

Във връзка с независимостта на БНБ са разгледани ЗБНБ, Законът за противодействие на корупцията и Конституцията на България.

Институционална независимост

Член 6 от ЗБНБ забранява на институциите, органите, службите или агенциите на Европейския съюз, на Министерския съвет или правителствата на други държави – членки на ЕС, както и на всички други органи и институции да дават указания на Българската народна банка, на управителя или на членовете на Управителния ѝ съвет. Тази разпоредба съответства на член 130 от Договора и член 7 от Устава.^[159]

Член 99 от Конституцията на Република България урежда съставянето на правителството. Член 99, алинея 5 постановява, че ако не бъде постигнато споразумение относно съставянето на правителство, президентът на Република България, след консултации с парламентарните групи и по предложение на номинирания за служебен министър-председател назначава служебен кабинет и насрочва нови избори в срок от два месеца. Служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник. По принцип подобно евентуално назначаване на управител или подуправител, изискващо прекъсване на техния мандат, излага на риск независимото упражняване на правомощията и изпълнението на задачите и задълженията, възложени на НЦБ. По-конкретно, в случай на прекъсване на мандата може да възникне риск управителят или подуправител да заемат длъжността на служебен министър-председател, която е несъвместима с позицията на НЦБ, преди да се върнат към длъжността си на управител или подуправител и след това да се окажат в противоречие с позициите, които евентуално са изразили в качеството си на служебен министър-председател. Във всеки случай съгласно член 130 от ДФЕС при упражняване на правомощията и изпълнението на задачите и задълженията, възложени им в съответствие с Договорите и Устава, членовете на органите на НЦБ за вземане на решения нямат право да искат или приемат указания от институции, органи, служби или агенции на Съюза, от правителство на държава членка или от някой друг орган. Освен това правителствата на държавите членки се задължават да спазват този принцип и да не се стремят да оказват влияние върху членовете на органите на НЦБ за вземане на решения при изпълнението на техните задачи. От член 130 на ДФЕС следва, че член на орган на НЦБ за вземане на решения не може в същото време да изпълнява функциите на член на национално правителство, по-конкретно на министър-председател. В противен случай независимото упражняване на правомощията и изпълнението на задачите и задълженията, при които управителят или подуправител на Българската народна банка може да заеме независима позиция, различна от тази на правителството, е логически недопустимо. Освен това е наложително след назначаването им за служебен министър-председател и член на правителството управителят или подуправител на Българската народна банка да бъдат задължени да зачитат изцяло институционалната независимост на БНБ и нейните органи за вземане на решения в съответствие с член 130 от ДФЕС. При това рискът управителят или подуправител да заемат длъжността на служебен министър-председател, което е несъвместимо с позицията на Българската народна банка, преди да се върнат към длъжността си на управител или подуправител и след това да бъдат в противоречие с позициите, които евентуално са възприели в качеството си на служебен министър-председател, би бил достатъчно смекчен само с изискването управителят или подуправителят да подадат оставка при назначаването им за служебен министър-председател, за да бъде изключено сбъдването на този риск. Всяко бъдещо изменение на ЗБНБ, с което се прилага член 99, алинея 5 от Конституцията на Република България, трябва да бъде съобразено с тези принципи.

Персонална независимост

Член 15, алинеи 1 и 2 от ЗБНБ изброява основанията, на които членовете на Управителния съвет могат да бъдат освобождавани от длъжност. Член 15, алинея 1 предвижда, че Народното събрание може да освободи от длъжност управителя в съответствие с член 14.2 от Устава. Член 15, алинея 2 предвижда, че други членове на Управителния съвет могат да бъдат освобождавани от длъжност, ако вече не отговарят на условията за изпълнение на задълженията си или ако са признати за виновни за съществено нарушение на служебните си задължения в съответствие с член 14.2 от Устава. Член 15, алинеи 1 и 2 от ЗБНБ са съобразени с член 14.2 от Устава.^[160]

През 2023 г. член 98, алинея 1 от Закона за противодействие на корупцията замени член 80, алинея 1 от Закона за борба с корупцията и незаконно придобитото имущество, заменил член 33, алинея 1 от Закона за предотвратяване на конфликт на интереси, предвиждащ, че установяването на конфликт на интереси с влязъл в сила правен акт представлява основание за освобождаване от длъжност на управителя, подуправителите и другите членове на Управителния съвет на Българската народна банка, освен ако в Конституцията, Устава или в специално законодателство не е предвидено друго. Член 98, алинея 2 от Закона за противодействие на корупцията предвижда, че освобождаването от длъжност трябва да се извърши съгласно процедурата, установена в съответните закони. Приема се, че за управителя, подуправителите и другите членове на Управителния съвет на Българската народна банка това е предвидено в член 15, алинеи 1 и 2 от ЗБНБ и че това означава, че член 98, алинея 1 от Закона за противодействие на корупцията не може да се прилага по отношение на управителя или другите членове на Управителния съвет на Българската народна банка, тъй като текстът на член 98, алинея 1 от Закона за противодействие на корупцията гарантира, че установяването на конфликт на интереси в съответствие с този закон няма да бъде основание за освобождаване от длъжност на лице, заемащо висша публична длъжност, когато това е предвидено в специално законодателство като ЗБНБ.^[161]

Член 15, алинея 3 от ЗБНБ постановява, че основанията за освобождаване от длъжност на подуправител или друг член на Управителния съвет на Българската народна банка, различен от управителя, следва да бъдат установени с решение на Управителния съвет на Българската народна банка. Тези решения се приемат по процедура, определена от Управителния съвет на Българската народна банка, и имат за последица незабавното отстраняване на съответните членове от изпълнението на техните задължения. Решенията подлежат на обжалване пред Върховния административен съд (ВАС) в 7-дневен срок, а срокът на ВАС за постановяване на окончателно решение по обжалването е 14 дни. Окончателното решение на ВАС по обжалване се изпраща на националния орган, който е компетентен да освободи от длъжност членовете на Управителния съвет на Българската народна банка. Окончателното решение е обвързващо за органа по назначаването съгласно член 13 от ЗБНБ. ЕЦБ разбира, че член 15, алинея 3 от ЗБНБ има за цел да гарантира, че в рамките на административната процедура за освобождаване от длъжност на който и да е от членовете на органите на Българската народна банка за вземане на решения, с изключение на управителя, е възможно да се поиска преразглеждане от националните съдилища на решението на Управителния съвет на БНБ, с което се установяват основанията за освобождаване от длъжност на подуправител или на друг член на Управителния съвет на БНБ, различен от управителя. Съдебният контрол върху такова решение може да доведе до неговата отмяна. Отмяната на решение на Управителния съвет на Българската народна банка, с което се установяват основанията за освобождаване от длъжност на подуправител или друг член на Управителния съвет на БНБ, различен от управителя, не допуска приемането на решение от органа по назначаването за освобождаване на съответния член на Управителния съвет на Българската народна банка. Освен това ЕЦБ разбира, че при вземането на решение за освобождаване органът по назначаването не може да разглежда и приема допълнителни основания за освобождаване, които не са посочени в решението на Управителния съвет на Българската народна банка. ЕЦБ разбира също, че в съответствие с общото административно право обжалването пред ВАС може да спре изпълнението на решението на Управителния съвет на Българската народна банка. Въз основа на това разбиране член 15, алинея 3 от ЗБНБ е в съответствие с член 130 от Договора и с Устава.^[162]

Член 13, алинеи 1 и 2 от ЗБНБ, който заменя член 12, алинеи 1 и 2 от предишния ЗБНБ, предвижда правомощия на Народното събрание да избира управителя и подуправителите на Българската народна банка. ЕЦБ отбелязва, че всеки редовен избор или назначение на членове на органите на национална централна банка за вземане на решения следва да им предостави възможност да встъпят в длъжност, след като бъдат избрани. След като бъдат избрани или назначени, управителят и другите членове на Управителния съвет на Българската народна банка не могат да бъдат освобождавани от длъжност при условия, различни от упоменатите в член 14.2 от Устава, дори ако още не са пристъпили към изпълнение на своите задължения.

Както бе посочено по-горе, член 99, алинея 5 от Конституцията на България предвижда, че управителят или подуправител на БНБ може да бъде назначен от президента на Република България за служебен министър-председател за срок от два месеца. Съгласно член 14.2. от Устава управител може да бъде освобождаван от длъжност само ако той вече не отговаря на изискванията, които са необходими за изпълнението на неговите задължения или ако е извършил сериозно нарушение. Следователно назначаването на управителя на Българската народна банка за служебен министър-председател не може да представлява освобождаване от длъжност без наличието на такова основание. Приема се, че назначаването на управителя на БНБ за служебен министър-председател е обвързано с приемането на назначението от негова страна^[163]. Изхождайки от това разбиране, че назначаването на управителя на БНБ за служебен министър-председател предполага той да го приеме и не би било равносилно на освобождаване от длъжност. В този случай не е необходимо персоналната независимост на управителя на БНБ да бъде защитена чрез механизма по член 14.2 от Устава^[164].

7.1.3 Поверителност

Член 4 от ЗБНБ постановява, че без да се засяга член 37 от Устава, БНБ не може да разгласява или предава на други лица никаква информация, свързана с ЕСЦБ, нито получена информация, представляваща банкова, професионална, търговска или друга правно защитена тайна на банките и на другите участници в парични и кредитни сделки. Член 24, алинея 1 от ЗБНБ постановява, че без да се засяга член 37 от Устава, служителите на БНБ спазват поверителността на преговорите, сключваните сделки, размера на средствата по клиентски депозити и техните сделки и получената от Българската народна банка информация, както и всички обстоятелства, засягащи дейността на БНБ и нейните клиенти, които представляват бизнес, банкова, професионална, търговска или друга правно защитена тайна, включително след прекратяване на трудовото им правоотношение. Съгласно член 37 от Устава професионалната тайна е въпрос, засягащ дейността на цялата ЕСЦБ, който е надлежно отбелязан в член 4 и член 24, алинея 1 от ЗБНБ.

7.1.4 Парично финансиране и привилегирован достъп

В предишни доклади за конвергенцията ЕЦБ считаше, че определени разпоредби на ЗБНБ, произтичащи от особеностите на режима на паричен съвет, не съответстваха на забраната за парично финансиране. ЗБНБ, приет през 2024 г., който влиза в сила на датата, определена в решението на Съвета относно приемането на еврото от Република България, отмени тези разпоредби.

Съгласно Закона за кредитните институции^[165] Българската народна банка е оператор на централен кредитен регистър (член 56) и на регистър на банковите сметки (член 56а). Разходите по предоставянето на информация от тези регистри на правителството и съдебните органи се поемат от държавния бюджет. В предишни Доклади за конвергенцията ЕЦБ посочва, че за да се гарантира и по-нататък съответствие със забраната за парично финансиране, Законът за кредитните институции би спечелил от ограничаването на отговорността на Българската народна банка във връзка с функционирането на двата регистъра.^[166] Разпоредбите на членове 56 и 56а бяха изменени, за да се освободи Българската народна банка от отговорност във връзка с функционирането на двата регистъра. В съответствие с общия режим за отговорност на държавата за вредите, произтичащи от функционирането на двата регистъра, вместо Българската народна банка ще отговаря държавата.^[167] Това прави правилата съвместими със забраната за парично финансиране.

7.1.5 Правна интеграция на НЦБ в Евросистемата

Във връзка с правната интеграция на Българската народна банка в Евросистемата в предишни доклади за конвергенцията ЕЦБ счита, че ЗБНБ трябва да бъде променен в няколко аспекта. ЗБНБ, приет през 2024 г., разглежда посочените по-долу елементи.

Задачи

Парична политика

Член 2, алинея 1, член 17, точки 3 и 4 и членове 37, 38, 39 и 43, които уреждат правомощията на Българската народна банка в областта на паричната политика и инструментите за нейното прилагане, посочват правомощията на ЕЦБ в тази област.

Събиране на статистически данни

Член 3, алинея 8 и член 52 от ЗБНБ, които уреждат правомощията на БНБ, свързани със събирането на статистически данни, посочват правомощията на ЕЦБ в тази област.

Управление на международните валутни резерви

Членове 39–42 от ЗБНБ, които уреждат правомощията на Българската народна банка по отношение на управлението на международните валутни резерви, посочват правомощията на ЕЦБ в тази област.

Платежни системи

Член 3, алинея 5 от ЗБНБ, който урежда правомощията на БНБ по отношение на нейното съдействие за гладкото функциониране на платежните системи, посочва правомощията на ЕЦБ в тази област.

Емитиране на банкноти

Член 3, алинея 2, и членове 26–36 от ЗБНБ, които уреждат правомощията на БНБ по отношение на емитирането на банкноти и монети, посочват правомощията на Съвета и на ЕЦБ в тази област.^[168]

Финансови разпоредби

Избор на независими одитори

Член 7, алинея 7 от ЗБНБ, който постановява, че външният одитор се избира от Управителния съвет въз основа на процедура, проведена по реда на Закона за обществените поръчки, посочва правомощията на Съвета и на ЕЦБ по член 27.1 от Устава.

Финансово отчитане

Членове 53–57 от ЗБНБ отразяват задължението за спазване на режима на Евросистемата за финансово отчитане на операциите на НЦБ съгласно член 26 от Устава.

Международно сътрудничество

Член 5, алинея 2 и член 17, точки 11 и 12 от ЗБНБ, които предвиждат правомощията на Българската народна банка по отношение на международното сътрудничество, посочват правомощията на ЕЦБ в тази област.

7.1.6 Заключения

Законът за БНБ беше изменен, за да бъдат отразени и изпълнени препоръките, направени в Доклада на ЕЦБ за конвергенцията от юни 2022 г. В резултат на това и при спазване на условията и тълкованията, изложени в настоящата глава, националното законодателство съответства на Договора и Устава.