Често задавани въпроси за оповестяването на свързана с климата финансова информация от Евросистемата

От 2023 г. всички централни банки от Евросистемата публикуват годишни финансови оповестявания, свързани с климата.

В отговорите на често задаваните въпроси по-долу се предоставя информация за тези оповестявания, включително за техния обхват, използваните данни и методологията им.

Повече информация за свързаните с климата финансови оповестявания на членовете на Евросистемата можете да намерите в нашето прессъобщение и в раздела по темата на нашия уебсайт.

Въпрос 1: Защо Евросистемата публикува финансови оповестявания, свързани с климата?

Чрез финансовите си оповестявания, свързани с климата, Евросистемата се стреми да засили прозрачността по темата за въздействието на климата върху нейните финансови портфейли и експозицията им на климатичен риск. В по-широк план оповестяванията подобряват осведомеността и вникването в рисковете, свързани с климата, в целия финансов сектор, стимулират хармонизацията на практиките за оповестяване чрез прилагане на установени пазарни стандарти и допринасят за целите на Европейския съюз за постигане на климатична неутралност и преход към нисковъглеродна икономика.

Въпрос 2: Кои портфейли са засегнати от оповестяванията?

Всички централни банки от Евросистемата оповестяват свързана с климата информация за своите портфейли, несвързани с паричната политика, които управляват на своя отговорност. Освен това Евросистемата публикува и оповестявания за наличностите от ценни книжа на публичния сектор, корпоративни облигации и обезпечени облигации, държани за целите на операции по паричната политика, които са придобити по програмата за закупуване на активи (APP) и програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP). Докладът за наличностите по APP и PEPP включва и раздел за резервите на ЕЦБ в чуждестранна валута. Обхватът и съдържанието на бъдещите оповестявания ще бъдат преразглеждани и усъвършенствани с течение на времето.

Въпрос 3: Защо не оповестявате свързана с климата информация за целия баланс?

Евросистемата оповестява информация, свързана с климата, за активите в своя баланс, за които са налице достатъчно климатични данни. За определени активи и портфейли, като например ценните книжа, държани по програмата за закупуване на обезпечени с активи ценни книжа (ABSPP), все още няма достатъчно такива данни. Ето защо тези активи не са включени в обхвата на отчитането. Евросистемата поддържа връзка с определящи стандарти органи и с доставчици на климатични данни, за да подобри с течение на времето наличието и качеството на такива данни.

Въпрос 4: Каква методология се използва за оповестяванията?

Рамката на Евросистемата за оповестявания е разработена съвместно от нейните членове и е съсредоточена върху портфейлите, несвързани с паричната политика. В нея са взети предвид препоръките на Работната група за оповестяване на финансова информация във връзка с климата, Партньорството за финансово отчитане на въглеродните емисии и Мрежата на централни банки и надзорни органи за по-зелена финансова система. Всички те предоставят широко използвани и приети стандарти за отчитане на устойчивостта. Рамката е адаптирана така, че да съответства на характеристиките на портфейлите на Евросистемата. В докладите се съдържат допълнителни подробности за прилаганите методологии.

Въпрос 5: Как изглежда методологията за отчитане за наличностите по APP и PEPP за целите на паричната политика в сравнение с тази за портфейлите, които не са свързани с паричната политика?

Оповестяванията за наличностите от ценни книжа на публичния сектор, корпоративни облигации и обезпечени облигации по APP и PEPP в общи линии следват същата методология като използваната за портфейлите, несвързани с паричната политика, съгласно рамката за оповестявания на Евросистемата. Доколкото има методологични разлики, те отразяват естеството на портфейлите по APP и PEPP като подчинени на паричната политика, както и протичащото включване на съображения, свързани с изменението на климата, в рамката на паричната политика на Евросистемата. Така например оповестяванията за наличностите от корпоративни ценни книжа по APP и PEPP се опират на данни за емисиите, отчитани само от емитентите на ценните книжа, а оповестяванията за портфейлите, несвързани с паричната политика, могат да използват допълнително и оценки за емисиите от източници на климатични данни при отсъствие на отчетени от самите емитенти.

Въпрос 6: Какви данни използвате за изчисленията си?

Евросистемата използва климатични данни от два специализирани доставчика: Institutional Shareholder Services (ISS) и Carbon4 Finance (C4F). И двата източника са избрани посредством обществена поръчка на равнище Евросистема, като процедурата беше ръководена от Deutsche Bundesbank. Под внимание бяха взети качеството на данните, техният обхват и съображения, свързани с разходите и ползите. Наред с данните от ISS и C4F членовете на Евросистемата могат да изберат да допълнят оповестяванията си с данни от други доставчици на климатични данни, с които разполагат. Финансови данни се събират от различни вътрешни и външни, публични и частни източници на данни в Евросистемата. Естественото закъснение, с което се публикуват климатичните и финансовите данни, води до несъответствие на референтната година между най-актуалните данни за наличностите и ретроспективните климатични и финансови данни. За да се коригира несъответствието, в бъдещите доклади на Работната група за оповестяване на финансова информация във връзка с климата членовете на Евросистемата могат да изберат да актуализират със задна дата показателите за наличностите в предходен момент.

Въпрос 7: Защо данните на емитентите за намаляване на въглеродните емисии се включват със значително забавяне?

Данните за емисиите се предоставят с едногодишно закъснение в случая на емитентите на дългови инструменти, различни от държавни, и до две години в случая на емитентите на държавни дългови инструменти. Това означава, че за най-новите отчетни периоди не са на разположение данни за емисиите, съответстващи на референтната година за наличностите. За да бъде все пак възможно да се предоставят отчети за актуалните наличности в портфейлите, в изчислението на показателите Евросистемата използва последните налични данни за емисиите от всеки емитент. В доклада за всяка година показателите за предишни периоди се актуализират със задна дата в отражение на наличните климатични данни. Тези промени засягат най-вече последните периоди на отчитане, без да са ограничени до тях.

Въпрос 8: Защо като показатели за оповестяване използвате среднопретеглен въглероден интензитет, общ размер на въглеродните емисии и въглероден отпечатък?

Среднопретегленият въглероден интензитет, общият размер на въглеродните емисии и въглеродният отпечатък са трите основни показателя, които се използват в рамката на Евросистемата за оповестявания. Те се препоръчват от Работната група за оповестяване на финансова информация във връзка с климата за всички притежатели на активи. Нормализираните показатели (като среднопретегления въглероден интензитет и въглеродния отпечатък) и абсолютните показатели (като общия размер на въглеродните емисии) се допълват взаимно и заедно осигуряват висока степен на прозрачност по отношение на климатичното въздействие на портфейлите и експозицията на свързан с климата риск. За тях се прилага стандартизирана методология. Използват се масово в свързаното с климата отчитане в целия финансов сектор. Членовете на Евросистемата могат да изберат да отчитат и други показатели, за да увеличат още повече прозрачността.

Въпрос 9: Защо оповестявате цели?

Целите са важен елемент от препоръките на Работната група за оповестяване на финансова информация във връзка с климата в категорията „Показатели и цели“ и съществена част от свързаните с климата финансови оповестявания. Наличието на цели способства за намаляване на експозицията на даден портфейл към свързани с климата рискове и за управление на свързаните с климата възможности и на климатичното въздействие на наличностите от активи. Всички членове на Евросистемата се стремят несвързаните с паричната политика портфейли, които управляват, и наличностите им от корпоративни ценни книжа по APP и PEPP да следват посока, подкрепяща целите на Парижкото споразумение и целите на ЕС за климатична неутралност. За някои портфейли дългосрочните цели се допълват от междинни, за да се очертае ясен път за намаляване на емисиите по тях. На този фон следва да се отбележи, че всеки от членовете на Евросистемата отговаря изцяло за всички аспекти на управлението на неговите портфейли, несвързани с паричната политика. Това включва изготвянето на свързаните с климата финансови оповестявания и определянето на цели.

Въпрос 10: Защо не оповестявате цели за всички портфейли?

Определянето на надеждни цели за намаляване с течение на времето на емисиите по даден портфейл изисква гъвкавост, така че да могат да се предприемат мерки, ако реалното намаление на емисиите по него се отклони от желания път. Но може ограниченията, свързани с портфейлите и класовете активи, да не позволяват такава гъвкавост. Възможно е например ограничения за портфейлите да бъдат свързани със съображения по паричната политика или с пасивен стил на инвестиране (включително държане до падеж). Ограничения, свързани с класовете активи, може да се прилагат например за инвестиции в държавни облигации поради присъединяване на емитентите към Парижкото споразумение или поради отсъствие на надеждна рамка за намаляване на емисиите.

Въпрос 11: Кога ще определите междинни цели за портфейлите от ценни книжа на корпоративния сектор и защо няма да ги оповестите? Ще коригирате ли портфейла си по такъв начин, че да изпълните целите?

След като през 2023 г. пое ангажимент да обсъди междинни цели, през 2024 г. Управителният съвет реши за портфейлите от корпоративни облигации по APP и PEPP да бъдат определени междинни цели за намаляване на емисиите. В тези междинни цели ще бъдат използвани като насоки изискванията на Регламента на ЕС относно бенчмарковете и придружаващия го Делегиран регламент на Комисията. Без да се засяга нейният мандат да поддържа ценова стабилност, Евросистемата ще разработи внимателно рамка, която обхваща всички релевантни елементи за определянето на надеждни междинни цели за намаляване на емисиите в подкрепа на целите на Парижкото споразумение и целите на ЕС за климатична неутралност. На този етап такива междинни цели ще се използват вътрешно, за наблюдение на начина, по който се развива намаляването на емисиите по портфейлите от ценни книжа на корпоративния сектор. Ако бъдат установени отклонения от желания курс, ще бъдат обмислени корективни мерки, в рамките на мандата ни, според всеки отделен случай.

ЕЦБ обяви, че ще обмисли определянето на междинни цели, в първия доклад Финансови оповестявания, свързани с климата, за наличностите на Евросистемата от ценни книжа на корпоративния сектор, държани за целите на паричната политика, който беше публикуван през март 2023 г. Решението да бъдат изпълнени тези междинни цели подчертава ангажимента на Евросистемата постепенно да намалява с течение на времето въглеродните емисии по портфейлите от ценни книжа на корпоративния сектор, за да намали експозицията им към свързани с прехода климатични рискове и въглеродния си отпечатък. Използването на междинни цели за вътрешно наблюдение дава на Евросистемата възможност да събере още опит в тази област, като същевременно доусъвършенства рамката си за определяне на цели, така че да отразява развитието на съответните методологии и подходи на централните банки.

Въпрос 12: Ще продължите ли да развивате междинни и количествени цели?

Работната група за оповестяване на финансова информация във връзка с климата препоръчва, доколкото е възможно, да се определят количествени, измерими цели за портфейлите, несвързани с паричната политика, включително и междинни цели. На този етап членовете на Евросистемата могат да изберат да работят по дългосрочна цел от качествено естество, като се имат предвид специфичното предназначение и ограниченията за нейните портфейли, продължаващото разработване на рамки на централните банки за инвестиране с нулеви нетни емисии, скорошният им, но нарастващ опит с новопридобити източници на данни и бързото развитие на науката в областта на климата. Членовете на Евросистемата ще подлагат на редовен преглед практиките за оповестяване и могат да изберат да добавят междинни и количествени цели, както е целесъобразно. За някои портфейли на Евросистемата, несвързани с паричната политика, дългосрочните цели вече са допълнени от междинни. Ако има такива, те са описани подробно в раздела „Показатели и цели“ на съответния доклад на Работната група за оповестяване на финансова информация във връзка с климата.

Въпрос 13: Какви са целите на Парижкото споразумение и целите на ЕС за климатична неутралност?

Парижкото споразумение определя цялостна рамка за ограничаване на глобалното затопляне до доста под 2°C, по възможност до 1,5°C спрямо прединдустриалните равнища. В съответствие с ангажимента си към целите на споразумението ЕС се стреми да постигне климатична неутралност до 2050 г. За тази цел той прие Европейския законодателен акт за климата, който определя правно обвързваща цел за нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г. за ЕС като цяло. В законодателния акт се посочва и междинна цел до 2030 г. нетните емисии на парникови газове да бъдат намалени с най-малко 55% спрямо равнищата от 1990 г. Стремим се портфейлите ни, несвързани с паричната политика, и наличностите ни от корпоративни облигации да следват път, способстващ за постигане на целите на Парижкото споразумение и целите на ЕС за климатична неутралност, и ще наблюдаваме редовно напредъка си.

Въпрос 14: Как измервате напредъка към постигането на целите в областта на климата?

Напредъкът към постигането на целите ни в областта на климата се измерва посредством специфични показатели, които се развиват с течение на времето. Кой показател ще разглеждаме при оценката зависи от портфейла, класа активи и конкретната климатична цел. Така например, напредъкът в намаляването на емисиите, свързани с даден портфейл, обичайно се оценява посредством показатели като среднопретегления въглероден интензитет и въглеродния отпечатък, а напредъкът във финансирането на преход към нулеви нетни емисии се оценява посредством дела на зелени облигации в портфейла.

Въпрос 15: Ще продължите ли да публикувате редовно оповестявания?

Евросистемата е поела ангажимента да публикува тези оповестявания ежегодно. Тя ще подлага на редовен преглед всички елементи на рамката за оповестявания, за да подобри още повече качеството им и да осигури целесъобразността им. Елементите, които ще подлежат на редовен преглед, включват обхвата на отчитаните емисии, включените портфейли, отчитаните показатели и цели, както и наличието на данни и качеството им.

Въпрос 16: Защо Евросистемата провежда климатичен стрес тест на баланса си и публикува ли резултатите?

През 2022 г. Евросистемата проведе климатичен стрес тест на части от баланса си, за да анализира въздействието на изменението на климата върху рисковия ѝ профил съгласно препоръчителната практика и както е описано подробно в нейната пътна карта във връзка с климата. Такъв стрес тест обхваща редица финансови експозиции, включително обезпечени заеми, наличности от корпоративни облигации, обезпечени облигации и обезпечени с активи ценни книжа.

Климатичният стрес тест е в съответствие с препоръката на Работната група за оповестяване на финансова информация във връзка с климата организациите да описват своята устойчивост на различни климатични сценарии, за да оценят потенциалните им последици. Наред с това в своето Ръководство за централните банки относно оповестяването на свързана с климата информация Мрежата за по-зелена финансова система ги призовава да разкриват прякото и косвеното въздействие от свързания с климата риск въз основа на количествени методологии като сценариен анализ, стрес тестове и обратни стрес тестове.

Евросистемата публикува основните резултати от климатичния си стрес тест във вид на обобщен описателен преглед на резултатите поради все още съществуващи пропуски в данните и методологични ограничения. Нов тест ще се проведе през 2024 г., а очакваното публикуване на резултатите е през 2025 г.