ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Кристин Лагард, председател на ЕЦБ
Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ

Франкфурт на Майн, 15 юни 2023 г.

Добър ден, със заместник-председателя Ви приветстваме на нашата пресконференция.

Инфлацията спада, но прогнозата е тя да се задържи твърде висока твърде дълго. Решени сме да осигурим нейното своевременно връщане към средносрочното целево равнище от 2%. Ето защо днес Управителният съвет реши да повиши с 25 базисни пункта трите основни лихвени процента на ЕЦБ.

Днешното увеличение отразява актуализираната ни оценка на перспективата за инфлацията, динамиката на основната инфлация и доброто функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика. Юнските макроикономически прогнози показват, че експертите на Евросистемата очакват общата инфлация да бъде средно 5,4% през 2023 г., 3,0% през 2024 г. и 2,2% през 2025 г. Показателите за базисния ценови натиск остават силни, макар че някои показват леки признаци на отслабване. Експертите са ревизирали нагоре прогнозите си за инфлацията без компонентите енергоносители и храни, особено за тази и следващата година, поради изненадващи по-високи данни за отминал период и последиците от силния пазар на труда за скоростта, с която намалява темпът на инфлацията. Сега те предвиждат тя да достигне 5,1% през 2023 г., а впоследствие да спадне до 3,0% през 2024 г. и 2,3% през 2025 г. Експертите са понижили леко прогнозата си за икономическия растеж за тази и следващата година. Сега те очакват икономиката да отбележи прираст от 0,9% през 2023 г., 1,5% през 2024 г. и 1,6% през 2025 г.

Същевременно предишните покачвания на лихвените проценти намират силно отражение в условията за финансиране и постепенно оказват въздействие в цялата икономика. Разходите по заемите нараснаха рязко, а прирастът на кредитите се забавя. Затегнатите условия за финансиране са в основата на прогнозата за продължаващ спад на инфлацията към целевото равнище, тъй като се очаква те все повече да възпират търсенето.

Бъдещите ни решения ще осигурят довеждането на основните лихвени проценти на ЕЦБ до равнище, което е достатъчно рестриктивно, за да се постигне своевременно връщане на инфлацията към средносрочната ни цел от 2%. Те ще бъдат поддържани на това равнище толкова дълго, колкото е необходимо. Ще продължим да прилагаме основан на данните подход, когато определяме подходящото ниво и продължителност на рестриктивността. По-специално, решенията ни за лихвените проценти ще продължат да се основават на оценката ни за перспективата за инфлацията въз основа на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и доброто функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика.

Управителният съвет потвърждава, че от юли 2023 г. ще прекрати реинвестициите по програмата за закупуване на активи.

Приетите днес решения са представени в прессъобщение, което е публикувано на уебсайта ни.

Сега ще изложа по-подробно как виждаме развитието на икономиката и инфлацията, а след това ще обясня оценката ни на финансовите и паричните условия.

Икономическа активност

През последните месеци икономиката на еврозоната е в застой. Както в четвъртото тримесечие на миналата година, така и през първото тримесечие на 2023 г. тя отбеляза спад от 0,1% в условия на отслабване на частното потребление и потреблението на публичния сектор. Икономическият растеж вероятно ще остане слаб в краткосрочен план, но ще се засили по-нататък през годината с намаляването на инфлацията и отзвучаването на смущенията в предлагането. Условията са нееднородни в различните сектори на икономиката – промишленото производство продължава да отслабва, отчасти поради по-ниското търсене в световен мащаб и по-затегнатите условия за финансиране в еврозоната, докато услугите запазват устойчивост.

Пазарът на труда продължава да придава сила на икономиката. През първото тримесечие на годината бяха създадени почти милион нови работни места, а през април темпът на безработица се задържа на рекордно ниската си стойност от 6,5%. Средният брой отработени часове също се е увеличил, макар че все още остава малко под равнището си от преди пандемията.

С отзвучаването на енергийната криза правителствата следва да оттеглят бързо и организирано свързаните с нея мерки за подпомагане, за да не допуснат да предизвикат повишаване на средносрочния инфлационен натиск, който би наложил по-силна реакция от страна на паричната политика. Фискалните политики би трябвало да бъдат насочени към постигане на по-голяма производителност в икономиката и постепенно намаляване на високия публичен дълг. Политики за увеличаване на капацитета на еврозоната в областта на предлагането, особено в енергийния сектор, също могат да допринесат за намаляване на ценовия натиск в средносрочен план. Трябва да бъде завършена скоро реформата на рамката на ЕС за икономическо управление.

Инфлация

Според предварителната оценка на Евростат през май инфлацията е спаднала още до 6,1% спрямо 7,0% през април. Отслабването ѝ се дължи на широк диапазон от фактори. Инфлацията на енергийните цени, която бе отбелязала повишение през април, започна отново да спада и през май беше отрицателна. Инфлацията на цените на храните продължи да намалява, но все пак остана висока – 12,5%.

През май инфлацията без компонентите енергоносители и храни отбеляза спад за втори пореден месец – до 5,3% спрямо 5,6% през април. Инфлацията на стоките намаля още до 5,8% спрямо 6,2% през април. Инфлацията на услугите спадна за първи път от няколко месеца – от 5,2% на 5,0%. Показателите за базисния ценови натиск остават силни, макар че някои показват леки признаци на отслабване.

Предишни повишения на енергийните разходи продължават да тласкат цените нагоре в цялата икономика. Латентното търсене след отварянето на икономиката също продължава да обуславя покачване на инфлацията, особено при услугите. Макар отчасти да отразява еднократни плащания, натискът от страна на заплатите става все по-важен фактор за повишаване на инфлацията. През първото тримесечие на годината компенсацията на наето лице се увеличи с 5,2%, а договорените заплати – с 4,3%. Освен това в някои сектори фирмите успяха да запазят сравнително високи печалбите си, особено там, където търсенето надвишава предлагането. Макар че повечето измерители на дългосрочните инфлационни очаквания в момента са на равнище около 2%, някои показатели остават повишени и изискват внимателно наблюдение.

Оценка на рисковете

Прогнозата за растежа на икономиката и за инфлацията остава много несигурна. Сред низходящите рискове за растежа са неоправданата война на Русия срещу Украйна и засилване на геополитическото напрежение в по-широк план, което би могло да фрагментира световната търговия и съответно да окаже възпиращо въздействие върху икономиката на еврозоната. Възможно е също растежът да се окаже по-бавен, ако ефектът от паричната политика бъде по-силен от прогнозираното. Възобновяване на напрежението на финансовите пазари би могло да доведе до още по-затегнати условия за финансиране от очакваното и да отслаби доверието. Също така, по-слаб растеж на световната икономика би могъл да забави още повече икономическата активност в еврозоната. Растежът обаче би могъл да се окаже и по-голям от прогнозираното, ако силният пазар на труда и отслабващата несигурност насърчат нарастване на доверието и разходите на гражданите и предприятията. 

Сред възходящите рискове за инфлацията е потенциално възобновяване на натиска за покачване на цените на енергоносителите и храните, включително във връзка с войната на Русия срещу Украйна. Трайно повишаване на инфлационните очаквания над целевото равнище или по-голямо от предвиденото увеличение на заплатите или нормите на печалба също биха могли да доведат до по-висока инфлация, включително в средносрочен план. Неотдавнашните споразумения за заплатите в редица държави засилиха възходящите рискове за инфлацията. Обратното, възобновяване на напрежението на финансовите пазари би могло да понижи инфлацията по-бързо от прогнозираното. По-слабо търсене, дължащо се например на по-силно отражение на паричната политика, също би довело до намаляване на ценовия натиск, особено в средносрочен план. Освен това инфлацията би спаднала по-бързо, ако поевтиняването на енергоносителите и забавянето в поскъпването на храните намерят отражение в цените на други стоки и услуги по-бързо от очакваното понастоящем.

Финансови и парични условия

Затягането на паричната ни политика продължава да намира отражение в безрисковите лихвени проценти и в условията за финансиране в по-широк план. Условията за финансиране за банките са по-затегнати, а кредитите за предприятията и домакинствата поскъпнаха. През април лихвените проценти по кредитите достигнаха най-високото си равнище от повече от десетилетие насам – 4,4% за заеми за бизнеса и 3,4% за ипотечни заеми.

Тези по-високи лихви по кредитите, съчетани със затегнатите условия за предлагане на заеми и понижено търсене, отслабиха допълнително кредитната динамика. През април годишният темп на прираст на кредитите за предприятията отново отбеляза спад – до 4,6%. Промените на месечна база са средно отрицателни от ноември насам. Кредитите за домакинствата отбелязаха годишен темп на растеж от 2,5% през април, при само минимално повишение на месечна база. Слабото банково кредитиране и свиването на балансовото число на Евросистемата доведоха до по-нататъшен спад на годишния растеж на широките пари до 1,9% през април. Промените в широките пари на месечна база са отрицателни от декември насам.

В съответствие с нашата стратегия на паричната политика Управителният съвет подложи на задълбочена оценка връзките между паричната политика и финансовата стабилност. От последния ни преглед през декември 2022 г. насам перспективата за финансовата стабилност продължава да е сложна. Затегнатите условия за финансиране повишават разходите на банките за финансиране и кредитния риск по непогасените заеми. В съчетание с неотдавнашното напрежение в банковата система на Съединените щати тези фактори биха могли да породят системен стрес и да забавят икономическия растеж в краткосрочен план. Друг фактор, който отслабва устойчивостта на финансовия сектор, е спадът на пазарите на недвижими имоти, който би могъл да бъде влошен от повишаване на разходите по кредитите и от нарастване на безработицата. Същевременно банките в еврозоната имат солидни капиталови и ликвидни позиции, а това смекчава тези рискове за финансовата стабилност. Макропруденциалната политика остава първата защитна линия срещу натрупването на финансови уязвимости.

Заключение

Инфлацията спада, но прогнозата е тя да се задържи твърде висока твърде дълго. Ето защо днес Управителният съвет реши да повиши с 25 базисни пункта трите основни лихвени процента на ЕЦБ с оглед на решимостта ни да осигурим своевременно връщане на инфлацията към средносрочната цел от 2%.

Бъдещите ни решения ще осигурят довеждането на основните лихвени проценти на ЕЦБ до равнище, което е достатъчно рестриктивно, за да се постигне своевременно връщане на инфлацията към средносрочната ни цел от 2%. Те ще бъдат поддържани на това равнище толкова дълго, колкото е необходимо. Ще продължим да прилагаме основан на данните подход, когато определяме подходящото ниво и продължителност на рестриктивността. По-специално, решенията ни за лихвените проценти ще продължат да се основават на оценката ни за перспективата за инфлацията въз основа на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и доброто функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика.

Във всеки случай, имаме готовност да коригираме всички инструменти в рамките на нашия мандат, за да осигурим връщане на инфлацията на целевото равнище в средносрочен план и да запазим гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика.

А сега сме готови да отговорим на Вашите въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.