Встъпително изявление на пресконференцията

Марио Драги, председател на ЕЦБ,
Франкфурт на Майн, 22 януари 2015 г.

Дами и господа, за двама ни със заместник-председателя е удоволствие да Ви приветстваме на нашата пресконференция. Позволете да пожелая на всички Ви Честита Нова Година! Бих желал също да използвам възможността да приветствам Литва като деветнадесетата държава, приела еврото за своя парична единица. Председателят на Управителния съвет на Lietuvos bankas г-н Василаускас съответно стана член на Управителния съвет от 1 януари 2015 г. Присъединяването на Литва към еврозоната на 1 януари 2015 г. задейства система, съгласно която управителите на НЦБ се редуват при упражняване на правото си на глас в Управителния съвет. Подробностите за тази система на ротация са публикувани на уебсайта на ЕЦБ. Сега ще Ви запознаем с резултатите от днешното заседание на Управителния съвет, на което присъства и заместник-председателят на Комисията г-н Домбровскис.

Въз основа на нашия редовен икономически и паричен анализ подложихме на задълбочена преоценка перспективите за ценовата динамика и постигнатия паричен стимул. В резултат на това Управителният съвет взе следните решения:

Първо, той реши да постави началото на разширена програма за закупуване на активи, включваща съществуващите програми за закупуване на обезпечени с активи ценни книжа и на обезпечени облигации. В рамките на тази разширена програма общият месечен размер на покупките на ценни книжа на публичния и частния сектор ще достигне 60 млрд. евро. Предвижда се те да продължат най-малко до края на септември 2016 г. и във всеки случай ще се осъществяват, докато не започне да се наблюдава устойчива корекция на тренда на инфлацията, който да е в съответствие с целта ни за постигане на темп на инфлация под, но близо до 2 % в средносрочен план. През март 2015 г. Евросистемата ще започне да закупува на вторичния пазар деноминирани в евро ценни книжа с инвестиционен рейтинг, емитирани от държави и агенции в еврозоната и от европейски институции. Покупките на ценни книжа, емитирани от държави и агенции в еврозоната, ще се основават на дела на НЦБ от Евросистемата в капиталовия алгоритъм на ЕЦБ. При държавите, които са обект на програма на ЕС/МВФ за корекции, ще се прилагат някои допълнителни критерии за допустимост.

Второ, Управителният съвет реши да промени метода на ценообразуване за шестте оставащи целеви операции по дългосрочно рефинансиране (ЦОДР). Така лихвеният процент, приложим при бъдещите ЦОДР, ще бъде равен на лихвения процент по основните операции на Евросистемата по рефинансиране към момента на провеждането на всяка ЦОДР. Премахва се спредът от 10 базисни пункта над лихвения процент по ООР, който беше приложен при първите две ЦОДР.

Трето, в съответствие с ориентира за паричната политика взехме решение да не променяме основните лихвени проценти на ЕЦБ.

Що се отнася до допълнителните покупки на активи, Управителният съвет запазва контрол над всички параметри на програмата, а ЕЦБ ще координира покупките, запазвайки по този начин единния характер на паричната политика на Евросистемата. Евросистемата ще използва децентрализиран подход, за да мобилизира ресурсите си. Що се отнася до споделянето на хипотетични загуби, Управителният съвет взе решение покупките на ценни книжа от европейски институции (които ще представляват 12 % от допълнителните покупки на активи и ще бъдат закупени от НЦБ) да подлежат на споделяне на загубите. Останалите допълнителни покупки на активи от НЦБ няма да подлежат на споделяне на загубите. ЕЦБ ще държи 8 % от допълнителните покупки на активи. Това означава, че 20 % от допълнителните покупки на активи ще са обект на режим на споделяне на риска.

Отделни прессъобщения с по-подробна информация за разширената програма за закупуване на активи и ценообразуването при ЦОДР ще бъдат публикувани днес в 15:30 ч.

Днешното решение по паричната политика относно допълнителни покупки на активи беше прието като мярка против две неблагоприятни тенденции. Първо, динамиката на инфлацията продължава да е по-слаба от очакваното. Макар че рязкото поевтиняване на петрола през последните месеци остава главният двигателен фактор на текущата обща инфлация, потенциалът за вторични ефекти при формирането на заплатите и цените се засили и може да повлияе неблагоприятно върху динамиката на цените в средносрочен план. Тази оценка се потвърждава от допълнителния спад при пазарните измерители на инфлационните очаквания във всички времеви хоризонти и от факта, че повечето показатели на действителната и очакваната инфлация са на безпрецедентно ниско равнище или близо до него. Същевременно неизползваният икономически капацитет в еврозоната остава значителен, а динамиката на парите и кредита е все така слаба. Второ, макар че мерките по паричната политика, приети от юни до септември миналата година, доведоха до съществено подобрение на цените на финансовите пазари, същото не може да се каже за количествените резултати. Ето защо степента на нерестриктивност на паричната политика не беше достатъчна за адекватно противопоставяне на повишения риск от твърде продължителен период на ниска инфлация. Затова беше оправдано днес да приемем допълнителни мерки по баланса, за да постигнем целта си по отношение на ценовата стабилност, като се има предвид, че основните лихвени проценти на ЕЦБ са достигнали долната си граница.

В перспектива днешните мерки решително ще подпомогнат твърдото стабилизиране на инфлационните очаквания в средносрочен до дългосрочен план. Това значително нарастване на нашия баланс ще направи позицията на паричната политика още по-нерестриктивна. По-специално, ще продължат да се подобряват условията за финансиране на предприятията и домакинствата в еврозоната. В допълнение днешните решения ще подкрепят нашия ориентир за основните лихвени проценти на ЕЦБ и ще подчертаят наличието на значими и нарастващи различия между основните развити икономики що се отнася до цикъла на паричната политика. В своята съвкупност тези фактори следва да засилят търсенето, да увеличат натоварването на производствените мощности и да подпомогнат растежа на парите и кредита, допринасяйки по този начин за връщането на темпа на инфлация към равнища, близки до 2 %.

Позволете ми сега да обясня по-подробно нашата оценка, като започна с икономическия анализ. През третото тримесечие на 2014 г. реалният БВП в еврозоната отбеляза нарастване с 0,2 % на тримесечна база. Последните данни и резултати от конюнктурни анкети свидетелстват за продължаващ умерен растеж в края на годината. В перспектива поевтиняването на петрола през последните месеци укрепва основата за ускоряване на икономическото възстановяване. Би следвало по-ниските цени на петрола да подкрепят реалния разполагаем доход на домакинствата и рентабилността на предприятията. Вътрешното търсене също би трябвало да бъде допълнително подпомогнато от мерките на паричната политика, от продължаващото подобряване на финансовите условия и от отбелязания напредък във фискалната консолидация и структурните реформи. Наред с това търсенето на износ следва да бъде повлияно благоприятно от възстановяването в глобален план. Възстановяването в еврозоната обаче вероятно все така ще бъде отслабено от високото равнище на безработица, значителната ненатовареност на производствените мощности и необходимото коригиране на балансите в публичния и частния сектор.

Рисковете пред икономическата перспектива за еврозоната остават низходящи, но би следвало да отслабнат след днешните решения по паричната политика и продължаващото поевтиняване на петрола през последните седмици.

Според Евростат годишната ХИПЦ инфлация в еврозоната през декември 2014 г. е -0,2 % спрямо 0,3 % през ноември. Намаляването отразява главно резкия спад на инфлацията на цените на енергоносителите и – в по-малка степен – намаляването на годишния темп на изменение на цените на храните. Въз основа на актуалната информация и настоящите фючърсни цени на петрола се очаква през следващите месеци годишната ХИПЦ инфлация да се задържи на много ниско или отрицателно равнище. Такъв нисък темп на инфлация е неизбежен в краткосрочен план, като се има предвид резкият спад в цената на петрола и при допускането, че през следващите няколко месеца в нея няма да настъпи съществена промяна. С подкрепата на нашите мерки по паричната политика, очакваното възстановяване на търсенето и при допускането за постепенно покачване на цената на петрола през предстоящия период, очакването е темпът на инфлация постепенно да се увеличава по-късно в хода на 2015 г. и през 2016 г.

Управителният съвет ще продължи да следи внимателно рисковете пред перспективите за ценовата динамика в средносрочен план. В този контекст ние ще съсредоточим вниманието си по-специално върху геополитическите събития, динамиката на обменния курс и цените на енергоносителите, и отражението на мерките на паричната политика върху икономиката.

Що се отнася до паричния анализ, актуалните данни показват засилване на базисния растеж на широките пари (М3), макар той да остава на ниско равнище. През ноември 2014 г. годишният темп на прираст на М3 нарасна до 3,1 % спрямо 2,5 % през октомври и рекордно ниските 0,8 % през април 2014 г. Годишният прираст на М3 все така е подпомаган от неговите най-ликвидни компоненти, като тесният паричен агрегат М1 отбелязва годишен темп на растеж от 6,9 % през ноември.

Годишният темп на изменение на кредитите за нефинансови предприятия (коригиран с продажбата и секюритизацията на кредити) остава слаб на равнище -1,3 % през ноември 2014 г. спрямо -1,6 % през октомври, отбелязвайки по-нататъшно постепенно възстановяване от най-ниската си стойност от -3,2 % през февруари 2014 г. Средно за последните месеци нетното изплащане отбелязва известен спад спрямо рекордно високото си равнище преди година, а през ноември потоците на нетното кредитиране достигнаха слабо положителна стойност. В това отношение проучването на банковото кредитиране от януари 2015 г. показа по-нататъшно нетно облекчаване на кредитните стандарти през четвъртото тримесечие на 2014 г., като разликите между отделните държави намаляват успоредно с нарастване на нетното търсене на кредити във всички кредитни категории. Банките очакват тази динамика да се задържи в началото на 2015 г. Въпреки тези положителни тенденции кредитирането за нефинансови предприятия остава слабо и продължава да отразява забавеното взаимодействие с бизнес цикъла, кредитния риск, фактори, свързани с предлагането на кредити, и продължаващото коригиране на балансите във финансовия и нефинансовия сектор. Годишният темп на прираст на кредитите за домакинствата (коригиран с продажбата и секюритизацията на кредити) е 0,7 % през ноември спрямо 0,6 % през октомври. Нашите мерки по паричната политика би следвало да подпомогнат по-нататъшно подобрение на кредитните потоци.

В обобщение, съпоставката на резултатите от икономическия анализ със сигналите от паричния анализ потвърждава необходимостта от по-нататъшно засилване на нерестриктивността на паричната политика. Всички наши мерки по паричната политика следва да подпомогнат икономическото възстановяване в еврозоната и да приближат темпа на инфлация до равнища под, но близо до 2 %.

Паричната политика е съсредоточена върху поддържането на ценова стабилност в средносрочен план и нейната нерестриктивна позиция допринася за подпомагането на икономическата активност. Все пак, за да се засили инвестиционната активност, да се насърчи създаването на работни места и да се повиши растежът на производителността, е необходим решителен принос от други области на политиките. По-специално, в редица държави е необходимо да се ускори решителното осъществяване на реформи на продуктовия и трудовия пазар; нужни са и действия за подобряване на бизнес средата за фирмите. От съществено значение е структурните реформи да бъдат проведени бързо, надеждно и ефикасно, тъй като това не само ще повиши бъдещия устойчив растеж в еврозоната, но и ще засили очакванията за по-високи доходи и ще насърчи фирмите да увеличат инвестициите сега, ускорявайки икономическото възстановяване. Фискалните политики следва да подкрепят икономическото възстановяване, като същевременно осигурят устойчивост на дълга в съответствие с Пакта за стабилност и растеж, който запазва ролята си на котва на доверието. Всички държави следва да използват наличните възможности за постигане на комплекс от фискални политики, които в по-голяма степен благоприятстват растежа.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.