Доклад относно цифрово евро

• В редица бъдещи сценарии цифровото евро би могло да бъде жизнеспособен вариант за Евросистемата за постигане на целите, свързани с основните функции на централната банка и общите икономически политики на ЕС, ако структурата му отговаря на изискванията на дадения сценарий.
• Цифрово евро би могло да се емитира i) в подкрепа на цифровизацията на европейската икономика и стратегическата независимост на Европейския съюз; ii) в отговор на значителното ограничаване на ролята на парите в брой като платежно средство, iii) при голям потенциал за широка употреба на чуждестранни централнобанкови цифрови валути или частни цифрови плащания в еврозоната, iv) като нов трансмисионен канал на паричната политика, v) за да ограничи рисковете за нормалното предоставяне на платежни услуги, vi) за да засили международната роля на еврото и vii) за да подпомогне въвеждането на подобрения по отношение на разходите и екологичния отпечатък както на паричната, така и на платежната система.
• Реализирането на конкретен сценарий не е непременно основание за емитирането на цифрово евро, ако са налични алтернативни решения.

• Цифровото евро следва да бъде разработено така, че да се избегнат потенциални нежелани последици от емитирането му. Така ще се ограничи евентуално неблагоприятно въздействие върху паричната политика, финансовата стабилност и предоставянето на услуги от банковия сектор, както и възможните рискове.
• Трябва да се избегне прекомерното използване на цифровото евро като форма на инвестиране и свързаният риск от внезапно прехвърляне на големи суми от банкови депозити към него. Цифровото евро следва да бъде предоставяно от поднадзорни посредници, а рисковете за проекта от информационно-технологично естество (например забавяне на проекта или неочаквани разходи) следва да бъдат сведени до минимум. Евросистемата следва да се стреми да спазва регулаторните стандарти, дори когато е освободена от това задължение, освен ако не е очевидно, че е в обществен интерес да не го прави.
• Цифровото евро би трябвало да бъде ефективен начин за постигане на целите на Евросистемата в сравнение с алтернативите. Трябва да бъдат определени условия за използването му извън еврозоната. Услугите, предоставяни в цифрово евро, ще трябва да бъдат изключително устойчиви на киберзаплахи.

• Конкретните проектни решения биха определили правното основание за емитирането му.
• Първичното законодателство на ЕС не изключва възможността за емитиране на цифрово евро като законно платежно средство, което следователно би наложило приемането му от получатели на плащания.
• Някои практически аспекти на разпространението и достъпа до цифрово евро биха могли по принцип да бъдат възложени на външни изпълнители, но ще трябва да подлежат на строг надзор от страна на Евросистемата.

• Възможните характеристики на цифровото евро могат да бъдат разработени така, че да отговарят на основните принципи на Евросистемата и на изискванията, изведени в доклада.
• В зависимост от възможните характеристики на цифровото евро се обособяват два основни вида, които биха имали желаните характеристики: „офлайн“ и „онлайн“. Тези видове са съвместими помежду си и би било възможно да се предлагат едновременно, стига да отговарят на основните принципи и на установените общи изисквания.

• Основната разлика между прекия модел и модела с посредник е в ролята на частния сектор. Докато при прекия модел поднадзорните посредници само контролират достъпа, при модела с посредник те биха имали по-важна роля, включително като агенти по сетълмента. И в двата случая в частния сектор биха могли да се учредят нови предприятия за предоставяне на услуги, свързани с цифровото евро.
• Вариантите за достъп на крайните потребители до инфраструктурата на цифровото евро могат да бъдат хардуерни или софтуерни, или комбинация от двете. Във всеки случай вариантите за потребителски достъп изискват задълбочено установяване на идентичността и разпознаване на клиента.
• Вариантите за крайните потребители и всякакви частни системи, участващи в предоставянето на услуги в цифрово евро, следва да взаимодействат с поддържащата инфраструктура на централната банка по начин, който гарантира най-висока степен на защита срещу риска от необосновано създаване на цифрово евро без разрешение от централната банка.

• Преди да се мисли за емитирането на цифрово евро, е необходима цялостна, балансирана и ориентирана към политиката оценка на предизвикателствата, свързани с него, и на потенциала му в сравнение с алтернативните варианти. Мненията на институциите, гражданите и специалистите ще осигурят ценен принос за тази оценка, включително чрез участието им в публичната консултация.
• Практически експерименти са необходими, за да се изпитат варианти на функционалните параметри и да се провери дали са технически осъществими, както и дали удовлетворяват потребностите на потенциалните потребители. Експерименталната работа следва да включва частния сектор и потенциалните потребители, доколкото е необходимо, и не следва да предопределя решенията или да задължава Евросистемата да предоставя цифрово евро.
• За да се гарантира получаването на съдържателни отговори на отворените въпроси, повдигнати в настоящия доклад, Евросистемата ще обмисли дали да стартира проект за цифрово евро към средата на 2021 г. с възможен етап на проучване, насочен към разработване на минимален жизнеспособен продукт.
• В допълнение към концептуалния анализ и практическите експерименти от страна на Евросистемата ще бъде необходимо и участието на европейски и международни институции, форуми и разработчици на стандарти, за да се гарантира, че цифровото евро може да отговори на очакванията на всички потенциални заинтересовани страни.

Вижте Раздел 7