Обзор

Макар че растежът на реалния БВП беше по-силен от очакваното през първото тримесечие на 2019 г., актуалните показатели сочат по-слаб растеж през второто тримесечие и умерено нарастване през останалата част на 2019 г. През последните месеци показателите за икономическите нагласи продължиха да се влошават във всички държави от еврозоната, особено в секторите, които се влияят от световната търговия. Това отразява все така слабата световна търговия в условия на продължаваща несигурност в глобален мащаб (като например опасност от ескалация на протекционизма и възможност за хаотичен Брекзит). Тези фактори оказват неблагоприятно въздействие върху поръчките за износ и върху свързаните с производството очаквания в сектора на промишленото производство и вероятно ще продължат да възпират икономическата активност в еврозоната в краткосрочен план. Същевременно нагласите в секторите на услугите и строителството, ориентирани към вътрешния пазар, бяха по-устойчиви през последните месеци, а положението на пазара на труда продължи да се подобрява. Като цяло, продължават да са налице основните вътрешни фактори, които би трябвало да подпомагат икономическия подем на еврозоната, а именно подчертано нерестриктивната позиция на паричната политика, нарастването на заплатите и известно разхлабване на фискалната политика. В допълнение към това се очаква външното търсене да се възстановява постепенно в хода на 2019 г. и през остатъка на прогнозния период да дава по-силен тласък на икономиката. Като цяло се прогнозира растежът на реалния БВП да спадне от 1,8% през 2018 г. до 1,2% през 2019 г., след което да се увеличи до 1,4% през 2020 г. и 2021 г. В сравнение с прогнозите от март 2019 г. прирастът на реалния БВП през 2019 г. е ревизиран леко нагоре, тъй като възходящото въздействие на по-силното от очакванията първо тримесечие повече от компенсира низходящата ревизия на растежа през следващите тримесечия, която се дължи основно на по-продължителната слабост на световната търговия. Това означава пренасяне на по-слаби показатели в 2020 г. В допълнение към това средносрочните прогнози са ревизирани незначително надолу.

Очаква се през тази година ХИПЦ инфлацията да отслабне, но след това да поеме отново нагоре, достигайки 1,6% през 2021 г. Инфлацията на енергоносителите ще продължи да спада в краткосрочен план в резултат от низходящи базови ефекти и малко по-ниски допускания за петролните цени, а след това ще се стабилизира. ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни постепенно ще нараства, подкрепяна от очаквания икономически подем. Същевременно предходни увеличения на разходите за труд ще намерят отражение в цените и нормата на печалба ще се увеличи. В сравнение с прогнозите от март 2019 г. ХИПЦ инфлацията е ревизирана незначително нагоре за 2019 г. поради по-високите цени на петрола и незначително надолу за 2020 г. поради допускания за по-стръмното му поевтиняване. ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни е ревизирана леко надолу в краткосрочен план, отразявайки по-слабите постъпващи данни^[1].

1 Реална икономика

Реалният БВП в еврозоната се оттласна нагоре през първото тримесечие на 2019 г., отчасти поради някои временни положителни фактори (вж. Графика 1). Увеличението в прираста на реалния БВП от 0,2% през четвъртото тримесечие на 2018 г. до 0,4% през първото тримесечие на 2019 г. е отчасти свързано със специфични фактори, които временно стимулираха растежа. Благоприятно за някои държави беше рязкото увеличение на външното търсене, свързано с извънредно силното търсене на вносни стоки от страна на Обединеното кралство в очакване на първоначално предвидената дата за Брекзит. Наред с това в Германия частното потребление отбеляза силен прираст, като регистрациите на частни автомобили нараснаха рязко след проблемите в автомобилостроенето през втората половина на 2018 г. Частното потребление беше подпомогнато и от фискални мерки, които влязоха в действие през първото тримесечие и се очаква да са оказали тогава най-силното си въздействие. Строителството също беше благоприятствано от добрите климатични условия в някои държави. В Италия засиленият растеж беше отражение на известно съживяване в промишленото производство, последвало силен спад в края на 2018 г., който беше предизвикан от свързана с политиките несигурност.

Показателите сочат отслабване на растежа в краткосрочен план, след като през първото тримесечие той беше сравнително силен. Показателят за икономическите нагласи, съставен от Европейската комисия, продължи като цяло да спада през последните месеци, като този спад обхвана много държави от еврозоната, а показателят се доближи до средното си дългосрочно равнище. Този спад отразяваше най-вече по-нататъшно влошаване на нагласите в сектора на промишленото производство, което се дължеше на по-негативна оценка на текущите поръчки и по-слабо оптимистични очаквания за производството. Това, изглежда, отразява все така слабата световна търговия и въздействието на несигурността, свързана най-вече с търговските спорове в глобален мащаб и с Брекзит. За разлика от това нагласите в ориентираните по-скоро към вътрешния пазар сектори на услугите и строителството останаха в общи линии непроменени през последните месеци, като доверието на потребителите също се запази доста устойчиво. Актуалната динамиката на индексите на мениджърите по продажби потвърждава това несъответствие между секторите, като данните за промишленото производство остават доста под 50 – стойността, представляваща праг на нулевия растеж, а индексите, свързани със секторите на услугите и на строителството значително надхвърляха стойността 50. Като цяло актуалните показатели сочат отслабване на растежа през второто тримесечие, най-вече в Германия и Италия, което отчасти се дължи на отзвучаване на временните стимулиращи фактори от първото тримесечие.

В средносрочен план базисното допускане е за постепенно отслабване на глобалните неблагоприятни фактори, което ще позволи на основополагащите фактори, подкрепящи подема в еврозоната, отново да влязат в действие (вж. Таблица 1). Базисното допускане е, че Обединеното кралство ще напусне ЕС по организиран начин и че сегашното равнище на несигурност по отношение на бъдещето на световната търговия постепенно ще се нормализира, и, по-специално, че няма да има по-нататъшни протекционистки мерки освен вече обявените. Тези неблагоприятни фактори ще отзвучават, отстъпвайки място на редица благоприятни основни фактори. Допуска се, че позицията на ЕЦБ по паричната политика ще остане подчертано нерестриктивна и ще продължи да се предава към икономиката. Отпускането на кредити на нефинансовия частен сектор би трябвало да се засили умерено към края на прогнозния хоризонт, стимулирано от ниските лихвени проценти и благоприятните условия за банково кредитиране както за домакинствата, така и за нефинансовите предприятия. Отслабналата необходимост от намаляване на задлъжнялостта във всички сектори също ще допринесе за динамичния характер на частните разходи. Растежът на частното потребление и жилищните инвестиции би трябвало да бъде благоприятстван и от засиленото увеличение на заплатите и нарастващото нетно богатство, както и от намаляващата безработица. Очаква се износът на еврозоната да бъде благоприятно повлиян от предвижданото нарастване на външното търсене. И накрая, очаква се позицията на фискалната политика да бъде леко експанзионистична през целия прогнозен период (вж. Раздел 3).

Все пак отзвучаването на някои благоприятстващи фактори би довело до по-бавен растеж към края на прогнозния период. Според техническите допускания номиналните лихвени проценти ще останат ниски, но ще се увеличават леко в хода на прогнозния период. Очаква се бизнес инвестициите да отслабнат значително през прогнозния период в отражение на продължителния период на ниско доверие на бизнеса и на изтичането на някои данъчни стимули. Очаква се заетостта също да се забави в средносрочен план поради все по-възпиращото влияние на недостига на трудов ресурс в някои държави и поради нарастване на разходите за заплати.

Очаква се прирастът на реалния разполагаем доход да набере инерция през 2019 г., след което да отслабне през 2020 г. и 2021 г. Увеличението през 2019 г. отразява нарастване на номиналния разполагаем доход и спад в инфлацията на потребителските цени. Очаква се както отслабването на прираста на номиналния доход, така и постепенното повишаване на инфлацията да възпират растежа на реалния доход през 2020 г. и 2021 г. Очаква се приносът на брутните трудови възнаграждения за растежа на номиналния разполагаем доход да намалее леко през 2019 г. и 2020 г. (поради въздействието на по-слабия прираст на заетостта), а през 2021 г. да остане като цяло непроменен. Прогнозира се незначително увеличение на другите лични доходи в хода на прогнозния период, в общи линии в синхрон с печалбите (измерени посредством брутния опериращ излишък). В отражение на комбинация от намаляване на преките данъци и увеличаване на трансферите към домакинствата се очаква приносът на нетните фискални трансфери да стане положителен през 2019 г. – за първи път от 2010 г. насам. През 2020 г. и 2021 г. се очаква той да стане в общи линии неутрален в условия на по-ниски трансфери към домакинствата и постепенно повишаване на приходите от преки данъци.

Прогнозира се частното потребление да остане силно през прогнозния период. Според оценките растежът му се е засилил през първото тримесечие на 2019 г., подпомагано от стабилния растеж на реалния разполагаем доход. В перспектива доверието на потребителите, което все още е относително благоприятно, очакваното подобряване на условията на пазара на труда и увеличението на реалната заплата на заето лице предполагат силно нарастване на потреблението през следващите няколко тримесечия, като за това допринася и положителният ефект от разхлабването на фискалната политика в някои държави. Допуска се, че впоследствие очакваното постепенно забавяне на растежа на заетостта и по-неутралните фискални трансфери ще оказват възпиращ ефект върху частното потребление.

Растежът на частното потребление би трябвало да бъде подпомогнат от благоприятните условия за финансиране и от нарастващото нетно богатство. Прогнозира се номиналните лихвени проценти по банковите кредити да се увеличат леко в хода на прогнозния период, но да се задържат на ниски равнища. Въздействието на увеличените лихвени проценти по банковите кредити върху брутните лихвени плащания се очаква да бъде ограничено поради дългосрочния характер на дълга на домакинствата и на сравнително малкия дял на дълга с плаващ лихвен процент на домакинствата. Поради това се очаква брутните лихвени плащания да останат на ниски равнища и съответно да продължат да подкрепят частното потребление. Същевременно се очаква брутните приходи от лихви да нарастват умерено, главно поради продължаващото натрупване на лихвоносни активи. В допълнение към това се прогнозира нетното богатство да нарасне още, подпомагано от все така стабилните печалби от оценка на активите в недвижими имоти. Наред с постигнатия напредък в намаляването на задлъжнялостта нарастващото нетно богатство би следвало също да стимулира потреблението.

Очаква се нарастването на жилищните инвестиции да продължи, макар и с по-умерен темп. Устойчивото доверие в строителния сектор и нарастващият брой на разрешенията за строеж са признак за по-нататъшен подем на жилищните инвестиции през следващите няколко тримесечия. Очаква се обаче отслабване на инерцията. Забавяне сочат последните проучвания, според които се наблюдава спад в дела на домакинствата, които планират да предприемат подобрения на дома през следващата година. Забавянето може да е резултат от все по-възпиращите ограничения на производствените мощности в строителния сектор и от неблагоприятните демографски тенденции в някои държави.

Предвижда се бизнес инвестициите да се увеличават през прогнозния период, макар и с доста слаб темп. Според оценките, бизнес инвестициите са се забавили през първото тримесечие на 2019 г. и се очаква да останат доста слаби през годината в отражение на въздействието от сравнително слабата световна търговия и неотслабващите опасения, свързани с търговските политики в глобален мащаб, Брекзит без сделка и внезапен рязък спад на темпа на растеж в Китай. Като цяло обаче се очаква редица благоприятни основополагащи фактори да продължат да подкрепят бизнес инвестициите в еврозоната. Първо, натоварването на производствените мощности остава над дългосрочното си средно равнище, а повече от обичайния дял от производствени фирми съобщават за недостиг на оборудване като ограничаващ производството фактор. Второ, очаква се условията за финансиране да останат благоприятни през целия прогнозен период. Трето, очаква се печалбите да нараснат, увеличавайки още значителния запас от ликвидни активи, които фирмите са натрупали през последните години. И накрая, фирмите могат да увеличат инвестициите като начин да компенсират ограниченията от страна на предлагането на трудов ресурс.

Прогнозира се износът извън еврозоната да нараства със слаб темп в хода на 2019 г., а след това да се засили през останалата част от прогнозния период, в общи линии в синхрон с външното търсене. След нисък темп на растеж и загуба на пазарен дял през първите три тримесечия на 2018 г. износът извън еврозоната отбеляза изненадващо висок прираст през последното тримесечие на 2018 г., изпреварвайки външното търсене. Тъй като силният износ през четвъртото тримесечие на миналата година в известна степен се дължеше на специфични фактори и тъй като краткосрочните показатели останаха слаби, се очаква износът извън еврозоната да се забави и да изостане от темпа на външното търсене през първата половина на 2019 г. в условия на неблагоприятна международна среда и продължаваща несигурност в световен мащаб. След това, в средносрочен план, се прогнозира износът извън еврозоната да се възстанови и да расте в общи линии в синхрон с външното търсене. Макар че известно нарастване на ценовата конкурентоспособност би допринесла за увеличаване на пазарния дял на износа, то се неутрализира от въздействието на несигурността в търговията, тъй като в състава на износа от еврозоната преобладават продукти, които са особено податливи на неблагоприятните ефекти от несигурността по отношение на търговските политики. Същевременно прирастът на вноса от държави извън еврозоната също се очаква да отслабне в краткосрочен план, както поради динамиката на износа, така и поради слабата динамика на инвестициите и икономическата активност в някои държави от еврозоната. В по-далечна перспектива се очаква вносът от държави извън еврозоната да нараства в общи линии в синхрон с общото търсене (вътрешното търсене плюс износа). Като цяло, приносът на нетната търговия за растежа на реалния БВП се очаква да стане отрицателен до края на 2019 г., а от 2020 г. нататък да бъде неутрален.

Растежът на заетостта се очаква да бъде слаб в краткосрочен план, отчасти поради временни фактори, но и в по-далечен хоризонт заради възникващи ограничения в предлагането на трудов ресурс. Прогнозира се растежът на заетостта да отслабне през 2019 г. и отново да се засили леко през 2020 г. Очакваното забавяне в растежа на заетостта през 2019 г. е преди всичко проявяваща се със закъснение реакция на слабата икономическа активност в някои държави. През 2020 г. се очаква растежът на заетостта да се позасили, подпомаган от по-силната икономическа активност. Прогнозата за 2021 г. е растежът на заетостта отново да отслабне, тъй като се очаква предлагането на трудов ресурс да ограничава по-нататъшното ѝ нарастване, а търсенето на трудов ресурс също да отслабне в синхрон със забавянето на икономиката.

Очаква се разрастването на работната сила да се забави в хода на прогнозния период. Очаква се работната сила да продължи да се разраства в отражение на прогнозираната нетна имиграция на работници, очакваната интеграция на бежанците и продължаващото повишаване на участието на трудовия пазар. Все пак тези фактори отслабват в хода на прогнозния период, затова неблагоприятното въздействие от застаряването на населението върху разрастването на работната сила се очаква да се увеличи, тъй като напускащите я възрастни работници са по-многобройни от навлизащите млади работници.

Очаква се темпът на безработица да спадне до 7,3% през 2021 г. През първото тримесечие на 2019 г. равнището на безработица спадна до 7,8% – най-ниското, наблюдавано от третото тримесечие на 2008 г. насам. В перспектива се очаква темпът на безработица да остане в общи линии без промяна на сегашното си равнище през 2019 г., а след това да намалее. Прогнозира се броят на безработните да намалее с около 0,8 милиона души до 12,9 милиона до края на прогнозния период, макар и да остане все още малко над най-ниското отбелязано равнище преди кризата (12,2 милиона души). Макар че се очаква спадът на безработицата да обхване всички държави, все пак се очаква темпът на безработицата да се различава съществено помежду им.

Прогнозата за производителността на труда е тя да се възстановява през прогнозния период. След силна инерция през 2017 г. нарастването на производителността на труда на заето лице намаля през 2018 г. в отражение на неочакваното отслабване на икономическата активност. По-късно през 2019 г. се очаква леко увеличение на растежа на производителността на тримесечна база успоредно с ускоряването на икономическата активност. В средносрочен план растежът на производителността на труда би трябвало да се задържи малко под средния темп от преди кризата (1,0%^[4]).

В сравнение с прогнозите от март 2019 г. растежът на реалния БВП е ревизиран нагоре за 2019 г. и надолу за 2020 г. и 2021 г. През 2019 г. изненадващо по-високият растеж през първото тримесечие повече от компенсира низходящите ревизии за остатъка от годината. Тези ревизии се дължат на: а) отзвучаването на временни фактори, стимулирали растежа през първото тримесечие, б) по-слабите нагласи и низходящата ревизия на външното търсене, които отразяват по-продължителната несигурност в глобалните политики (напр. Брекзит и търговски спорове), и в) продължаващата несигурност, свързана с политиките в Италия. Тези низходящи ревизии на краткосрочните перспективи означават пренасяне на по-ниски показатели в 2020 г. Средносрочната перспектива е ревизирана съвсем слабо надолу.

2 Цени и разходи

Прогнозира се ХИПЦ инфлацията да бъде на средно равнище от 1,3% през 2019 г. и след това да се увеличи до 1,6% през 2021 г. (вж. Графика 2). Спадът на общата инфлация през 2019 г. се дължи главно на значителното намаляване на ХИПЦ инфлацията на енергоносителите, причинено от низходящи базови ефекти, и на лекото поевтиняване на суровия петрол в евро. Очаква се през 2020 г. и 2021 г. цените на енергоносителите в ХИПЦ да се повишават със слаб темп, отчасти в отражение на леко низходящата крива на петролните фючърси. След спад в краткосрочен план, отразяващ забавяне в поскъпването на хранителните суровини, ХИПЦ инфлацията на храните се очаква да се колебае около ниво от 2%. ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни ще следва постепенна възходяща тенденция след края на тази година, достигайки 1,6% през 2021 г. Очаква се засилването на ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни да бъде подпомогнато от по-постепенно, но все пак продължаващо възходящо развитие на икономиката. Нещо повече, затягането на условията на пазара на труда все така ще стимулира растежа на заплатите, а печалбата на единица продукция се очаква да се възстанови, докато икономиката отново набира инерция, а предходни увеличения на разходите за труд намерят отражение в цените. В резултат на това ще се увеличи натискът по линия на вътрешните разходи. Очаква се поскъпването на неенергийните суровини също да допринесе за повишаване на ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни.

Прогнозира се прирастът на компенсацията на наето лице да нарасне от 2,2% през 2018 г. до 2,5% през 2021 г. при продължаващо затягане на условията на пазарите на труда. В същото време, след рязко покачване през 2018 г. в резултат от циклично забавяне на производителността и еднократни фактори, засягащи компенсацията на наето лице, растежът на разходите за труд на единица продукция се очаква да се позабави в хода на прогнозния период със засилването на растежа на производителността, но да остане на по-високо равнище, отколкото през последните години. Главният фактор, който стимулира нарастването на заплатите, е очакваното затягане на условията на трудовия пазар в някои части на еврозоната. Ако се абстрахираме от цикличната инерция, може да се очаква, че засилването на общата инфлация през последните две години също ще допринесе за ускоряване на растежа на номиналните заплати в онези държави от еврозоната, в които процесите на формиране на заплатите включват елементи на ретроспективна индексация. Също така, някои държави повишиха минималните заплати и това може да намери отражение в разпределението на заплатите.

Очаква се по-благоприятно развитие на нормите на печалба през прогнозния период, отколкото през 2018 г. През последните няколко тримесечия нормата на печалба бе подложена на натиск от нарастването на разходите за труд на единица продукция и от предходни поскъпвания на петрола, които се отразиха неблагоприятно на условията за търговия. Тези неблагоприятни фактори би трябвало да отслабнат с подновеното ускоряване на икономиката и с очакваното подобряване на условията за търговия (вж. Каре 3).

Предвижда се външният ценови натиск да отслабне през 2019 г. и умерено да нараства през остатъка от прогнозния период. Годишният темп на прираст на дефлатора на вноса се предвижда да намалее през 2019 г. спрямо 2018 г., а след това леко да нараства. Този профил се обуславя до голяма степен от динамиката на цените на петрола, която тласна нагоре цените на вноса през 2018 г., а през 2019 г. ще ги забавя. Същевременно поскъпването на непетролните суровини и базисният ценови натиск в световен мащаб би трябвало да осигури известна, макар и по-скромна, подкрепа за инфлацията в цените на вноса.

В сравнение с прогнозите от март 2019 г. ХИПЦ инфлацията е ревизирана нагоре за 2019 г. и надолу за 2020 г. Тези ревизии се обясняват до голяма степен с енергийния компонент, който е ревизиран осезаемо нагоре за 2019 г. поради по-силното нарастване на цената на петрола, и надолу за 2020 г. поради по-стръмния низходящ профил на кривата на петролните фючърси. В допълнение към това ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни е ревизирана незначително надолу в краткосрочен план, отразявайки главно по-слабите постъпващи данни.

3 Фискални перспективи

Общата позиция на фискалната политика на еврозоната се оценява като леко експанзионистична за целия прогнозен период. Позицията на фискалната политика се измерва като изменение на циклично изгладеното първично салдо без държавната помощ за финансовия сектор. След като бе неутрална през 2018 г., тя се очаква да стане леко експанзионистична през 2019 г., главно в резултат на намаления на преки данъци и на увеличение на публичните разходи в някои държави. През 2020 г. основният принос за очакваното допълнително разхлабване на позицията на фискалната политика идва от по-нататъшно намаляване на преки данъци и социалноосигурителни вноски и от по-високи трансфери. През 2021 г. по-нататъшно леко разхлабване се свързва главно с нарастване на разходите и с намаление на преки данъци в някои държави.

Прогнозата за бюджетното салдо на еврозоната е то да се влоши през 2019 г. и да остане в общи линии непроменено през следващите години, а за съотношението дълг/БВП се очаква то да продължи да намалява. Увеличаването на бюджетния дефицит се дължи на влошаване на циклично изгладеното първично салдо поради очакваната експанзионистична позиция на фискалната политика. Това отчасти се неутрализира от лек спад на разходите за лихви в резултат на заместването на стар държавен дълг с високи разходи с нов дълг, емитиран при по-ниски лихвени проценти. Низходящата тенденция при съотношението държавен дълг/БВП се подкрепя от все по-благоприятния диференциал между лихвените проценти и темпа на растеж и от трайно положителните първични салда, които обаче намаляват с течение на времето.

Перспективата за дефицита на еврозоната се е подобрила незначително в сравнение с прогнозите от март 2019 г. Малко по-ниските бюджетни дефицити отразяват малко по-слабо експанзионистична позиция на фискалната политика в сравнение с изданието на прогнозите от март 2019 г., без обаче да има промяна в цялостната картина на леко експанзионистична позиция на фискалната политика. Прогнозата за съотношението дълг/БВП остава в общи линии непроменена, тъй като имаше само незначителни ревизии в дефицита.