Най-важните числа

1 Доклад на ръководството

1.1 Предназначение на доклада на ръководството на ЕЦБ

Докладът на ръководството^[1] е неделима част от годишния отчет на ЕЦБ. Неговото предназначение е да предостави на читателите контекстуална информация във връзка с финансовия отчет.^[2] Като се има предвид, че дейностите и операциите на ЕЦБ се извършват в изпълнение на нейните цели на политиката, финансовата ѝ позиция и резултат би следвало да се разглеждат успоредно с дейностите ѝ по политиката.

За тази цел докладът на ръководството представя основните задачи и дейности на ЕЦБ и тяхното отражение върху финансовия отчет. Освен това в него се анализират основните тенденции в баланса и отчета за приходите и разходите през годината и се представя информация за нетния собствен капитал на ЕЦБ. И накрая, в него се описват условията на риск, в които функционира ЕЦБ, като се представя информация за специфичните рискове, на които тя е изложена, и за използваните за редуцирането им политики за управление на риска.

1.2 Основни задачи и дейности

ЕЦБ е част от Евросистемата, която освен нея включва и националните централни банки (НЦБ) на държавите членки на Европейския съюз (ЕС), чиято парична единица е еврото.^[3] Първостепенната цел на Евросистемата е да поддържа ценова стабилност. ЕЦБ изпълнява задачите си, както са посочени в Договора за функционирането на Европейския съюз^[4] и в Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (Устав на ЕСЦБ)^[5] (Диаграма 1). ЕЦБ извършва дейностите си с цел да изпълни своя мандат, а не с намерение да генерира печалба.

Диаграма 1

Основни задачи на ЕЦБ

Операциите по паричната политика на Евросистемата се отразяват във финансовите отчети на ЕЦБ и на НЦБ от еврозоната съгласно принципа на децентрализираното прилагане на паричната политика в Евросистемата. В Таблица 1 по-долу е представен обзор на основните операции и функции на ЕЦБ в изпълнение на нейния мандат и е показано по какъв начин се отразяват те върху финансовия ѝ отчет.

1.3 Финансови въпроси

1.3.1 Баланс

През периода 2019–2022 г. балансовото число на ЕЦБ нарасна значително, главно в резултат от окончателни покупки на ценни книжа от ЕЦБ в контекста на провеждането на паричната политика на Евросистемата (Графика 1). По-специално, основните фактори, обуславящи значителното нарастване през 2020 г. и 2021 г., бяха нетните покупки на ценни книжа по програмата за закупуване на активи (APP)^[6] и въвеждането на програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP)^[7] през март 2020 г. Нетните покупки на ценни книжа по PEPP и APP бяха преустановени съответно от края на март 2022 г. и от 1 юли 2022 г., което доведе до по-умерено нарастване на балансовото число на ЕЦБ през 2022 г.

Графика 1

Основни компоненти на баланса на ЕЦБ

(млрд. евро)

През 2023 г. балансовото число на ЕЦБ намаля с 24,4 млрд. евро до 674,5 млрд. евро, главно поради постепенното свиване на наличностите по APP в резултат от само частичното реинвестиране на погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж в този портфейл от март до юни 2023 г. и пълното прекратяването на тези реинвестиции от юли.

В края на 2023 г. деноминираните в евро ценни книжа, държани за целите на паричната политика, съставляваха 63% от общия размер на активите на ЕЦБ. По този показател в баланса ЕЦБ държи ценни книжа, придобити по програмата за пазарите на ценни книжа (SMP), третата програма за закупуване на обезпечени облигации (CBPP3), програмата за закупуване на обезпечени с активи ценни книжа (ABSPP), програмата за закупуване на активи на публичния сектор (PSPP) и програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP). Придобитите по тези програми ценни книжа се оценяват по амортизирана цена на придобиване, подлежаща на обезценка.

Въз основа на решения на Управителния съвет Евросистемата продължи да реинвестира изцяло погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж по PEPP през цялата година, а по APP – до края на февруари 2023 г. От началото на март до края на юни 2023 г. тя реинвестира само частично погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж по APP, а от юли 2023 г. преустанови тези реинвестиции. В резултат от тези решения портфейлът от ценни книжа, държани от ЕЦБ за целите на паричната политика, намаля с 31,9 млрд. евро до 425,3 млрд. евро (Графика 2), като държаните по APP активи от PSPP, ABSPP и CBPP3 намаляха съответно с 18,0 млрд. евро, 9,5 млрд. евро и 1,6 млрд. евро вследствие на изплащания. Портфейлът по PEPP намаля с 2,6 млрд. евро, главно в резултат от нетното въздействие на амортизацията на премии и отстъпки^[8] по държани в него ценни книжа.

Управителният съвет възнамерява^[9] да продължи да реинвестира изцяло погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по PEPP, през първата половина на 2024 г. След това той предвижда да намалява портфейла по PEPP на равнището на Евросистемата със средно 7,5 млрд. евро месечно през втората половина на годината и в края ѝ да прекрати реинвестициите. Управителният съвет ще продължи да подхожда гъвкаво към реинвестирането на изплащанията, ставащи дължими в портфейла по PEPP, така че да противодейства на свързаните с пандемията рискове за трансмисионния механизъм на паричната политика.

Графика 2

Ценни книжа, държани за целите на паричната политика

(млрд. евро)

В края на 2023 г. матуритетният профил^[10] на ценните книжа по активните програми за закупуване на ценни книжа, държани за целите на паричната политика, а именно APP и PEPP, беше разнообразен (Графика 3).

Графика 3

Матуритетен профил на APP и PEPP

През 2023 г. общата равностойност в евро на чуждестранните резервни активи на ЕЦБ, които се състоят от злато, специални права на тираж, щатски долари, японски йени и китайски юани, се увеличи с 3,3 млрд. евро до 87,7 млрд. евро.

Равностойността в евро на наличностите на ЕЦБ от злато и вземания в злато се увеличи през 2023 г. с 2,7 млрд. евро до 30,4 млрд. евро (Графика 4), предимно поради нарастване на пазарната цена на златото в евро. Това нарастване доведе и до увеличение в същия размер в сметките на ЕЦБ за преоценка на златото (вижте раздел 1.3.2 „Нетен собствен капитал“). Освен това при въвеждането на единната валута в Хърватия от 1 януари 2023 г. Hrvatska narodna banka прехвърли на ЕЦБ злато на стойност 96 млн. евро.

Графика 4

Наличности от злато и цена на златото

(лява скала: млрд. евро; дясна скала: евро за унция чисто злато)

Равностойността в евро на валутните резерви на ЕЦБ^[11] в щатски долари, японски йени и китайски юани нарасна с 0,2 млрд. евро до 55,2 млрд. евро (Графика 5), главно благодарение на дохода през годината, предимно по портфейла в щатски долари. В допълнение към това при въвеждането на единната валута в Хърватия, считано от 1 януари 2023 г., Hrvatska narodna banka прехвърли на ЕЦБ чуждестранни резервни активи, деноминирани в щатски долари, на стойност 544 млн. евро. Нарастването на общата стойност на наличностите в чуждестранна валута беше частично неутрализирано, най-вече от поевтиняването на щатския долар и японската йена спрямо еврото.

Графика 5

Валутни резерви

(млрд. евро)

Щатските долари са главният компонент на чуждестранните валутни резерви на ЕЦБ с дял от 81% в техния общ размер в края на 2023 г.

ЕЦБ управлява инвестирането на чуждестранните си валутни резерви чрез тристепенен подход. Най-напред риск мениджърите в ЕЦБ съставят стратегически референтен портфейл, който се одобрява от Управителния съвет. След това мениджърите на портфейли в ЕЦБ съставят тактически референтен портфейл, който се одобрява от Изпълнителния съвет. В третия етап текущите инвестиционни операции се провеждат децентрализирано от НЦБ.

Валутните резерви на ЕЦБ се инвестират главно в ценни книжа и депозити на паричния пазар или се държат по разплащателни сметки (Графика 6). Ценните книжа в този портфейл се оценяват по пазарни цени в края на годината.

Графика 6

Състав на инвестициите в чуждестранна валута

(млрд. евро)

Предназначението на чуждестранните валутни резерви на ЕЦБ е да се финансират потенциални интервенции на валутния пазар. По тази причина те се управляват съобразно три заложени цели (по ред на важност): ликвидност, сигурност и възвръщаемост. Поради това този портфейл се състои основно от ценни книжа с кратък матуритет (Графика 7).

Графика 7

Матуритетен профил на деноминираните в чуждестранна валута ценни книжа

Стойността на портфейла от собствени средства нарасна с 1,0 млрд. евро до 22,1 млрд. евро (Графика 8), предимно поради i) реинвестирането на приходите от лихви, генерирани по този портфейл, и ii) увеличението на пазарната стойност на деноминираните в евро ценни книжа в този портфейл в резултат от спад в доходността на облигациите на еврозоната в края на годината (Графика 17).

Портфейлът се състои основно от деноминирани в евро ценни книжа, които се оценяват по пазарни цени в края на годината. През 2023 г. държавните дългови ценни книжа съставляваха 77% от общия размер на портфейла.

Делът на зелените инвестиции в портфейла от собствени средства продължи да нараства от 13% в края на 2022 г. до 20% в края на 2023 г. ЕЦБ възнамерява да увеличи още този дял през следващите години.^[12] От 2021 г. насам покупките на зелени облигации на вторичните пазари се допълват от инвестиции в деноминирания в евро инвестиционен фонд за зелени облигации за централните банки, създаден от Банката за международни разплащания през януари 2021 г.

Графика 8

Портфейлът от собствени средства на ЕЦБ

(млрд. евро)

Портфейлът от собствени средства на ЕЦБ се състои основно от инвестиции на внесения ѝ капитал и средства, заделени в общия резервен фонд и в провизиите за финансови рискове. Предназначението на този портфейл е да осигурява приходи, които да допринасят за финансирането на оперативните разходи на ЕЦБ, несвързани с изпълнението на надзорните ѝ задачи.^[13] Той се инвестира в деноминирани в евро активи и за него важат ограничения, определени в рамката за контрол на риска. Това води до по-диверсифицирана матуритетна структура (Графика 9) в сравнение с портфейла от чуждестранни резерви.

Графика 9

Матуритетен профил на ценните книжа от портфейла от собствени средства на ЕЦБ

В края на 2023 г. общата стойност на евробанкнотите в обращение е 1567,7 млрд. евро – практически същата като в края на 2022 г. ЕЦБ има дял от 8% от общата стойност на евробанкнотите в обращение. Това се равнява на 125,4 млрд. евро в края на годината. Тъй като самата ЕЦБ не емитира банкноти, тя има вземания в рамките на Евросистемата от НЦБ от еврозоната на стойност, равна на стойността на нейния дял от евробанкнотите в обращение.

Задълженията на ЕЦБ в рамките на Евросистемата, които се състоят основно от нетните салда на НЦБ от еврозоната спрямо ЕЦБ в TARGET и задълженията, свързани с чуждестранните резервни активи, прехвърлени на ЕЦБ от НЦБ от еврозоната при присъединяването им към Евросистемата, се увеличиха през 2023 г. с 89,6 млрд. евро до 445,0 млрд. евро.

Развитието на задълженията на ЕЦБ в рамките на Евросистемата е обусловено главно от развитието на нетното задължение в TARGET. Основните фактори, обуславящи промените в нетното задължение в TARGET през периода 2019–2023 г., са покупките и изплащанията на ценни книжа, държани за целите на паричната политика, чийто сетълмент се извършва чрез сметки в TARGET, и промените в задълженията към резиденти в еврозоната и извън еврозоната, деноминирани в евро (Графика 10). През 2023 г. входящите парични потоци от изплащания на ценни книжа, държани за целите на паричната политика, бяха по-малки от изходящите потоци, свързани с намаляване на задълженията към резиденти в еврозоната и извън еврозоната, деноминирани в евро, и това доведе до цялостно нарастване на нетното задължение в TARGET.

Графика 10

Нетно салдо в TARGET в рамките на Евросистемата, задължения към резиденти в еврозоната и извън еврозоната, деноминирани в евро, и ценни книжа, държани за целите на паричната политика

(млрд. евро)

През 2023 г. другите задължения на ЕЦБ намаляха със 107,7 млрд. евро до 58,0 млрд. евро поради спад на задълженията към резиденти в еврозоната и извън еврозоната, деноминирани в евро. По-специално, намаляха: i) депозитите, приети от ЕЦБ в ролята ѝ на фискален агент^[14], ii) салдата на спомагателни системи извън еврозоната, свързани с TARGET чрез компонента TARGET–ЕЦБ, и iii) паричните средства, получени като обезпечение срещу отдаването в заем на ценни книжа по PSPP и ценни книжа на публичния сектор по PEPP.

1.3.2 Нетен собствен капитал

Нетният собствен капитал на ЕЦБ включва нейния капитал, всички суми, държани в провизиите за финансови рискове и в общия резервен фонд, сметките за преоценка^[15], натрупаните загуби от предходни години и печалбите/загубите за годината.^[16]

В края на 2023 г. нетният собствен капитал на ЕЦБ беше в размер на 44,5 млрд. евро (Графика 11) – със 7,0 млрд. евро по-малко, отколкото в края на 2022 г., поради понесените през 2023 г. загуби. Провизиите за финансови рискове бяха използвани в пълен размер за покриване на част от тези загуби, така че загубата за годината бе намалена на 1,3 млрд. евро. Намалението на нетния собствен капитал на ЕЦБ, произтичащо от загубите през 2023 г., беше частично компенсирано от i) увеличението в сметките за преоценка, главно в резултат от повишаването на пазарната цена на златото в евро през 2023 г., и ii) вноските от Hrvatska narodna banka във внесения капитал, сметките за преоценка и провизиите за финансови рискове след въвеждането на единната валута в Хърватия от 1 януари 2023 г.

Графика 11

Нетният собствен капитал на ЕЦБ

(млрд. евро)

Промените в нетния собствен капитал на ЕЦБ през годината са представени в Таблица 2.

Нереализираните печалби по златото и чуждестранната валута и нереализираните печалби по ценни книжа, които подлежат на ценова преоценка, не се признават за приход в отчета за приходите и разходите, а се записват направо по сметки за преоценка, отразени в пасивите на баланса на ЕЦБ. Салдата по тези сметки могат да се използват, за да се неутрализира въздействието от бъдещи неблагоприятни промени в съответните цени и/или курсове и по този начин те засилват устойчивостта на ЕЦБ срещу базовите рискове. През 2023 г. сметките за преоценка на златото, чуждестранната валута и ценните книжа нараснаха с 0,7 млрд. евро до 36,9 млрд. евро, главно поради по-високите салда за преоценка на златото в резултат от покачването на пазарната цена на златото в евро. Салдата за преоценка на чуждестранната валута намаляха главно поради поевтиняването на щатския долар и японската йена спрямо еврото (Графика 12).

Графика 12

Основни валутни курсове и цена на златото през периода 2019–2023 г.

(процентно изменение спрямо 2019 г., данни в края на годината)

С оглед на експозицията си на финансови рискове (вижте раздел 1.4.1 „Финансови рискове“) ЕЦБ може да задели провизии за финансови рискове, които да се използват до степен, счетена за необходима от Управителния съвет, за компенсиране на загуби, възникващи в резултат на тази експозиция. Всяка година се преразглежда размерът на тези провизии, като се вземат предвид редица фактори, включително равнището на наличности от рискови активи, прогнозните резултати за следващата година и оценката на риска. Провизиите за финансови рискове заедно със сумата, държана в общия резервен фонд на ЕЦБ, не могат да надвишават стойността на капитала, внесен от НЦБ от еврозоната. В края на 2022 г. тези провизии възлизаха на 6566 млн. евро. При въвеждането на единната валута в Хърватия Hrvatska narodna banka внесе в провизиите за финансови рискове 53 млн. евро, считано от 1 януари 2023 г., увеличавайки размера им до 6620 млн. евро. В края на 2023 г. след годишния преглед Управителният съвет реши да освободи целия размер на тези провизии, за да компенсира частично загубите, понесени през 2023 г. В рамките на годишния си преглед Управителният съвет може да вземе решение за попълване на провизиите за финансови рискове, след като ЕЦБ започне отново да реализира печалба.

След освобождаването на провизиите за финансови рискове загубата на ЕЦБ за годината е в размер на 1,3 млрд. евро (вижте раздел 1.3.3 „Отчет за приходите и разходите“). Управителният съвет реши да пренесе тази загуба в баланса на ЕЦБ и тя да бъде компенсирана от бъдещи печалби.

1.3.3 Отчет за приходите и разходите

От 2019 г. насам финансовият резултат на ЕЦБ постепенно намаля (Графика 13). През 2020 г. и 2021 г. това се дължеше главно на по-ниския доход, генериран от активите в чуждестранна валута и от ценните книжа, държани за целите на паричната политика. През 2022 г. и 2023 г. по-ниският резултат беше следствие предимно на материализирането на лихвения риск, тъй като покачването на лихвените проценти в еврозоната доведе до незабавно увеличение на разходите за лихви, плащани от ЕЦБ по нейното нетно задължение в TARGET, докато доходът по активите ѝ не се увеличи в същата степен и със същия темп (вижте раздел 1.4.1 „Финансови рискове“).

Загубата на ЕЦБ за 2023 г., последвала продължителен период на значителни печалби, отразява ролята и необходимите действия по политиката на Евросистемата при изпълнението на нейния първостепенен мандат да поддържа ценова стабилност. Тя не се отразява на способността ѝ да провежда ефикасна парична политика. През предходните години балансовото число на ЕЦБ нарасна съществено, главно поради покупките на ценни книжа по програмите за закупуване на активи. Що се отнася до активите, повечето притежавани понастоящем ценни книжа, държани за целите на паричната политика, бяха закупени в период на ниски лихвени проценти. Те имат дълъг матуритет и фиксиран купон. Тези ценни книжа ще продължат да генерират сравнително нисък доход от лихви, който не се влияе непосредствено от промените в основните лихвени проценти на ЕЦБ. Същевременно паричният сетълмент на тези покупки чрез TARGET доведе до увеличаване на нетното задължение на ЕЦБ в TARGET, което се олихвява с лихвения процент по основните операции по рефинансиране (ООР). Като мярка за противодействие на инфлацията в еврозоната през 2022 г. започна повишаване на този лихвен процент, което доведе до незабавно увеличение на разходите на ЕЦБ за лихви.

ЕЦБ вероятно ще продължи да понася загуби през следващите няколко години в резултат на материализирането на лихвен риск, преди да се върне устойчиво към печалба. Възникването и размерът на тези загуби са несигурни и до голяма степен ще зависят от бъдещото развитие на основните лихвени проценти на ЕЦБ и от размера и състава на баланса ѝ. Все пак капиталът на ЕЦБ и значителните ѝ сметки за преоценка, които общо възлизат на 45,8 млрд. евро в края на 2023 г. (вижте раздел 1.3.2 „Нетен собствен капитал“), са основа за нейната финансова солидност. Във всеки случай тя може да функционира ефективно и да изпълнява първостепенния си мандат да поддържа ценова стабилност независимо от каквито и да е загуби.

Графика 13

Основни компоненти на отчета за приходите и разходите на ЕЦБ

(млн. евро)

През 2023 г. ЕЦБ използва цялата сума от 6620 млн. евро, заделена в провизиите за финансови рискове, за частично компенсиране на загубите, понесени през годината. След освобождаването на провизиите загубата на ЕЦБ възлиза на 1266 млн. евро (2022 г.: нулева стойност). Главният фактор, който я обуславя, е значителният нетен разход за лихви (Графика 14).

Графика 14

Фактори, обуславящи финансовия резултат на ЕЦБ за 2022 г. и 2023 г.

(млн. евро)

През 2023 г. нетните разходи за лихви на ЕЦБ възлизаха на 7193 млн. евро спрямо нетен доход от лихви в размер на 900 млн. евро през 2022 г. (Графика 15). Това се дължеше главно на разходите за лихви, произтичащи от нетното задължение на ЕЦБ в TARGET. За спада допринесоха също нетните други разходи за лихви, както и разходите за лихви, свързани с олихвяването на вземанията на НЦБ от еврозоната във връзка с прехвърлени на ЕЦБ валутни резерви. Тези разходи бяха частично компенсирани от по-високите приходи от лихви, произтичащи от i) вземанията на ЕЦБ във връзка с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата, ii) ценните книжа, държани за целите на паричната политика, и iii) чуждестранните резервни активи.

Графика 15

Нетни приходи от/(разходи за) лихви

(млн. евро)

През 2023 г. нетният доход от лихви, генериран от ценни книжа, държани за целите на паричната политика, отбеляза увеличение с 1933 млн. евро до 3467 млн. евро (Графика 16) поради по-високите нетни приходи от лихви от ценните книжа, държани по APP (CBPP3, ABSPP и PSPP) и по PEPP. Нетните приходи от лихви от държаните по APP активи нараснаха с 1247 млн. евро до 2818 млн. евро през 2023 г., а портфейлът по PEPP генерира нетни приходи от лихви в размер на 600 млн. евро спрямо нетни разходи за лихви в размер на 103 млн. евро през предходната година. Тази динамика се дължи главно на значителното увеличение на лихвените проценти и доходността на облигациите в еврозоната, започнало през 2022 г. (Графика 17), което i) позволи реинвестиране по APP и PEPP при по-висока доходност в сравнение с ретроспективната доходност на съответните портфейли и ii) оказа положително въздействие върху купона по ценни книжа с променлив лихвен процент (основно придобити по ABSPP). Освен това за нарастването допринесе по-ниската амортизация на премии, особено по придобити в миналото ценни книжа на публичния сектор. Нетният доход от лихви по портфейлите по SMP спадна с 16 млн. евро до 49 млн. евро поради намаляващия размер на този портфейл в резултат от настъпването на падежа на ценни книжа.

Графика 16

Нетен доход от/(разходи за) лихви по ценни книжа, държани за целите на паричната политика

(млн. евро)

Графика 17

Доходност на 7-годишните държавни облигации в еврозоната

(проценти годишно; данни от края на месеца)

Нетният доход от лихви по чуждестранните резервни активи се увеличи с 1583 млн. евро до 2382 млн. евро, предимно в резултат от по-високите приходи от лихви от ценните книжа, деноминирани в щатски долари. През 2023 г. средната доходност по портфейла на ЕЦБ в щатски долари се увеличи в сравнение с предходната година поради i) продажби и изплащания на закупени преди облигации с по-ниска доходност и ii) покупки на ценни книжа с по-висока доходност след повишаването на доходността на облигациите в щатски долари от края на 2021 г. насам (Графика 18).

Графика 18

Доходност на двегодишните държавни облигации в Съединените щати, Япония и Китай

(проценти годишно; данни от края на месеца)

През 2023 г. доходът от лихви, произтичащ от дела на ЕЦБ в евробанкнотите, и разходите за лихви, произтичащи от олихвяването на вземанията на НЦБ във връзка с прехвърлянето на валутни резерви, се увеличиха съответно с 4081 млн. евро до 4817 млн. евро и с 1133 млн. евро до 1335 млн. евро. Промените са резултат от повишението на лихвения процент по ООР, който се използва за изчисляване на лихвите по тези салда. В края на 2023 г. лихвеният процент по ООР достигна 4,5%, а средногодишният му размер нарасна от 0,6% през 2022 г. до 3,8% през 2023 г.

Нетните разходи за лихви, произтичащи от салдата в TARGET, дължими на/от НЦБ, се увеличиха с 12 161 млн. евро до 14 236 млн. евро през 2023 г. Увеличението се дължи главно на по-високия среден лихвен процент по ООР през 2023 г., който се използва за олихвяване на салдата на ЕЦБ в TARGET в рамките на Евросистемата.

Нетните други разходи за лихви са в размер на 2288 млн. евро през 2023 г. спрямо нетен друг доход от лихви в размер на 108 млн. евро през предходната година. Промяната е обусловена главно от олихвяването на депозити, приети от ЕЦБ в качеството ѝ на фискален агент, както и на салдата на спомагателни системи в еврозоната. През втората половина на 2022 г., след като приложимите лихвени проценти станаха положителни, ЕЦБ започна да плаща лихви по тях. През 2023 г. олихвяването и средното салдо по тези показатели се увеличиха още повече и това доведе до нарастване на разходите за лихви. Те бяха частично компенсирани от по-високия приход от лихви по портфейла от собствени средства вследствие на нарастващата доходност в еврозоната (Графика 17).

През 2023 г. нетните реализирани загуби от финансови операции намаляха с 4 млн. евро до 106 млн. евро (Графика 19). Те произтичат главно от i) неуредени премии по ценни книжа по ABSPP, изплатени преди падежа, и ii) нетни реализирани ценови загуби от продажби на ценни книжа, деноминирани в щатски долари, през втората половина на 2023 г. (Графика 20), чиято пазарна стойност беше неблагоприятно засегната от нарастването на доходността на облигациите в щатски долари през този период (Графика 18).

Графика 19

Реализирани печалби/загуби от финансови операции

(млн. евро)

Графика 20

Реализирани тримесечни печалби/загуби от финансови операции през 2022 г. и 2023 г.

(млн. евро)

Нереализираните загуби от преоценка се отразяват в отчета за приходите и разходите на ЕЦБ под формата на намаления на стойността в края на годината. През 2023 г. тези намаления на стойността бяха в размер на 38 млн. евро, произтичащи главно от нереализирани ценови загуби по редица ценни книжа, държани в портфейла в щатски долари и в портфейла от собствени средства. През 2022 г. тези загуби бяха значително по-високи – 1840 млн. евро (Графика 21), тъй като съответната доходност се беше увеличила значително, което доведе до голямо намаляване на пазарната стойност на по-голямата част от ценните книжа, държани в портфейлите от собствени средства и в щатски долари в края на същата година.

Графика 21

Намаляване на стойността на финансови активи и позиции

(млн. евро)

Общият размер на оперативните разходи на ЕЦБ, включително за амортизация и услуги по производството на банкноти, отбеляза нарастване с 48 млн. евро до 1272 млн. евро (Графика 22). Увеличението спрямо 2022 г. се дължи главно на по-високите разходи за персонала, произтичащи от по-големия среден брой служители през 2022 г., предимно в банковия надзор, както и на корекции на заплатите. То е частично компенсирано от по-ниските разходи във връзка с доходите след приключване на трудовите правоотношения главно в резултат от по-ниските разходи за текущо обслужване след годишната актюерска оценка. Административните разходи се увеличиха, основно поради по-високите разходи за външни консултантски услуги и връщането към пълно равнище на дейност след пандемията, по-специално в банковия надзор. Същевременно те отразяват и въздействието на инфлацията.

Свързаните с банковия надзор разходи се покриват изцяло от такси, които се начисляват на поднадзорните лица. Въз основа на фактическите разходи на ЕЦБ за изпълнение на нейните задачи по банковия надзор приходите от надзорни такси за 2023 г. възлизат на 654 млн. евро.^[17]

Графика 22

Оперативни разходи и приходи от надзорни такси

(млн. евро)

1.4 Управление на риска

Управлението на риска е критично важна част от дейността на ЕЦБ. То се извършва чрез непрекъснат процес на i) идентифициране и оценка на рисковете, ii) преразглеждане на стратегията и политиките по отношение на рисковете, iii) прилагане на мерки за редуциране на рисковете и iv) наблюдаване и отчитане на рисковете. За всички тях са разработени ефикасни методологии, процеси и системи.

Диаграма 2

Цикъл на управлението на риска

В следващите раздели са представени рисковете, техните източници и приложимите рамки за контрол на риска.

1.4.1 Финансови рискове

Изпълнителният съвет предлага политики и процедури, които осигуряват подходящо ниво на защита срещу финансовите рискове, на които е изложена ЕЦБ. Комитетът за управление на риска (RMC), който се състои от експерти от централните банки от Евросистемата, допринася за наблюдението, измерването и отчитането на финансовите рискове, свързани с баланса на Евросистемата, и определя и преразглежда съответните методологии и рамки. По този начин комитетът помага на органите за вземане на решения да осигуряват подходящо равнище на защита на Евросистемата.

Финансови рискове възникват от операциите на ЕЦБ и свързаните с тях експозиции. Рамките за контрол и лимитите на риска, които ЕЦБ прилага при управлението на своя рисков профил, варират според вида операция, отразявайки инвестиционните или свързаните с политиката предназначения на различните портфейли и рисковите характеристики на базовите активи.

ЕЦБ използва редица разработени от нейните експерти техники за оценка, за да наблюдава и оценява рисковете. Тези техники се основават на единна рамка за симулация на пазарен и кредитен риск. Основните концепции, техники и допускания при моделирането, които са в основата на измерителите на риска, се опират на секторни стандарти и на налични пазарни данни. В типичния случай за количественото изразяване на риска се използва показателят „очакван недостиг“ (ES)^[18], с доверителна вероятност 99%, за едногодишен срок. За изчислението на риска се използват два подхода: i) счетоводен подход, при който сметките за преоценка на ЕЦБ се разглеждат като буфер в изчисляването на прогнозния риск съгласно приложимите счетоводни правила; и ii) финансов подход, при който сметките за преоценка не се вземат предвид като буфер при пресмятането на риска. Освен това ЕЦБ изчислява други измерители на риска с различна доверителна вероятност, извършва анализи на чувствителността и на стрес сценарии и оценява дългосрочните прогнози за експозициите и дохода, за да поддържа изчерпателна картина на рисковете.^[19]

През годината общият размер на рисковете на ЕЦБ намаля. В края на 2023 г. общият размер на финансовите рискове по баланса на ЕЦБ, измерен посредством очаквания недостиг (ES) при доверителна вероятност 99% за едногодишен срок с прилагане на счетоводния подход, възлизаше на 16,7 млрд. евро, т.е. с 1,6 млрд. евро по-малко от оценката на рисковете в края на 2022 г. (Графика 23). По-малкият размер на рисковете отразява спада в наличностите на ЕЦБ на ценни книжа по APP, който се дължи на това, че погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж първоначално бяха реинвестирани само частично от март до юни 2023 г., а от юли реинвестициите бяха преустановени изцяло.

Графика 23

Общ размер на финансовите рискове (ES 99%, счетоводен подход)

(млрд. евро)

Кредитен риск произтича от портфейлите на ЕЦБ по паричната политика, деноминирания в евро портфейл от собствени средства и валутните резерви. Макар че ценните книжа, държани за целите на паричната политика, се оценяват по амортизирана стойност, подлежаща на обезценка, и следователно при отсъствие на продажби не са изложени на ценови промени, свързани с миграция на кредитен рейтинг, те все пак са изложени на риск от кредитно неизпълнение. Деноминираните в евро собствени средства и валутните резерви се оценяват по пазарна цена и съответно са изложени на риск от миграция на кредитен рейтинг и риск от кредитно неизпълнение. В сравнение с 2022 г. кредитният риск остана в общи линии стабилен.

Той се редуцира предимно посредством прилагането на критерии за допустимост, процедури за комплексна проверка и лимити, които варират според различните портфейли.

Валутен и стоков риск произтичат от наличностите на ЕЦБ в чуждестранна валута и злато. Валутният риск остана като цяло стабилен спрямо 2022 г.

Предвид ролята на тези активи в паричната политика ЕЦБ не хеджира свързаните с тях валутни и стокови рискове. Вместо това тези рискове се редуцират посредством наличието на сметки за преоценка и диверсификация на наличностите между различни валути и злато.

Валутните резерви и деноминираните в евро собствени средства на ЕЦБ се инвестират главно в ценни книжа с фиксиран доход и са изложени на пазарен лихвен риск, като се има предвид, че се оценяват по пазарна цена. Валутните резерви на ЕЦБ се инвестират главно в активи със сравнително кратък матуритет (вижте Графика 7 в раздел 1.3.1 „Баланс“), докато активите в портфейла от собствени средства като цяло имат по-дълги матуритети (Графика 9 в раздел 1.3.1 „Баланс“). Лихвеният риск на тези портфейли, измерен чрез счетоводния подход, намаля в сравнение с 2022 г. в отражение на динамиката на пазарните условия.

Пазарният лихвен риск на ЕЦБ се редуцира посредством политики за разпределение на активите и сметки за преоценка.

ЕЦБ е изложена също така и на лихвен риск, произтичащ от несъответствия между лихвения доход по нейните активи и лихвите, изплащани по пасивите ѝ, което оказва влияние върху нейния нетен доход от лихви. Този риск не е пряко свързан с конкретен портфейл, а по-скоро със структурата на баланса на ЕЦБ като цяло, и по-специално със съществуването на матуритетни несъответствия и несъответствия в доходността между активите и пасивите. Освен че се включва в редовното измерване на общия размер на финансовия риск в едногодишен хоризонт, той се наблюдава посредством прогнози за доходността на ЕЦБ в средносрочен до дългосрочен план.

Този тип риск се управлява посредством политики за разпределение на активите и се редуцира допълнително от наличието на нелихвоносни пасиви в баланса на ЕЦБ.

Все пак този риск се материализира през 2023 г. поради което се прогнозират финансови загуби през следващите няколко години, след което се очаква ЕЦБ да се върне към устойчиви печалби. Прогнозираните загуби са главно вследствие на намаление на нетния доход от лихви на ЕЦБ. Голяма част от средносрочните и дългосрочните активи с фиксирани лихвени купони бяха придобити, когато лихвените проценти бяха много ниски или дори нулеви. Те се финансират главно от краткосрочни пасиви, които се олихвяват с лихвения процент по ООР. Тъй като лихвените проценти започнаха да се покачват в средата на 2022 г., разходите по задълженията надхвърлиха лихвата по активите. Така нетният доход от лихви през предходната година отстъпи място на нетен разход за лихви.

Рисковете, свързани с изменението на климата, постепенно се включват в рамката на ЕЦБ за управление на рисковете. През 2022 г. Евросистемата проведе първия климатичен стрес тест на баланса си^[20]. Той даде възможност за предварителна оценка на въздействието от този риск върху баланса на ЕЦБ. През следващите години ще се извършват редовни стрес тестове, свързани с климата, като следващият е предвиден за 2024 г.

1.4.2 Операционен риск

Изпълнителният съвет отговаря за политиката и рамката за управление на операционния риск^[21] на ЕЦБ и ги одобрява. Комитетът за управление на операционния риск (ORC) подпомага Изпълнителния съвет при изпълнението на неговата роля да контролира управлението на операционните рискове. Управлението на операционния риск е неразделна част от структурата на институционалното управление на ЕЦБ^[22] и от управленските процеси.

Главната цел на рамката на ЕЦБ за управление на операционния риск е да допринася за това ЕЦБ да изпълнява мисията и целите си, защитавайки същевременно своята репутация и активи от загуба, злоупотреба или вреда. Съгласно рамката за управление на операционния риск всяко структурно звено има задължението да идентифицира, подлага на оценка, предотвратява, отчита и наблюдава своите операционни рискове, инциденти и мерки за контрол. В този смисъл политиката на ЕЦБ по отношение на поносимостта към риск дава насоки за стратегиите за реакция на риска и процедурите за приемане на рисковете. Тя е свързана с петстепенна матрица на риска, която се основава на скали за категоризиране на въздействието и вероятността посредством количествени и качествени критерии.

Средата, в която работи ЕЦБ, е изложена на все по-сложни и взаимосвързани заплахи и с текущите ѝ дейности е свързан широк диапазон от операционни рискове. Загриженост за ЕЦБ пораждат главно разнообразни нефинансови рискове, свързани с хора, системи, процеси и външни събития. Ето защо тя е въвела процеси за улесняване на текущото и ефикасно управление на операционните рискове и за интегриране на информацията за рисковете в процеса на вземане на решения. Освен това тя продължава да съсредоточава усилията си върху това да засили своята устойчивост, като възприема широк поглед към рисковете и възможностите „от край до край“, обхващайки и свързани с устойчивостта аспекти. Установени са структури за действие и планове за извънредни обстоятелства, така че да се осигури непрекъснатост на критично важните функции в случай на срив или криза.

1.4.3 Риск от неправомерно поведение

ЕЦБ има нарочна Служба за съответствие и управление като основно звено за управление на риска. Нейното предназначение е да засили рамката за институционално управление на ЕЦБ като мярка срещу риска от неправомерно поведение^[23]. Целта е тя да съдейства на Изпълнителния съвет в задачата да защитава интегритета и репутацията на ЕЦБ, да налага етични стандарти за поведение и да засили отчетността и прозрачността. Независим Комитет по етика предоставя консултации и указания на високопоставените длъжностни лица в ЕЦБ по въпроси, свързани с интегритета и поведението, и съдейства на Управителния съвет да управлява по подходящ и последователен начин рисковете на ниво висше ръководство. Комитетът по етичните въпроси и нормативното съответствие действа на равнището на Евросистемата и единния надзорен механизъм (ЕНМ) за постигане на съгласувано прилагане на етичните рамки за НЦБ и националните компетентни органи (НКО).

През 2023 г. Комитетът по етични въпроси и нормативно съответствие сформира Оперативна група по риска от неправомерно поведение, която да сравни съществуващите правила в тази област и процесите за наблюдение и отчитане в ЕЦБ, НЦБ и НКО. Целта на оперативната група е да определи минимални общи стандарти и да осигури опростена рамка за рисковете от неправомерно поведение, която може да бъде разширена и укрепена с течение на годините.

2 Финансов отчет на ЕЦБ

2.1 Баланс към 31 декември 2023 г.

2.2 Отчет за приходите и разходите за годината,
приключваща на 31 декември 2023 г.

Франкфурт на Майн, 13 февруари 2024 г.
Европейска централна банка

Кристин Лагард
Председател

2.3 Счетоводна политика

Форма и представяне на финансовия отчет

Финансовият отчет на ЕЦБ е изготвен в съответствие със следните принципи на счетоводната политика^[24], които според Управителния съвет на ЕЦБ осигуряват справедливо представяне на финансовия отчет и същевременно отразяват характера на централнобанковата дейност.

Счетоводни принципи

Прилагат се следните счетоводни принципи: икономическа реалистичност и прозрачност, благоразумие, признаване на събития, настъпили след датата на баланса, същественост, принцип на действащото предприятие, принцип на текущото начисляване, последователност и съпоставимост.

Признаване на активи и пасиви

Актив или пасив се признава в баланса само в случаите, когато е вероятно свързана бъдеща икономическа полза да се отчете като входящ или изходящ финансов поток на ЕЦБ, по същество всички свързани рискове и ползи са прехвърлени на ЕЦБ, а цената на придобиване или стойността на актива или размерът на задължението могат да бъдат надеждно измерени.

База на счетоводното отчитане

Отчетът е изготвен на база историческа стойност, модифицирана така, че да включва пазарна оценка на търгуемите ценни книжа (различни от държаните понастоящем за целите на паричната политика), златото и всички други балансови и задбалансови активи и пасиви, деноминирани в чуждестранна валута.

Транзакциите по финансови активи и пасиви се отразяват по сметките според датата, на която е извършено плащането.

С изключение на спот транзакциите с ценни книжа транзакциите с финансови инструменти, деноминирани в чуждестранна валута, се записват по задбалансови сметки на датата на сделката. На датата на плащането задбалансовите счетоводни записи се сторнират и транзакциите се записват по баланса. Покупките и продажбите на чуждестранна валута се отразяват върху нетната валутна позиция на датата на сделката, като резултатите, произтичащи от продажбите, също се изчисляват на тази дата. Начислените лихви, премии и отстъпки, свързани с деноминирани в чуждестранна валута финансови инструменти, се изчисляват и осчетоводяват на дневна база, като валутната позиция също се променя ежедневно в резултат от тези начисления.

Активи и пасиви в злато и чуждестранна валута

Активите и пасивите, деноминирани в чуждестранна валута, се преизчисляват в евро по обменния курс на датата на баланса. Приходите и разходите се преизчисляват по обменния курс на датата на осчетоводяване. Преоценката на активите и пасивите в чуждестранна валута, включително балансови и задбалансови инструменти, се извършва валута по валута.

Преоценката по пазарна цена на активи и пасиви, деноминирани в чуждестранна валута, се извършва отделно от валутната преоценка.

Златото се оценява по пазарната цена към датата на баланса. Не се прави разграничение между разликите в ценовата и валутната преоценка на златото. Вместо това се осчетоводява единствена оценка на златото на база цената на унция чисто злато в евро, която за годината, приключваща на 31 декември 2023 г., се изчислява според обменния курс на еврото към щатския долар на 29 декември 2023 г.

Специалните права на тираж (СПТ) се определят като кошница от валути и стойността им се изчислява като претеглена сума на обменните курсове на пет основни валути (щатски долар, евро, китайски юан, японска йена и британска лира). Наличностите на ЕЦБ от СПТ са преизчислени в евро по обменния курс на еврото спрямо СПТ на 29 декември 2023 г.

Ценни книжа

Ценни книжа, държани за целите на паричната политика
Ценните книжа, държани понастоящем за целите на паричната политика, се отчитат по амортизирана стойност, подлежаща на обезценка.

Други ценни книжа
Търгуемите ценни книжа (различни от ценните книжа, държани понастоящем за целите на паричната политика) и други подобни активи се оценяват или по средни пазарни цени, или въз основа на съответната крива на доходност на датата на баланса, ценна книга по ценна книга. Включените в ценни книжа опции не се отделят за целите на оценката. За годината, приключваща на 31 декември 2023 г., са използвани средните пазарни цени от 29 декември 2023 г.

Търгуемите инвестиционни фондове се преоценяват на нетна основа на равнище фонд, като се използва тяхната нетна стойност на активите. Не се прилага нетиране на нереализираните печалби и загуби в различните инвестиционни фондове.

Неликвидните акции и всякакви други капиталови инструменти, държани като постоянни инвестиции, се оценяват по цена на придобиване, подлежаща на обезценка.

Признаване на доходи

Приходите и разходите се признават за периода, в който са възникнали.^[25] Реализираните печалби и загуби, произтичащи от продажбата на чуждестранна валута, злато и ценни книжа, се включват в отчета за приходите и разходите. Такива реализирани печалби и загуби се изчисляват въз основа на средната цена на съответния актив.

Нереализираните печалби не се признават за приход и се прехвърлят пряко по сметка за преоценка.

Нереализираните загуби се отразяват в отчета за приходите и разходите, ако в края на годината превишават предходни печалби от преоценка, натрупани в съответната сметка за преоценка. Такива нереализирани загуби от каквито и да е ценни книжа, валута или злато не се нетират с нереализираната печалба от други ценни книжа, валута или злато. В случай на такива нереализирани загуби по който и да е показател, отразен в отчета за приходите и разходите, неговата средна цена се намалява до обменния курс или пазарната цена в края на годината.

Загубите от обезценка се включват в отчета за приходите и разходите и не се сторнират през следващите години, освен ако обезценката не намалее и намалението не може да се свърже с наблюдаемо събитие, настъпило след първоначалното ѝ отчитане.

Премиите или отстъпките по ценни книжа се амортизират през остатъчния им договорен срок.

Обратни сделки

Обратните транзакции са операции, при които ЕЦБ купува или продава активи по споразумения за обратно изкупуване (репо сделки) или извършва кредитни операции срещу обезпечение.

При репо сделките ценните книжа се продават срещу парични средства, като същевременно се сключва споразумение за обратното им изкупуване от контрагента по договорена цена на определена бъдеща дата. Споразуменията за обратно изкупуване се отчитат като обезпечени депозити в пасивите на баланса. Ценните книжа, продадени в резултат на такова споразумение, остават в баланса на ЕЦБ.

При обратните репо сделки ценните книжа се купуват срещу парични средства, като същевременно се сключва споразумение за обратната им продажба на контрагента по договорена цена на определена бъдеща дата. Обратните репо сделки се отразяват като обезпечени заеми в активите на баланса, но не се включват в наличностите от ценни книжа на ЕЦБ.

Обратните транзакции (включително транзакции по предоставяне в заем на ценни книжа), осъществени по програма, предлагана от специализирана институция, се отразяват в баланса само когато обезпечението е предоставено под формата на парични средства, които все още не са инвестирани.

Задбалансови инструменти

Валутните инструменти, а именно валутни форуърдни транзакции, форуърд частта на валутни суапове и други валутни инструменти, свързани с обмяната на една валута в друга на определена бъдеща дата, се включват в нетната валутна позиция за целите на изчисляването на валутните печалби и загуби.

Лихвените инструменти се преоценяват инструмент по инструмент. Ежедневните промени в маржовете на отклонение на отворените лихвени фючърсни договори се записват в отчета за приходите и разходите. Оценяването на форуърдните транзакции с ценни книжа се извършва от ЕЦБ въз основа на общоприети методи за оценка с използване на наблюдаеми пазарни цени и курсове и дисконтови фактори от датата на плащане до датата на оценката.

Дълготрайни активи

Дълготрайните активи, включително нематериалните активи, но без земята и произведенията на изкуството, се оценяват по цена на придобиване минус амортизацията. Земята и произведенията на изкуството се оценяват по цена на придобиване. Главната сграда на ЕЦБ се оценява по цена на придобиване минус амортизация, подлежаща на обезценка. Що се отнася до амортизацията на главната сграда на ЕЦБ, разходите се причисляват към съответните компоненти на активи, чиято амортизация се извършва въз основа на оценка на полезния им живот. Амортизацията се изчислява на линейна база за очаквания полезен живот на актива, като се започне от тримесечието, след като той е станал достъпен за използване. Полезният живот, който се прилага към основните класове активи, е както следва:

Периодът на амортизация по отношение на капитализираните разходи за основни ремонти, свързани със сегашните сгради под наем, където се помещава ЕЦБ, е коригиран така, че да бъдат взети предвид всякакви събития, които влияят върху очаквания полезен живот на засегнатия актив.

ЕЦБ извършва годишен тест за обезценка на своята главна сграда и свързани с офисни сгради активи с право на ползване (вижте „Лизинг“ по-долу). Ако се установи показател за обезценка и се прецени, че е възможно стойността на актива да е намаляла, се оценява възстановимата стойност. Ако възстановимата стойност е под нетната балансова стойност, в отчета за приходите и разходите се записва загуба от обезценка.

Дълготрайни активи на стойност под 10 000 евро се отписват в годината на придобиване.

Дълготрайни активи, които отговарят на критериите за капитализиране, но са все още в процес на строителство или разработване, се отчитат в показателя Незавършено капитално строителство. Свързаните с това разходи се прехвърлят към съответните показатели за дълготрайни активи, когато активите станат достъпни за ползване.

Лизинг

ЕЦБ действа и като лизингополучател, и като сублизингодател.

ЕЦБ като лизингополучател
При всички лизинги, включващи материален актив, при които ЕЦБ се явява лизингополучател, съответният актив с право на ползване и задължението по лизинга се отразяват в баланса на началната дата на лизинга, т.е. когато активът стане достъпен за ползване, и се отчитат съответно в релевантните показатели за дълготрайни активи в Материални и нематериални дълготрайни активи и в Други (задължения). При лизинги, които отговарят на критериите за капитализиране, но съответният актив е все още в процес на строителство или преустройство, разходите преди началната дата на лизинга се отчитат в показателя Незавършено капитално строителство.

Активите с право на ползване се оценяват по цена на придобиване минус амортизацията. В добавка към това свързаните с офисни сгради активи с право на ползване подлежат на обезценка (по темата за годишния тест за обезценка вижте „Дълготрайни активи“ по-горе). Амортизацията се изчислява на линейна база от началната дата или до края на полезния живот на актива с право на ползване, или до изтичането на срока на лизинга – което от двете настъпи по-рано.

Задължението по лизинга първоначално се измерва по настоящата стойност на бъдещите плащания по него (включваща само лизинговите компоненти), дисконтирана с диференциалния лихвен процент на ЕЦБ. След това то се измерва по амортизирана стойност по метода на ефективния лихвен процент. Свързаните с това разходи за лихви се записват в отчета за приходите и разходите в показателя Други разходи за лихви. При промяна в бъдещи плащания по лизинг, произтичащи от промяна в индекс или друга преоценка на съществуващия договор, задължението по лизинга се преизчислява. Всяко такова преизчисление води до съответна корекция на балансовата стойност на актива с право на ползване.

Краткосрочен лизинг със срок до 12 месеца и лизинг на активи с ниска стойност под 10 000 евро (в съответствие с прага, който се прилага за признаването на дълготрайни активи) се записват като разход в отчета за приходите и разходите.

ЕЦБ като сублизингодател
При всички лизинги, при които ЕЦБ се явява сублизингодател, тя предоставя на трети страни право на ползване на базов актив (или на част от такъв актив), като същевременно остава в сила договорът между първоначалния лизингодател и ЕЦБ (основен лизинг). Сублизингът се класифицира като финансов или оперативен^[26] според актива с право на ползване, произтичащ от основния лизинг, а не според базовия актив.

Сублизингът, при който ЕЦБ се явява сублизингодател, се класифицира като финансов лизинг и ЕЦБ отписва от Материални и нематериални дълготрайни активи актива с право на ползване, свързан с основния лизинг (или част от него), който се прехвърля на сублизингополучателя, а в Други (активи) вписва сублизингово вземане. Лизинговото задължение по основния лизинг остава незасегнато от сублизинга.

На началната дата сублизинговото вземане се измерва първоначално по настоящата стойност на бъдещите лизингови плащания към ЕЦБ, дисконтирана с дисконтовия процент, използван за основния лизинг. След това то се измерва по амортизирана стойност по метода на ефективния лихвен процент. Свързаните с това приходи от лихви се записват в отчета за приходите и разходите в показателя Други приходи от лихви.

Доходи след приключване на трудовите правоотношения, други дългосрочни компенсации и компенсации при напускане на ЕЦБ

ЕЦБ поддържа пенсионни програми с дефинирани доходи за своите служители, за членовете на Изпълнителния съвет и за членовете на Надзорния съвет, които са служители на ЕЦБ.

Пенсионната програма за служителите се финансира с активи, съхранявани във фонд за дългосрочни компенсации на служителите. Задължителните вноски от страна на ЕЦБ и на служителите се отразяват в стълба на дефинираните доходи в пенсионната програма. Служителите могат да правят допълнителни доброволни вноски в стълб на дефинирани вноски, който може да се използва за осигуряване на допълнителни компенсации.^[27] Тези допълнителни компенсации се определят от размера на доброволните вноски заедно с възвръщаемостта от инвестирането им.

Налице са финансово необезпечени споразумения за доходи след приключване на трудовите правоотношения и други дългосрочни компенсации за членовете на Изпълнителния съвет и за членовете на Надзорния съвет, които са служители на ЕЦБ. За служителите са налице финансово необезпечени споразумения за различни от пенсии доходи след приключване на трудовите правоотношения и други дългосрочни компенсации.

Нетно задължение по дефинирани доходи
Задължението, признато в баланса в показателя Други (задължения) във връзка с пенсионните програми с дефинирани доходи, включително други дългосрочни компенсации и компенсации при напускане^[28], представлява настоящата стойност на задължението по дефинирани доходи на датата на баланса минус справедливата стойност на активите по пенсионните програми, използвани за финансиране на това задължение.

Размерът на задължението по пенсионните програми с дефинирани доходи се изчислява ежегодно от независими актюери, като се използва методът на прогнозна условна единица. Настоящата стойност на задължението по пенсионните програми с дефинирани доходи се изчислява, като се дисконтират очакваните бъдещи парични потоци, като се използва лихвен процент, който се определя въз основа на пазарната доходност на датата на баланса на висококачествени корпоративни облигации, деноминирани в евро, които имат матуритет, подобен на свързаното задължение.

Актюерски печалби и загуби могат да възникнат от наложени от опита корекции (ако действителните резултати са различни от по-рано направените актюерски допускания) и от промени в самите актюерски допускания.

Нетна стойност на дефинираните доходи
Нетната стойност на дефинираните доходи се разделя на компоненти, които се отразяват в отчета за приходите и разходите, и преизчисления по отношение на доходите след приключване на трудовите правоотношения, които се отразяват в баланса в показателя Сметки за преоценка.

Нетната стойност, отнесена в отчета за приходите и разходите, включва:

1. начислените за годината разходи за текущо обслужване по дефинираните доходи;
2. разходите за ретроспективно обслужване по дефинираните доходи в резултат от промяна в пенсионната програма;
3. нетната лихва по нетното задължение по дефинирани доходи според дисконтовия лихвен процент;
4. преизчисления по отношение на други дългосрочни компенсации и компенсации при напускане с дългосрочен характер^[29], ако има такива, в тяхната цялост.

Нетната стойност, отразена в Сметки за преоценка, включва:

1. актюерски печалби и загуби по задължението по дефинирани доходи;
2. фактическата възвръщаемост на активите по пенсионната програма с изключение на средствата, включени в нетната лихва по нетното задължение по дефинирани доходи;
3. всяка промяна в ефекта на таван на активите, с изключение на средствата, включени в нетната лихва по нетното задължение по дефинирани доходи.

Размерът им се оценява ежегодно от независими актюери, за да се определи съответното задължение във финансовите отчети.

Салда в рамките на ЕСЦБ/Евросистемата

Салдата в рамките на ЕСЦБ възникват основно в резултат от презгранични плащания в Европейския съюз (ЕС), които се извършват в евро в резервни пари. В голямата си част тези транзакции са инициирани от субекти на частното право (т.е. кредитни институции, предприятия и частни лица). Техният сетълмент се извършва чрез TARGET – Трансевропейската автоматизирана система за брутен сетълмент на експресни преводи в реално време. Те пораждат двустранни салда по сметките в TARGET на централните банки от ЕС. Плащания, извършени от ЕЦБ и националните централни банки (НЦБ) също засягат тези сметки. Всички сетълменти автоматично се агрегират и коригират и стават част от единствена позиция на всяка НЦБ към ЕЦБ. В счетоводните книги на ЕЦБ тези позиции представляват нетно вземане или задължение на всяка НЦБ към останалите банки от Европейската система на централните банки (ЕСЦБ). Движенията по сметките в TARGET се отразяват ежедневно в счетоводните записи на ЕЦБ и НЦБ.

Салдата в рамките на Евросистемата на НЦБ от еврозоната към ЕЦБ, възникващи във връзка с TARGET, както и други салда в рамките на Евросистемата, деноминирани в евро (например междинно разпределение на печалбата на ЕЦБ, ако има такава, между НЦБ), се отразяват в баланса на ЕЦБ като единствена нетна позиция по активите или пасивите в показателя Други вземания в рамките на Евросистемата (нето) или Други задължения в рамките на Евросистемата (нето). Салда в рамките на ЕСЦБ на НЦБ извън еврозоната към ЕЦБ, произтичащи от участието им в TARGET,^[30] се представят в показателя Задължения към резиденти извън еврозоната, деноминирани в евро.

Салдата в рамките на Евросистемата, произтичащи от разпределянето на евробанкноти в нея, се включват като единствен нетен актив в показателя Вземания във връзка с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата (вижте „Банкноти в обращение“ по-долу).

Салдата в рамките на Евросистемата, произтичащи от прехвърлянето на чуждестранни резервни активи към ЕЦБ от НЦБ, които се присъединяват към Евросистемата, са деноминирани в евро и се представят в показателя Задължения, еквивалентни на прехвърляне на валутни резерви.

Банкноти в обращение

ЕЦБ и НЦБ от еврозоната, които заедно образуват Евросистемата, емитират евробанкнотите.^[31] Общата стойност на евробанкнотите в обращение се разпределя между централните банки от Евросистемата в последния работен ден на всеки месец в съответствие с алгоритъма за разпределяне на банкнотите.^[32]

На ЕЦБ е разпределен дял от 8% от общата стойност на евробанкнотите в обращение, който се оповестява в пасивите на баланса в показателя Банкноти в обращение. Делът на ЕЦБ в общата емисия на евробанкноти е обезпечен с вземания от НЦБ. Тези лихвоносни вземания^[33] са включени в показателя Вземания във връзка с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата (вижте „Салда в рамките на ЕСЦБ/Евросистемата“ по-горе). Приходите от лихви по тези вземания се включват в отчета за приходите и разходите в показателя Доход от лихви във връзка с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата.

Междинно разпределение на печалбата

Сума, равна на сбора от дохода на ЕЦБ от евробанкноти в обращение и дохода, възникващ от ценни книжа, държани за целите на паричната политика и закупени по i) програмата за пазарите на ценни книжа; ii) третата програма за закупуване на обезпечени облигации; iii) програмата за закупуване на обезпечени с активи ценни книжа; iv) програмата за закупуване на активи на публичния сектор; и v) програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия, се разпределя през януари следващата година в междинно разпределение на печалбата, освен ако Управителният съвет не реши друго.^[34] Такова решение се взема, когато въз основа на мотивиран разчет, изготвен от Изпълнителния съвет, Управителният съвет очаква ЕЦБ да претърпи обща годишна загуба или да реализира годишна печалба, по-малка от този доход. Управителният съвет може също така да реши да прехвърли целия този доход или част от него към провизиите за финансови рискове. Освен това той може да вземе решение за приспадане от сумата на приходите от евробанкноти в обращение, подлежаща на междинно разпределение през януари, на разходите, направени от ЕЦБ във връзка с емитирането и обработката на евробанкноти.

Събития, настъпили след приключване на баланса

Стойността на активите и пасивите се коригира за събития, настъпили между датата на годишния баланс и датата, на която Изпълнителният съвет разрешава представянето на годишния отчет на ЕЦБ за одобрение от Управителния съвет, ако такива събития се отразяват съществено върху състоянието на активите и пасивите към датата на баланса.

Важни събития, настъпили след датата на баланса, които не се отразяват върху състоянието на активите и пасивите към датата на баланса, се посочват в приложенията.

Промени в счетоводната политика

През 2023 г. нямаше промени в счетоводната политика, прилагана от ЕЦБ.

Други въпроси

В съответствие с член 27 от Устава на ЕСЦБ и въз основа на препоръка на Управителния съвет Съветът на ЕС даде първоначално одобрение за назначаването на Baker Tilly GmbH & Co. KG Wirtschaftsprüfungsgesellschaft, Дюселдорф (Федерална република Германия) за външен одитор на ЕЦБ за период от пет години, който приключи в края на финансовата 2022 година. През 2023 г. Съветът на ЕС, въз основа на препоръка на Управителния съвет, одобри удължение на този период с още две години до края на финансовата 2024 г.

2.4 Приложения към баланса

Приложение 1 – Злато и вземания в злато

Този показател обхваща наличностите на ЕЦБ от злато:

Нарастването на равностойността в евро на наличностите на ЕЦБ от злато се дължи предимно на повишаването на пазарната цена на златото в евро (вижте „Активи и пасиви в злато и чуждестранна валута“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“ и приложение 15 Сметки за преоценка). Наред с това при въвеждането на единната валута в Хърватия от 1 януари 2023 г. Hrvatska narodna banka прехвърли на ЕЦБ 56 256 унции чисто злато на стойност 96 млн. евро.

Приложение 2 – Вземания от резиденти извън еврозоната и в еврозоната, деноминирани в чуждестранна валута

Приложение 2.1 – Вземания от МВФ

Този актив представлява наличностите на ЕЦБ от СПТ и възлиза на 2083 млн. евро към 31 декември 2023 г. (спрямо 1759 млн. евро през 2022 г.). Той възниква в резултат от двустранното доброволно търговско споразумение с Международния валутен фонд (МВФ) за покупко-продажба на СПТ, с което МВФ е упълномощен да организира продажби и да извършва покупки на СПТ срещу евро от името на ЕЦБ в границите на определени минимални и максимални равнища на наличностите. За счетоводни цели СПТ се третират като чуждестранна валута (вижте „Активи и пасиви в злато и чуждестранна валута“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“). През 2023 г. наличностите на ЕЦБ от СПТ нараснаха, предимно в резултат от транзакция в контекста на горепосоченото доброволно търговско споразумение.

Приложение 2.2 – Салда в банки и инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи, и вземания от резиденти в еврозоната, деноминирани в чуждестранна валута

Тези две статии включват салда в банки и заеми, деноминирани в чуждестранна валута, както и инвестиции в ценни книжа, деноминирани в щатски долари, японски йени и китайски юани.

Общата стойност на тези показатели се увеличи през 2023 г., главно поради доходите, получени през годината, предимно по портфейла в щатски долари. В допълнение към това при въвеждането на единната валута в Хърватия, считано от 1 януари 2023 г., Hrvatska narodna banka прехвърли на ЕЦБ чуждестранни резервни активи, деноминирани в щатски долари, на стойност 544 млн. евро. Цялостното увеличение обаче беше почти напълно неутрализирано от поевтиняването на щатския долар и японската йена спрямо еврото.

Нетните валутни наличности на ЕЦБ^[35] са, както следва:

През 2023 г. не са извършвани валутни интервенции.

Приложение 3 – Други вземания от кредитни институции в еврозоната, деноминирани в евро

Към 31 декември 2023 г. този показател се състои от салда по разплащателни сметки при резиденти в еврозоната в размер на 17 млн. евро (спрямо 12 млн. евро през 2022 г.).

Приложение 4 – Ценни книжа на резиденти в еврозоната, деноминирани в евро

Приложение 4.1 – Ценни книжа, държани за целите на паричната политика

Към 31 декември 2023 г. този показател се състои от ценни книжа, придобити от ЕЦБ в рамките на програмата за пазарите на ценни книжа (SMP), третата програма за закупуване на обезпечени облигации (CBPP3), програмата за закупуване на обезпечени с активи ценни книжа (ABSPP), програмата за закупуване на активи на публичния сектор (PSPP) и програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP).

До края на февруари 2023 г.^[36] Евросистемата продължи да реинвестира изцяло погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по програмата за закупуване на активи (APP)^[37]. След това портфейлът по APP намаляваше с премерен и предвидим темп. До края на юни 2023 г. намалението беше средно с 15 млрд. евро месечно, тъй като Евросистемата не реинвестираше изцяло погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж. През юни 2023 г. Управителният съвет реши^[38] да прекрати от юли 2023 г. реинвестициите по APP. След това портфейлът по APP намаляваше поради настъпващите падежи на ценните книжа.

Що се отнася до PEPP^[39], Евросистемата продължи да реинвестира изцяло погашенията по главници на ценните книжа с настъпващ падеж, придобити през годината. Управителният съвет възнамерява^[40] да продължи да реинвестира изцяло погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по PEPP, през първата половина на 2024 г. Той също така предвижда да намалява портфейла по PEPP със средно 7,5 млрд. евро месечно през втората половина на годината и в края ѝ да прекрати реинвестициите. Освен това Управителният съвет ще продължи да подхожда гъвкаво към реинвестирането на изплащанията, ставащи дължими в портфейла по PEPP, така че да противодейства на свързаните с пандемията рискове за трансмисионния механизъм на паричната политика.

Ценните книжа, закупени по тези програми, се оценяват по амортизирана цена на придобиване, подлежаща на обезценка (вижте „Ценни книжа“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“).

Амортизираната стойност на ценните книжа, държани от ЕЦБ, и пазарната им стойност^[41] (която не се записва в баланса и в отчета за приходите и разходите, а се предоставя единствено с цел съпоставка) са, както следва:

Амортизираната стойност на ценните книжа, държани от ЕЦБ, се промени през годината както следва:

Управителният съвет подлага редовно на оценка финансовите рискове, свързани с ценните книжа, държани по тези програми.

В тази връзка тестовете за обезценка се провеждат на годишна база, като се използват данните в края на годината, и се одобряват от Управителния съвет. При тези тестове показателите за обезценка се оценяват поотделно за всяка програма. В случаите, в които са установени показатели за обезценка, се извършват допълнителни анализи, за да се потвърди, че паричните потоци по базовите ценни книжа не са засегнати от събитие, свързано с обезценка. Въз основа на резултатите от тазгодишните тестове за обезценка през 2023 г. ЕЦБ не е отчела загуби по ценните книжа, държани в нейните портфейли по паричната политика.

Амортизираната стойност на ценните книжа, държани от Евросистемата, е както следва:

Приложение 5 – Вземания в рамките на Евросистемата

Приложение 5.1 – Вземания във връзка с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата

Този показател включва вземания на ЕЦБ от НЦБ от еврозоната, свързани с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата (вижте „Банкноти в обращение“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“), и към 31 декември 2023 г. възлиза на 125 378 млн. евро (спрямо 125 763 млн. евро през 2022 г.). Олихвяването на тези вземания се изчислява ежедневно по последния разполагаем лихвен процент, който Евросистемата прилага в търговете при основните операции по рефинансиране (вижте приложение 23.2 Доход от лихви във връзка с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата).

Приложение 6 – Други активи

Приложение 6.1 – Материални и нематериални дълготрайни активи

Тези активи обхващат следните показатели:

В края на годината бе проведен тест за обезценка по отношение на главната сграда на ЕЦБ и офисните сгради с право на ползване и не бяха отчетени загуби от обезценка.

Приложение 6.2 – Други финансови активи

Този показател се състои основно от портфейла от собствени средства на ЕЦБ, който включва предимно инвестиции на внесения ѝ капитал, както и от заделените средства в общия резервен фонд и в провизиите за финансови рискове. Той включва също така 3211 акции в Банката за международни разплащания (БМР) на цена на придобиване 42 млн. евро и други разплащателни сметки, деноминирани в евро.

Компонентите на показателя са, както следва:

Нетното увеличение на този показател през 2023 г. се дължи предимно на i) реинвестирането на приходите от лихви, генерирани по портфейла от собствени средства на ЕЦБ, и ii) нарастването на пазарната стойност на деноминираните в евро ценни книжа в този портфейл.

Приложение 6.3 – Разлики от преоценка на задбалансови инструменти

Този показател е съставен предимно от промени в оценката на останалите неуредени към 31 декември 2023 г. транзакции по валутни суапове и форуърди (вижте приложение 20 Транзакции по валутни суапове и форуърди). Тези промени в оценката са в размер на 552 млн. евро (спрямо 783 млн. евро през 2022 г.) и произтичат от преобразуването на такива транзакции в еквивалента им в евро по обменни курсове на датата на баланса в съпоставка със стойностите в евро, получени от преобразуването на транзакциите по средната цена на съответната чуждестранна валута на съответната дата (вижте „Задбалансови инструменти“ и „Активи и пасиви в злато и чуждестранна валута“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“).

Приложение 6.4 – Начисления и разходи за бъдещи периоди

Този показател включва следните компоненти:

Към 31 декември 2023 г. този показател включва вземания по начислени лихви по салдата в TARGET, дължими от НЦБ от еврозоната за декември 2023 г. (вижте приложение 12.2 Други задължения в рамките на Евросистемата (нето)), и вземания по начислени лихви от НЦБ от еврозоната за последното тримесечие на 2023 г., които се отнасят до вземания на ЕЦБ във връзка с разпределянето на евробанкноти в Евросистемата (вижте приложение 5.1 Вземания във връзка с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата). Тези суми са изплатени през януари 2024 г.

Показателят включва също така начислената върху ценни книжа купонна лихва, включително неуредени лихвени плащания, изплатени при придобиване (вижте приложение 2.2 Салда в банки и инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи, както и вземания от резиденти в еврозоната, деноминирани в чуждестранна валута, приложение 4 Ценни книжа на резиденти в еврозоната, деноминирани в евро и приложение 6.2 Други финансови активи).

Начисленият доход, свързан с надзорните задачи, съответства на надзорните такси, които ще бъдат получени за периода на таксуване 2023 г. и ще бъдат събрани през 2024 г. (вижте приложение 26 Нетен доход/разход от такси и комисиони).^[42]

Останалата част от този показател се състои основно от i) начислен доход от лихви по други финансови инструменти ii) начислен доход от действащи проекти и услуги на ЕСЦБ (вижте приложение 28 Други доходи); и iii) различни предварителни плащания.

Приложение 6.5 – Други

Към 31 декември 2023 г. този показател възлиза на 88 млн. евро (спрямо 438 млн. евро през 2022 г.). Той включва различни салда в размер на 60 млн. евро (спрямо 90 млн. евро през 2022 г.), и се състои основно от вземания във връзка с действащи проекти и услуги на ЕСЦБ (вижте приложение 28 Други доходи) и салда във връзка с възстановим данък върху добавената стойност.

Освен това той включва салда в размер на 28 млн. евро (спрямо 349 млн. евро през 2022 г.), свързани с неприключени към 31 декември 2023 г. транзакции по валутни суапове и форуърди (вижте приложение 20 Транзакции по валутни суапове и форуърди). Тези салда са резултат от преобразуването на такива транзакции в еквивалента им в евро по средната стойност на съответната валута към датата на баланса в съпоставка със стойностите в евро, по които транзакциите са осчетоводени първоначално (вижте „Задбалансови инструменти“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“).

Приложение 7 – Банкноти в обращение

Този показател включва дела на ЕЦБ от 8% от стойността на евробанкнотите в обращение (вижте „Банкноти в обращение“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“) и към 31 декември 2023 г. възлиза на 125 378 млн. евро (спрямо 125 763 млн. евро през 2022 г.).

Приложение 8 – Други задължения към кредитни институции от eврозоната, деноминирани в евро

Централните банки от Евросистемата имат възможност да приемат парични средства като обезпечение при операциите за предоставяне в заем на ценни книжа от програмата за закупуване на ценни книжа на публичния сектор и такива ценни книжа по PEPP, без да трябва да ги реинвестират. В случая на ЕЦБ тези операции се провеждат посредством специализирана институция.

Към 31 декември 2023 г. неприключените салда по такива транзакции за предоставяне в заем срещу парично обезпечение, извършени с кредитни институции от еврозоната, възлизат на 4699 млн. евро (спрямо 17 734 млн. евро през 2022 г.). Получените като обезпечение парични средства бяха прехвърлени по сметки в TARGET. Тъй като в края на годината паричните средства останаха неинвестирани, тези транзакции са отчетени в баланса (вижте „Обратни сделки“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“)^[43].

Приложение 9 – Задължения към други резиденти в еврозоната, деноминирани в евро

Приложение 9.1 – Сектор „Държавно управление“

Към 31 декември 2023 г. този показател възлиза на 143 млн. евро (спрямо 48 520 млн. евро през 2022 г.). Той включва депозити на Европейския инструмент за финансова стабилност и Европейския механизъм за стабилност. Съгласно член 21 от Устава на ЕСЦБ ЕЦБ може да действа като фискален агент в полза на институции, органи, служби или агенции на Съюза, органите на централна власт, регионалните, местните или други органи на публичната власт, други органи, регулирани от публичното право, или на публични предприятия на държавите членки.

Приложение 9.2 – Други задължения

Този показател се състои от салдата на спомагателни системи в еврозоната^[44], свързани с TARGET посредством компонента TARGET–ЕЦБ, които към 31 декември 2023 г. са в размер на 20 479 млн. евро (спрямо 15 343 млн. евро през 2022 г.).

Приложение 10 – Задължения към резиденти извън еврозоната, деноминирани в евро

Този показател включва следните компоненти:

Към 31 декември 2023 г. най-големият компонент на този показател са депозити, приети от ЕЦБ в ролята ѝ на фискален агент за Европейската комисия, свързани с администрирането на дейностите на ЕС по получаване и предоставяне на кредити (вижте приложение 21 Управление на операции по получаване и предоставяне на кредити).

Показателят съдържа и салда, произтичащи от неуредени транзакции за предоставяне в заем на ценни книжа по PSPP и на ценни книжа на публичния сектор по РЕРР, извършени с кредитни институции извън еврозоната, при които като обезпечение са получени парични средства и те са прехвърлени по сметки в TARGET (вижте приложение 8 Други задължения към кредитни институции от еврозоната, деноминирани в евро).

Той включва също салда в TARGET, които се състоят от салда на НЦБ извън еврозоната към ЕЦБ (вижте „Салда в рамките на ЕСЦБ/Евросистемата“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“) и салда на спомагателни системи извън еврозоната, свързани с TARGET посредством компонента TARGET–ЕЦБ. Спадът в тези салда през 2023 г. съответства на по-малките салда на спомагателни системи извън еврозоната.

Остатъкът е салдо, произтичащо от постоянното реципрочно валутно споразумение със Системата на Федералния резерв. По силата на това споразумение Федералната резервна банка на Ню Йорк предоставя на ЕЦБ щатски долари посредством суап транзакции с цел да се осигури краткосрочно финансиране в щатски долари на контрагенти в Евросистемата. Едновременно с това ЕЦБ осъществява огледални суап транзакции с НЦБ от еврозоната, които използват получените средства, за да извършат операции за предоставяне на ликвидност в щатски долари под формата на обратни транзакции с контрагенти от Евросистемата. Тези огледални суап транзакции пораждат салда в рамките на Евросистемата между ЕЦБ и НЦБ от еврозоната. Освен това суап транзакциите, извършени с Федералната резервна банка на Ню Йорк и НЦБ от еврозоната, пораждат вземания и задължения по форуърди, които се записват по задбалансови сметки (вижте приложение 20 Транзакции по валутни суапове и форуърди).

Приложение 11 – Задължения към резиденти извън еврозоната, деноминирани в чуждестранна валута

11.1 – Депозити, салда и други задължения

Към 31 декември 2023 г. този показател се състои от задължение в чуждестранна валута към резидент извън еврозоната в размер на 24 млн. евро (при нулева стойност през 2022 г.), възникнало във връзка с управлението на резервите на ЕЦБ в чуждестранна валута.

Приложение 12 – Задължения в рамките на Евросистемата

Приложение 12.1 – Задължения, еквивалентни на прехвърляне на валутни резерви

Това са задължения към НЦБ от еврозоната, възникнали от прехвърлянето към ЕЦБ на чуждестранни резервни активи при присъединяването на тези НЦБ към Евросистемата. В съответствие с член 30.2 от Устава на ЕСЦБ внесените активи са фиксирани пропорционално на дела на НЦБ в записания капитал на ЕЦБ. Прехвърлянето на чуждестранни резервни активи от Hrvatska narodna banka при въвеждането на единната валута в Хърватия доведе до увеличение на тези задължения.

Вземането на Hrvatska narodna banka е определено на 327 млн. евро, за да се гарантира, че съотношението между това вземане и общия размер на вземането, записано в полза на другите НЦБ на държавите членки, чиято парична единица е еврото, ще бъде равно на съотношението между теглото на Hrvatska narodna banka в капиталовия алгоритъм на ЕЦБ и общото тегло в него на останалите НЦБ от еврозоната. Разликата между вземането и стойността на прехвърлените активи (вижте приложение 1 Злато и вземания в злато и приложение 2.2 Салда в банки и инвестиции в ценни книжа, външни кредити и други външни активи; и вземания от резиденти на еврозоната, деноминирани в чуждестранна валута) се приема за част от вноските на Hrvatska narodna banka, дължими съгласно член 48.2 от Устава на ЕСЦБ, към резервите и провизиите, еквивалентни на резервите на ЕЦБ към 31 декември 2022 г. (вижте приложение 14 Провизии и приложение 15 Сметки за преоценка).

Олихвяването на тези задължения се изчислява ежедневно по последния разполагаем лихвен процент, който Евросистемата прилага в търговете си при основните операции по рефинансиране, коригиран така, че да отрази нулевата възвръщаемост на компонента злато (вижте приложение 23.3 Олихвяване на вземанията на НЦБ във връзка с прехвърлянето на валутни резерви).

Приложение 12.2 – Други задължения в рамките на Евросистемата (нето)

През 2023 г. този показател се състои главно от салдата в TARGET на НЦБ от еврозоната към ЕЦБ (вижте „Салда в рамките на ЕСЦБ/Евросистемата“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“).

Увеличението на нетното задължение в TARGET се дължи главно на изходящите парични потоци в резултат на i) по-ниските депозити на Европейския механизъм за стабилност и Европейския инструмент за финансова стабилност (вижте приложение 9.1 Държавно управление); ii) по-ниските салда на спомагателни системи извън еврозоната, свързани с TARGET посредством компонента TARGET–ЕЦБ (вижте приложение 10 Задължения към резиденти извън еврозоната, деноминирани в евро); и iii) спад на паричните средства, получени като обезпечения при отдаването в заем на ценни книжа по PSPP и ценни книжа на публичния сектор по PEPP (вижте приложение 8 Други задължения към кредитни институции от еврозоната, деноминирани в евро и приложение 10 Задължения към резиденти извън еврозоната, деноминирани в евро). Въздействието на тези фактори бе частично неутрализирано, главно от входящите парични потоци в резултат от настъпването на падежа на ценни книжа по APP и PEPP, чийто сетълмент се извършва чрез сметки в TARGET (вижте приложение 4 Ценни книжа на резиденти в еврозоната, деноминирани в евро).

Олихвяването на позициите в TARGET на НЦБ от еврозоната към ЕЦБ с изключение на салдата, възникващи в резултат от огледални суап транзакции във връзка с операции по предоставяне на ликвидност в щатски долари, се изчислява ежедневно по последния разполагаем лихвен процент, който Евросистемата прилага в търговете при своите основни операции по рефинансиране.

Показателят Други задължения в рамките на Евросистемата е съставен предимно от депозити, приети от ЕЦБ в ролята ѝ на фискален агент за Европейската комисия във връзка с администрирането на дейностите на ЕС по получаване и предоставяне на кредити (вижте приложение 21 Управление на операции по получаване и предоставяне на кредити).

Приложение 13 – Други задължения

Приложение 13.1 – Разлики от преоценка на задбалансови инструменти

Този показател е съставен предимно от промени в оценката на останалите неуредени към 31 декември 2023 г. транзакции по валутни суапове и форуърди (вижте приложение 20 Транзакции по валутни суапове и форуърди). Тези промени в оценката са в размер на 68 млн. евро (спрямо 430 млн. евро през 2022 г.) и произтичат от преобразуването на такива транзакции в еквивалента им в евро по обменни курсове на датата на баланса в съпоставка със стойностите в евро, получени от преобразуването на транзакциите по средната цена на съответната чуждестранна валута на съответната дата (вижте „Задбалансови инструменти“ и „Активи и пасиви в злато и чуждестранна валута“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“).

Приложение 13.2 – Начисления и приходи за бъдещи периоди

Този показател включва следните компоненти:

Към 31 декември 2023 г. двата основни компонента на този показател са начислените лихви по салда в TARGET, дължими на НЦБ за декември 2023 г. (вижте приложение 10 Задължения към резиденти извън еврозоната, деноминирани в евро и приложение 12.2 Други задължения в рамките на Евросистемата (нето)), и начислените лихви, дължими на НЦБ от еврозоната за 2023 г., които се отнасят до вземанията им във връзка с прехвърлените към ЕЦБ чуждестранни валутни резерви (вижте приложение 12.1 Задължения, еквивалентни на прехвърляне на валутни резерви). Тези суми са изплатени през януари 2024 г.

Този показател включва също така начислените лихви, платими по депозити, приети от ЕЦБ в качеството ѝ на фискален агент (вижте приложение 9.1 Държавно управление, приложение 10 Задължения към резиденти извън еврозоната, деноминирани в евро и приложение 12.2 Други задължения в рамките на Евросистемата (нето).

Останалата част от показателя се състои главно от i) начислени лихви, дължими по салда на спомагателни системи в еврозоната, свързани с TARGET посредством компонента TARGET–ЕЦБ (вижте приложение 9.2 Други задължения); ii) различни начисления и приходи за бъдещи периоди; и iii) начислени лихви, дължими по паричните средства, получени като обезпечение по операции на ЕЦБ за предоставяне в заем на ценни книжа (вижте приложение 8 Други задължения към кредитни институции от еврозоната, деноминирани в евро и приложение 10 Задължения към резиденти извън еврозоната, деноминирани в евро).

Приложение 13.3 – Други

На 31 декември 2023 г. този показател възлиза на 1401 млн. евро (спрямо 1562 млн. евро през 2022 г.). Той включва салда в размер на 635 млн. евро (спрямо 974 млн. евро през 2022 г.), свързани с неприключени към 31 декември 2023 г. транзакции по валутни суапове и форуърди (вижте приложение 20 Транзакции по валутни суапове и форуърди). Тези салда са резултат от преобразуването на такива транзакции в еквивалента им в евро по средната стойност на съответната валута към датата на баланса в съпоставка със стойностите в евро, по които транзакциите са осчетоводени първоначално (вижте „Задбалансови инструменти“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“).

Показателят включва също задължение по лизинг в размер на 117 млн. евро (спрямо 141 млн. евро през 2022 г.) (вижте „Лизинг“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“).

В допълнение показателят включва нетното задължение на ЕЦБ по дефинирани доходи във връзка с доходи след приключване на трудовите правоотношения и други дългосрочни компенсации за нейните служители^[45] и членовете на Изпълнителния съвет, както и за членовете на Надзорния съвет, които са служители на ЕЦБ. Включени са също така и компенсациите при напускане на служителите на ЕЦБ.

Доходи след приключване на трудовите правоотношения, други дългосрочни компенсации и компенсации при напускане на ЕЦБ

Баланс
Сумите, признати в баланса в показателя Други (задължения) във връзка с доходи след приключване на трудовите правоотношения, други дългосрочни компенсации и компенсации при напускане на ЕЦБ^[46], са, както следва:

През 2023 г. настоящата стойност на задължението по дефинирани доходи към служителите в размер на 2458 млн. евро (спрямо 1947 млн. евро през 2022 г.) включва финансово необезпечени компенсации на стойност 278 млн. евро (спрямо 233 млн. евро през 2022 г.), свързани с изплащането на компенсации след пенсиониране, различни от пенсии, както и други дългосрочни компенсации. Настоящата стойност на задължението по дефинирани доходи към членовете на Изпълнителния съвет и членовете на Надзорния съвет в размер на 35 млн. евро (спрямо 31 млн. евро през 2022 г.) е свързана само с финансово необезпечени споразумения за доходи след приключване на трудовите правоотношения и други дългосрочни компенсации.

Преизчисления на нетното задължение на ЕЦБ по дефинирани доходи във връзка с доходи след приключване на трудовите правоотношения се признават в пасивите на баланса в показателя Сметки за преоценка. През 2023 г. печалбите от преизчисляване в този показател в пасивите са в размер на 238 млн. евро (спрямо 369 млн. евро през 2022 г.) (вижте приложение 15 Сметки за преоценка).

Промени в задължението по дефинирани доходи, активите по пенсионната програма и резултатите от преизчисления
Промените в настоящата стойност на задължението по дефинирани доходи са, както следва:

През 2023 г. общите загуби от преизчисление в размер на 331 млн. евро по задължението по дефинирани доходи възникват главно в резултат от намалението на използвания за актюерската оценка дисконтов процент от 3,9% през 2022 г. на 3,4% през 2023 г.

Промените в справедливата стойност на активите по пенсионната програма за служителите в стълба на дефинирани доходи са, както следва:

Печалбите от преизчисляване на активите по пенсионната програма през 2023 г. отразяват факта, че реалната възвръщаемост на дяловете от фонда надхвърля допускането за приходите от лихви от активите по пенсионната програма, което се основаваше на допускането за дисконтов процент на ниво 3,9%.

Измененията в резултатите от преизчисляване са, както следва:

Отчет за приходите и разходите
Сумите, признати в отчета за приходите и разходите, са, както следва:

Сумите, признати в отчета за приходите и разходите за показателите „разходи за текущо обслужване“, „разходи за лихви по задължението“ и „приходи от лихви по активите по пенсионната програма“ са изчислени приблизително, като са използвани лихвените проценти, приложими през предходната година. Дисконтовият процент, използван за актюерската оценка, бе увеличен от 1,3% през 2021 г. на 3,9% през 2022 г., което през 2023 г. доведе до i) по-ниски разходи за текущо обслужване, ii) по-високи разходи за лихви по задължението и iii) по-високи приходи от лихви по активите по пенсионната програма.

Преизчисленията по други дългосрочни компенсации и компенсации при напускане на ЕЦБ се признават в отчета за приходите и разходите за текущата година, като се използват приложимите за оценката проценти. Поради това по-ниският дисконтов процент от 3,4%, използван за актюерската оценка в края на 2023 г., доведе до загуба от преоценка, призната през тази година.

Основни допускания
При изготвянето на оценките, посочени в това приложение, независимите актюери са използвали приетите от Изпълнителния съвет допускания за целите на отчитането и оповестяването на данните. Основните допускания, използвани за изчисляване на задължението по доходи след приключване на трудовите правоотношения и други дългосрочни компенсации, са, както следва:

Приложение 14 – Провизии

Към 31 декември 2023 г. този показател включваше административни провизии в размер на 67 млн. евро (спрямо 69 млн. евро през 2022 г.). В края на 2022 г. той включваше и провизия за финансови рискове в размер на 6566 млн. евро. При приемането на единната валута от Хърватия Hrvatska narodna banka внесе в тези провизии 53 млн. евро, с действие от 1 януари 2023 г.^[47], увеличавайки размера им до 6620 млн. евро.

Въз основа на оценката на ЕЦБ за експозицията ѝ на финансови рискове и като се вземат предвид редица фактори, всяка година се преразглежда дали продължава необходимостта от такива провизии и какъв да бъде размерът им. Размерът на провизиите, заедно с всички суми, държани в общия резервен фонд, не може да надвишава стойността на капитала на ЕЦБ, внесен от НЦБ от еврозоната. Предназначението на тези провизии е да се използват в необходимата според Управителния съвет степен за компенсиране на загуби, възникнали вследствие на експозиции на финансови рискове. В края на 2023 г. тези провизии бяха освободени в пълен размер за покриване на загубите, възникнали от експозиции към финансови рискове, при което загубата на ЕЦБ за годината беше сведена до 1266 млн. евро. Загубите се дължат основно на повишаването на лихвените проценти, прилагани от Евросистемата в търговете при основните операции по рефинансиране. Това доведе до значителни разходи за лихви, произтичащи от нетното задължение на ЕЦБ в TARGET (вижте приложение 23.4 Други приходи от лихви и други разходи за лихви).

В резултат на пълното освобождаване на тези провизии за финансови рискове техният размер към 31 декември 2023 г. беше нула. В рамките на годишния си преглед Управителният съвет може да вземе решение да попълни тези провизии, когато ЕЦБ отново реализира печалба.

Приложение 15 – Сметки за преоценка

Този показател се състои основно от салда за преоценка, произтичащи от нереализирани печалби по активите, пасивите и задбалансовите инструменти (вижте „Признаване на приходите“, „Активи и пасиви в злато и чуждестранна валута“, „Ценни книжа“ и „Задбалансови инструменти“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“). Той също така включва преизчисления на нетното задължение по дефинирани доходи на ЕЦБ във връзка с доходи след приключване на трудовите правоотношения (вижте „Доходи след приключване на трудовите правоотношения, други дългосрочни компенсации и компенсации при напускане на ЕЦБ“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“ и приложение 13.3 Други).

Сметките за преоценка се увеличиха през 2023 г., главно поради нарастването на пазарната цена на златото в евро. Освен това при въвеждането на единната валута от Хърватия Hrvatska narodna banka внесе в тези салда 296 млн. евро, с действие от 1 януари 2023 г. Увеличението е донякъде неутрализирано от спад в размера на сметките за преоценка на чуждестранната валута, главно поради по-ниския обменен курс на щатския долар и японската йена спрямо еврото.

Обменните курсове, използвани за преоценка в края на годината, са следните:

Приложение 16 – Капитал и резерви

Приложение 16.1 – Капитал

Записаният капитал на ЕЦБ възлиза на 10 825 млн. евро.

На 1 януари 2023 г. Хърватия въведе единната валута. Съгласно член 48.1 от Устава на ЕСЦБ Hrvatska narodna banka внесе на 1 януари 2023 г. сумата от 69 млн. евро,^[48] представляваща остатъка от дела ѝ в записания капитал на ЕЦБ. Вследствие на това внесеният капитал на ЕЦБ се увеличи от 8880 млн. евро на 31 декември 2022 г. до 8948 млн. евро на 1 януари 2023 г., както е показано в таблицата по-долу.

НЦБ от еврозоната са изплатили изцяло своя дял в записания капитал.

НЦБ извън еврозоната са длъжни да внесат 3,75% от записания си капитал като принос за оперативните разходи на ЕЦБ. НЦБ извън еврозоната нямат право да получават дял от разпределимата печалба на ЕЦБ и не са задължени да покриват претърпени от нея загуби.

2.5 Задбалансови инструменти

Приложение 17 – Програми за предоставяне в заем на ценни книжа

Като част от управлението на собствените си средства ЕЦБ е сключила споразумение за програма за предоставяне в заем на ценни книжа, по силата на което специализирана институция предприема от нейно име транзакции по предоставяне в заем на ценни книжа.

Освен това, съгласно решенията на Управителния съвет, ЕЦБ предостави за заемане ценни книжа, държани за целите на паричната политика.^[49]

Освен ако не са извършени срещу обезпечение във вид на парични средства, които остават неинвестирани в края на годината, тези операции по предоставяне в заем на ценни книжа се записват по задбалансови сметки.^[50] Към 31 декември 2023 г. остават неуредени такива операции по предоставяне в заем на ценни книжа на стойност 32 791 млн. евро (спрямо 11 569 млн. евро през 2022 г.). От тази сума 26 577 млн. евро са свързани с отдаването в заем на ценни книжа, държани за целите на паричната политика (спрямо 6637 млн. евро през 2022 г.).

Приложение 18 – Лихвени фючърси

Неуредени са следните транзакции, представени по валутни курсове в края на годината:

Тези транзакции са извършени в контекста на управлението на резервите на ЕЦБ в чуждестранна валута.

Приложение 19 – Форуърдни транзакции с ценни книжа

Неуредени са следните транзакции, представени по валутни курсове в края на годината:

Тези транзакции са извършени в контекста на управлението на резервите на ЕЦБ в чуждестранна валута.

Приложение 20 – Транзакции по валутни суапове и форуърди

Управление на резервите в чуждестранна валута
Транзакции по валутни суапове и форуърди са извършени в контекста на управлението на резервите на ЕЦБ в чуждестранна валута. Неуредените вземания и задължения в резултат от тези транзакции, представени по обменни курсове в края на годината, са, както следва:

Суап споразумения за предоставяне на ликвидност
ЕЦБ участва в мрежа на централни банки за суап линии и е сключила реципрочни суап споразумения с централните банки на Канада, Обединеното кралство, Япония, Системата на Федералния резерв и Швейцарската национална банка. Реципрочна суап линия е сключена и с Китайската народна банка. Тези споразумения позволяват предоставянето на i) ликвидност в съответните валути на посочените централни банки за банки в еврозоната; и ii) ликвидност в евро за финансови институции в държавите на тези централни банки. Освен това са сключени суап споразумения с Danmarks Nationalbank, Narodowy Bank Polski и Sveriges Riksbank за предоставяне на ликвидност в евро на финансови институции в техните държави. Тези споразумения имат за цел да посрещнат потенциални нужди от ликвидност, за да се противодейства на евентуални смущения във функционирането на пазарите и така да се сведе до минимум рискът от неблагоприятни ефекти на разпространение във финансовите пазари и икономиките в еврозоната.^[51]

Вземания и задължения в щатски долари с дата на падеж през 2024 г. възникнаха във връзка с предоставянето на ликвидност в щатски долари на контрагенти в Евросистемата (вижте приложение 10 Задължения към резиденти извън еврозоната, деноминирани в евро).

Приложение 21 – Управление на операциите по получаване и предоставяне на кредити

През 2023 г. ЕЦБ продължи да отговаря за управлението на сметки и обработката на плащания, свързани с операциите на ЕС по получаване и предоставяне на кредити по Механизма за средносрочна финансова подкрепа, Европейския механизъм за финансово стабилизиране и споразумението за заем за Гърция.

В отговор на пандемията от COVID‑19 ЕС отпусна на държавите членки заеми по своя инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредно положение (SURE). Възможността за използване на този инструмент приключи на 31 декември 2022 г. но съответните емисии се състоят от облигации с матуритет от 5 до 30 години. През 2023 г. ЕС продължи също така да предоставя на държавите членки финансиране под формата на безвъзмездна финансова помощ и подкрепа по заеми по програмата „ЕС от ново поколение“ (NGEU), създадена с цел да подпомогне икономическото възстановяване в ЕС, като същевременно допринесе за екологичния и цифровия преход на икономиката на Съюза. През 2023 г. ЕС също така предостави подкрепа на Украйна под формата на заеми посредством нов инструмент – „макрофинансова помощ +“. ЕЦБ предостави подкрепа на Европейската комисия в управлението на операциите по горепосочените инструменти.

През 2023 г. ЕЦБ обработи плащания във връзка с всички горепосочени операции.

Приложение 22 – Условни пасиви от висящи съдебни производства

Срещу ЕЦБ са заведени съдебни дела във връзка с изпълнението на надзорните ѝ функции над Banca Carige S.p.A. (Banca Carige). В едно от тях акционерите на Banca Carige искат от ЕЦБ финансово обезщетение за вредата, която предполагаемо са претърпели в резултат от различни действия на ЕЦБ при упражняването на надзорните ѝ функции спрямо Banca Carige, включващи както предполагаемо бездействие, така и вредоносни действия. По това дело ще бъде взето решение, като се вземат предвид, наред с други фактори, окончателните резултати от други свързани дела. По едно от тях с решение от 12 октомври 2022 г. Общият съд на ЕС определи, че решението на ЕЦБ да постави Banca Carige под временно управление не е имало подходящо правно основание съгласно италианското законодателство. Съответно Общият съд отмени решението на ЕЦБ да постави Banca Carige под временно управление, както и първото удължаване на срока на временното управление през 2019 г. ЕЦБ обаче обжалва решението на Общия съд пред Съда на ЕС, който все още може да го отмени. В допълнение към това още две решения на ЕЦБ за удължаване на срока на временното управление в момента се оспорват в дело за отмяна, което все още не е приключено.

2.6 Приложения към отчета за приходите и разходите

Приложение 23 – Нетен доход от лихви

Приложение 23.1 – Доход от лихви по чуждестранни резервни активи

Тази статия включва дохода от лихви, от който са приспаднати разходите за лихви, по нетните резервни активи на ЕЦБ в чуждестранна валута.

По-долу са представени нетните приходи от лихви/разходи за лихви по инструменти:

Нетните приходи от/разходи за лихви в разбивка по чуждестранни валути са, както следва:

Приложение 23.2 – Доход от лихви във връзка с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата

Този показател включва приходите от лихви, свързани с дела от 8% на ЕЦБ от общата емисия на евробанкноти (вижте „Банкноти в обращение“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“ и приложение 5.1 Вземания във връзка с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата). През 2023 г. доходът от лихви беше в размер на 4817 млн. евро (спрямо 736 млн. евро през 2022 г.). Увеличението му се дължи на по-високия среден лихвен процент по основните операции по рефинансиране през 2023 г. в сравнение с предходната година (3,8% през 2023 г. спрямо 0,6% през 2022 г.).

Приложение 23.3 – Олихвяване на вземания на НЦБ във връзка с прехвърлени валутни резерви

В този показател са отчетени лихвените плащания към НЦБ от еврозоната, произтичащи от техните вземания във връзка с чуждестранните резервни активи, прехвърлени на ЕЦБ (вижте приложение 12.1 Задължения, еквивалентни на прехвърляне на валутни резерви). През 2023 г. разходите за лихви възлизаха на 1335 млн. евро (спрямо 201 млн. евро през 2022 г.). Увеличението на това олихвяване се дължеше на по-високия среден лихвен процент по основните операции по рефинансиране през 2023 г. в сравнение с предходната година (3,8% през 2023 г. спрямо 0,6% през 2022 г.).

Приложение 23.4 – Друг доход от лихви и други разходи за лихви

Показателят „Друг доход от лихви и други разходи за лихви“ е, както следва:

Приложение 24 – Реализирани печалби/загуби от финансови операции

Реализираните печалби и загуби, произтичащи от финансови операции, са, както следва:

Реализираните нетни ценови загуби включват реализирани печалби и загуби от ценни книжа и лихвени фючърси. Реализираните нетни ценови загуби през 2023 г. произтичат главно от счетоводното третиране на амортизацията на премии и отстъпки, свързана с изплащането на ценни книжа по ABSPP^[52].

По-долу са показани реализираните печалби и загуби, произтичащи от финансови операции, по валута и по тримесечие:

Приложение 25 – Намаляване на стойността на финансови активи и позиции

Намаляването на стойността на финансови активи и позиции е, както следва:

През 2023 г. пазарната стойност на редица ценни книжа, държани в портфейлите в щатски долари и собствени средства, отбеляза спад успоредно с покачването на съответната доходност. Това доведе до нереализирани ценови загуби в края на годината. През 2022 г. тези загуби бяха значително по-високи, тъй като съответната доходност се беше увеличи значително, което доведе до голямо намаляване на пазарната стойност на по-голямата част от ценните книжа, държани в тези портфейли в края на същата година.

Приложение 26 – Нетен доход от/разход за такси и комисиони

Доходите по тази статия се състоят предимно от надзорни такси. Разходите включват предимно такси за попечителски услуги.

Приходи и разходи, свързани с надзорните задачи
Приходите, свързани с банковия надзор, се състоят основно от приходи от надзорни такси. ЕЦБ начислява на поднадзорните лица годишни такси, за да си възстанови извършените разходи по изпълнението на надзорните задачи. Въз основа на фактическите годишни разходи на ЕЦБ за изпълнение на нейните задачи по банковия надзор приходите от надзорни такси през 2023 г. възлизат на 654 млн. евро (спрямо 594 млн. евро през 2022 г.).

За да бъде определен размерът на начислените надзорни такси, фактическите годишни разходи се коригират с възстановените на или получените от отделните банки суми за предходни периоди на таксуване и с други фактори, включително лихви, получени по просрочени плащания.^[53] Като се вземе предвид една корекция, която съответства на получена лихва по просрочено плащане, както и нетно възстановяване на средства на отделни банки за предходни периоди на таксуване, годишната надзорна такса, която ще бъде начислена на поднадзорните лица за периода на таксуване 2023 г., почти съвпада с размера на фактическите годишни разходи в размер на 654 млн. евро^[54] (вижте приложение 7.4 Начисления и разходи за бъдещи периоди). Индивидуалните надзорни такси ще бъдат фактурирани през второто тримесечие на 2024 г.^[55]

Освен това ЕЦБ има право да налага административни санкции на поднадзорните лица заради неспазване на разпоредбите на приложимото банково законодателство на ЕС относно пруденциалните изисквания, включително надзорни решения на ЕЦБ. Свързаните с това приходи не се вземат предвид при изчисляването на годишните надзорни такси, подобно на възстановяването на такива санкции, ако предишни решения за санкции бъдат изменени или отменени. Съответните суми се отчитат в отчета за приходите и разходите на ЕЦБ. През 2023 г. приходите от санкции, наложени на поднадзорни лица, бяха в размер на 18 млн. евро (спрямо 12 млн. евро през 2022 г.).

Така свързаните с надзорните задачи приходи на ЕЦБ са, както следва:

Свързаните с банковия надзор разходи произтичат от прекия надзор над значимите лица, наблюдението на надзора над по-малко значимите лица и изпълнението на хоризонтални задачи и специализирани услуги. Те се състоят от преките разходи на банковия надзор в ЕЦБ и релевантни разходи от спомагателни структурни звена, необходими за изпълнението на надзорните отговорности на ЕЦБ. Това включва услуги във връзка със сграден фонд и съоръжения, човешки ресурси, информационни технологии (ИТ); правни услуги, одит, административни услуги, комуникации и превод и други дейности.

За 2023 г. действителните разходи, свързани с надзорните задачи на ЕЦБ, които са възстановени с годишните надзорни такси, възлизат на 654 млн. евро (спрямо 594 млн. евро за 2022 г.). Цялостното увеличение се дължи на по-високи разходи за персонала през 2023 г. През предходната година те бяха намалени с актюерски печалби във връзка с други дългосрочни компенсации поради значително по-високия дисконтов процент, използван в актюерската оценка в края на 2022 г.^[56] През 2023 г. по-големият среден брой служители, заети в банковия надзор в ЕЦБ, както и корекции на заплатите също допринесоха за нарастване на разходите за персонала. Наред с увеличението на разходите за персонала завръщането към пълен диапазон на дейностите в банковия надзор след пандемията също изигра роля за цялостното покачване на разходите, свързани с надзорните задачи.

Приложение 27 – Доход от акции и дялови участия

В този показател е представен дивидент в размер на 1 млн. евро през 2023 г. (1 млн. евро през 2022 г.), получен от акциите на ЕЦБ в БМР (вижте приложение 6.2 Други финансови активи).

Приложение 28 – Други доходи

Различните други доходи през 2023 г. са в размер на 72 млн. евро (спрямо 61 млн. евро през 2022 г.). Те са възникнали главно от вноски на участващите НЦБ към разходите, направени от ЕЦБ във връзка с действащи проекти и услуги в ЕСЦБ.

Приложение 29 – Разходи за персонала

Разходите за персонала са, както следва:

Средният брой служители, приравнен към работни места на пълен работен ден^[57], е 4222 (спрямо 4136 през 2022 г.), като 380 от тях са на ръководни позиции (спрямо 373 през 2022 г.).

Заплатите и надбавките нараснаха поради по-големия среден брой служители на ЕЦБ, предимно в банковия надзор, както и поради корекциите на заплатите. Това увеличение беше частично компенсирано от по-ниските разходи във връзка с доходите след приключване на трудовите правоотношения, главно в резултат на по-високия дисконтов процент, използван в актюерската оценка, с който се изчисляват разходите за текущо обслужване за 2023 г.^[58] (вижте приложение 13.3 Други).

Възнаграждения на Изпълнителния съвет и Надзорния съвет
Членовете на Изпълнителния съвет и членовете на Надзорния съвет, които са служители на ЕЦБ, получават основна заплата и надбавки за смяна на местопребиваването. На председателя вместо надбавки за смяна на местопребиваването се предоставя резиденция. Членовете на Изпълнителния съвет и председателят на Надзорния съвет получават също и надбавки за представителни цели. Съобразно Условията за работа на персонала на Европейската централна банка членовете на двата съвета може да имат правото да получават семейни надбавки, надбавки за издръжка на дете и образование, както и други надбавки в зависимост от индивидуалния случай. Заплатите подлежат на облагане с данък в полза на ЕС, както и на отчисления за вноски за пенсия, здравно осигуряване, дългосрочни грижи и застраховки срещу злополука. Надбавките не се облагат с данък и не се вземат предвид за пенсия.

През 2023 г. основните заплати на членовете на Изпълнителния съвет и на членовете на Надзорния съвет, които са служители на ЕЦБ (т.е. без представителите на националните надзорни органи), бяха, както следва:^[59]

Общата стойност на надбавките, изплатени на членовете на двата съвета, и вноските за тях от страна на ЕЦБ в схеми за здравно осигуряване, дългосрочни грижи и осигуряване срещу злополука е 1 169 703 евро (спрямо 1 110 618 евро през 2022 г.).

На бивши членове на двата съвета може да се изплащат възнаграждения за определен период след изтичането на мандата им. През 2023 г. тези възнаграждения, свързаните с тях надбавки и вноските на ЕЦБ в схемите за здравно осигуряване, дългосрочни грижи и осигуряване срещу злополука за бивши членове на двата съвета възлизат на 365 864 евро (спрямо 742 892 евро през 2022 г.). По-малкият размер на тези плащания се дължи главно на факта, че през 2023 г. ги получаваха по-малък брой бивши членове на съветите, отколкото през 2022 г.

Свързаните с пенсии плащания, включително надбавките след приключване на трудовото правоотношение и вноските в схеми за здравно осигуряване, дългосрочни грижи и осигуряване срещу злополука за бивши членове на съветите и лица на тяхна издръжка възлизат на 2 670 313 евро (спрямо 1 095 737 евро през 2022 г.)^[60]. През 2023 г. тази сума включва изплащане на глобална сума при пенсиониране на бивш член на един от съветите вместо бъдещи пенсионни плащания.

Приложение 30 – Административни разходи

Административните разходи са, както следва:

Общото увеличение на административните разходи през 2023 г. се дължи главно на i) по-високите разходи за външни консултантски услуги, свързани с дейности по поддръжка на ИТ и проекти на Евросистемата („Външни услуги“); ii) връщането към пълния диапазон дейности след пандемията, по-специално в банковия надзор; и iii) въздействието на инфлацията. Последните два фактора засягат редица разходи, включени в този показател.

Приложение 31 – Услуги по производството на банкноти

През 2023 г. този разход възлиза на 9 млн. евро (спрямо 9 млн. евро през 2022 г.). Той възниква предимно от презграничното превозване на евробанкноти между печатници за банкноти и НЦБ, за доставка на нови банкноти, както и между НЦБ за компенсиране на недостиг с допълнителни запаси. Поема се централно от ЕЦБ.

2.7 Събития, настъпили след приключване на баланса

Приложение 32 – Петгодишна корекция на капиталовия алгоритъм на ЕЦБ

Съгласно член 29 от Устава на ЕСЦБ теглата, определени за НЦБ в алгоритъма за записване на капитала на ЕЦБ, се коригират на всеки пет години.^[61] На 1 януари 2024 г. бе извършена петата такава корекция от създаването на ЕЦБ насам, както следва:

Отражение върху внесения капитал на ЕЦБ
Поради общото намаление с 0,2200 процентни пункта на теглото на НЦБ от еврозоната (които внасят изцяло своя дял от капитала) в записания капитал на ЕЦБ в размер на 10 825 млн. евро и еквивалентното увеличение в теглото на НЦБ извън еврозоната (които внасят само 3,75% от своя дял) на 1 януари 2024 г. внесеният капитал на ЕЦБ намаля с 23 млн. евро.

Отражение върху вземанията на НЦБ, еквивалентни на прехвърлените на ЕЦБ чуждестранни резервни активи
Съгласно член 30.2 от Устава на ЕСЦБ НЦБ прехвърлят на ЕЦБ чуждестранни резервни активи, чийто размер е фиксиран пропорционално на дела им в записания капитал на ЕЦБ. Предвид на намалението на теглото на НЦБ от еврозоната (които прехвърлят чуждестранни резервни активи на ЕЦБ) в записания капитал на ЕЦБ еквивалентните на това прехвърляне вземания също бяха съответно коригирани. Това доведе до намаление в размер на 109 млн. евро на 1 януари 2024 г., възстановено на НЦБ от еврозоната.

2.8 Финансови отчети за периода 2019–2023 г.

2.8.1 Баланс

2.8.2 Отчет за приходите и разходите

3 Доклад на независимия одитор

До председателя и Управителния съвет
на Европейската централна банка
Франкфурт на Майн

Доклад за одита на финансовия отчет на ЕЦБ за 2023 г.

Становище

Извършихме одит на финансовия отчет на Европейската централна банка (ЕЦБ) за годината, приключваща на 31 декември 2023 г., който е част от годишния отчет на ЕЦБ и включва баланса, отчета за приходите и разходите, резюме на важните аспекти на счетоводната политика и други обяснителни приложения.

Нашето становище е, че приложеният финансов отчет дава вярна и честна представа за финансовото състояние на ЕЦБ към 31 декември 2023 г., както и за резултатите от финансовите ѝ операции през годината, приключваща на същата дата, в съответствие с принципите, установени от Управителния съвет и изложени в Решение (ЕС) 2016/2247 на ЕЦБ от 3 ноември 2016 г. относно годишните отчети на ЕЦБ (ЕЦБ/2016/35) (изменено), основаващо се на Насоки (ЕС) 2016/2249 на ЕЦБ от 3 ноември 2016 г. относно правната рамка за счетоводна и финансова отчетност в Европейската система на централните банки (ЕЦБ/2016/34) (изменени).

Основа на становището

Ние проведохме одита в съответствие с Международните одиторски стандарти (МОС). Задълженията ни по тези стандарти са описани по-подробно в раздела „Задължения на одиторите при одита на финансовия отчет“ на нашия доклад. Ние сме независими от ЕЦБ съгласно етичните изисквания в Германия, които се отнасят за нашия одит на финансовия отчет и които са в съответствие с Етичния кодекс на професионалните счетоводители на Съвета за международни етични стандарти на счетоводителите (Кодекс на IESBA), и изпълнихме другите си етични задължения в съгласие с тези изисквания. Считаме, че получените от нас одитни доказателства са достатъчна и подходяща основа за изразяване на становище.

Друга информация

Изпълнителният съвет на ЕЦБ („Изпълнителният съвет“) отговаря за другата информация, включена в годишния отчет на ЕЦБ. Категорията „друга информация“ обхваща цялата информация, включена в годишния отчет на ЕЦБ, с изключение на финансовия отчет на ЕЦБ и нашия одиторски доклад.

Становището ни за финансовия отчет не обхваща тази друга информация и ние не изразяваме никакво потвърдително заключение за нея.

Във връзка с нашия одит на финансовия отчет имаме задължение да прочетем другата информация и при това да отбележим дали тя е в съществено несъответствие с финансовия отчет и дали онова, което сме научили при одита или от друг източник, изглежда съществено невярно отразено.

Задължения на Изпълнителния съвет и на лицата, натоварени с институционално управление във връзка с финансовите отчети

Изпълнителният съвет отговаря за изготвянето и справедливото представяне на финансовия отчет в съответствие с установените от Управителния съвет принципи, които са изложени в Решение (ЕС) 2016/2247 на ЕЦБ от 3 ноември 2016 г. относно годишните отчети на ЕЦБ (ЕЦБ/2016/35) (изменено), което се основава на Насоки (ЕС) 2016/2249 на ЕЦБ от 3 ноември 2016 г. относно правната рамка за счетоводна и финансова отчетност в Европейската система на централните банки (ЕЦБ/2016/34) (изменени), и за вътрешния контрол, считан от Изпълнителния съвет за необходим с оглед недопускане на съществени неточности при изготвянето на финансовия отчет, независимо дали умишлено или поради грешка.

При изготвянето на финансовия отчет Изпълнителният съвет отговаря за оценката на способността на ЕЦБ да продължи да функционира като действащо предприятие, оповестявайки, както е целесъобразно, въпросите, свързани със статута на действащо предприятие, и използвайки принципа на действащото предприятие като основа за счетоводството.

Лицата, натоварени с институционално управление, имат задължението да упражняват надзор над процеса на финансовото отчитане на ЕЦБ.

Задължения на одиторите при одита на финансовия отчет

Нашата цел е да се убедим с разумна степен на сигурност, че като цяло финансовият отчет не съдържа съществени неточности, независимо дали умишлени или поради грешка, и да представим одиторски доклад, включващ нашето становище. „Разумна степен на сигурност“ представлява висока степен на сигурност, но не и гаранция, че проведеният в съответствие с МОС одит непременно ще открие съществени неточности, ако такива съществуват. Неточности могат да се получат умишлено или поради грешка и се считат за съществени, ако може разумно да се очаква, че поотделно или в своята съвкупност биха повлияли върху икономически решения на ползвателите, взети въз основа на финансовия отчет.

Като част от одита, в съответствие с МОС, в цялото планиране и извършване на одита ние прилагаме професионална преценка и поддържаме професионално скептичен подход. Освен това:

• Идентифицираме и подлагаме на оценка рисковете от съществени неточности във финансовия отчет, независимо дали умишлени или поради грешка; определяме и прилагаме процедури за одит, отговарящи на тези рискове, и събираме одитни доказателства, които са достатъчни и подходящи за основа на нашето становище. Рискът да не открием умишлена съществена неточност е по-висок, отколкото за съществена неточност в резултат от грешка, тъй като умишлената неточност може да е свързана с тайно споразумение, подправяне, умишлен пропуск, невярно представяне или незачитане на вътрешния контрол.
• Запознаваме се с вътрешния контрол, свързан с одита, с цел да разработим процедури за одит, които са подходящи за условията, но не и с цел да изразим становище относно ефикасността на вътрешния контрол на ЕЦБ.
• Оценяваме доколко са подходящи прилаганите счетоводни политики и доколко са разумни приблизителните счетоводни оценки и свързаните с тях оповестявания от страна на ръководните органи.
• Представяме заключение доколко ръководството прилага подобаващо счетоводния принцип на действащото предприятие, както и, въз основа на получените одитни доказателства, дали е налице съществена несигурност във връзка със събития или обстоятелства, които биха могли да поставят под значително съмнение способността на ЕЦБ да продължи дейността си като действащо предприятие. Ако заключим, че е налице съществена несигурност, сме задължени в одиторския си доклад да привлечем вниманието към свързаните с това оповестявания във финансовите отчети, или, ако тези оповестявания са незадоволителни, да изменим становището си. Заключенията ни се основават на одитни доказателства, получени до датата на одиторския доклад.
• Извършваме оценка на цялостното представяне, структурата и съдържанието на финансовия отчет, включително оповестяванията, и на това доколко финансовият отчет отразява транзакциите и събитията по начин, който осигурява достоверно представяне.

Наше задължение е да разговаряме с лицата, натоварени с институционално управление, относно, наред с останалото, планирания обхват и време на изпълнение на одита и съществените констатации от него, включително съществени недостатъци във вътрешния контрол, които идентифицираме по време на одита.

Франкфурт на Майн, 14 февруари 2024 г.

Baker Tilly GmbH & Co. KG
Wirtschaftsprüfungsgesellschaft
(Düsseldorf)