ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Кристин Лагард, председател на ЕЦБ
Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ

Франкфурт на Майн, 14 декември 2023 г.

Добър ден, със заместник-председателя Ви приветстваме на нашата пресконференция.

Днес Управителният съвет реши да запази непроменени трите основни лихвени процента на ЕЦБ. Макар че през последните месеци инфлацията спадна, тя вероятно отново ще се повиши временно в краткосрочен план. Според най-новите прогнози на експертите на Евросистемата за еврозоната се очаква инфлацията да намалява плавно през следващата година и през 2025 г. да се доближи до целевото равнище от 2%. Като цяло експертите очакват общата инфлация да бъде на средно равнище от 5,4% през 2023 г., 2,7% през 2024 г., 2,1% през 2025 г. и 1,9% през 2026 г. В сравнение с експертните прогнози от септември стойностите са ревизирани надолу за 2023 г. и особено за 2024 г.

Основната инфлация отбеляза нов спад. Вътрешният ценови натиск обаче остава повишен, най-вече поради силното нарастване на разходите за труд на единица продукция. Експертите на Евросистемата очакват инфлацията без компонентите енергоносители и храни да бъде на средно равнище от 5,0% през 2023 г., 2,7% през 2024 г., 2,3% през 2025 г. и 2,1% през 2026 г.

Предишните ни повишения на лихвените проценти продължават да намират силно отражение в икономиката. Затегнатите условия за финансиране потискат търсенето, а това допринася за понижаване на инфлацията. Експертите на Евросистемата предвиждат икономическият растеж да остане слаб в краткосрочен план. Впоследствие се очаква икономиката да отбележи подем, обусловен от нарастване на реалните доходи, когато до гражданите достигне ползата от спада на инфлацията и повишаването на заплатите, както и от по-силно външно търсене. Ето защо експертите на Евросистемата очакват растежът да се ускори от средно 0,6% през 2023 г. до 0,8% през 2024 г. и 1,5% през 2025 г. и 2026 г.

Решени сме да осигурим своевременно връщане на инфлацията към средносрочното целево равнище от 2%. Въз основа на сегашната ни оценка считаме, че основните лихвени проценти на ЕЦБ са на равнище, което, ако бъде поддържано достатъчно дълго, ще допринесе съществено за постигането на тази цел. Бъдещите ни решения ще осигурят определянето на достатъчно рестриктивно равнище на основните лихвени проценти толкова дълго, колкото е необходимо.

Ще продължим да прилагаме основан на данните подход, когато определяме подходящото ниво и продължителност на рестриктивността. По-специално, решенията ни за лихвените проценти ще се основават на оценката ни за перспективата за инфлацията въз основа на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика.

Основните лихвени проценти на ЕЦБ са нашият главен инструмент за определяне на позицията на паричната политика. Днес решихме също така да продължим с нормализирането на баланса на Евросистемата. Управителният съвет възнамерява да продължи да реинвестира изцяло погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP), през първата половина на 2024 г. През втората половина на годината той предвижда да намалява портфейла по PEPP със средно 7,5 млрд. евро на месец. Управителният съвет възнамерява да прекрати реинвестициите по PEPP в края на 2024 г.

Приетите днес решения са представени в прессъобщение, което е публикувано на уебсайта ни.

Сега ще изложа по-подробно как виждаме развитието на икономиката и инфлацията, а след това ще обясня оценката ни на финансовите и паричните условия.

Икономическа активност

Икономиката на еврозоната се сви леко през третото тримесечие, най-вече поради спад на материалните запаси. Затегнатите условия за финансиране и слабото външно търсене вероятно ще продължат да забавят икономическата активност в краткосрочен план. Особено слаби са перспективите за строителството и промишленото производство – двата сектора, засегнати най-съществено от по-високите лихвени проценти. Дейността в сектора на услугите също се очаква да се забави през идните месеци. Това се дължи на ефекти на пренос от по-слабото промишлено производство, на отзвучаване на ефектите от отварянето на икономиката след пандемията и на разрастване на въздействието от затегнатите условия за финансиране.

Пазарът на труда продължава да благоприятства икономиката. През октомври темпът на безработица беше 6,5%, а заетостта отбеляза нарастване с 0,2% през третото тримесечие. Същевременно по-слабата икономика потиска търсенето на работна сила и през последните месеци предприятията обявяват по-малко свободни работни места. Нещо повече, въпреки по-големия брой на заетите общият брой отработени часове намаля с 0,1% през третото тримесечие.

С отзвучаването на енергийната криза правителствата би следвало да продължат да оттеглят свързаните с нея мерки за подкрепа. Това е от съществено значение, за да не се допусне засилване на инфлационния натиск в средносрочен план, което би наложило още по-голямо затягане на паричната политика. Фискалните политики би следвало да бъдат насочени към постигане на по-голяма производителност в икономиката и постепенно намаляване на високия публичен дълг. Структурните реформи и инвестициите за увеличаване на капацитета на еврозоната в областта на предлагането, които ще бъдат подпомогнати от пълното прилагане на програмата „ЕС от ново поколение“, могат да допринесат за намаляване на ценовия натиск в средносрочен план, подпомагайки същевременно екологичния и цифровия преход. За тази цел е важно бързо да се постигне споразумение за реформата на рамката на ЕС за икономическо управление. Освен това е наложително да се ускори напредъкът към съюз на капиталовите пазари и завършването на банковия съюз.

Инфлация

През последните два месеца инфлацията отбеляза спад – до 2,4% на годишна база през ноември според предварителната оценка на Евростат. Той се дължи на широк диапазон от фактори. Енергийната инфлация продължи да спада, както и инфлацията на цените на храните, макар че общото равнище остана сравнително високо. Този месец е вероятно инфлацията да се увеличи поради възходящ базов ефект, засягащ цената на енергията. През 2024 г. очакваме инфлацията да намалява по-бавно поради по-нататъшни възходящи базови ефекти и поради отпадането на предишни фискални мерки за ограничаване на последиците от сътресението в цените на енергоносителите.

Инфлацията без компонентите енергоносители и храни спадна с почти цял процентен пункт през последните два месеца – до 3,6% през ноември. Това отразява подобряващите се условия на предлагане, отзвучаване на ефектите от енергийни сътресения в миналото и въздействието на затегнатата парична политика върху търсенето и върху влиянието на фирмите при определянето на цените. Темпът на инфлация на стоките и услугите спадна съответно до 2,9% и 4,0%.

През октомври спаднаха всички измерители на основната инфлация, но вътрешният ценови натиск остана повишен, главно поради силното нарастване на заплатите, съчетано с отслабване на производителността. Измерителите на дългосрочните инфлационни очаквания са като цяло на равнище около 2%, като някои пазарни показатели за компенсиране на инфлацията са спаднали от предишните високи равнища.

Оценка на рисковете

Рисковете за икономическия растеж все така клонят в низходяща посока. Възможно е растежът да бъде по-слаб, ако ефектът от паричната политика се окаже по-силен от очакваното. По-слаба световна икономика или по-нататъшно забавяне на търговията в глобален мащаб също биха могли да потиснат растежа в еврозоната. Неоправданата война на Русия срещу Украйна и трагичният конфликт в Близкия изток са основни източници на геополитически риск. В резултат на това е възможно предприятията и домакинствата да загубят увереност в бъдещето. Възможно е растежът да бъде по-висок, ако повишаването на реалните доходи доведе до по-голямо от очакваното увеличение на разходите, или ако световната икономика отбележи по-силен растеж от предвиденото.

Възходящите рискове за инфлацията включват повишено геополитическо напрежение, което би могло да доведе до поскъпване на енергоносителите в краткосрочен план, и екстремни метеорологични явления, които биха могли да причинят поскъпване на храните. Възможно е също така инфлацията да се окаже по-висока от предвиденото, ако инфлационните очаквания се повишат над целевото равнище или ако заплатите и нормата на печалба нараснат повече от очакваното. Обратното, инфлацията може да се окаже изненадващо по-ниска, ако паричната политика потисне търсенето в по-голяма степен от очакваното, или ако икономическите условия в останалия свят се влошат неочаквано, евентуално отчасти поради неотдавнашното засилване на геополитическите рискове.

Финансови и парични условия

От последното ни заседание насам пазарните лихвени проценти са спаднали осезаемо и са на равнище под предвиденото в експертните прогнози. Рестриктивната ни парична политика продължава да намира силно отражение в условията за финансиране в по-широк план. Лихвите по кредитите отбелязаха ново нарастване през октомври – до 5,3% за кредитите за предприятия и 3,9% за ипотечните кредити.

По-високите лихви по заемите, слабото търсене и затегнатите условия на предлагането им са отслабили още кредитната динамика. Кредитите за предприятията са намалели с годишен темп от 0,3% през октомври. Кредитите за домакинствата също остават слаби, като отбелязват годишен прираст от 0,6%. В условия на по-слабо кредитиране и свиване на баланса на Евросистемата широките пари, измерени с М3, продължават да намаляват. През октомври този паричен агрегат отбеляза годишен спад от 1,0%.

В съответствие с нашата стратегия на паричната политика Управителният съвет подложи на задълбочена оценка връзките между паричната политика и финансовата стабилност. Банките в еврозоната доказаха, че са устойчиви. Те имат високи коефициенти на капиталова адекватност, а през последната година рентабилността им нарасна значително. Но перспективата за финансовата стабилност остава несигурна в сегашната среда на затегнати условия за финансиране, слаб растеж и геополитическо напрежение. По-специално, ситуацията би могла да се влоши, ако разходите на банките за финансиране се увеличат повече от очакваното и ако повече кредитополучатели срещат затруднения в изплащането на заемите си. Същевременно цялостното въздействие на такъв сценарий върху икономиката би могло да бъде ограничено, ако финансовите пазари реагират организирано. Макропруденциалната политика остава първата защитна линия срещу натрупването на финансови уязвимости, а въведените мерки допринасят за запазване на устойчивостта на финансовата система.

Заключение

Днес Управителният съвет реши да запази непроменени трите основни лихвени процента на ЕЦБ. Решени сме да осигурим своевременно връщане на инфлацията към средносрочното целево равнище от 2%. Въз основа на сегашната ни оценка считаме, че лихвените проценти са на равнище, което, ако бъде поддържано достатъчно дълго, ще допринесе съществено за своевременното връщане на инфлацията към целевото ниво. Бъдещите ни решения ще осигурят определянето на достатъчно рестриктивно равнище на основните лихвени проценти на ЕЦБ толкова дълго, колкото е необходимо за това своевременно връщане. Ще продължим да прилагаме основан на данните подход, когато определяме подходящото ниво и продължителност на рестриктивността.

Управителният съвет възнамерява през втората половина на 2024 г. да намалява портфейла по PEPP и в края на годината да прекрати реинвестициите по тази програма.

Във всеки случай, имаме готовност да коригираме всички инструменти в рамките на нашия мандат, за да осигурим връщане на инфлацията на целевото равнище в средносрочен план и да запазим гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика.

А сега сме готови да отговорим на Вашите въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.