Какво представляват салдата в TARGET2?

12 август 2020 г.

Може би сте чели в новините, че някои държави от еврозоната имат големи отрицателни салда в TARGET2 (задължения), а други – големи положителни салда (вземания), както и всевъзможни теории какво може да означава това. Но какво всъщност представляват тези салда?

Какво представлява TARGET2?

TARGET2 (трансевропейска автоматизирана система за брутен сетълмент на експресни преводи в реално време 2) е система, чрез която се прехвърлят пари от една банка към друга, в рамките на държавите и през границите им. Централните и търговските банки я използват, за да обработват плащания в евро и да прехвърлят сигурно и лесно пари помежду си. Това е от решаващо значение за функционирането на икономиката.

Както централните, така и търговските банки имат сметки в TARGET2.

Научете повече за TARGET2 и за това как функционира

Какво представляват салдата в TARGET2?

В един интегриран пазар парите се движат непрестанно, включително през границите. Всяко едно евро води началото си от конкретна държава в еврозоната или от ЕЦБ, но, естествено, не остава непременно там.

Нетният паричен поток между две държави, т.е. сумата на получените минус сумата на изпратените пари, се записва в балансите на националните централни банки на двете съответни държави, независимо от това дали прехвърлянето на средства е било инициирано от търговска или от централна банка. Натрупаните с течение на времето такива парични потоци са салдата по TARGET2. ЕЦБ също изпраща и получава пари през границите в контекста на прилагането на паричната политика, затова тя също има собствено салдо в TARGET2.

За да се избегне ситуация, при която всяка централна банка от еврозоната има отделно салдо с всяка от останалите централни банки от еврозоната и с ЕЦБ, в края на всеки ден всички двустранни салда се опростяват до единствено салдо с ЕЦБ.

Накратко, ако банките в една държава като цяло са изпратили повече пари чрез TARGET2, отколкото са получили, централната банка на тази държава ще има отрицателно салдо. Ако са получили повече, отколкото са изпратили, салдото на централната банка ще е положително. Ако изходящите и входящите плащания са абсолютно равни, салдото на централната банка в TARGET2 ще е нулево.

Натрупването на парични потоци с течение на времето формира салда в TARGET2.

Защо банки изпращат пари на банки в други държави?

Чрез TARGET2 централни и търговски банки извършват презгранични плащания една към друга:

когато заплащат стоки, услуги или финансови активи, които идват от друга държава (за собствена сметка или от името на техни клиенти)

когато пожелаят да заемат една на друга пари

за целите на провеждането на паричната политика, т.е. операции на открития пазар, които се провеждат от националните централни банки от еврозоната и в които банките могат да заемат от централните банки пари, предоставяйки като гаранция подходящо обезпечение

Защо положителното салдо в TARGET2 се нарича вземане, а отрицателното – задължение?

Тук става дума за счетоводство и баланси. За да го разберете, трябва да имате предвид две неща:

1. Еврозоната има една валута, но понеже се състои от множество държави, няма единствена централна банка с единствен баланс за еврото. Вместо това всяка централна банка във всяка от държавите има свой собствен баланс. В отражение на това TARGET2 има отделни компоненти за централните банки.
2. Когато централна банка първоначално емитира пари, това се записва в нейния баланс. Парите се записват от страната на пасивите в баланса (като депозит), а активите (вземанията), които съответстват на създадените пари, се записват от страната на активите в баланса (например като заем).

Да се върнем към TARGET2. Когато пари се прехвърлят между държави от еврозоната чрез TARGET2, централната банка на получаващата държава ги записва в баланса си като допълнителен пасив. Премества се обаче само пасивът – активът остава в баланса на първоначалната банка.

Например ако евро е било емитирано в Италия, а се озове в Германия, от счетоводна гледна точка германската централна банка има допълнителен пасив (парите), а активът остава при италианската централна банка. Това означава, че балансите вече не се равняват – германската централна банка трябва да добави позиция в своя, която да отрази факта, че в него вече има повече евро, отколкото тя е създала първоначално, а италианската централна банка трябва да добави в баланса си позиция, която да отрази факта, че в него има по-малко евро, отколкото първоначално е създала. Въпросната позиция в баланса, която се нарича баланс в TARGET2, представлява вземане (актив) за Bundesbank и задължение (пасив) за Banca d’Italia.

Но, разбира се, във валутен съюз като нашия няма разлика между еврото, емитирано в една държава, и емитираното в друга държава. То все отнякъде води началото си, но не остава непременно там и всъщност е от съществено значение и една от причините за валутния съюз то да може да се движи свободно и лесно в другите държави.

Вземания и задължения в TARGET2

Защо салдата в TARGET2 се увеличават след финансовата криза?

Обикновено търговските банки си заемат пари помежду си на паричния пазар. Но когато настъпи кризата през 2008 г., доверието се стопи и една от последиците беше, че повече пари се държаха или прехвърляха в държави, възприемани като по-малко уязвими. Това означава, че търговските банки, които пострадаха най-тежко от кризата, имаха затруднения с набавянето на финансиране. Тъй като междубанковото кредитиране е от ключово значение за поддържане на функционирането на банковия сектор, се намесиха ЕЦБ и националните централни банки от еврозоната.

Централните банки осигуриха необходимото финансиране на търговските банки. Бяха използвани много пари, за да се замести пресъхналото пазарно финансиране, особено средствата, предоставяни от банки във възприеманите като по-малко уязвими държави, към банките, разположени във възприемани като по-уязвими държави. И така, между 2008 г. и 2012 г. салдата в TARGET2 нараснаха поради голямото количество създадени пари, прекосяващи границите на нетна основа.

От 2015 г. насам салдата в TARGET2 отново нарастват, но по други причини. Това е свързано с решенията по паричната политика, които бяха взети тук в ЕЦБ съвместно с всички централни банки от Евросистемата.

Какво прави от 2015 г. насам ЕЦБ заедно с националните централни банки от еврозоната, така че да се увеличават салдата в TARGET2?

През 2015 г. ЕЦБ въведе нова програма – програмата за закупуване на активи – като част от пакета мерки, чиято цел бе да подпомогне връщането на инфлацията към равнища, съответстващи на целта ни. Като част от тази програма централните банки във всяка от държавите от еврозоната купуват презгранично разнообразни активи срещу пари. Това означава, че общото количество пари отново се увеличава, но този път двигателят е ЕЦБ.

Често активите, които дадена централна банка купува, се държат от инвеститори в друга държава, включително извън еврозоната, които в обичайния случай имат банкови сметки в някой от финансовите центрове в еврозоната като Франкфурт, Люксембюрг или Амстердам.

И така, представете си например, че по програмата за закупуване на активи испанската централна банка купува облигация, държана от инвеститор с банкова сметка във Франкфурт. За да изпрати парите в германската банкова сметка на продавача, Banco de España прави презграничен трансфер чрез TARGET2. Банковата сметка на продавача ще бъде кредитирана със сумата, а германската централна банка ще регистрира повишение във вземанията си в TARGET2, докато Banco de España ще увеличи задължението си в TARGET2.

Тъй като голям брой активи са купени от инвеститори с банкови сметки в Германия, там има голям входящ паричен поток. Тези пари остават в държави като Германия, тъй като доходността от други сигурни инвестиции като например национални държавни облигации е сравнително ниска. Поради това натрупване на пари вземанията на Bundesbank в TARGET2 нарастват. От друга страна задълженията на държавите, които изпращат пари, се увеличават.

И така, излиза, че увеличенията на салдата в TARGET2 не са причина за тревога?

Салдата в TARGET2 могат да бъдат важен показател за това какво се случва в икономиката, т.е. в каква посока се движат парите в еврозоната. Движещите сили и тълкуването на процесите обаче могат да се променят с времето, а презграничното движение на парите е основна характеристика на един паричен съюз.

Понякога салдата в TARGET2 може да са сигнал, че нещо не е наред, например ако от дадена държава изтичат много пари поради опасения, свързани с финансовата ситуация в нея. В подобен случай салдата в TARGET2 не са единственият признак за наличието на проблем.

Сегашните салда на държавите в TARGET2 се дължат основно на мерките по паричната политика, създадени от ЕЦБ за подпомагане на икономиката. Те не са резултат от финансово сътресение и, следователно, не представляват причина за тревога.

Повече по темата:

• „Салдата в TARGET и програмата за закупуване на активи“, Икономически бюлетин 7/2016
• „Бележки относно динамиката на салдата в TARGET2 и прилагането на паричната политика, на вечерята по повод двадесетата годишнина на BNYM“, реч на члена на Изпълнителния съвет Петер Прат на 15 септември 2016 г.