Обзор

След слабия растеж през второто тримесечие на 2019 г. последните краткосрочни показатели сочат отлагане на възстановяването през втората половина на годината, предвидено в предходните прогнози. През последните месеци показателите за икономическите нагласи, най-вече в промишления сектор, продължиха да се влошават. Това отразява все така слабата световна търговия в условия на продължаваща несигурност в глобален мащаб – засилен протекционизъм, възможност за по-рязко забавяне на икономическата активност в Китай, както и за хаотичен Брекзит. Тези фактори оказват неблагоприятно въздействие върху очакванията на бизнеса в сектора на промишленото производство и се очаква те да продължат да възпрепятстват икономическата активност в еврозоната в краткосрочен план. Същевременно нагласите в секторите на услугите и строителството, ориентирани към вътрешния пазар, както и доверието на потребителите продължават да демонстрират по-голяма устойчивост, а положението на пазара на труда продължава да се подобрява. Базисната прогноза се обуславя от техническото допускане за значително по-ниски лихвени проценти, отразяващи пазарните очаквания, както и от допускането за организиран Брекзит и известно разхлабване на фискалната политика – всичко това би трябвало да спомогне за връщане към предвидения в прогнозите от юни 2019 г. тренд на растежа в средносрочен план. Освен това след спада на външното търсене до много ниски нива през 2019 г. се очаква то да се възстанови и да стимулира икономическата активност през остатъка от прогнозния период. Като цяло растежът на реалния БВП се прогнозира да бъде 1,1% през 2019 г., след което постепенно да достигне до 1,4% през 2021 г. В сравнение с прогнозите от юни 2019 г. краткосрочната перспектива се е влошила поради отслабените показатели за доверието и продължаващата несигурност в световен план, което доведе до низходящи ревизии за 2019 г. и 2020 г. За 2020 г. те се дължат най-вече на инерционни ефекти. В по-дългосрочен план въздействието на отрицателните външни сътресения до голяма степен се компенсира от въздействието на по-благоприятните условия за финансиране и по-ниските цени на петрола.

Очаква се ХИПЦ инфлацията тази година да отбележи спад и да остане слаба през следващата, след което да се възстанови, достигайки 1,5% през 2021 г. ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни леко ще се повиши до края на 2019 г. и ще остане непроменена през цялата 2020 г., след което през 2021 г. ще се засили, стимулирана от очаквания подем на икономическата активност и свързаното с него възстановяване на нормите на печалба, когато предходните увеличения на разходите за труд намерят отражение в цените. В сравнение с прогнозите от юни 2019 г. ХИПЦ инфлацията е ревизирана надолу, главно защото компонентът енергоносители е ревизиран отчетливо надолу както за 2019 г., така и за 2020 г. поради по-ниските цени на петрола. Наред с това ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни също е ревизирана надолу в отражение на по-слабите постъпващи данни, по-вялата икономическа активност, непреки ефекти от поевтиняването на енергоносителите и системно надценяване в предишни прогнози.^[1]

1 Реална икономика

Прирастът на реалния БВП в еврозоната спадна до 0,2% през второто тримесечие на 2019 г., тъй като растежът на износа рязко се забави (вж. Графика 1). Растежът през второто тримесечие съответстваше на очакваните равнища от прогнозите от юни 2019 г. Въпреки лекото си забавяне през второто тримесечие на 2019 г. вътрешното търсене остана основният двигател на растежа, а приносът на нетната търговия стана отрицателен.

Краткосрочните показатели сочат слаб растеж през втората половина на 2019 г. Показателят за икономическите нагласи, съставен от Европейската комисия, продължи да отслабва през последните месеци под влияние на нагласите в сектора на промишленото производство, които отбелязаха по-нататъшен спад под дългосрочното си средно равнище. Това, изглежда, се дължи на все така слабата световна търговия и на въздействието на глобалната несигурност, свързана по-специално с търговските спорове в глобален мащаб, с възможността за Брекзит без сделка и с рисковете от по-рязко забавяне на икономическата активност в Китай. За разлика от това нагласите в ориентираните по-скоро към вътрешния пазар сектори на услугите и строителството, както и доверието на потребителите продължават да демонстрират устойчивост въпреки известен спад през август. Последните тенденции в индексите на мениджърите по продажби потвърждават това несъответствие между секторите. Последните показатели като цяло сочат, че слабият растеж, наблюдаван през второто тримесечие на 2019 г., ще остане такъв и през втората половина на годината поради отрицателен принос от нетната търговия. Очаква се обаче вътрешното търсене да остане сравнително устойчиво.

В средносрочен план базисното допускане е за постепенно отслабване на глобалните неблагоприятни фактори, което ще позволи на основополагащите фактори, подкрепящи подема в еврозоната, отново да влязат в действие (вж. Таблица 1). В базисната прогноза по-конкретно се приема, че оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС ще бъде организирано и че няма да има по-нататъшни протекционистки мерки (освен вече обявените), което би ограничило и вероятността за рязко забавяне на икономическата активност в Китай. Така настоящото равнище на несигурност постепенно ще спадне и това ще позволи на основополагащите фактори, подкрепящи растежа, да възвърнат инерцията си. Очаква се позицията на ЕЦБ по паричната политика да остане подчертано нерестриктивна и да продължи да се предава към икономиката. По-конкретно според техническите допускания в края на прогнозния хоризонт номиналните лихвени проценти ще се задържат под особено ниските равнища, които достигнаха в средата на 2019 г. Отпускането на кредити за нефинансовия частен сектор също би трябвало да се засили леко към края на прогнозния хоризонт, стимулирано от подобряващата се макроикономическа среда, много ниските лихвени проценти и благоприятните условия за банково кредитиране както за домакинствата, така и за нефинансовите предприятия. Отслабналата необходимост от намаляване на задлъжнялостта във всички сектори и нарастващите печалби също ще допринесат за динамичния характер на частните разходи. Растежът на частното потребление и жилищните инвестиции би трябвало да бъде благоприятстван и от сравнително стабилното увеличение на заплатите и нарастващото нетно богатство, както и от намаляващата безработица. Очаква се износът на еврозоната да се повлияе благоприятно от предвижданото нарастване на външното търсене. И накрая, очаква се позицията на фискалната политика да бъде леко експанзионистична през целия прогнозен период (вж. Раздел 3).

Все пак отзвучаването на някои благоприятстващи фактори би довело до по-бавен растеж към края на прогнозния период. Очаква се бизнес инвестициите да отслабнат в хода на прогнозния период в отражение на дълго запазилите се ниски нива на доверие на бизнеса и на изтичането на някои данъчни стимули. Предвижда се и забавяне в прираста на заетостта в средносрочен план, главно във връзка с все по-възпиращото въздействие на недостига на трудов ресурс в някои държави.

Очаква се реалният разполагаем доход да набере инерция през 2019 г., след което да отслабне през 2020 г. и 2021 г. Увеличението през 2019 г. отразява нарастване на номиналния разполагаем доход и спад в инфлацията на потребителските цени. Очаква се както отслабването на прираста на номиналния доход, така и постепенното повишаване на инфлацията да възпират растежа на реалния доход през 2020 г. и 2021 г. Прогнозира се приносът на брутните трудови възнаграждения за растежа на номиналния разполагаем доход да намалее през 2020 г. (поради въздействието на по-слабия прираст на заетостта), а през 2021 г. да остане като цяло непроменен. Другите лични доходи се предвижда умерено да се увеличат до края на прогнозния период. В отражение на комбинация от намаляване на преките данъци и увеличаване на трансферите към домакинствата се очаква приносът на нетните фискални трансфери през 2019 г. да стане положителен – за първи път от 2010 г. насам. През 2020 г. се очаква положителният принос да отбележи спад, а пред 2021 г. да стане в общи линии неутрален в контекста на незначително по-ниски трансфери към домакинствата и постепенно нарастващо пряко данъчно облагане.

Растежът на частното потребление леко спадна през второто тримесечие на 2019 г., отчасти заради отзвучаването на временни благоприятстващи фактори в началото на годината, но би трябвало да остане стабилен до края на прогнозния период. Доверието на потребителите, което все още е относително благоприятно, очакваното по-нататъшно подобряване на условията на пазара на труда и продължаващото увеличение на реалната компенсация на заето лице предполагат все така стабилно нарастване на потреблението през прогнозния период, като за това допринася и положителният ефект от разхлабването на фискалната политика в някои държави.

Растежът на частното потребление би трябвало да бъде подпомогнат от благоприятните условия за финансиране и от нарастващото нетно богатство. Прогнозира се номиналните лихвени проценти по банковите кредити да продължат да спадат в краткосрочен план, след което да се стабилизират и през 2021 г. слабо да се увеличат. Предвижда се до края на прогнозния период лихвените проценти по ипотечните кредити да останат малко под равнищата от средата на 2019 г., а лихвените проценти по потребителските кредити – съвсем малко да надвишат настоящите си равнища. Като се има предвид, че се прогнозира лихвените проценти по банковите кредити да останат на ниско равнище, а банковото кредитиране за домакинствата да се засили съвсем слабо през настоящата и следващите години, брутните лихвени плащания се очаква да останат ниски и следователно да продължат да подкрепят частното потребление. Същевременно се предвижда брутните приходи от лихви леко да нараснат поради продължаващото натрупване на лихвоносни активи. Освен това се прогнозира по-нататъшно увеличение на нетното богатство, стимулирано от все така стабилните печалби от оценка на притежаваните недвижими имоти, на които се дължи повече от половината от него. Наред с постигнатия напредък в намаляването на задлъжнялостта нарастващото нетно богатство би следвало също да подкрепи потреблението.

Очаква се нарастването на жилищните инвестиции да продължи, макар и с по-умерен темп. След период на много силен растеж през 2017 г. възстановяването на жилищните инвестиции изглежда донякъде изгуби инерция през 2018 г., най-вече в Испания, Франция и Нидерландия. Растежът на жилищните инвестиции се очаква да отслабне в хода на прогнозния период. Към тази тенденция насочва по-малкият брой предоставени разрешения за строителство през последните няколко месеца, както и скорошни проучвания, които показват спад в дела на домакинствата, планиращи да предприемат подобрения на дома през следващата година, въпреки че намеренията за покупка или строеж на собствен дом през следващите две години се засилват. Освен това се очаква все по-възпиращо въздействие на ограниченията на капацитета в строителния сектор, най-вече в Германия и Нидерландия. Неблагоприятните демографски тенденции в някои държави, включително Германия и Франция, също се очаква да имат възпиращ ефект върху жилищните инвестиции.

Предвижда се бизнес инвестициите да се увеличават през прогнозния период, макар и с доста слаб темп. Слабите бизнес инвестиции от първата половина на 2019 г. се очаква да бъдат доста ниски през втората половина на годината с оглед на въздействието, което оказват относително слабата световна търговия и опасенията от по-нататъшна ескалация на търговските спорове, както и от Брекзит без сделка и от внезапен рязък спад на темпа на растеж в Китай. Отвъд краткосрочните перспективи обаче се очаква с постепенното разсейване на несигурността бизнес инвестициите в еврозоната да получат подкрепа от редица благоприятни основополагащи фактори. Първо, делът на фирмите от промишленото производство, които съобщават за недостиг на оборудване като ограничаващ производството фактор, е по-голям от обикновено. Второ, очаква се условията за финансиране да останат много благоприятни през целия прогнозен период. Трето, очаква се печалбите да нараснат, увеличавайки още значителния запас от ликвидни активи, които фирмите са натрупали през последните години. Четвърто, фирмите могат да увеличат инвестициите като начин да компенсират ограниченията от страна на предлагането на трудов ресурс. И накрая, коефициентът на ливъридж на нефинансовите предприятия е отбелязал спад през последните години, обусловен от възстановяването в цените на акциите, системното натрупване на активи и умереното нарастване на дълговото финансиране, въпреки че консолидираната брутна задлъжнялост все още е над предкризисните си равнища. Същевременно брутните лихвени плащания на нефинансовите предприятия през последните години са достигнали рекордно ниски равнища и се очаква да нарастват само постепенно през следващите години.

Прогнозира се износът извън еврозоната да бъде неголям до края на 2019 г., след което да нараства през остатъка от прогнозния период, като цяло в синхрон с динамиката на външното търсене (вж. Каре 2). Напоследък прирастът на износа извън еврозоната е непостоянен. Износът от еврозоната към Обединеното кралство се повиши през първото тримесечие на годината заради натрупването на запаси преди първоначално определената дата за Брекзит през март 2019 г. Според изчисленията през второто тримесечие тази тенденция е претърпяла обрат, което е довело до стагнация на износа извън еврозоната. Предвид ниските показатели за търговията в краткосрочен план се прогнозира износът извън еврозоната през втората половина на 2019 г. да бъде слаб и да нараства с по-ниски темпове от външното търсене. След това, в средносрочен план, прогнозите сочат той да се възстанови и да расте в общи линии в синхрон с външното търсене, което да доведе до непроменена тенденция на дела на износа. Прирастът на вноса от държави извън еврозоната също се очаква да остане сравнително слаб в краткосрочен план в отражение на динамиката на самия износ и същевременно слабата динамика на инвестициите и икономическата активност в някои държави от еврозоната. В по-дългосрочна перспектива се очаква вносът от държави извън еврозоната да нараства в общи линии в синхрон с общото търсене (вътрешното търсене плюс износа). Като цяло приносът на нетната търговия за растежа на реалния БВП се очаква да бъде отрицателен през втората половина на 2019 г., а след това да стане неутрален за остатъка от прогнозния период.

Предвижда се нарастването на заетостта да бъде слабо, отчасти поради временни фактори в краткосрочен план, а по-късно през прогнозния период да възникнат ограничения в предлагането на трудов ресурс. Предварителната оценка на Евростат за нарастването на броя на наетите лица през второто тримесечие на 2019 г. е на равнище от 0,2% на тримесечна база, което свидетелства за забавяне на инерцията спрямо последните четири години. Прогнозира се увеличението на заетостта да остане доста слабо през прогнозния период, тъй като се очаква предлагането на трудов ресурс да ограничава по-нататъшното ѝ нарастване, а търсенето на трудов ресурс също да отслабне в синхрон със забавянето на икономиката.

Очаква се нарастването на работната сила да се забави в хода на прогнозния период. Очаква се работната сила да продължи да се разраства в отражение на прогнозираната нетна имиграция на работници, очакваната интеграция на бежанците и продължаващото повишаване на участието на трудовия пазар. Все пак тези фактори се предвижда да отслабнат в хода на прогнозния период, и, следователно, неблагоприятното въздействие от застаряването на населението върху разрастването на работната сила се очаква да се увеличи, тъй като напускащите я възрастни работници са по-многобройни от навлизащите млади работници.

Очаква се темпът на безработица да спадне до 7,3% през 2021 г. През второто тримесечие на 2019 г. равнището на безработица спадна до 7,6% – най-ниското, наблюдавано от третото тримесечие на 2008 г. насам. В перспектива се предвижда то да остане в общи линии без промяна до началото на 2020 г., а след това да отбележи спад. Макар че се очаква спадът в равнището на безработица да бъде широкообхватен във всички държави, предвижда се през 2021 г. в него все още да се наблюдават съществени различия.

Прогнозата за производителността на труда е тя да се възстановява през прогнозния период. След като отбеляза силно нарастване през 2017 г. – на работник и на час, през 2018 г. нарастването на производителността на труда се забави в резултат от неочакваното забавяне на икономиката. Очаква се до 2021 г. то да се увеличи до 0,9%, тъй като се прогнозира възстановяване на инерцията на икономическата активност и забавяне на нарастването на използването на работна сила.

В съпоставка с прогнозите от юни 2019 г. прирастът на реалния БВП е ревизиран надолу за 2019 г. и 2020 г., а за 2021 г. е без промяна. Като се има предвид, че показателите за нагласите остават слаби, главно в отражение на по-продължителната от очакваното слабост на световната търговия и на несигурността в глобален мащаб, краткосрочната перспектива е ревизирана надолу както за третото, така и за четвъртото тримесечие на 2019 г. Тези ревизии означават по-слаб пренос към 2020 г., което води до по-слаб годишен прираст на БВП за тази година. Профилът на икономическия растеж по тримесечия обаче остава без промяна от началото на 2020 г., тъй като въздействието на значителната низходяща ревизия на външното търсене в общи линии се компенсира от въздействието на по-благоприятни условия за финансиране и по-ниски цени на петрола.

2 Цени и разходи

Очаква се ХИПЦ инфлацията да бъде на средно равнище от 1,2% през 2019 г., да отслабне до 1,0% през 2020 г. и да достигне 1,5% през 2021 г. (вж. Графика 2). До втората половина на 2020 г. ХИПЦ инфлацията ще варира около доста ниски равнища, главно в отражение на динамиката на ХИПЦ инфлацията на енергоносителите във връзка с неотдавнашното поевтиняване на петрола, низходящи и възходящи базови ефекти и, в по-малка степен, административно определяните цени на електроенергията и природния газ. До края на 2020 г. ХИПЦ инфлацията на енергоносителите ще остане отрицателна и едва през 2021 г. ще достигне положителна стойност след стабилизиране на кривата на петролните фючърси. След като се повиши в краткосрочен план поради забавени ефекти от предходно повишение на изкупните цени на селскостопанска продукция, ХИПЦ инфлацията на храните се предвижда да варира около равнище от 1,9%. ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни ще се задържи непроменена през 2020 г., а през 2021 г. ще нарасне до 1,5%. Предвижда се леко възходящият тренд на базисната инфлация да бъде подпомогнат от очакваното засилване на икономическата активност и свързаното с това възстановяване на нормите на печалба, след като предходни нараствания на разходите за труд намерят отражение в цените. В резултат на това ще се увеличи натискът по линия на вътрешните разходи. Поскъпването на неенергийните суровини и базисната инфлация в световен мащаб също се очаква да подпомогнат в известна степен базисната инфлация.

Прогнозира се прирастът на компенсацията на наето лице да бъде сравнително силен при все така затегнати условия на пазарите на труда. След като отбеляза скок през 2019 г. в условия на циклично забавяне на прираста на производителността, нарастването на разходите за труд на единица продукция се очаква да поотслабне в хода на прогнозния период, тъй като се очаква прирастът на производителността да се засили успоредно с икономическия растеж. Главният фактор, който стимулира нарастването на заплатите, е очакваното затягане на условията на трудовия пазар в някои части на еврозоната. Ако се абстрахираме от цикличната инерция, може да се очаква, че засилването на общата инфлация през последните две години също ще допринесе за сравнително силно нарастване на заплатите в държави от еврозоната, в които процесите на формиране на заплатите включват елементи на ретроспективна индексация. Наред с това някои държави въведоха повишения на минималните заплати, които може да намерят отражение в разпределението на заплатите.

Очаква се по-благоприятно развитие на нормите на печалба през прогнозния период, отколкото през 2018 г. През последните няколко тримесечия нормите на печалба бяха подложени на натиск от нарастването на разходите за труд на единица продукция и от предходни поскъпвания на петрола, които се отразиха неблагоприятно на условията за търговия и това оказа неблагоприятно въздействие върху динамиката на нормата на печалба. Значението на тези фактори би трябвало да отслабва след поевтиняването на петрола в последно време и след като икономическата активност отново набере инерция.

Очаква се инфлацията в цените на вноса да отслабне през 2019 г. и умерено да нараства през остатъка от прогнозния период. След силно нарастване през 2018 г. се предвижда годишният темп на прираст на дефлатора на вноса да отслабне през 2019 г. и след това постепенно да се увеличава до 2021 г. Този профил е до голяма степен обусловен от динамиката на цените на петрола, която тласна нагоре цените на вноса през 2018 г., а в хода на прогнозния период ще ги възпира, макар че ефектът ѝ постепенно ще отслабне, когато низходящата крива на петролните фючърси придобие плосък профил в края на периода. Същевременно поскъпването на непетролните суровини и базисният ценови натиск в световен мащаб би трябвало да подпомогнат, макар и в по-скромна степен, инфлацията в цените на вноса.

В сравнение с прогнозите от юни 2019 г. предвижданията за ХИПЦ инфлацията са ревизирани надолу за целия прогнозен период. Тази ревизия се основава до голяма степен на енергийния компонент, който е ревизиран отчетливо надолу както за 2019 г., така и за 2020 г. поради по-ниските цени на петрола. Наред с това ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни също е ревизирана надолу в отражение на по-слабите постъпващи данни, по-вялата икономическа активност, непреки ефекти от поевтиняването на енергоносителите и системно надценяване в предишни прогнози.

3 Фискални перспективи

Общата ориентация на фискалната политика на еврозоната се оценява като леко експанзионистична за целия прогнозен период. Позицията на фискалната политика се измерва като изменение на циклично изгладеното първично салдо без държавната помощ за финансовия сектор. След като бе неутрална през 2018 г., тя се очаква да стане леко експанзионистична през 2019 г., главно в резултат на намаления на преки данъци и на увеличение на публичните разходи в някои държави. За 2020 г. се прогнозира малко по-силно изразено разхлабване на фискалната политика, главно поради по-нататъшно намаляване на преки данъци и по-високи трансфери в някои държави. За 2021 г. разхлабването на фискалната политика произтича до голяма степен от Германия и е резултат от по-значително нарастване на разходите и от одобрената неотдавна частична отмяна на данъка „солидарност“, която намалява бремето на преките данъци върху домакинствата.

Прогнозира се влошаване на бюджетното салдо на еврозоната през целия прогнозен период, като се запазва низходящ тренд на съотношението дълг/БВП. Най-голямо влошаване на баланса се предвижда за 2019 г. в резултат от експанзионистична ориентация на фискалната политика. След това общото бюджетно салдо се влошава с по-бавен темп, тъй като по-нататъшното разхлабване на ориентацията на фискалната политика се компенсира отчасти от спестявания от лихвени плащания, докато цикличният компонент остава в общи линии непроменен. Низходящият тренд на съотношението държавен дълг/БВП се подпомага от първични излишъци, макар те да намаляват с времето, и от благоприятен диференциал между лихвените проценти и темпа на растеж.

Фискалната перспектива за еврозоната остава в общи линии непроменена спрямо прогнозите от юни 2019 г. Малко по-високият бюджетен дефицит в края на прогнозния период отразява допълнителното разхлабване на фискалната политика и влошаването на цикличния компонент, които отчасти се компенсират от по-ниските разходи за лихви. Прогнозата за съотношението дълг/БВП е то да следва малко по-висок тренд в сравнение с прогнозите от юни 2019 г. поради възходяща ревизия на диференциала между лихвените проценти и темпа на растеж и поради по-ниските първични излишъци.