Обзор

Прирастът на реалния БВП остана неочаквано муден през четвъртото тримесечие на 2018 г., а според последните показатели икономическата активност ще бъде значително по-слаба от очакваното и през първата половина на 2019 г. Вероятно за забавянето на икономиката в края на 2018 г. са допринесли някои временни фактори, но широкообхватното влошаване на показателите за икономическите нагласи във всички държави и сектори през последните месеци подсказва, че налице са били и по-устойчиви неблагоприятни фактори и че базисната циклична инерция е малко по-слаба, отколкото се предвиждаше в предишни оценки. В краткосрочен план комплекс от фактори на глобална несигурност (например заплахата от ескалация на протекционистки мерки и възможността за хаотичен Брекзит) и неблагоприятните вътрешни фактори в някои държави от еврозоната вероятно ще продължат да потискат икономическата активност в нея. Базисната прогноза допуска, че впоследствие тези неблагоприятни фактори във вътрешен и глобален план постепенно ще отслабнат и че основополагащите фактори, подкрепящи подема в еврозоната, до голяма степен продължават да са налице. Това са най-вече подчертано нерестриктивната позиция на паричната политика, увеличението на заплатите, възстановяване на външното търсене и известно разхлабване на фискалната политика. Тъй като се очаква тези благоприятни фактори постепенно да станат водещи, се прогнозира прирастът на реалния БВП да се повиши от 1,1% през 2019 г. до 1,6% през 2020 г. и 1,5% през 2021 г. В сравнение с прогнозите от декември 2018 г. прирастът на реалния БВП за 2019 г. е ревизиран надолу с 0,6 процентни пункта. Очаква се в хода на 2019 г. ХИПЦ инфлацията да продължи да се понижава, а през останалата част от прогнозния период да се повишава и през 2021 г. да достигне 1,6%. Понижаването на ХИПЦ инфлацията през 2019 г. се обуславя от рязък спад в нейния енергиен компонент, който отразява неотдавнашното поевтиняване на петрола. Очаква се през прогнозния период ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни постепенно да се засили в резултат от непрекъснатото – макар и по-умерено – засилване на икономическата активност и затягането на условията на пазара на труда. В сравнение с прогнозите от декември 2018 г. ХИПЦ инфлацията е ревизирана надолу за целия прогнозен период главно в отражение на по-слабите данни, влошените перспективи за икономическия растеж и низходяща корекция в допусканията за цените на петрола.^[1]

1 Реална икономика

През втората половина на 2018 г. растежът се забави осезаемо, демонстрирайки задълбочаване на различията между най-големите държави от еврозоната (вж. Графика 1). Забавянето на растежа на реалния БВП – от тримесечен темп от 0,4% през първата половина на 2018 г. до 0,2% през втората, отчасти е свързано с конкретни фактори, оказали влияние върху икономическата активност. Сред най-големите държави от еврозоната такъв беше случаят най-вече в Германия и Италия, които отчетоха значителен спад в темповете на растеж на БВП (в Германия тримесечният темп от 0,4% през първата половина на 2018 г. бе последван от застой през втората половина на годината, а в Италия съответно спадна от 0,2% до отрицателни стойности). В Германия рязкото забавяне през втората половина на 2018 г. отчасти беше свързано със сътресения в автомобилната индустрия, които се оказаха по-дълготрайни от очакваното. То обаче също така сигнализира за по-широко наличие на слабости в различни сектори. В Италия несигурността, волатилността на финансовите пазари и влошаването на доверието на бизнеса оказваха все по-неблагоприятно въздействие върху икономическата активност. През втората половина на 2018 г. тримесечният темп на растеж на БВП във Франция и Испания беше малко по-висок в сравнение с първата половина на годината.

Като цяло, с малки изключения, актуалните показатели за икономическите нагласи са се влошили, отразявайки несигурността във вътрешен и глобален план, както и факта, че базисната циклична инерция отслабна по-рано от очакваното. През последните месеци показателят за икономическото доверие (ПИД) на Европейската комисия продължи да се влошава и това засегна различни държави от еврозоната и различни сектори. Макар че останаха над средните си стойности в ретроспективен план, индексите за промишлеността, услугите и доверието на потребителите, включени в ПИД, спаднаха до най-ниските си равнища от края на 2016 г. насам. През последните месеци Индексът на мениджърите по продажби също продължи да спада с влошаването на оценката на новите поръчки за износ и материалните запаси. Повсеместно изненадващо ниските данни за икономическата активност може би показват, че въздействието на несигурността в глобален план – особено във връзка със спорове в световната търговия и с Брекзит – е по-силно от очакваното. Те също така отразяват въздействието на споменатата несигурност в Италия и възможното отрицателно влияние на протестите във Франция. Вероятно те също така подсказват, че базисната циклична инерция е отслабнала по-рано от очакваното в отражение на напредналия цикличен стадий на икономиката в еврозоната. Тези фактори са отразени в низходящата ревизия в прираста на реалния БВП за следващите тримесечия.

В средносрочен план базисната прогноза допуска постепенно отслабване на глобалните и вътрешните неблагоприятни фактори, което ще позволи на основополагащите фактори, подкрепящи подема в еврозоната, да възвърнат инерцията си (вж. Таблица 1). Базисната прогноза по-специално допуска, че няма да има хаотично оттегляне на Обединеното кралство от Европейския съюз и че несигурността, свързана със световната търговия и вътрешните политики в някои държави от еврозоната, постепенно ще намалее. С отслабването на тези неблагоприятни фактори ще си проправят път редица благоприятни основополагащи фактори. Очаква се позицията на ЕЦБ по паричната политика да остане подчертано нерестриктивна и да продължи да се предава към икономиката. Кредитирането на частния сектор би трябвало да остане устойчиво, стимулирано от ниските лихвени проценти и благоприятните условия за банково кредитиране както за домакинствата, така и за нефинансовите предприятия. Растежът на частното потребление и жилищните инвестиции би трябвало да бъде благоприятстван и от засиленото увеличение на заплатите и нарастващото нетно богатство, както и от намаляващата безработица. Същевременно бизнес инвестициите ще продължат да се разширяват на фона на нарастващи печалби, висока степен на натоварване на производствените мощности и потенциални инвестиции с цел намаляване на нуждите от работна ръка в контекста на нейния нарастващ недостиг. Очаква се износът на еврозоната да бъде благоприятстван от прогнозираното възстановяване във външното търсене към нея и от известно повишаване на конкурентоспособността. И накрая, фискалната позиция, която през 2018 г. беше като цяло неутрална, се предвижда да се смекчава в хода на целия прогнозен период (вж. Раздел 3).

Все пак отслабването на някои благоприятни фактори ще ограничи възстановяването на икономическия растеж през втората половина на прогнозния период. Според техническите допускания условията за финансиране – макар че ще продължат да подкрепят растежа – постепенно ще станат по-неблагоприятни. Освен това след няколко години силен прираст на заетостта се предвижда леко забавяне в средносрочен план, главно в отражение на все по-възпиращото въздействие на недостига на трудов ресурс в някои държави.

Очаква се устойчивата инерция на реалния разполагаем доход да се запази през 2019 г. и 2020 г., а след това през 2021 г. да отслабне. Това отразява взаимно компенсиращи се динамики в растежа на номиналния разполагаем доход и инфлацията на потребителските цени през 2019 г. и 2020 г., а отслабващият растеж на номиналния доход и малко по-високата инфлация забавят растежа на реалния доход през 2021 г. През 2019 г. се предвижда приносът на брутните трудови възнаграждения към растежа на номиналния разполагаем доход в известна степен да намалее (заради въздействието на по-слабия прираст на заетостта), а след това да остане като цяло непроменен (тъй като очаквано засилване на растежа на номиналните заплати би компенсирало по-нататъшно забавяне на прираста на заетостта). През втората половина на 2018 г. нетрудовите доходи отбелязаха спад и през прогнозния период се предвижда постепенното им възстановяване, до голяма степен в съответствие с печалбите. В отражение на комбинация от намаляване на преките данъци и увеличаване на трансферите към домакинствата се очаква приносът на нетните фискални трансфери през 2019 г. да стане положителен – за първи път от 2010 г. насам. През 2020 г. и 2021 г. се очаква той да стане до голяма степен неутрален.

Предвижда се възстановяване на частното потребление в краткосрочен план. Несигурността в някои държави обаче вероятно ще отслаби инерцията му. През 2018 г. растежът на частното потребление се забави. В перспектива доверието на потребителите, което все още е относително благоприятно, очакваното по-нататъшно подобряване на условията на пазара на труда и увеличението на реалната заплата на заето лице предполагат по-значително нарастване на потреблението през следващите няколко тримесечия, допълнено от положителния ефект от разхлабването на фискалната политика в някои държави. Същевременно се допуска, че продължително неблагоприятно въздействие на вътрешната несигурност в някои държави от еврозоната би имало възпиращ ефект върху частното потребление през идните тримесечия.

Растежът на частното потребление би трябвало да бъде подпомогнат в средносрочен план от благоприятните условия за финансиране и от нарастващото нетно богатство. През прогнозния период се предвижда умерено увеличение на лихвените проценти по банковите кредити. Въздействието на увеличените лихвени проценти по банковите кредити върху брутните лихвени плащания обаче се очаква да бъде ограничено поради дългосрочния характер на дълга на домакинствата и на сравнително малкия дял на дълга с плаващ лихвен процент в баланса на домакинствата. Затова въпреки увеличението на лихвените проценти брутните лихвени плащания се очаква да останат на ниски равнища и по този начин да продължат да подкрепят частното потребление. Освен това се предвижда нетното богатство да нараства с около 2,5% в реално изражение през всяка от годините в периода 2019–2021 г., стимулирано от по-нататъшни стабилни печалби от преоценка на притежаваните недвижими имоти, на които може да се отдаде повече от половината от прогнозираното нарастване. Увеличаването на реалното нетно богатство би трябвало да подкрепи потреблението, въпреки че брутната задлъжнялост на домакинствата остава на равнищата от преди световната финансова криза.

Очаква се нарастването на жилищните инвестиции да продължи, макар и с по-умерен темп. Доверието в строителния сектор и увеличението на разрешенията за строеж са признак за по-нататъшен подем на жилищните инвестиции през следващите няколко тримесечия. Все пак темпът на този подем се очаква да се забави. Забавяне сочат и проучванията, според които в последно време се наблюдава спад в дела на домакинствата, които планират да предприемат подобрения на дома през следващата година. Възможно е то да се дължи отчасти на факта, че условията за финансиране ще се позатегнат, но също и на все по-възпиращите ограничения на капацитета в строителния сектор и на неблагоприятни демографски тенденции в някои държави.

Предвижда се бизнес инвестициите да продължат да се възстановяват през прогнозния период, макар и с доста слаб темп. Оценките показват известно забавяне на инерцията на бизнес инвестициите през втората половина на 2018 г. В перспектива се очаква те да се задържат доста слаби през 2019 г., тъй като, изглежда, продължаващите опасения във връзка с политиките за световната търговия, перспективата за Брекзит без сделка и резкият спад в Китай оказват все по-неблагоприятно въздействие върху доверието на бизнеса във всички държави. Като цяло обаче се очаква редица благоприятни основополагащи фактори да продължат да подкрепят бизнес инвестициите в еврозоната: в преработващата промишленост натоварването на производствените мощности остава над дългосрочното средно равнище, а много от фирмите в този отрасъл отчитат липсата на оборудване като ограничаващ производството фактор; условията за финансиране се очаква да останат благоприятни, макар и да се затягат постепенно в хода на прогнозния период; очаква се печалбите да нараснат и това още да увеличи вече значителните ликвидни активи, които фирмите са натрупали през последните години; също така, възможно е предприятията да увеличат инвестициите като начин да компенсират ограниченията, свързани с предлагането на труд.

Очаква се износът от еврозоната да нараства с малко по-бърз темп от външното търсене в краткосрочен план, а след това да поддържа паралелен курс. Оценките сочат, че след спад през първото тримесечие на 2018 г. износът извън еврозоната постепенно се е възстановил през второто и третото тримесечие, а през четвъртото е изпреварил външното търсене. Последвалото нарастване на пазарния дял през четвъртото тримесечие отчасти отразява специфични за отделни държави фактори. С отзвучаването им и при все така доста вяло външно търсене през 2019 г. се очаква прирастът на износа извън еврозоната да остане слаб в краткосрочен план, но все пак да нараства малко по-бързо от външното търсене през 2019 г., водейки до известно нарастване на пазарния дял. Сравнително по-силният износ извън еврозоната спрямо външното търсене в краткосрочен план отразява нарастване на ценовата конкурентоспособност във всички държави от еврозоната, съчетана с по-нататъшно нормализиране на износа на автомобили. В средносрочен план се очаква износът извън еврозоната да нараства успоредно с външното търсене (вж. Каре 2). Според оценките вносът от държави извън еврозоната е спаднал под темпа на износ през четвъртото тримесечие на 2018 г. – свидетелство за положителен принос на нетната търговия за прираста на реалния БВП. В перспектива се очаква вносът от държави извън еврозоната да нараства в общи линии в синхрон с общото търсене (вътрешното търсене плюс износа). Тъй като прогнозата е вносът да расте малко по-бързо от износа, се предвижда приносът на нетната търговия за икономическия растеж да стане леко отрицателен през 2019 г., а през остатъка от прогнозния период да бъде в общи линии неутрален.

Прогнозира се нарастването на заетостта да отслабне предвид на забавянето на икономическата активност и на все по-възпиращия недостиг на работна ръка в някои държави. Перспективно ориентирани проучвания сочат слабо нарастване на заетостта в краткосрочен план. Очаква се в краткосрочен план нарастването на заетостта да бъде потискано главно от рязкото забавяне на икономическата активност. В средносрочен план е вероятно то да остане слабо, тъй като се очаква трудовият ресурс да продължи да ограничава по-нататъшното му нарастване в някои държави, а очакването за търсенето на работната ръка е то да се забави успоредно със забавянето на икономическата активност.

Очаква се разрастването на работната сила да се забави в хода на прогнозния период. Очаква се работната сила да продължи да се разраства в отражение на прогнозираната нетна положителна имиграция на работници, очакваната интеграция на бежанците и продължаващото повишаване на участието на трудовия пазар. Все пак тези фактори се очаква да отслабнат в хода на прогнозния период, а неблагоприятното въздействие от застаряването на населението върху разрастването на работната сила се очаква да се увеличи, тъй като напускащите я възрастни работници са по-многобройни от навлизащите млади работници.

Очаква се темпът на безработица да спадне до 7,5% през 2021 г. През четвъртото тримесечие на 2018 г. равнището на безработица беше 7,9% – най-ниското, наблюдавано от третото тримесечие на 2008 г. насам. В перспектива се очаква броят на безработните да намалее с около 0,9 милиона души до 12,9 милиона до края на прогнозния период – все още малко над ниското отбелязано равнище преди кризата. Макар че се предвижда равнището на безработица да спадне в почти всички държави от еврозоната в хода на прогнозния период, се очаква все пак съществена разлика между нивата в отделните държави.

Прогнозата за производителността на труда е тя да се възстановява през прогнозния период. След като отбеляза силна инерция през 2017 г., производителността на труда на наето лице леко отслабна на тримесечна база в хода на 2018 г. в отражение на неочакваното забавяне на икономическата активност и известно презапасяване с работна сила като реакция на недостига в предлагането ѝ. По-късно през 2019 г. се очаква леко засилване на растежа на производителността на тримесечна база успоредно с ускоряването на икономическата активност. Предвижда се след това производителността на труда да се увеличава с темп, близък до предкризисната средна стойност – 1,0%^[4], като за това ще допринася нарастване на броя на отработените часове на заето лице и известно увеличение на общата факторна производителност.

В сравнение с прогнозите от декември 2018 г. прирастът на реалния БВП е ревизиран значително надолу за 2019 г. и леко надолу за 2020 г. Отчетливата низходяща ревизия на растежа на реалния БВП за 2019 г. е обусловена от по-слабите данни през четвъртото тримесечие на 2018 г. и по-малко благоприятната оценка на краткосрочната перспектива, която се дължи на по-дълготрайното негативно въздействие на определени фактори в някои държави от еврозоната и на засилената глобална политическа несигурност. Средносрочната прогноза за растежа на реалния БВП остава в общи линии непроменена, като се допуска, че постепенното отслабване на глобалните и вътрешните неблагоприятни фактори ще позволи икономическият подем да възстанови инерцията си.

2 Цени и разходи

Очаква се ХИПЦ инфлацията да продължи да отслабва до четвъртото тримесечие на 2019 г. и да се повишава през остатъка от прогнозния период, достигайки 1,6% през 2021 г. (вж. Графика 2). Спадът на общата инфлация през 2019 г. се дължи основно на значителното отслабване на енергийния компонент на ХИПЦ инфлацията предвид на неотдавнашното силно поевтиняване на петрола и низходящи базови ефекти, свързани с поскъпването му преди това през 2018 г. Очаква се през 2020 г. и 2021 г. енергийният компонент на ХИПЦ да се повишава със слаб темп, съответстващ на относително плоската крива на петролните фючърси. ХИПЦ инфлацията на храните се предвижда да се задържи около 1,9% през целия прогнозен период. ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни ще следва постепенна възходяща тенденция, достигайки 1,6% през 2021 г. Очаква се засилването на ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни да бъде подпомогнато от по-постепенно, но все пак продължаващо икономическо възстановяване. Освен това затягането на условията на пазара на труда ще подкрепя нарастването на заплатите, водейки до по-силен вътрешен ценови натиск. Поскъпването на неенергийните суровини и нарастването на базисните световни цени също ще даде тласък на ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни.

Темпът на нарастване на заплатите се очаква да се увеличи още малко в хода на прогнозния период вследствие на по-нататъшното затягане на условията на пазарите на труда и изтичането на мерките, които възпираха повишаването на заплатите в някои държави през последните няколко години. Прогнозира се прирастът на компенсацията на наето лице да се увеличи от 2,2% през 2018 г. до 2,6% през 2021 г. Същевременно се предвижда разходите за труд на единица продукция да поотслабнат в хода на прогнозния период с очакваното засилване на производителността. Основната движеща сила зад ускоряването на растежа на заплатите са предвижданията за все по-добри условия на пазара на труда в еврозоната през целия прогнозен период и все по-силно затягане на условията на този пазар в някои нейни части. Ако се абстрахираме от цикличната инерция, може да се очаква, че неотдавнашното съществено засилване на общата инфлация ще допринесе за ускоряване на растежа на заплатите в онези държави от еврозоната, в които процесите на формиране на заплатите включват елементи на ретроспективна индексация. Освен това възпиращите ефекти, които редица свързани с кризата фактори оказваха върху растежа на заплатите – като например необходимостта от умереност на заплатите с цел да се възвърне ценовата конкурентоспособност в някои държави и натрупаното сдържане на заплатите, свързано с ограничаващата низходяща ригидност на номиналните заплати по време на кризата – би трябвало постепенно да отслабнат успоредно с продължаващия икономически подем. Също така, някои държави повишиха минималните заплати и това може да намери отражение в разпределението на заплатите.

Очаква се по-благоприятно развитие на нормите на печалба през прогнозния период, отколкото през 2018 г. През последните няколко тримесечия нормите на печалба са под натиск заради рязкото нарастване на разходите за труд на единица продукция в отражение на отслабването на икономическата активност, довело до спад в растежа на производителността. Освен това влошаването на условията за търговия, свързано с поскъпването на петрола в предишен период, имаше възпиращо въздействие върху динамиката на нормата на печалба. Въздействието и на двата фактора би трябвало да отзвучи през следващите няколко тримесечия с ускоряването на икономическата активност, а условията за търговия се очаква да се подобрят вследствие на неотдавнашното поевтиняване на петрола.

Предвижда се външният ценови натиск да отслабне през 2019 г. и умерено да нараства през остатъка от прогнозния период. Годишният темп на прираст на дефлатора на вноса се предвижда да намалее през 2019 г. спрямо 2018 г., а след това постепенно да нараства. Този профил се обуславя до голяма степен от динамиката на цените на петрола, която тласна нагоре цените на вноса през 2018 г., а през 2019 г. се очаква да възпира развитието им. Същевременно се допуска, че цените на непетролните суровини и натискът от страна на базисните световни цени ще нарастват и ще допринасят за постепенно увеличение на цените на вноса.

В сравнение с прогнозите от декември 2018 г. прогнозата за ХИПЦ инфлацията е ревизирана надолу за целия прогнозен период. Низходящата ревизия на ХИПЦ инфлацията отразява главно допускането за значително по-ниски цени на петрола (особено през 2019 г. и 2020 г.) и по-ниска ХИПЦ инфлация без компонентите енергоносители и храни. От своя страна низходящата ревизия на ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни отразява въздействието от по-ниските цени на петрола посредством косвени ефекти, по-ниски последни данни, по-слаба перспектива за икономическата активност и известна ограничена преоценка на това доколко динамиката при заплатите намира отражение в цените.

3 Фискални перспективи

Оценката на позицията на фискалната политика в еврозоната е, че през 2018 г. тя е била като цяло неутрална, а от 2019 г. нататък се предвижда да се смекчава. Позицията на фискалната политика се измерва като изменение на циклично изгладеното първично салдо без държавната помощ за финансовия сектор. През 2019 г. разхлабването на фискалната позиция се обуславя главно от намаляването на преките данъци и социалноосигурителните вноски, както и на по-високите държавни разходи в някои държави. За 2020 г. прогнозата сочи по-нататъшно разхлабване. За него допринасят главно по-нататъшното намаляване на преките данъци и социалноосигурителните вноски, все още доста силният растеж на разходите и по-големите трансфери. За 2021 г. базисната прогноза предполага известно разхлабване, свързано главно с растеж на разходите в някои държави.

Прогнозата за бюджетното салдо на еврозоната е то да се влоши през 2019 г. и да остане в общи линии непроменено през остатъка от прогнозния период, а за съотношението на дълга се очаква то да продължи да намалява. Увеличаването на бюджетния дефицит се дължи на влошаване на циклично изгладеното първично салдо. Това отчасти се неутрализира от лек спад на разходите за лихви в резултат на заместването на стар държавен дълг с високи разходи с нов дълг, емитиран при по-ниски лихвени проценти. Низходящият тренд на съотношението държавен дълг/БВП се подпомага от положителни първични салда и благоприятен диференциал между лихвените проценти и темпа на растеж.

Перспективата за дефицита на еврозоната се е влошила съществено в сравнение с прогнозите от декември 2018 г., особено за 2020 г. и 2021 г. По-високият бюджетен дефицит се дължи на по-неблагоприятното първично салдо и по-ниския цикличен компонент в отражение на по-слабата макроикономическа перспектива. Прогнозира се съотношението дълг/БВП да бъде по-високо, главно поради увеличаване на диференциала между лихвените проценти и темпа на растеж през 2019 г. в резултат от низходяща ревизия на прираста на БВП и по-ниски първични салда.