Отговори по коментарите на Европейския парламент в неговата Резолюция относно годишния доклад на ЕЦБ за 2023 г.
Този документ представя отговори на повдигнатите въпроси и искания от страна на Европейския парламент в неговата резолюция от 11 февруари 2025 г. относно годишния доклад на ЕЦБ за 2023 г.[1] Той се публикува по повод представянето пред Европейския парламент на годишния доклад на ЕЦБ за 2024 г. В него се обясняват политиките на ЕЦБ, свързани с повдигнатите в резолюцията въпроси. Структуриран е по теми.[2] ЕЦБ публикува такива отговори от 2016 г. насам, след като това беше предложено от Европейския парламент.
1 Парична политика и икономически тенденции
1.1 Парична политика и инфлация
В резолюцията Европейският парламент призовава ЕЦБ да не намалява лихвените проценти твърде бързо. Той изразява съжаление, че основната инфлация в еврозоната е била 2,7% през декември 2024 г., като тогава само три държави са отчели темпове под 2%. Отбелязва със загриженост, че високата основна инфлация би могла да доведе до по-високи стойности на общата инфлация. [параграфи 9, 10 и 16]
ЕЦБ е решена да осигури трайно стабилизиране на общата инфлация на средносрочното целево равнище от 2%. Рестриктивните ѝ мерки по паричната политика допринесоха за устойчивото доближаване на общата инфлация до средносрочната цел от 2%, както показват актуалните макроикономически експертни прогнози за еврозоната. Основната инфлация, която представлява общата инфлация без компонентите енергоносители и храни, отбеляза лек спад до 2,4% през март 2025 г. спрямо 2,6% през февруари. Цялостният процес на дезинфлация включва взаимно усилване на динамиката на общата и основната инфлация. При по-ниска обща инфлация отслабва необходимостта гражданите да компенсират инфлационното въздействие и по този начин се забавя нарастването на заплатите. Намалява и необходимостта от преоценка на стоки и услуги. Когато общата инфлация спада, основната се забавя и на свой ред допринася за нейното понижаване. Освен това за доближаването към целевото равнище ще допринесе по-нататъшното въздействие върху потребителските цени от затягането на паричната политика в предходния период, както и фактът, че дългосрочните инфлационни очаквания остават твърдо стабилизирани около това равнище. При определянето на подходящия курс на паричната политика Управителният съвет ще прилага основан на данните подход, заседание по заседание, особено в сегашните условия на нарастваща несигурност. По-специално, решенията за лихвените проценти ще се основават на оценката му за перспективата за инфлацията, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика. Ето защо Управителният съвет не се ангажира предварително с определена траектория на лихвените проценти. При определянето на основните лихвени проценти той ще трябва да търси равновесие между риска от прекалено бързото им понижаване – което би могло да тласне нагоре инфлацията, и риска от твърде бавно разхлабване на паричната политика, което би навредило ненужно на икономическата активност и на заетостта и би могло да доведе до прекалено ниска инфлация.
Графика 1
Динамика на общата и основната инфлация
(годишно процентно изменение)

Източници: Макроикономически прогнози на експертите на ЕЦБ за еврозоната, март 2025 г., и Евростат
Забележка: Последните данни са за март 2025 г. (предварителни).
1.2 Въздействие на инфлацията и паричната политика върху различни сектори
В резолюцията Европейският парламент приканва ЕЦБ да направи оценка на въздействието на промяната на лихвените проценти върху различните икономически сектори, сред които секторите, които изискват големи капиталовложения. [параграф 10]
ЕЦБ внимателно наблюдава и анализира динамиката на различните сектори, включително на пазара на труда, за да установи ясно по какъв начин паричната ѝ политика се отразява на разходите на домакинствата и на инвестиционните решения на предприятията и съответно на инфлацията. Например, нейните анализи показват, че мерките по паричната политика имат по-голямо въздействие върху промишленото производство, отколкото върху сектора на услугите.[3] Да се наблюдава развитието на секторите е особено важно, когато се подлага на оценка курсът на паричната политика, защото за сферата на услугите е също така характерно да изостава от производството в бизнес цикъла. Високите лихвени проценти оказаха възпиращ ефект върху икономиката, особено върху частните инвестиции. Все пак поддържането на ценова стабилност в средносрочен план остава най-ефективният начин паричната политика да допринася за стабилна макроикономическа среда, благоприятстваща инвестициите. Ценовата стабилност е от решаващо значение за всякакъв вид образуване на основен капитал, тъй като дава на предприятията повече сигурност, че разходите им няма да нараснат прекомерно с течение на времето.
1.3 Прогнозният инструментариум на ЕЦБ
В резолюцията Европейският парламент призовава ЕЦБ да продължи да преразглежда и усъвършенства своите модели с цел да се прави по-добро разграничение между източниците на инфлация, свързани с търсенето, и източниците на инфлация, свързани с предлагането. [параграф 19]
ЕЦБ непрекъснато преразглежда и актуализира моделите си, отчасти и за да отчита по-добре факторите, свързани с търсенето и с предлагането. Никой модел не може да вземе предвид всички възможни икономически фактори и трансмисионни канали. Затова ЕЦБ е възприела подход на прилагане на комплекс от модели.[4] Тъй като икономическите структури не спират да се развиват, а факторите, обуславящи икономическите колебания, се променят, тя редовно преразглежда и усъвършенства съществуващите си модели и разработва нови. Така например ЕЦБ непрекъснато усъвършенства инструментариума си за моделиране, така че да оцени по-добре последиците както за търсенето, така и за предлагането, от свързаните с климата рискове, геополитическото напрежение или развитието на технологиите като използването на изкуствен интелект.[5] Независимо от тези усилия, предвид безпрецедентното естество на икономическите сътресения през последните години, големи грешки в прогнозите са неизбежни и засягат всички институции. Напоследък обаче грешките в прогнозите са значително намалени. Въпреки това опитът от близкото минало стана повод за размисъл доколко подходящи са използваните инструменти, и по-специално как да бъде подобрена оценката на начина, по който фактори от страна на търсенето и от страна на предлагането влияят върху инфлацията, което се превърна в основен въпрос в разговора за паричната политика. Ето защо анализът на свързаните с търсенето и свързаните с предлагането източници на инфлация имат основна роля в протичащата оценка на стратегията на ЕЦБ. Тя ще включи и по-широки подобрения на рамката на ЕЦБ за моделиране и прогнозиране и начини за по-нататъшното ѝ усъвършенстване.
1.4 Балансово число на ЕЦБ и покупки на активи
В резолюцията Европейският парламент приканва ЕЦБ да продължи да наблюдава постепенното свиване на своя баланс, включително въздействието му върху икономиката на еврозоната. Той приканва ЕЦБ да сподели информация за въздействието на програмите за закупуване на активи върху функционирането на финансовите пазари, включително ефекта върху пенсионните фондове и пенсионноосигурителните дружества. [параграф 23]
Балансовото число на Евросистемата продължава да намалява. Това отразява факта, че портфейлите на програмата за закупуване на активи (APP) и програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP) намаляват с премерен и предвидим темп, тъй като Евросистемата вече не реинвестира погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж. Освен това до края на 2024 г. банките изплатиха напълно заетите средства в целеви операции по дългосрочно рефинансиране (TLTRO) и по този начин приключи тази част от процеса на нормализиране на баланса. Свиването на портфейлите по APP и PEPP бе поето безпроблемно от пазара, без да причини смущения, а банките заместиха TLTRO с пазарни източници на финансиране. Докато Евросистемата постепенно намалява наличностите си от ценни книжа, други инвеститори, включително домакинства, банки, пенсионни фондове и застрахователни предприятия постепенно увеличават своите. ЕЦБ редовно предоставя информация за своите покупки на активи и поддържа контакт със заинтересованите страни.[6] Това включва разговори с участниците на пазара и публикуване на статистически данни за наличностите от ценни книжа. Освен това ЕЦБ ускори значително публикуването на анализи на функционирането на финансовите пазари и по-специално на въздействието от нормализирането на нейния баланс.[7] Тя ще продължи да наблюдава ефекта от това нормализиране върху функционирането на финансовите пазари и върху икономиката. В прогнозите на експертите на ЕЦБ/Евросистемата се отчитат широк спектър от цени на финансовите пазари, включително и онези, които биха могли да бъдат засегнати от свиването на баланса.
Графика 2
Балансово число на Евросистемата – реално и прогнозно
(трлн. евро)

Източници: ЕЦБ и изчисления на ЕЦБ.
Забележки: Допуска се, че портфейлите по паричната политика и кредитните операции ще се развиват в съответствие с медианните очаквания на анализаторите, посочени в последното Проучване на паричните анализатори. Прогнозите за банкнотите се основават на вътрешни модели на ЕЦБ.
1.5 Трансмисионен механизъм на паричната политика
В резолюцията Европейският парламент изисква ЕЦБ да предприеме мерки по отношение на лихвите върху резервите на търговските банки. [параграф 22]
Предаването на паричната политика зависи от това ЕЦБ да може да направлява ефективно краткосрочните проценти на паричния пазар. Това е първата стъпка в трансмисионния механизъм, която в крайна сметка определя лихвените проценти за предприятията и домакинствата, оказвайки влияние върху решенията им за инвестиране и спестяване и позволявайки на ЕЦБ да постигне средносрочната си инфлационна цел. Олихвяването на депозитите, които банките държат при Евросистемата, е котва за краткосрочните лихвени проценти на паричния пазар. То дава възможност те да бъдат насочвани според желания курс на паричната политика. Ако такива депозити не бъдат олихвявани, краткосрочните лихвени проценти на паричния пазар биха могли да паднат чак до нула и ЕЦБ няма да може да въздейства върху условията за финансиране. Същевременно в усилията си да направлява лихвите на паричния пазар ЕЦБ се стреми да действа възможно най-ефикасно, включително що се отнася до разходите. Така например през септември 2023 г. Управителният съвет определи равнище от 0% за олихвяването на минималните резерви на банките, т.е. на онази част, която те са задължени да поддържат при националната си централна банка. Това решение подобри ефикасността на паричната политика, намалявайки общия размер на лихвите, дължими по резервите, и все пак позволявайки на ЕЦБ да направлява ефективно лихвените проценти на паричния пазар. С нарастването на увереността ѝ че инфлацията се връща устойчиво към целевото равнище ЕЦБ постепенно понижи лихвения процент по депозитното улеснение със 150 базисни пункта спрямо върховата му стойност от септември 2023 г., до 2,50%, и така намали лихвените си плащания към банките. Освен това се наблюдава тенденция за намаляване на свръхрезервите предвид изплащането на заетите от банките средства по дългосрочните кредитни операции и свиването на портфейла от облигации поради факта, че Евросистемата вече не реинвестира погашенията по главници на облигациите с настъпващ падеж.
1.6 Включване в ХИПЦ на жилищата, обитавани от техните собственици
В резолюцията на Европейския парламент се призовава за ускоряване на пътната карта, за да се осигури бързото включване на жилищата, обитавани от техните собственици, в ХИПЦ, като се подчертава, че това е желателно както от съображения за представителност, така и от съображения за съпоставимост между държавите в еврозоната. [параграф 20]
Включването в ХИПЦ на жилищата, обитавани от техните собственици, за да се подобри измерването на инфлацията, остава важна тема за ЕЦБ. В Европейската статистическа система все още не е постигнато споразумение за третирането на жилищата, обитавани от техните собственици, в контекста на ХИПЦ.[8] Тъй като в момента Евростат не произвежда експериментални индекси, съчетаващи данни за ХИПЦ и за жилища, обитавани от техните собственици, ЕЦБ преодолява на вътрешно ниво този пропуск, като изчислява аналитични индекси, които съчетават данните за ХИПЦ с ценови индекси за жилищата, обитавани от техните собственици, като прилага два отделни подхода: на нетното придобиване и на наемната еквивалентност (чрез приписване на стойност на наемите).[9] ЕЦБ подкрепя решително изследователската програма на Европейската статистическа система, която има за цел да проучи три алтернативни подхода за включването в ХИПЦ на жилищата, обитавани от техните собственици, както и съответните концептуални и практически аспекти, и се надява това да доведе до осезаеми резултати.
2 Мандатът на ЕЦБ
2.1 Вторичната цел на ЕЦБ
В резолюцията Европейският парламент призовава ЕЦБ да се придържа към целите си при тълкуването на вторичните си цели и в свързаните с тях действия. Той призовава ЕЦБ да включи в годишния си доклад специална глава, в която обяснява как е тълкувала и изпълнявала вторичните си цели. Той също така приканва ЕЦБ да преразгледа своите политики, за да се увери, че насърчават конкурентоспособността на ЕС, без по никакъв начин да застрашават основната цел на ЕЦБ. [параграфи 33, 34, 35 и 39]
ЕЦБ е решена преди всичко да изпълнява първостепенната си цел да поддържа ценова стабилност. Без да се засяга ценовата стабилност, в решенията си по паричната политика Управителният съвет взема предвид съображения, свързани с вторичната цел. Това следва от формулировката в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), според която ЕЦБ „подкрепя основните икономически политики на Съюза, за да допринесе за постигането на неговите цели“. Ето защо вторичната цел изрично е предвидена в стратегията на паричната политика на ЕЦБ. Когато коригира своите инструменти на паричната политика, при условие че две конфигурации на инструментариума са еднакво благоприятни и не накърняват ценовата стабилност, Управителният съвет ще избере онази, която най-добре подкрепя общите икономически политики на ЕС, свързани с растежа, заетостта и социалното приобщаване, и която защитава финансовата стабилност и способства за смекчаване на въздействието от изменението на климата, с оглед на това да допринесе за целите на ЕС.
ЕЦБ се отчита за своите решения по паричната политика и представя базисните анализи, които имат отношение към вторичната цел, в редица раздели на своя годишен доклад. Годишният доклад на ЕЦБ за 2023 г. включваше специално каре, в което се обяснява как се вписва вторичната цел в провеждането на паричната политика на ЕЦБ и как тя оповестява действията си по тази вторична цел. В карето се описва къде в годишния доклад се отчитат решенията по паричната политика и къде се намират релевантните за вторичната цел базисни анализи. В годишния доклад за 2024 г. това отчитане също е представено в различните раздели.
В качеството си на компетентни институции на ЕС Европейската комисия, Съветът на Европейския съюз и Европейският парламент предприемат мерки за насърчаване на конкурентоспособността на ЕС, които ЕЦБ подкрепя. Тя вече взема предвид съображения, свързани с растежа и конкурентоспособността, в решенията си по паричната политика, и ще продължи да отчита въздействието на политиките и действията на ЕС в тази област. По-специално, ЕЦБ приветства съобщението на Комисията от 29 януари 2025 г. относно „Компас за конкурентоспособността на ЕС“ и очертаните основни действия.[10] ЕЦБ е готова да допринася за разработването на законодателните инициативи, посочени в съобщението, в рамките на консултативната си роля по законодателството на ЕС съгласно член 127, параграф 4 от ДФЕС. Наред с това важни елементи за укрепването на конкурентоспособността на Европа са текущи инициативи, които са част от задачите на ЕЦБ съгласно Договорите, и по-специално в областта на плащанията, като например стимулирането на иновациите, интеграцията и устойчивостта на европейската инфраструктура за след сключването на сделките и подготовката за евентуално въвеждане на цифрово евро.
2.2 Геополитически въпроси
В резолюцията Европейският парламент приканва ЕЦБ да изготви геополитически план за периода 2025 – 2030 г. с цел по-добро разбиране на последиците от войната и конфликта върху ценовата стабилност. [параграфи 19, 40 и 41]
ЕЦБ наблюдава активно геополитическите събития предвид значението им за икономическата активност, инфлацията и финансовата стабилност и ги взема предвид в обсъждането на паричната политика. Геополитическото напрежение може да породи икономически сътресения и несигурност и да има съществени последици за ценовата стабилност. Затова ЕЦБ редовно допълва стандартните си прогнози със сценарийни анализи, в които подлага на оценка потенциалното въздействие на хипотетични събития като например войни и конфликти, които не са включени в базовата прогноза. Така например, в сценариен анализ в макроикономическите прогнози на експертите на Евросистемата от декември 2023 г. бяха разгледани рисковете спрямо базовите прогнози от възникване на събитие с много малка статистическа вероятност в резултат от потенциално значително и продължително ескалиране на конфликта в Близкия изток, включително частично затваряне на Ормузкия проток. Освен това, когато взема решенията си по паричната политика, Управителният съвет отчита, наред с други фактори, геополитическите събития и рискове, както личи от съобщенията за заседанията по паричната политика. ЕЦБ също така наблюдава внимателно последиците от такива събития за финансовата стабилност в еврозоната. Актуална информация за тези рискове се представя редовно в публикацията на ЕЦБ Преглед на финансовата стабилност. Следствията от геополитическата динамика и рисковете за финансовата стабилност в еврозоната бяха разгледани подробно в броевете от май и ноември 2024 г. И накрая, като част от текущата си оценка на стратегията на паричната политика ЕЦБ извлича поуки от реакцията си на сътресението в енергийните цени през 2022 – 2023 г., предизвикано от нахлуването на Русия в Украйна. Тази оценка ще подобри подготвеността ѝ за бъдещи сътресения в предлагането, особено за онези, които са породени от геополитически събития. ЕЦБ ще докладва констатациите си пред Европейския парламент и е готова за по-нататъшно обсъждане на тази основа.
3 Изменение на климата
3.1 Изменение на климата и инфлация
В резолюцията Европейският парламент приканва ЕЦБ да продължи да оценява до каква степен изменението на климата засяга нейната способност да поддържа ценова стабилност. [параграф 36]
ЕЦБ извършва задълбочен анализ, за да изясни последиците за инфлацията и икономиката от физическото въздействие на изменението на климата и от зеления преход. Въздействието на екстремните климатични явления върху икономиката е сложно и многостранно. Възможно е по-чести и по-екстремни климатични явления да окажат влияние върху икономическата активност и равнището на инфлация. Те може да доведат до съчетани сътресения от страна на търсенето и от страна на предлагането и това да доведе до варираща инфлация и несигурност. Така например, проучвания на ЕЦБ показват, че е възможно повишение на температурите да доведе до покачване на цените на храните и да окаже разнородно въздействие върху инфлацията в сектора на услугите в различните сезони и държави.[11] В по-далечна перспектива е възможно нарастване на физическите рискове да окаже структурно въздействие върху дългосрочния растеж и дългосрочните лихвени проценти. Освен това ЕЦБ е разработила основани на модели методи за анализ на отражението на стратегиите за намаляване на въглеродните емисии, като например данъци върху тях, схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ) и сценарии за комплекси от политики, през енергийния сектор към производството и инфлацията.[12] Експертните анализи се използват в макроикономическите прогнози и намират приложение като сценарии за базовата прогноза. Например в прогнозите от декември 2024 г. беше изрично отчетена разширената програма на ЕС за СТЕ, която сочеше малко по-висока инфлация в края на прогнозния период. Наред с това ЕЦБ анализира нуждите от финансиране, ролята на частния сектор и подкрепата на публичния сектор за мобилизирането на инвестиции в екологосъобразна икономика.[13] Значителни инвестиции в зеления преход биха могли също така да имат мащабни икономически и финансови последици, които имат отношение към паричната политика, например въздействие върху инфлационния натиск и варирането на инфлацията, цената на капитала и разходите за производство, както и върху пазарите на труда. Оценъчното цялостно макроикономическо и финансово въздействие зависи от допусканията за реакцията на паричната политика. Макар че стратегията на паричната политика на ЕЦБ има средносрочна ориентация, която ѝ позволява да се абстрахира от краткосрочни отклонения на инфлацията от целевото равнище, големи или продължителни сътресения биха могли да доведат до това отклоненията да станат дълготрайни, ако не срещнат противодействие от ефективни мерки на паричната политика. Реакцията на политиката на ЕЦБ е гъвкава и приспособима, така че да се поддържа ценова стабилност, и така ще бъде и занапред, за да се посрещат непрестанно променящите се предизвикателства, включително свързаните с изменението на климата.
3.2 Изменение на климата и пазарна неутралност
В резолюцията Европейският парламент призовава ЕЦБ да спазва подхода на пазарна неутралност в операциите си, като същевременно отбелязва, че пазарната неутралност е по-скоро оперативен инструмент, отколкото правно изискване. [параграф 37]
Евросистемата съблюдава залегналия в Договорите принцип на „отворена пазарна икономика със свободна конкуренция, благоприятстваща ефективното разпределение на ресурсите“.[14] Както е посочено в резолюцията, пазарната неутралност е по-скоро оперативен инструмент, отколкото правно изискване. Тя може да допринесе за това интервенциите на ЕЦБ на пазара да съответстват на принципа за отворена пазарна икономика. ЕЦБ обаче може основателно да се отклони от пазарната неутралност, за да постигне целите си и да спази принципите на Договора. Това включва разглеждането на съображения, свързани с управлението на риска. Така например, в програмата за закупуване на активи прилагането на критерии за допустимост като изисквания за минимално кредитно качество при покупките означава, че наличностите на ЕЦБ от облигации не е било непременно пропорционално на пазарната капитализация. Освен това в програмата за закупуване на активи на публичния сектор и програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия, придобиването на държавни облигации се ръководеше от капиталовия алгоритъм на Евросистемата, а не от пазарната капитализация. В контекста на програмата за закупуване на активи от корпоративния сектор в определянето на бенчмарка бяха включени съображения, свързани с изменението на климата, за да се намали свързаният с климата финансов риск за баланса на Евросистемата, като се редуцира въглеродният интензитет на наличностите от такива активи. Като част от неотдавнашния преглед на оперативната рамка Управителният съвет също така постигна съгласие по набор от принципи, които ще ръководят занапред провеждането на паричната политика.[15] Сред тях са принципът на отворена пазарна икономика и признаване на значението на вторичната цел.
3.3 Изменение на климата и финансова стабилност
В резолюцията Европейският парламент приканва ЕЦБ да продължи работата си по свързаните с климатичния риск стрес тестове, разработени с цел оценка на устойчивостта на банките и корпорациите по отношение на риска, свързан с климатичния преход. [параграф 40]
Аналитичният инструментариум, използван от ЕЦБ при стрес тестовете за климатичен риск, се усъвършенства активно и непрекъснато. През последните години ЕЦБ изготви задълбочени климатични стрес тестове, чието предназначение беше да се направи оценка на рисковете за баланса на Евросистемата и да бъдат подпомогнати отделните банки и финансовата система в по-широк план да анализират рисковете, на които се изложени, при различни климатични сценарии. Предприетото от ЕЦБ включва два климатични стрес теста за цялата икономика (2021 г. и 2023 г.), специфичен за банките стрес тест (2022 г.) и стрес тест за климатичен риск на баланса на Евросистемата като част от плана за действие за включване на съображения, свързани с изменението на климата, в стратегията на паричната политика (2022 г.). Съвсем наскоро, по искане на Европейската комисия, ЕЦБ извърши климатичен стрес тест „Подготвени за цел 55“ съвместно с Европейските надзорни органи и Европейския съвет за системен риск.[16] Той показа, че въпреки факта, че загубите от свързания с прехода риск едва ли ще застрашат финансовата стабилност на ЕС, загубите на финансовите институции се увеличават и капацитетът им за финансиране може да бъде засегнат, ако свързаните с прехода рискове се съчетаят с макроикономически сътресения.
ЕЦБ допринася активно за по-ясното разбиране на свързаните с климата рискове и на други форуми. Тя ръководи работното направление „Разработване и анализи на сценарии“ на Мрежата за по-зелена финансова система (NGFS), което играе важна роля в изготвянето на дългосрочни макрофинансови сценарии, свързани с климата. [17] В тях се представят прогнози за оценяване на свързани с климата рискове при различни варианти на политиките и ход на икономиката. Те се усъвършенстват с всяко следващо издание, включвайки подробно изследвани физически и свързани с прехода рискове и последните новости в науката за климата. Под ръководството на ЕЦБ през първата половина на 2025 г. NGFS ще публикува първите си краткосрочни климатични сценарии. Те ще бъдат първото обществено достъпно средство за оценяване на непосредственото въздействие от свързаните с климата рискове. ЕЦБ също така участва активно в работата на Постоянния комитет за надзор, рискове и иновации към Европейския банков орган за разработване на рамка на високо равнище за редовно провеждане на климатични стрес тестове, които ще помогнат на банките да откриват и преодоляват своите уязвимости от екологичен, социален или управленски характер.
4 Цифрово евро
4.1 Предназначение на цифровото евро и ползи от него
В резолюцията Европейският парламент призовава ЕЦБ ясно да демонстрира тези ползи, включително увеличена стратегическа автономност при плащанията, по-високо равнище на конкуренция на пазара на плащания на дребно, потенциал за насърчаване на иновациите в плащанията и финансите, по-добро финансово приобщаване и надеждна резервна офлайн система за плащания. [параграф 26]
Цифровото евро би запазило свободата на гражданите да използват в цялата еврозона държавно средство за плащане и би защитило паричния ни суверенитет в условията на намаляващо използване на парите в брой и нарастваща зависимост от субекти извън ЕС. През 2021 г. бе поставено началото на проучвателния етап за цифрово евро, в който да бъде изследвана необходимостта от емитиране в Европа на цифрова валута на централната банка за плащания на дребно.[18] Беше счетено за необходимо да се проучи възможността за цифрово евро с оглед на бързите промени в картината на плащанията на дребно (Графика 3). Това бе потвърдено от Европейската комисия в нейната оценка на въздействието през 2023 г., в която беше отбелязано, че отсъствието на централнобанкова цифрова валута за плащания на дребно в еврозоната може постепенно да урони паричния суверенитет на Евросистемата.[19] През последните години нарасна още повече зависимостта ни от външни субекти в областта на плащанията на дребно.[20] Свързаните с това рискове станаха по-осезаеми и потвърдиха необходимостта от цифрово евро, което да засили стратегическата независимост и паричния суверенитет на Европа.[21] Аргументите в полза на цифровото евро са особено силни в условия на фрагментирана и особено зависима от външни фактори картина на плащанията в еврозоната.[22]
Цифровото евро би представлявало цифрово средство за плащане, прието навсякъде в еврозоната, за плащания в магазини, онлайн или между отделни лица. То ще може да се използва както офлайн, така и онлайн. Подобно на парите в брой цифровото евро би било безрисково, широко достъпно, удобно и безплатно за основна употреба.[23] То би подобрило ефикасността на европейската платежна екосистема като цяло, стимулирайки иновациите и засилвайки нейната устойчивост срещу потенциални кибератаки и технически смущения. ЕЦБ създава и платформа за иновации за сътрудничество със заинтересованите лица, които имат желание да експериментират с условни плащания и допълнителни варианти на употреба.[24]
Графика 3
Платежни инструменти, използвани в места на продажба, еврозона, 2016 – 2024 г.

Източник: Проучване на ЕЦБ на платежните нагласи на потребителите в еврозоната (SPACE), 2024 г.
4.2 Неприкосновеност на личния живот
В резолюцията Европейският парламент призовава ЕЦБ да даде приоритет на солидните гаранции за неприкосновеността на личния живот за цифровото евро, като ги определи като златен стандарт в тази област, за да се осигури общественото доверие и да се отговори на опасенията на гражданите. [параграф 32]
Осигуряването на защита на неприкосновеността на личния живот на ползвателите е в центъра на вниманието на проекта за цифрово евро от самото му начало. Офлайн функционалността ще осигури защита, сходна с тази при парите в брой, тъй като подробностите за извършените по този начин плащания ще бъдат известни само на платеца и на получателя. При онлайн плащанията в цифрово евро ЕЦБ няма да може да свързва пряко дадено лице с неговите плащания. Данните, до които ЕЦБ има достъп, ще бъдат псевдонимизирани. Това означава, че тя няма да вижда никакви лични данни, които могат да разкрият самоличността на платеца. ЕЦБ е решена да използва най-новите технологии за защита на неприкосновеността на личния живот, като същевременно продължава да подлага на оценка потенциално приложими и ефективни нови мерки. Освен това тя планира да създаде рамка за спазване на защитата на личните данни и одит, според която ще бъде подложена на контрол от независими органи за защита на данните, за да се осигури спазване на законодателството на ЕС в тази област – най-силните в света правила за защита на неприкосновеността на личния живот и сигурност.[25]
4.3 Последици за финансовия сектор
В резолюцията Европейският парламент призовава ЕЦБ да вземе предвид финансовата стабилност и структурата на финансовия сектор в контекста на въвеждането на цифрово евро. [параграф 31]
При разработването на цифровото евро се взема предвид фактът, че финансовата система на Европа се опира на банките. Предвидени са силни мерки за защита на нейната стабилност. На първо място, не е необходимо ползвателите да имат наличност в цифрово евро, за да могат да плащат с него. Свързвайки гладко сметката си в цифрово евро с платежната си сметка в банка, те могат да извършват и получават онлайн плащания в цифрово евро, дори те да надхвърлят размера на средствата им в цифрово евро и ограничението за наличностите. Тази „каскадна“ технология дава възможност на предприятията и правителствата, които няма да имат право да държат наличности в цифрово евро, да получават плащания в него.[26] Второ, подобно на банкнотите, наличностите в цифрово евро няма да бъдат олихвявани и следователно няма да конкурират спестовните депозити. Трето, ще бъде въведен лимит на количеството цифрово евро, което гражданите могат да държат. Евросистемата заедно с участниците на пазара разработва аналитична рамка и модели, които ще се използват за определяне на лимита въз основа на три основни фактора, определени в проекта на регламент: използваемост, парична политика и финансова стабилност.[27] При това се отдава особено внимание на разликите в размерите и бизнес моделите на банките.[28] И накрая, при разработването на цифровото евро се използва ценна информация от участниците на пазара, за да се осигури интегрирането му със съществуващите структури и услуги. Това е от решаващо значение, тъй като цифровото евро ще се разпространява от банките и други частни доставчици на платежни услуги и за него ще се използват в максимална възможна степен съществуващите платежни стандарти и инфраструктура.
4.4 Решение за емитирането на цифрово евро
В резолюцията Европейският парламент изисква евентуалното решение за емитиране на цифровото евро да не се взема само от Управителния съвет на ЕЦБ. [параграф 27]
Решение на Управителния съвет дали и кога да се емитира цифрово евро ще бъде взето едва след приемането на правната рамка и по този начин ще бъде зачетена напълно ролята на съзаконодателите на ЕС. От самото начало на проекта ЕЦБ информира редовно Европейския парламент за напредъка по него.[29] Законодателното предложение представлява рамката, в която може да бъде създадено цифровото евро като законно платежно средство и която обхваща аспекти като защита на неприкосновеността на личния живот, разпространение и финансова стабилност.[30] Преди да може да вземе решение дали да емитира цифрово евро, Управителният съвет ще разгледа надлежно всякакви промени в дизайна, които може да се окажат необходими в резултат от обсъждането на законодателството, и отчита, че широката политическа подкрепа е от решаващо значение. ЕЦБ ще има по всяко време пълно задължение за отчетност и ще информира постоянно и подробно Европейския парламент за напредъка на Евросистемата към цифрово евро – не само на сегашния етап, но и след приключване на обсъждането на законодателството.
4.5 Ангажимент към парите в брой
В резолюцията Европейският парламент отново изтъква, че парите в брой следва да останат широко достъпни и на разположение по всяко време, за да се осигури разнообразие от платежни средства. [параграф 29]
Парите в брой ще продължат да бъдат съществен и незаменим елемент на единната валута дори при въвеждането на цифрово евро. Уникалните характеристики на парите в брой като физически пари, които могат да се използват независимо от всякакви технологии, са в основата на трайното им значение и необходимостта да бъдат на разположение за гражданите на еврозоната. ЕЦБ решително подкрепя предложението на Европейската комисия за регламент относно статута на евробанкнотите и евромонетите като законно платежно средство[31], който е неразделна част от Законодателния пакет за единната валута. Този регламент би задължил държавите от еврозоната да гарантират достатъчно и ефективно приемане на парите в брой и достъп до пари в брой на цялата си територия. ЕЦБ подчертава колко е важно да се приключи законодателният процес със съзаконодателите на ЕС през 2025 г. Освен това тя приветства настоящите законодателни инициативи на няколко държави членки, насочени към конкретни слабости и заплахи за националната инфраструктура за пари в брой, като например достъп до банкомати и териториално покритие. Тези инициативи подчертават значението на регламента.
5 Други дейности на ЕЦБ, прозрачност и отчетност
5.1 Международната роля на еврото
В резолюцията Европейският парламент призовава ЕЦБ да помисли как да се подсили международната роля на еврото с оглед на повишаване на неговата привлекателност като резервна валута и да подкрепи стимулирани от пазара промени в тази посока. [параграф 43]
Еврото е втората по значимост резервна валута в света и неговият статут е страничен ефект от провежданата стабилна икономическа политика в еврозоната. Тя трябва да бъде цел и занапред. ЕЦБ наблюдава международната роля на еврото и публикува анализа си в годишни доклади. Според последния доклад, публикуван през юни 2024 г., делът на еврото по различни показатели за използването на международна валута остава над 19% от въвеждането му през 1999 г.[32] През 2023 г. например на еврото се падат около 20% от притежаваните валутни резерви в световен мащаб – след щатския долар (около 58%) и пред японската йена (около 6%). Силните икономически показатели, включително разумните икономически политики, са важни определящи фактори за международната роля на валутите. ЕЦБ допринася за тези политики в еврозоната, като остава посветена на мандата си да поддържа ценова стабилност в средносрочен план. Това допринася за запазване на привлекателността на еврото като средство за съхранение на стойността. Освен това разумните икономически политики ще бъдат от основно значение за засилване на устойчивостта на еврото в международната му роля в потенциално по-фрагментиран свят. Преминаването към по-задълбочен и по-завършен икономически и паричен съюз, включващ действителен съюз на капиталовите пазари, би допринесло за по-дълбоки и по-ликвидни пазари на еврозоната. Освен това, като укрепва устойчивостта на европейската платежна система и предлага алтернатива на подкрепяните от щатския долар „стабилни криптовалути“ за бързи и надеждни цифрови плащания, цифровото евро би могло да подпомогне международната роля на еврото. И накрая, поддържането на върховенството на правото в Европа е от първостепенно значение за запазване на доверието в еврото по света.
5.2 Киберсигурност и устойчивост
В резолюцията Европейският парламент призовава ЕЦБ да гарантира безопасността и сигурността на паричната система за нейните ползватели, особено с оглед на текущите геополитически събития, и приветства вниманието, което ЕЦБ обръща на риска от кибератаки. [параграф 45]
ЕЦБ потвърждава категорично приоритета на сигурността и устойчивостта на паричната система в отговор на развиващите се киберзаплахи. Основен елемент на този подход е тясното сътрудничество на ЕЦБ с други членове на Европейската система на централните банки и единния надзорен механизъм, както и с органи и агенции на ЕС, като се отчита, че ефективната киберустойчивост по своята същност се основава на сътрудничество. Например националните централни банки, предоставящи услуги в TARGET, поставят силен акцент върху непрекъснатото развитие и усъвършенстване на капацитета за киберзащита с цел осигуряване на свободен, ефективен и безопасен поток от пари, ценни книжа и обезпечения навсякъде в Европа. През март 2024 г. ЕЦБ актуализира своята Стратегия за киберустойчивост на Евросистемата, разширявайки обхвата ѝ, като понастоящем тя обхваща и нововъзникващи киберзаплахи.[33] Преработената стратегия и актуализираната рамка TIBER-EU за червени екипи за етично хакерство въз основа на оперативни сведения за заплахи, напълно съответстват на Регламента относно оперативната устойчивост на цифровите технологии (DORA), като подсилват ИТ сигурността и хармонизират оперативната устойчивост във финансовия сектор.[34],[35] В момента ЕЦБ прецизира и очакванията за надзор на киберустойчивостта за инфраструктурите на финансовите пазари, в сътрудничество с основните заинтересовани страни, за да се гарантира, че очакванията продължават да отговарят на актуалното състояние и на релевантните световни стандарти. Тези мерки имат решаващо значение за това да се запази стабилността на финансовата система на еврозоната на фона на геополитическите и технологичните предизвикателства.
5.3 Рамка на ЕЦБ за подаване на сигнали за нарушения
В резолюцията Европейският парламент призовава за допълнително усъвършенстване на вътрешната рамка на ЕЦБ за подаване на сигнали за нередности, за да бъде тя приведена в съответствие с Директивата на ЕС относно лицата, които подават сигнали за нарушения. [параграф 53]
През 2020 г. вътрешната рамка на ЕЦБ за подаване на сигнали за нарушения беше преработена и осъвременена.[36] По този начин тя се привежда в съответствие с принципите на Директивата.[37] Както беше подчертано по-рано, тя предоставя, наред с други характеристики, i) най-съвременен инструмент за анонимно подаване на сигнали; ii) гаранции за поверителност; и iii) всеобхватна рамка за защита на лицата, които подават сигнали за нарушения, и на свидетелите срещу ответни действия. Независимо от това и въз основа на придобития през последните няколко години опит от рамката, понастоящем ЕЦБ предприема допълнителни подобрения с цел засилване на цялостните гаранции за лицата, които съобщават за потенциални нарушения. Това включва специален акцент върху създаване на цялостен, прозрачен и ефективен набор от правила, които отразяват ролята на ЕЦБ като приобщаващ работодател; насърчаване на ранното разрешаване на проблемите на работното място; гарантиране на правата и балансиране на интересите на засегнатите лица; и благоприятстване на работна среда, отличаваща се с безопасност и уважение. Основните елементи на предвидената преработена рамка включват засилена защита на лицата, изложени на риск от ответни действия, както и оптимизиране на процесите, за да има възможност за по-навременни и ориентирани към човека разследвания, при спазване на подходящите процедурни права. Тези подобрения са понастоящем в процес на обсъждане с представители на служителите на ЕЦБ.
5.4 Комуникация, информационни кампании и образование
В резолюцията Европейският парламент насърчава сътрудничеството с държавите членки и националните централни банки по програми за финансова грамотност. [параграф 48]
Финансовата грамотност на гражданите все повече се възприема като аспект на ефективното предаване на паричната политика. Макар че повечето усилия за повишаване на финансовата грамотност са на националните централни банки и други национални органи, ЕЦБ също допринася за разширяване на познанията за икономиката, основните финансови въпроси и собствените ѝ политики. Примери за такъв принос посредством новаторски подходи са Espresso Economics – канал в YouTube за видеоматериали, в които всяка седмица се обясняват икономически понятия, онлайн викторини в Kahoot! и последователни усилия да общува със заинтересованите страни на по-разбираем език. Заедно с националните централни банки ЕЦБ привлече вниманието и към значителната разлика във финансовата грамотност при жените и мъжете посредством нова инициатива на Международния ден на жената. В нея са включени пет обещания за затваряне на тази ножица между половете, които включват създаването на мрежа на централните банки за финансова грамотност.
5.5 Отчетност на ЕЦБ
В резолюцията ЕЦБ и Европейският парламент се приканват да се възползват в пълна степен от режимите на отчетност и прозрачност, и по възможност – да укрепят допълнително тези механизми, без да се засяга независимостта на ЕЦБ. Освен това в резолюцията Европейският парламент приканва Европейската система на централните банки да продължи и да засили диалога си с националните парламенти. [параграфи 4 и 54]
ЕЦБ цени високо взаимноизгодните си отношения на отчетност с Европейския парламент. Задълженията ѝ за отчетност са определени в първичното право на ЕС. През годините ЕЦБ работи с Европейския парламент за засилване на отчетността си далеч отвъд изискванията на Договорите. Във връзка с това през юни 2023 г. председателите на ЕЦБ и Европейския парламент подписаха размяна на писма, с които се определят средствата за отчетност. Това представлява общо разбиране за практиките на отчетност в областта на централнобанковата дейност. По време на предишния парламентарен мандат ЕЦБ работи с Европейския парламент дори по-често, отколкото преди (Графика 4). Освен контролната му функция ЕЦБ оценява и възможността да разяснява своите политики на гражданите и на избраните от тях представители, както и да чуе мнението им. Това повишава прозрачността, надеждността и ефективността на политиките на ЕЦБ. ЕЦБ остава изцяло ангажирана с усилията си за отчетност и прозрачност и се стреми да задълбочава още взаимодействието с Европейския парламент в съответствие с разпоредбите на първичното право на ЕС.
Графика 4
Брой на взаимодействията с Европейския парламент
(брой годишно)

Източник: ЕЦБ.
Забележки: Звездичката (*) обозначава годините, в които са проведени избори за Европейски парламент. ECON: Комисия по икономически и парични въпроси на Европейския парламент. Европейска парламентарна седмица: проява, провеждана от Европейския парламент всяка година от 2012 г. насам, която обединява парламентаристи на национално равнище и на равнище ЕС. Целта ѝ е да се засили сътрудничеството между националните парламенти и Европейския парламент и да се гарантира легитимността на икономическото управление и бюджетната политика в ЕС, по-специално в икономическия и паричен съюз. Графиката показва взаимодействията до края на 2024 г.
Макар че националните централни банки са основните партньори на националните парламенти, в отделни случаи ЕЦБ също провежда срещи с техни делегации. Тъй като ЕЦБ изпълнява задълженията си за отчетност преди всичко пред Европейския парламент, основните партньори на националните парламенти са съответните им национални централни банки в рамките на Евросистемата. Степента и естеството на взаимодействието зависят от държавата и нейната институционална рамка. Независимо от това понякога ЕЦБ посреща делегации на националните парламенти или нейни представители ги посещават за обсъждания на въпроси от значение за цялата еврозона. Тези срещи се осъществяват по искане на националния парламент, зависят от възможностите на ЕЦБ и с тях се цели постигане на баланс в контактите с парламентите на държавите от еврозоната.[38] Националните централни банки, които са част от Европейската система на централните банки, но не и от Евросистемата, провеждат самостоятелно паричната си политика и като цяло ЕЦБ не си взаимодейства със съответните национални парламенти по отношение на паричната си политика.
Текстът на Резолюция на Европейския парламент относно годишния доклад на Европейската централна банка за 2023 г. е публикуван на уебсайта на Парламента.
Крайната дата за изготвянето на настоящите отговори е 2 април 2025 г.
Вижте например Monetary policy and the recent slowdown in manufacturing and services (Паричната политика и неотдавнашното забавяне в промишленото производство и услугите), Икономически бюлетин, брой 8, ЕЦБ, 2023 г.
За актуален преглед на различните модели, прилагани в ЕЦБ, вижте например Ciccarelli, M. et al., ECB macroeconomic models for forecasting and policy analysis (Макроикономически модели на ЕЦБ за прогнозиране и анализ на политиката), поредица „Тематични материали“, № 344, ЕЦБ, 2024 г.
Вижте например Ciccarelli, M. et al., пак там, или Attinasi, M.G. et al., Navigating a fragmenting global trading system: insights for central banks (Как да се ориентираме във фрагментираната система на световната търговия: поуки за централните банки), поредица „Тематични материали“, № 365, ЕЦБ, 2024 г.
Вижте например следните блог публикации от 2024 г.: Rahmouni-Rousseau, I. и Schnabel, I., The dynamics of PEPP reinvestments (Динамика на реинвестициите по PEPP), Блог на ЕЦБ, ЕЦБ, 13 февруари 2024 г.; Ferrara, F.M., Hudepohl, T., Karl, P., Linzert, T., Nguyen, B. и Vaz Cruz, L., Who buys bonds now? How markets deal with a smaller Eurosystem balance sheet (Кой днес купува облигации? Как се справят пазарите с намаления баланс на Евросистемата), Блог на ЕЦБ, ЕЦБ, 22 март 2024 г.; Daskalova, S., Ferrara, F.M., Formoso da Silva, P., Karl, P. и Vlassopoulos, T., Repo markets: Understanding the effects of a declining Eurosystem market footprint (Репо пазарите: ефектите от намаляващия пазарен отпечатък на Евросистемата), Блог на ЕЦБ, ЕЦБ, 23 юли 2024 г.; или Akkaya, Y., Hutchinson, J., Jørgensen, K. и Skeppås, E., Quantitative Tightening: How do shrinking Eurosystem bond holdings affect long-term interest rates? (Количественото затягане: как намаляващите наличности на Евросистемата от облигации влияят върху дългосрочните лихвени проценти?), Блог на ЕЦБ, ЕЦБ, 14 ноември 2024 г.
Вижте Eurostat, Owner-occupied housing and the harmonised index of consumer prices – Outcome of the work of the European Statistical System (Жилища, обитавани от техните собственици, и хармонизираният индекс на потребителските цени – резултати от работата на Европейската статистическа система), Statistical Working Papers, издание 2023 г., Люксембург, юни 2023 г.
Eiglsperger, M., Ganoulis, I., Goldhammer, B., Kouvavas, O., Roma, M. и Vlad, A., Owner-occupied housing and inflation measurement (Жилища, обитавани от техните собственици, и измерването на инфлацията), поредица „Статистически материали“, № 47, ЕЦБ, преработена през юни 2024 г.
Вижте Съобщение на Комисията до Европейския Парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на Регионите – Компас за конкурентоспособността на ЕС, COM(2025) 30 final, Eвропейска комисия, Брюксел, 29 януари 2025 г.
Вижте Kotz, M., Kuik, F., Lis, E. и Nickel, C., The impact of global warming on inflation: averages, seasonality and extremes (Въздействие на глобалното затопляне върху инфлацията: средни стойности, сезонни особености и екстремални явления), поредица „Работни материали“, № 2821, ЕЦБ, май 2023 г.; и Ciccarelli, M., Kuik, F. и Martínez Hernández, C., „The asymmetric effects of temperature shocks on inflation in the largest euro area countries“ (Асиметричните ефекти от температурните сътресения върху инфлацията в най-големите държави от еврозоната), European Economic Review, Elsevier, том 168(C), 2024 г.
Вижте Coenen. G., Lozej, M. и Priftis, R., „Macroeconomic effects of carbon transition policies: An assessment based on the ECB’s New Area-Wide Model with a disaggregated energy sector“ (Макроикономически ефекти от политиките за въглероден преход: оценка въз основа на New Area-Wide Model на ЕЦБ с дезагрегиран енергиен сектор), European Economic Review, Elsevier, том 167, август 2024 г.; и Assessing the macroeconomic effects of climate change transition policies (Оценка на макроикономическите ефекти от политиките за преход във връзка с изменението на климата), Икономически бюлетин, брой 1, ЕЦБ, 2024 г.
Вижте Nerlich, C. et al., Investing in Europe’s green future – green investment needs, outlook and obstacles to funding the gap (Инвестиции в зеленото бъдеще на Европа – нуждите от зелени инвестиции, перспективи и препятствия пред финансирането на недостига), поредица „Тематични материали“, № 367, ЕЦБ, януари 2025 г.
Вижте член 119, параграф 1 от ДФЕС и особено членове 120 и 127, параграф 1. Членове 119, параграф 1 и 120 се отнасят за целия ЕС, а член 127, параграф 1 се отнася за ЕЦБ.
Вижте Промени в оперативната рамка за провеждане на паричната политика, изявление на Управителния съвет, 13 март 2024 г.
През 2021 г. Европейската комисия прикани Европейските надзорни органи, ЕЦБ и Европейския съвет за системен риск да извършат еднократен сценариен анализ на климатичен риск, за да оценят устойчивостта на финансовия сектор на ЕС на свързани с климата сътресения и способността му да подкрепя зеления преход дори и в условия на стрес.
NGFS е доброволна световна коалиция на централни банки и финансови надзорни органи, чиято цел е обмен на опит, споделяне на най-добри практики, принос за развитието на управлението на рисковете, свързани с околната среда и климата, във финансовия сектор и мобилизиране на традиционно финансиране в подкрепа на прехода към устойчива икономика. През февруари 2025 г. NGFS имаше 143 членове.
Вижте Report on a digital euro (Доклад за цифровото евро), ЕЦБ, октомври 2020 г., и Евросистемата стартира проект за цифрово евро прессъобщение, ЕЦБ, 14 юли 2021 г.
Вижте Работен документ на Комисията – доклад за оценка на въздействието, Европейска комисия, SWE(2023) 233 final, 28 юни 2023 г., във връзка с Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно създаването на цифровото евро, Европейска комисия, COM(2023) 369 final, 28 юни 2023 г.
Според последните статистически данни на ЕЦБ за плащанията международните картови схеми имат дял от 65% от всички електронно инициирани транзакции с издадени в еврозоната карти през 2023 г. (спрямо 62% през 2022 г.).
Вижте Cipollone, P., интервю за Reuters пред Балаж Корани и Франческо Канепа, 6 февруари 2025 г., и Panetta, F. и Dombrovskis, V., Why Europe needs a digital euro (Защо Европа се нуждае от цифрово евро), Блог на ЕЦБ, ЕЦБ, 28 юни 2023 г.
Вижте Lane, P.R., The digital euro: maintaining the autonomy of the monetary system (Цифровото евро: запазване на независимостта на паричната система), реч на годишната Конференция на икономическото дружество на University College Cork, 20 март 2025 г.
За повече информация за напредъка на проекта за цифровото евро вижте Progress on the preparation phase of a digital euro – second progress report (Доклад за подготвителния етап на цифровото евро – втори доклад за напредъка), ЕЦБ, 2 декември 2024 г.
За повече информация вижте Call for expressions of interest in innovation partnerships for the digital euro (Покана за изразяване на интерес към партньорства за иновации във връзка с цифровото евро), MIP News, ЕЦБ, 31 октомври 2024 г.
За повече информация вижте Daman, M.G.A., Making the digital euro truly private (Цифровото евро – действителна защита на неприкосновеността на личния живот), Блог на ЕЦБ, ЕЦБ, 13 юни 2024 г.
Предприятия и организации от публичния сектор могат да получават и обработват плащания в цифрово евро, но самите те не могат да държат наличности.
Евросистемата поддържа активни контакти с всички участници на пазара и използва получената от тях обратна информация в методологията.
За повече информация вижте Update on work on methodology for holding limit calibration (Актуална информация за работата по методологията за калибриране на лимита на наличностите), презентация за 14-тата техническа сесия на Съвета за плащанията на дребно в евро относно цифровото евро, 10 декември 2024 г.
Вижте карето The digital euro: a case study on intensifying parliamentary communication and engagement (Цифровото евро: проучване на по-интензивна комуникация и контакти с Парламента) в статията „The ECB’s accountability to the European Parliament 2019-2024: commitment in times of change“ (Задължението на ЕЦБ за отчетност пред Европейския парламент 2019 – 2024 г.: ангажимент във време на промени), Икономически бюлетин, брой 7, ЕЦБ, 2024 г.
Вижте предложението на Европейската комисия за Регламент относно създаването на цифровото евро в бележка под линия 19 на настоящия документ и ECB welcomes European Commission legislative proposals on digital euro and cash (ЕЦБ приветства законодателните предложения на Европейската комисия за цифровото евро и парите в брой), прессъобщение, ЕЦБ, 28 юни 2023 г.
Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно статута на евробанкнотите и евромонетите като законно платежно средство, Европейска комисия, COM(2023) 364 final, 28 юни 2023 г.
Вижте The international role of the euro (Международната роля на еврото), ЕЦБ, юни 2024 г.
Вижте „Стратегия на Евросистемата за киберустойчивост – кратка версия“, ЕЦБ, преработена през октомври 2024 г.
TIBER-EU е европейска рамка за червени екипи за етично хакерство въз основа на данни за заплахи. Тя предоставя подробни насоки как органите, институциите, доставчиците на данни за заплахи и извършващите тестове „червени екипи“ да работят съвместно, за да изпитват и усъвършенстват киберустойчивостта на институциите посредством контролирани кибератаки. Вижте уебстраницата на ЕЦБ, озаглавена What is TIBER-EU? (Какво представлява TIBER-EU?)
През февруари 2025 г. Евросистемата актуализира рамката TIBER-EU, за да я приведе в съответствие с регулаторните технически стандарти на Регламента относно оперативната устойчивост на цифровите технологии (DORA) по отношение на тестовете срещу заплахи от проникване. Вижте TIBER-EU Framework updated to align with DORA (Рамката TIBER-EU, приведена в съответствие с DORA), MIP News, ЕЦБ, 11 февруари 2025 г.
Вижте Решение на Европейската централна банка от 20 октомври 2020 г. за изменение на Правилата за персонала на Европейската централна банка по отношение на въвеждането на инструмент за подаване на сигнали за нередности и подобряване на защитата на лицата, които подават сигнали за нередности (ЕЦБ/2020/NP37), и Решение (ЕС) 2020/1575 на Европейската централна банка от 27 октомври 2020 г. относно оценката и последващите действия по информация за нарушения, подадена чрез инструмента за подаване на сигнали за нарушения, когато засегнатото лице е високопоставен служител на ЕЦБ (ЕЦБ/2020/54), (ОВ L 359, 29.10.2020 г., стр. 14).
Вижте също Отговори по коментарите на Европейския парламент в неговата Резолюция относно годишния доклад на ЕЦБ за 2022 г., ЕЦБ, 18 април 2024 г.
Например през 2024 г. ЕЦБ посрещна делегации на Парламентарния надзорен съвет на Финландия и Сената на Франция, а членът на Изпълнителния съвет Изабел Шнабел взе участие в обсъждане в Комисията по финанси на германския парламент. Също през 2024 г., а и няколко пъти през предходни години, ЕЦБ взе участие в Европейската парламентарна седмица – ежегодно събитие, в което участват национални и европейски парламентаристи.